Old/New Testament

Царуването на Йосия в Йерусалим. Намиране на Книгата на закона

22 ^(A)Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Йерусалим тридесет и една години. Името на майка му беше Йедида, дъщеря на Адая, от Боцкат. ² Той вършеше добро в очите на Господа и постъпваше във всичко, както Давид, неговият праотец. Той не се отклоняваше нито надясно, нито наляво.

³ В осемнадесетата година от царуването си цар Йосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в Господния храм с тази заповед: ^4 (B)„Иди при първосвещеник Хелкия и нека измери среброто, донесено в Господния храм, което пазачите, стоящи при прага, са събрали от народа. ⁵ Нека след това го дадат в ръцете на служителите, определени към Господния храм, и те да го раздадат на работниците, които са в Господния храм, за да поправят светилището, ⁶ а именно дърводелците, строителите, зидарите, за покупка на греди и на дялани камъни за поправка на храма. ⁷ Обаче никакво пресмятане да не бъде правено на парите, предадени на тях, защото те са честни служители.“

⁸ Тогава първосвещеникът Хелкия каза на писаря Шафан: „Аз намерих в Господния храм Книгата на закона на Господа.“ Хелкия даде книгата на Шафан и той я прочете гласно. ⁹ Писарят Шафан отиде при царя и донесе на царя отговор за възложената му работа, като каза: „Слугите ти взеха среброто, което се намираше в храма, и го предадоха на определените служители в храма Господния храм.“ ¹⁰ Писарят Шафан извести на царя също: „Свещеникът Хелкия ми даде книга.“ След това Шафан я прочете пред царя. ¹¹ Когато царят чу думите на книгата, той раздра дрехите си ¹² и заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикам, Шафановия син, на Ахбор, син на Михей, на писаря Шафан и на царския служител Асайа следното: ¹³ „Идете и попитайте Господа за мене, за целия народ и за цяла Юдея относно казаното в тази намерена книга, защото гневът на Господа, който се е разпалил против нас, е голям. Защото нашите предци не са послушали казаното в тази книга, за да вършат според заповяданото ни.“

¹⁴ И свещеникът Хелкия отиде заедно с Ахикам, Ахбор, Шафан и Асая при пророчицата Олдама, жена на пазителя на одеждите Шалум, син на Тиква, син на Харкас – а тя живееше в Йерусалим, в Мишна, – и говориха с нея. ¹⁵ И тя им каза: „Така говори Господ, Израилевият Бог: ‘Кажете на човека, който ви е изпратил при Мене, че Господ казва: ¹⁶ «Ето Аз ще изпратя бедствие върху това място и върху жителите му според всичко, казано в книгата, която юдейският цар прочете. ¹⁷ Това е, защото те Ме изоставиха и принасят кадилни жертви на други богове, за да Ме огорчават с всичките дела на ръцете си. Затова гневът Ми се разпали против това място и няма да стихне.» ¹⁸ На юдейския цар, който ви изпрати, за да попитате Господа, кажете това: «Така казва Господ, Израилевият Бог, относно думите, които ти изслуша: ¹⁹ Понеже сърцето ти се разкая и ти самият се смири пред Господа, когато чу думите против това място и жителите му – че те ще бъдат ужасен пример и за проклятие, – и раздра дрехите си, и плака пред Мене, Аз те чух – говори Господ, ²⁰ – затова, ето Аз ще те прибера при предците ти и ти ще бъдеш положен в своя гроб в мир. Твоите очи няма да видят всичките тези злини, които Аз ще докарам върху това място»’.“ И занесоха отговора на царя.

Подновяване на завета. Духовни реформи на цар Йосия

23 Тогава царят изпрати вест и при него се събраха всички стареи на Юдея и Йерусалим. ² Царят отиде в Господния храм и с него отидоха всички юдеи и всички йерусалимски жители заедно със свещениците и пророците, целият народ, от най-малкия до най-големия. Той им прочете гласно всичко, казано в Книгата на завета, която беше намерена в Господния храм. ³ След това царят застана до колоната и сключи завет пред лицето на Господа да следва от все сърце и душа Господа, като спазва заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, за да утвърди думите на този завет, написани в тази книга, и целият народ възприе словата на завета.

^4 (C)Царят заповяда на първосвещеника Хелкия, на втория свещеник и на пазачите при прага да изнесат от Господния храм всички неща, направени за Ваал, за Астарта и за цялото небесно войнство, и да ги изгорят извън Йерусалим в долината на Кедрон. След това те отнесоха пепелта им във Ветил. ⁵ Той отстрани идолопоклонните жреци, които юдейските царе бяха поставили, за да принасят кадилни жертви на високите места в юдейските градове и в околностите на Йерусалим, заедно с онези, които кадяха на Ваал, на слънцето, на луната, на съзвездията и на цялото небесно войнство. ^6 (D)(E)Той изнесе ашерата от Господния храм в Кедронската долина извън Йерусалим и я изгори при потока Кедрон. След това я стри на прах и хвърли прахта ѝ в общите места за погребване на хората. ⁷ Събори също постройките, които бяха в двора на Господния храм, на тези жени, посветени на ашерата, и в които те тъчеха дрехи за ашерата.

⁸ Той изведе всички жреци от юдейските градове и оскверни високите места, където жреците принасяха кадилни жертви, от Гева до Вирсавия. Разори високите места при портите – това при входа на портата на градоначалника Иисус и онова, което бе отляво на градската порта. ⁹ Макар свещениците при високите места да не принасяха вече жертви върху жертвеника Господен в Йерусалим, но те ядяха безквасен хляб заедно с братята си. ^10 (F)Той оскверни мястото Тофет, което е в Еномовата долина, така че никой да не може да принуждава сина си или дъщеря си да бъдат принасяни в жертва на Молох. ¹¹ Премахна също конете, които юдейските царе бяха поставили в чест на слънцето пред входа на Господния храм в пристройките близо до стаите на царедвореца Нетан-Мелех, а посветените на слънцето колесници изгори с огън. ^12 (G)Царят събори жертвениците по покрива на горната стая на Ахаз, които юдейските царе бяха направили, и жертвениците на Манасия в двата двора на Господния храм. Той ги разби и хвърли прахта им в потока Кедрон. ^13 (H)Царят оскверни и високите места пред Йерусалим, южно от Елеонската планина, които израилският цар Соломон беше съградил за Астарта, сидонската мерзост, и за Хамос, моавската мерзост, и за Милком, амонската мерзост. ^14 (I)Той строши свещените стълбове, насече ашерите и запълни мястото им с човешки кости.

^15 (J)И жертвеника във Ветил, високото място, което беше направил Наватовият син Йеровоам, с което той въвлече Израил в грях – този жертвеник и високото място той разори. Той изгори високото място и го направи на прах, и изгори ашерата. ^16 (K)Когато Йосия се обърна и видя гробовете, които бяха там на планината, изпрати хора, за да вземат костите от гробовете и да ги изгорят на жертвеника, така осквернявайки го, според словото на Господа, което Божият човек провъзгласи – онзи, който бе говорил за тези неща^[a]. ^17 (L)Тогава Йосия попита: „Какъв е този паметник, който виждам?“ И жителите на града му отговориха: „Гробът на Божия човек, който дойде от Юдея и възвести всички тези неща, които ти направи с жертвеника във Ветил.“ ¹⁸ Той отвърна: „Оставете го! Нека никой да не мести костите му.“ Така те оставиха единствено неговите кости заедно с костите на пророка, който беше дошъл от Самария. ¹⁹ Йосия премахна всички капища по високите места в градовете на Самария, които израилските царе бяха направили, огорчавайки Господа. Той направи с тях същото, което беше направил във Ветил. ²⁰ Той закла всички жреци на високите места, които бяха там, върху жертвениците и изгори върху тях човешките кости. Тогава се върна в Йерусалим.

^21 (M)(N)Царят заповяда на целия народ: „Извършете Пасхата на Господа, вашия Бог, както е писано в тази Книга на завета.“ ²² Защото точно такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които управляваха Израил през всичките дни на царете на Израил и Юдея ²³ освен в осемнадесетата година от царуването на цар Йосия; тази Пасха беше извършена за Господа в Йерусалим. ^24 (O)Освен това Йосия изтреби извиквачите на мъртъвци и духове, гадателите, терафимите, идолите и всички подобни мерзости, които се появяваха в юдейската страна и в Йерусалим, за да се изпълнят думите на Закона, написан в книгата, която свещеникът Хелкия намери в Господния храм. ^25 (P)Нямаше цар като Йосия, нито след него се появи такъв, който да се е обърнал към Господа от цялото си сърце и душа и с всичките си сили в съответствие с целия закон на Мойсей.

²⁶ Но Господ още не се отвръщаше от яростта на големия Си гняв, който пламна против Юдея поради всичките огорчения, с които Манасия Го бе разгневил. ²⁷ Господ бе заявил: „Аз ще отстраня Юдея от Своето лице, както отстраних Израил. Аз ще отхвърля този град, който избрах, Йерусалим, и храма, за който бях казал: ‘Там ще бъде името Ми’.“

²⁸ Останалите дела на Йосия и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на юдейските царе. ²⁹ По негово време фараонът Нехао, египетският цар, потегли към асирийския цар при река Ефрат. Когато цар Йосия излезе срещу него, този, когато го видя при Мегидон, го умъртви. ³⁰ Неговите служители пренесоха тялото му от Мегидон и го донесоха в Йерусалим, където го погребаха в неговата гробница. Тогава народът на страната взе Йоахаз, сина на Йосия, помаза го и го възцари вместо баща му.

юдейските Царе Йоахаз и Йоаким – между Египет и Вавилон

^31 (Q)Йоахаз беше на двадесет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Йерусалим. Името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Йеремия от Ливна. ³² Той вършеше зло пред очите на Господа точно така, както вършеха всичките негови предци. ^33 (R)Фараонът Нехао задържа Йоахаз в Ривла, в земята на Емат, за да не царува в Йерусалим; след това наложи глоба на страната сто таланта сребро и един талант злато. ^34 (S)Фараонът Нехао възцари Йосиевия син Елиаким вместо баща му Йосия и му промени името на Йоаким. Той взе Йоахаз и го отведе в Еипет, но там той умря. ³⁵ Йоаким даваше на фараона златото и среброто, но той обложи с данък страната, за да внася парите във фараоновата хазна. От народа на страната той изискваше среброто и златото от всеки според данъчната му оценка, за да плаща на фараона Нехао.

^36 (T)Йоаким беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува единадесет години в Йерусалим. Името на майка му беше Зебуда, дъщеря на Федая от Рума. ³⁷ Той вършеше зло в очите на Господа, точно както вършеха предците му.

³¹ Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“ ³² Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“ ³³ Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“ ^34 (A)Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело. ³⁵ Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва! ³⁶ Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят. ³⁷ Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене. ³⁸ Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“

³⁹ И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ ⁴⁰ Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена. ⁴¹ Тогава много повече хора повярваха заради думите Му ^42 (B)и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос^[a].“

Иисус Христос изцелява сина на царски служител

⁴³ А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. ^44 (C)Защото Иисус Сам бе засвидетелствал, че един пророк не е на почит в отечеството си. ^45 (D)И така, когато дойде в Галилея, галилейците Го приеха, след като бяха видели всичко, което Той стори в Йерусалим на празника – понеже и те бяха ходили на празника.

^46 (E)(F)Тогава Иисус отново отиде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино.

Имаше един царски служител, чийто син беше болен в Капернаум. ⁴⁷ Като чу, че Иисус е пристигнал от Юдея в Галилея, той дойде при Него и Го помоли да отиде в Капернаум и да изцели неговия син, тъй като беше на умиране. ^48 (G)А Иисус му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“ ⁴⁹ Царският служител Му отговори: „Господине, ела, преди детето ми да е умряло.“ ⁵⁰ Иисус му каза: „Иди си, синът ти е жив!“ И човекът повярва на казаното му от Иисус и си отиде. ⁵¹ А когато той вече пристигаше, неговите слуги го срещнаха и му съобщиха: „Синът ти е жив.“ ⁵² А той ги попита за часа, когато на сина му е станало по-леко. И те му отговориха: „Вчера в един часа след обяд огънят му премина.“ ^53 (H)Тогава бащата разбра, че това беше станало в същия час, когато Иисус му каза: „Синът ти е жив.“ И той, и целият му дом повярваха. ⁵⁴ А това вече второ чудо Иисус извърши, след като беше дошъл от Юдея в Галилея.