Old/New Testament
Реформи на цар Аса
15 Тогава Божият Дух слезе върху Азария, сина на Одед, 2 и той излезе да посрещне Аса с думите: „Послушайте ме, Аса и всички вие от Юдея и Вениаминовото племе! Господ е с вас, докато вие сте с Него: ако Го търсите, ще Го намерите, но ако Го изоставите, и Той ще ви изостави. 3 (A)Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да го поучава, и без закон. 4 Но когато в бедствието си се обърнаха към Господа, Бога на Израил, и Го потърсиха, те Го намериха. 5 Заради смутове навред по земята в онези времена нямаше сигурност нито за онези, които идваха, нито за онези, които си отиваха. 6 И се биеха народ с народ и град с град, понеже Бог им изпращаше всякакви неволи. 7 Но вие бъдете силни и не се отказвайте, защото делото ви ще бъде възнаградено!“
8 Като чу предсказанията, които Азария, син на пророк Одед, изрече, Аса се осмели и премахна езическите мерзости от цялата земя на Юда и Вениамин, както и от градовете, които беше превзел в Ефремовата планина след това поднови жертвеника на Господа, който беше пред Господния притвор. 9 И събра всички юдеи, виниаминци и преселниците от Ефрем, Манасия и Симеон, които живееха сред тях, защото много израилтяни преминаха към него, като видяха, че Господ, неговият Бог, е с него. 10 Те се събраха в третия месец на петнадесетата година от царуването на Аса 11 и принесоха в онзи ден жертва на Господа от плячката, която докараха – седемстотин вола и седем хиляди овце. 12 Тогава сключиха завет с Господа, Бога на предците си, да Му служат от все сърце и душа; 13 и всеки, бил той малък или голям, мъж или жена, който не потърси Господа, Бога на Израил, да бъде наказан със смърт. 14 И се заклеха на Господа с викове и възгласи под звуците на тръби и рогове. 15 Всички юдеи се радваха на тази клетва, защото се заклеха искрено да служат всеотдайно на Господа. И Господ се обърна към тях и те се успокоиха.
16 (B)Аса лиши и майка си от царско достойнство, понеже беше издигнала статуи на Ашера. Той събори нейния идол, насече го и го изгори в долината при Кедрон. 17 И макар че оброчищата в Израил не бяха премахнати, сърцето на Аса остана предано на Господа до края на живота му. 18 Той донесе в Божия храм посветените от баща му дарове и посвети сам на Бога сребро, злато и съдове. 19 И до тридесет и петата година от царуването на Аса вече нямаше война.
Последни години на цар Аса и неговата смърт
16 (C)В тридесет и шестата година от царуването на Аса израилският цар Вааса се вдигна против Юдея и започна да строи Рама, за да не може никой да влиза или излиза от царството на Аса юдейски. 2 Тогава Аса изнесе сребро и злато от съкровищницата на Господния храм и на царския дом и го изпрати на сирийския цар Венадад в Дамаск с посланието: 3 „Нека установим съюз между мене и тебе, какъвто имаше между моя и твоя баща. Затова ти изпращам сребро и злато, иди и развали съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от границите ми.“ 4 Венадад послуша Аса и изпрати военачалниците на войските против израилските градове. И те опустошиха Йон, Дан, Авел-Маим, както и всички складове в Нафталимовите градове. 5 Като чу за това, Вааса се отказа да строи в Рама и прекрати работата по укреплението. 6 Тогава цар Аса събра всички юдеи, за да отнесат камъните и дърветата, които Вааса беше приготвил за укрепването на Рама. С тях той построи Гева и Мицфа.
7 В това време при юдейския цар Аса дойде ясновидецът Ананий и му каза: „Понеже ти се уповаваше на царя на Сирия, а не на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар не попадна в ръцете ти. 8 (D)Не бяха ли етиопците и ливийците по-многобройни и с много повече колесници и конници? Тогава обаче ти се довери на Господа и Той ги предаде в твоите ръце. 9 (E)Защото Господ оглежда цялата земя, за да помага на онези, чиито сърца са изцяло предани на Него. Но ти сега постъпи безразсъдно и затова отсега нататък ще водиш войни.“ 10 (F)Аса се разгневи на ясновидеца, думите против него го подразниха и той го хвърли в затвор. По това време Аса преследваше някои от народа.
11 Делата на Аса отначало докрай са описани в Книгата на юдейските и израилските царе. 12 На тридесет и деветата година от царуването си болест засегна краката му. Макар страданията му да се увеличаваха, той не потърси лек от болестта при Господа, а от лекари. 13 Аса почина при предците си на четиридесет и първата година от царуването си. 14 Той беше погребан в гробницата, която сам си беше изградил в града на Давид; положиха го на легло, изпълнено с благовонни масла, приготвени според обичая, и в негова памет запалиха голям огън.
Иисус Христос говори за Своята смърт
27 (A)Душата Ми сега се смути и какво да кажа? Дали: ‘Отче, избави Ме от този час’? Но затова и дойдох – за този час. 28 Ще кажа: ‘Отче, прослави името Си!’“ Тогава дойде глас от небето: „Прославих Го и пак ще Го прославя.“ 29 А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“ 30 Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас. 31 (B)Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън. 32 (C)(D)И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си.“ 33 А това говореше, за да посочи от каква смърт щеше да умре.
34 Народът Му отговори: „Ние сме слушали от закона, че Христос пребъдва за вечни времена. А защо Ти казваш, че Синът човешки трябвало да бъде издигнат? Кой е този Син човешки?“ 35 (E)Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е с вас[a]. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. 36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината[b].“ Като каза това, Иисус се оттегли и се скри от тях.
Неверието на юдеите
37 Макар и да бе направил толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, 38 (F)за да се сбъднат думите на пророк Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас? И пред кого се откри силата на Господа?“ 39 Те затова не можеха да вярват, защото Исаия е казал още: 40 (G)„Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, така че с очи да не видят и със сърце да не разберат, за да не се обърнат и да ги изцеля.“
41 Това каза Исаия, когато[c] беше видял славата Му и беше говорил за Него. 42 (H)Все пак и от първенците мнозина повярваха в Него, но заради фарисеите не показваха това, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43 (I)защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
Осъждане поради неверие
44 (J)А Иисус с висок глас рече: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е изпратил. 45 (K)Който вижда Мене, вижда Този, Който Ме е изпратил. 46 (L)Аз дойдох за светлина в света, за да не остане в мрак този, който вярва в Мене. 47 (M)Ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. 48 Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, което възвестих, то ще го съди в последния ден. 49 (N)Защото Аз не говорих от Себе Си, но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да възвестя. 50 (O)И зная, че Неговата заповед е вечен живот. Това, което Аз говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.