Old/New Testament

Война с амонците и сирийците

19 ^(A)След това царят на амонците Наас умря и вместо него се възцари синът му. ² Тогава Давид каза: „Ще бъда благосклонен към Анон, Наасовия син, понеже баща му показа благосклонност към мене.“ И Давид изпрати свои хора да го утешат от мъката по баща му. Но когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците при Анон, за да го утешат, ³ амонитските водачи попитаха Анон: „Нима мислиш, че от почит към баща ти Давид е изпратил при тебе утешители? Нима слугите му не са дошли тук, за да разузнаят и огледат земята, за да я нападнат?“ ⁴ Тогава Анон хвана пратениците на Давид, обръсна ги, подряза дрехите им наполовина до кръста и ги отпрати. ⁵ Някои известиха на Давид за стореното с неговите пратеници. А Давид изпрати хора да ги посрещнат и тъй като бяха така унизени, нареди да им предадат от името на царя: „Останете в Йерихон, докато пораснат брадите ви, и тогава се върнете.“

⁶ И когато амонците разбраха, че са станали омразни на Давид, Анон и амонците изпратиха хиляда таланта сребро, за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сирия на Маах и от Сува. ⁷ И наеха също тридесет и две хиляди колесници и царя на Маах с народа му. Те дойдоха и се разположиха на стан пред Медева. Събраха се и амонците от своите градове и излязоха на война. ⁸ Когато чу за това, Давид изпрати Йоав с цялата войска боеспособни мъже. ⁹ Амонците излязоха и се наредиха за битка пред градските порти, а царете, които дойдоха, застанаха отделно в открито поле.

¹⁰ Като видя бойния им ред пред и зад себе си, Йоав извика част от отбраните мъже на Израил и ги разположи срещу сирийците; ¹¹ а останалия народ повери на брат си Авеса, за да застанат срещу амонците. ¹² След това Йоав нареди: „Ако сирийците надделеят над мене, ще ми дойдеш на помощ; ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна. ¹³ Бъди смел и нека твърдо да браним народа си и градовете на нашия Бог; а Господ да стори това, което Му е угодно.“

¹⁴ И така, Йоав и хората му влязоха в битка срещу сирийците и те побягнаха пред него. ¹⁵ А когато амонците видяха, че сирийците бягат, и те побягнаха пред брат му Авеса и се оттеглиха в града. Тогава Йоав се върна в Йерусалим.

¹⁶ Сирийците, като видяха, че са победени от Израил, пратиха пратеници за помощ при сирийците отвъд река Ефрат; те бяха предвождани от Совак, военачалника на Адраазар. ¹⁷ Щом известиха за това на Давид, той събра всички израилтяни и се изправи срещу сирийците за бой. Давид влезе в битка със сирийците и те се сражаваха. ¹⁸ Но сирийците бяха прогонени от израилтяните и при преследването Давид изтреби седем хиляди колесници на сирийците и четиридесет хиляди пехотинци. Уби и военачалника Совак. ¹⁹ Слугите на Адраазар, като видяха, че бяха победени от Израил, сключиха мир с Давид и му се подчиниха. А сирийците се отказаха да помагат на амонците.

20 ^(B)(C)След една година по времето, когато царете тръгват на война, Йоав изведе войската и започна да опустошава страната на амонците. И като достигна до Рава, обсади града, а в това време Давид остана в Йерусалим. Когато Йоав завоюва Рава и я разруши, ² Давид взе короната на царя от главата му. Оказа се, че тя тежеше един талант злато и по нея имаше скъпоценни камъни; сложиха я на главата на Давид и той си тръгна от града с огромна плячка. ³ Жителите, които вземаше в плен, караше да работят с триони, кирки и секири. След като постъпи така с всички амонски градове, Давид се върна с целия си народ в Йерусалим.

Военни подвизи

^4 (D)Тогава настана война с филистимците при Газер, понеже хушатецът Совахай уби Сафа, един от Рефаимовите потомци, но и тогава филистимците бяха усмирени. ^5 (E)След това отново имаше война с филистимците. Тогава Елханам, Яировият син, уби Лахмия, брат на гетеца Голиат, а дръжката на копието му беше като кросно за тъкане. ⁶ До война се стигна и при Гет. Там имаше един човек, огромен на ръст с по шест пръста на ръцете и краката – всичко двадесет и четири. Той също беше от Рефаимовите потомци. ⁷ И той започна да хули израилтяните, но Йонатан, син на Давидовия брат Шима, го уби. ⁸ Тези бяха потомци на Рафа в Гет, които паднаха от ръката на Давид и от ръцете на слугите му.

Преброяване на израилтяните

21 ^(F)Но Сатана се надигна против Израил и подбуди Давид да извърши преброяване на израилтяните. ² И Давид се обърна към Йоав и към народните водачи с думите: „Идете, пребройте израилтяните от Вирсавия до Дан и ми съобщете, за да знам броя им.“ ³ А Йоав отговори: „Дано Господ умножи народа Си сто пъти повече, отколкото е! Господарю мой, царю, нима всички те не са служители на господаря ми? Защо моят господар желае това? Защо това да се сметне за грях на Израил?“ ⁴ Но царската заповед надделя над думите на Йоав. И така, Йоав тръгна и като обходи целия Израил, се върна в Йерусалим. ⁵ След това Йоав предаде на Давид списъка на преброения народ. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, а юдеите – четиристотин и седемдесет хиляди: тези, които можеха да държат меч. ⁶ Сред тях той не преброи левитите и потомците на Вениамин, защото царската заповед не се нравеше на Йоав.

⁷ Но стореното не беше угодно на Бога и Той наказа Израил. ⁸ Тогава Давид се обърна към Бога: „Съгреших, като извърших това; но сега прости вината на Своя раб, защото постъпих твърде безразсъдно.“ ⁹ И Господ каза на Гад, Давидовия ясновидец: ¹⁰ „Иди и кажи на Давид: ‘Така казва Господ: «Три наказания ти предлагам; избери си едно от тях и Аз ще те накажа с него»’.“ ¹¹ Гад дойде при Давид и му рече: „Така казва Господ: ‘Избери си едно наказание: ¹² три години глад или три месеца да те преследват враговете ти и техният меч да те достига, или три дена Господен меч и мор по земята и Господен ангел да погубва наред из пределите на Израил.’ Помисли какво да отговоря на Онзи, Който ме е изпратил.“ ¹³ А Давид отговори на Гад: „Много ми е тежко! Но по-добре да съм в ръцете на Господа – голяма е Неговата милост, само да не падна в човешки ръце.“

¹⁴ И Господ прати мор на Израил и погинаха седемдесет хиляди израилтяни. ¹⁵ Бог изпрати ангел в Йерусалим, за да го изтреби; но когато той започна да изтребва, Господ видя и се разкая за злото, и каза на ангела, който изтребваше: „Стига вече, свали ръката си!“ А в това време Господният ангел беше над хармана на йевусееца Орна.

¹⁶ Давид повдигна очи и видя Господния ангел да стои между земята и небето, в ръката си с изваден меч, прострян над Йерусалим. Тогава Давид и първенците, покрити с вретища, паднаха в поклон. ¹⁷ И Давид се обърна към Бога: „Нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло. А тези овце какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека наказанието Ти е върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да не погине той!“

Определяне място за храм

¹⁸ Тогава Господният ангел заповяда на Гад да каже на Давид да отиде и да издигне жертвеник на Господа върху хармана на йевусееца Орна. ¹⁹ И така, Давид отиде, както от името на Господа му говори Гад. ²⁰ Орна се обърна и видя ангела, и четиримата му синове, които бяха с него, се скриха веднага. Тогава Орна вършееше жито. ²¹ Когато Давид идваше към него, Орна го видя, излезе от хармана и се поклони на Давид ниско до земята. ²² И Давид му каза: „Дай ми мястото, където е този харман, за да издигна върху него жертвеник на Господа, за да престане изтребването на народа. Продай ми го за толкова, колкото струва.“ ²³ А Орна отговори на Давид: „Вземи го и нека моят господар, царят, направи това, което трябва; ето давам и воловете за всеизгаряне, диканите – за дърва, и житото – за принос; всичко това подарявам.“ ²⁴ Цар Давид каза на Орна: „Не, аз искам да купя това от тебе за колкото струва, защото няма да принеса на Господа твой имот и няма да принасям като всеизгаряне нещо, взето безплатно.“ ²⁵ Давид плати на Орна за онова място шестстотин сикли злато. ²⁶ И издигна Давид жертвеник на Господа и принесе всеизгаряния и мирни жертви. Тогава призова Господа и Той му отговори от небето с огън, който падна върху жертвеника за всеизгаряния. ²⁷ След това Господ заповяд на ангела да върне меча в ножницата си.

²⁸ Когато Давид видя, че Господ го послуша на хармана на йевусееца Орна, започна да принася там жертви, ²⁹ защото по това време скинията на Господа, която Мойсей направи в пустинята, и жертвеникът за всеизгаряния се намираха на Гаваонската височина, ³⁰ а Давид не можеше да отиде там и да се допита до Бога, понеже се страхуваше от меча на Господният ангел.

Иисус Христос прощава на прелюбодейката

8 А Иисус отиде на Елеонската планина. ² Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше. ³ Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, ⁴ казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство. ^5 (A)А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“ ⁶ Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание^[a]. ^7 (B)И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“ ⁸ И пак се наведе надолу и пишеше по земята. ⁹ А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше^[b], разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата. ¹⁰ Като се изправи и не видя никого освен жената^[c], Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители^[d]? Никой ли не те осъди?“ ¹¹ Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“

Иисус Христос е светлината на света

^12 (C)Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“ ^13 (D)Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“ ^14 (E)В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам. ^15 (F)Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого. ^16 (G)И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил. ^17 (H)А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно. ^18 (I)Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“ ^19 (J)Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“ ²⁰ Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.

„Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“

^21 (K)Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“ ²² Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: ‘Където Аз отивам, вие не можете да дойдете’?“ ^23 (L)А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят. ^24 (M)Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз^[e], ще умрете в греховете си.“ ²⁵ Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало. ^26 (N)Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“ ²⁷ Те не разбраха, че им говореше за Отец.