Old/New Testament
16 И изречено беше слово от Господа за Вааса чрез Иуй, Ананиев син: 2 (A)„Аз те издигнах от праха и те поставих за вожд на Своя народ Израил, а ти тръгна по пътя на Йеровоам и въвлече в грях Моя народ Израил, за да Ме огорчава с греховете си. 3 Ето ще изтребя Вааса и дома на потомството му и ще направя с твоя дом, както с дома на Йеровоам, Наватовия син – 4 който от Ваасовия дом умре в града, него псетата ще го изядат, а който умре в полето, него птиците ще го изкълват.“ 5 А останалите дела на Вааса и всичко, което е извършил, и подвизите му са записани в летописите на израилските царе. 6 И Вааса почина и беше погребан в Тирца, а вместо него се възцари синът му Ила. 7 Нещо повече, беше вече изречено слово Господне чрез пророк Иуй, Ананиевия син, против Вааса и неговия дом заради всичкото зло, което той беше извършил пред очите на Господа, като Го огорчаваше с делата на своите ръце, подобно на дома на Йеровоам, за което той беше изтребен.
8 Ваасовият син Ила се възцари над Израил в Тирца през двадесет и шестата година на юдейския цар Аса и царува две години. 9 Неговият служител Замврий, командир на половината от колесниците, направи заговор против Ила. Когато той пиеше и се опиваше в дома на Арца, управител на двореца в Тирца, 10 Замврий влезе, удари го и го уби – в двадесет и седмата година на юдейския цар Аса, – и се възцари вместо него.
11 И когато се възцари и седна на престола си, той изтреби целия дом на Вааса, – унищожи всичко: и сродници, и приятели. 12 (B)Така Замврий изтреби дома на Вааса според словото, което Господ беше изрекъл против Вааса чрез пророк Иуй, 13 поради всички грехове на Вааса и греховете на неговия син Ила, с които съгрешиха и с които вкараха в грях Израил, огорчавайки с идолите си Господа, Израилевия Бог. 14 А останалите дела на Ила и всичко, което е извършил, са записани в летописите на израилските царе.
15 Замврий се възцари в двадесет и седмата година на юдейския цар Аса. И Замврий царува седем дена в Тирца, докато народът беше на лагер против Гиветон Филистимски. 16 А народът, който обсаждаше, узна, че Замврий е направил заговор и също е умъртвил царя. В същия ден всички израилтяни възцариха в стана Амврий, военачалника на Израил. 17 Амврий и всички израилтяни с него изоставиха Геветон и обсадиха Тирца. 18 Когато Замврий видя, че градът е завладян, влезе във вътрешната крепост на царския дворец, запали двореца и загина в него 19 заради греховете, с които той съгреши, вършейки зло пред очите на Господа, следвайки пътя на Йеровоам в греховете, който той беше извършил, за да въвлече Израил в грях. 20 Останалите дела на Замврий и заговорът, който беше направил, са записани в летописите на израилските царе.
21 Тогава израилският народ се раздели на две: половината от народа беше на страната на Тимни, син на Гинат, за да възцари него, а другата половина – на страната на Амврий. 22 Но народът, който беше с Амврий, надделя над народа, който беше с Тимни, син на Гинат, и Тимни загина, а Амврий се възцари. 23 Амврий се възцари над Израил в тридесет и първата година на юдейския цар Аса и царува дванадесет години. Той царува в Тирца шест години. 24 Той купи от Семира планината Симерон за два таланта сребро. След това направи постройки на планината и построения от него град нарече Самария, по името на Семира, притежателя на планината.
25 Амврий вършеше зло пред очите на Господа и постъпваше по-лошо от всички, които бяха преди него. 26 Той следваше пътя на Наватовия син Йеровоам и греховете му, с които той беше вкарал в грях Израил с идолите си, за да огорчава Господа, Бога Израилев. 27 А останалите дела, които Амврий извърши, и юначествата, които показа, са записани в летописите на израилските царе. 28 И Амврий почина при предците си и беше погребан в Самария, а вместо него се възцари синът му Ахав.
29 Амвриевият син Ахав се възцари над Израил в тридесет и осмата година на юдейския цар Аса. След това Амвриевият син Ахав царува в Самария над Израил двадесет и две години. 30 И Ахав, Амвриевият син, вършеше зло пред очите на Господа повече от всички преди него. 31 И ако за него беше малко, че следваше греховете на Наватовия син Йеровоам, той си взе за жена Йезавел, дъщеря на Етваал, царя на Сидон, и започна да ходи да служи на Ваал и да му се покланя. 32 Така той издигна жертвеник на Ваал в светилището на Ваал, което съгради в Самария. 33 Ахав направи и ашера, така че повече от всички израилски царе, които бяха преди него, Ахав вършеше това, което огорчаваше Господа, Бога Израилев. 34 (C)По неговото време ветилецът Ахиил изгради Йерихон. Върху първородния си син Авирон той постави основите му, а върху най-малкия си син Сегув издигна портите му според словото, което Господ беше изрекъл чрез Навиновия син Иисус.
Дела и чудеса на пророк Илия
17 (D)И пророк Илия Тесвитец, който беше от галаадските жители, каза на Ахав: „Жив е Господ, Бог Израилев, на Когото служа, няма да има роса, нито дъжд през тези години освен по моя дума.“ 2 И Господ отправи слово към него: 3 „Замини оттук, като вървиш на изток, и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. 4 Ще пиеш от потока, а на враните заповядах да те хранят там.“ 5 Той тръгна и направи според словото на Господа – отиде и остана при потока Херит, който е срещу Йордан. 6 (E)Враните му донасяха хляб и месо вечер и пиеше вода от потока. 7 А след известно време потокът пресъхна, защото нямаше дъжд.
8 (F)И Господ отправи слово към него: 9 (G)„Стани, тръгни за Сарепта Сидонска и там живей. Аз заповядах там на една жена вдовица да те храни.“ 10 И той стана и тръгна за Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там имаше една вдовица, която събираше дърва. Той я извика, казвайки: „Донеси ми малко вода в съд да пия.“ 11 Тя отиде, за да вземе, а той извика към нея: „Донеси ми и къс хляб в ръката си.“ 12 А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“ 13 А Илия ѝ каза: „Не се бой. Иди в дома си и направи, както казах, но по-напред ми омеси малка прясна питка от това, което имаш, и ми я донеси, а после направи за себе си и за сина си, 14 защото така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Делвата с брашното няма да се свърши, нито маслиновото масло в гърненцето ще намалява до деня, в който Господ ще даде дъжд в страната’.“ 15 Тя стана и направи, както ѝ каза Илия – и тя, и той, и домът ѝ се изхранваха много дни. 16 Брашното в делвата не се свършваше и маслиновото масло в гърненцето не намаляваше според словото, което Господ изрече чрез Илия.
17 (H)След това се разболя синът на тази жена, домакинята, и болестта му беше толкова тежка, че той почти престана да диша. 18 Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“ 19 А той ѝ отвърна: „Дай ми сина си!“ И като го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, където живееше, и го сложи на леглото си. 20 Тогава викна към Господа: „Господи, Боже мой, ще направиш ли зло на вдовицата, при която пребивавам, като погубиш сина ѝ?“ 21 (I)После се наведе три пъти върху детето и се обърна към Господа, казвайки: „Господи, Боже мой, нека животът на това дете се върне у него!“ 22 И Господ се вслуша в гласа на Илия, върна живота на момчето у него и то оживя. 23 (J)Илия взе момчето, свали го от горницата в дома и го даде на майка му. Тогава Илия каза: „Погледни, синът ти е жив.“ 24 А жената каза на Илия: „Сега вече узнах, че си Божий човек и че словото Господне в твоите уста е истинско.“
18 След като се измина много време, в третата година Господ отправи слово към Илия и каза: „Иди и се яви пред Ахав, и ще дам дъжд на земята.“ 2 Така Илия тръгна, за да се яви пред Ахав. А гладът в Самария беше станал голям. 3 Ахав беше повикал своя домоуправител Авдий. А Авдий беше твърде богобоязлив. 4 Когато Йезавел изтребваше Господните пророци, Авдий взе сто пророци и ги скри в пещери, по петдесет, и ги поддържаше с хляб и вода. 5 Ахав беше казал на Авдий: „Хайде да тръгнем по страната към всички водни извори и към всички потоци по земята ѝ. Дано някъде намерим трева, за да изхраним конете и мулетата си и да не се лишим от добитъка.“ 6 И те разделиха помежду си израилската земя, за да я обходят. Ахав тръгна по един път, а Авдий вървеше по друг път.
7 И когато Авдий беше на път, ето срещна го Илия. Той го позна, поклони се до земята и каза: „Ти ли си, господарю мой Илия?“ 8 А той отговори: „Аз съм. Иди, кажи на господаря си Ахав: ‘Илия е тук’.“ 9 Авдий попита: „В какво съм се провинил, че предаваш своя служител в ръката на Ахав, за да ме умъртви? 10 Жив да е Господ, твоят Бог, че няма народ и царство, където господарят ми да не е изпращал да те търси. И когато казваха: ‘Няма го’, той изискваше клетва от царството и народа, че не са те намерили. 11 А ти сега казваш: ‘Иди, кажи на господаря си, че Илия е тук.’ 12 А когато аз си отида от тебе, кой знае къде ще те отнесе Господният Дух. И така, когато дойда да известя на Ахав и той не те намери, ще ме убие, а аз, твоят раб, съм богобоязлив от младини. 13 Нима не е известено на тебе, господаря ми, какво направих, когато Йезавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души в пещери, по петдесет, и ги поддържах с хляб и вода? 14 А ти сега казваш: ‘Иди, кажи на господаря си Ахав, че Илия е тук’, и той ще ме убие.“ 15 Тогава Илия каза: „Жив да е Господ Вседържител, на Когото служа! Днес ще се явя пред него.“ 16 Така Авдий отиде да пресрещне Ахав и да му извести. И Ахав тръгна към Илия.
17 Когато Ахав видя Илия, го попита: „Ти ли си този, който смущава Израил?“ 18 А той отговори: „Не аз смущавам Израил, но ти и твоят бащин дом, понеже изоставихте Господните заповеди и сам ти ходиш по разни ваали. 19 Сега изпрати и събери при мене целия Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четиристотин пророци на Астарта, които се изхранват от трапезата на Йезавел.“
20 И така, Ахав изпрати вест до всички израилтяни и събра на планината Кармил пророците. 21 Тогава Илия се приближи до хората и каза: „Още ли се колебаете? Ако Господ е истинският Бог, следвайте Го, а ако е Ваал, следвайте него.“ И народът не му отговори нито дума. 22 Тогава Илия каза на народа: „Аз останах единствен от Господните пророци, а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет души[a]. 23 Нека ни бъдат дадени два млади бика. И те да си изберат единия, да го разсекат и да го поставят върху дървата, но нека не запалват огъня, а аз ще приготвя другия и ще го поставя на дървата, а огън няма да подклаждам. 24 Тогава вие призовете името на вашия бог, а аз ще призова името на Господа. Тогава онзи бог, който отговори чрез огън, той е истинският Бог.“ И целият народ отговори: „Добре каза!“
25 А на Вааловите пророци Илия каза: „Изберете си едния бик и го пригответе първо, понеже сте мнозина, и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте.“ 26 Те взеха бика, който им бе даден, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне, казвайки: „Ваале, отговори ни!“ Но не се чу глас и нямаше отговор. И те скачаха около жертвеника, който бяха направили. 27 А около пладне Илия им се присмиваше, като казваше: „Викайте по-силно, защото той е бог, може би размишлява или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи – така ще се събуди!“ 28 И те завикаха със силен глас и се бодяха с ножове по обичая, така че кръв течеше по тях. 29 (K)И като мина пладне, те все още буйстваха до вечерното приношение, но нямаше нито глас, нито отговор, никакъв отзвук.
30 Тогава Илия повика целия народ: „Приближете се към мене!“ И целият народ се приближи към него. И той възстанови срутения жертвеник на Господа. 31 (L)Илия взе дванадесет камъка, според числото на племената на синовете на Яков, на когото Господ беше казал така: „Твоето име ще бъде Израил!“ 32 И съгради от тези камъни жертвеник на името на Господа и около жертвеника направи окоп с вместимост две сати зърно, 33 и постави дърва, разсече бика и го постави върху дървата. 34 [b] След това той нареди: „Напълнете четири делви вода и я излейте върху жертвата всеизгаряне и върху дървата![c]“ После каза: „Повторете!“ И повториха. И каза: „Направете го трети път!“ И те направиха същото трети път. 35 Така водата се разля около жертвеника и окопът се напълни с вода.
36 По времето, когато се принасяше вечерната жертва, пророк Илия се приближи[d] и каза: „Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев![e] Нека познаят днес[f], че Ти си Бог в Израил и че аз съм Твой служител, и че аз направих всички тези неща според Твоето слово. 37 Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека този народ разбере, че Ти, Господи, си истинският Бог, и Ти ще обърнеш сърцата им[g].“ 38 (M)Тогава огън от Господа падна и изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и погълна водата, която беше в окопа. 39 Когато целият народ видя това, падна по лицето си и каза: „Господ, Той е Бог! Господ, Той е Бог!“ 40 Тогава Илия им отвърна: „Хванете Вааловите пророци. Нито един от тях да не се спаси!“ Хванаха ги и Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла.
41 И Илия каза на Ахав: „Изкачи се, яж и пий, защото се чува шум от бурен дъжд.“ 42 (N)Така Ахав отиде да яде и да пие, докато Илия се изкачи на върха на Кармил. Той се наведе до земята и постави лицето си между своите колена. 43 Тогава каза на слугата си: „Изкачи се, погледни към морето.“ И той се изкачи по-нагоре и каза: „Няма нищо.“ И така Илия каза седем пъти: „Иди пак!“ 44 На седмия път слугата каза: „Ето от морето се издига малък облак като човешка длан.“ Тогава пророкът каза: „Иди и кажи на Ахав: ‘Впрегни колесницата си и слез, за да не ти попречи дъждът’.“ 45 А междувременно небето се помрачи от облаци и вятър и се изливаше силен дъжд. Ахав се качи на колесницата и тръгна за Йезреел. 46 И силата на Господ беше с Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахав до Йезреел.
Залавяне на Иисус Христос
47 (A)(B)Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“ 48 А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“ 49 Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“ 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. 51 Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели.
52 А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете! 53 (C)Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“
Отричане на апостол Петър
54 (D)Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. 55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях. 56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И този беше с Него.“ 57 Но той се отрече от Него и каза: „Жено, не Го познавам.“ 58 След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“ Но Петър отвърна: „Човече, не съм.“ 59 А като измина около час, друг някой взе да твърди: „Наистина, и този беше с Него, защото е галилеец.“ 60 Петър отвърна: „Човече, не зная какво говориш.“ И веднага, докато той още говореше, пропя петел. 61 (E)Тогава Господ се обърна и погледна към Петър. И Петър си спомни думите, казани му от Господ: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ 62 И като излезе вън, горчиво заплака.
Обругаване на Иисус Христос
63 (F)А мъжете, които държаха Иисус, взеха да Го ругаят и да Го бият. 64 И като закриха лицето Му, удряха Го и питаха: „Отгатни, кой Те удари?“ 65 И много други хули говореха против Него.
Иисус Христос пред синедриона
66 А когато се съмна, народните стареи, първосвещениците и книжниците се събраха и Го въведоха в техния синедрион 67 с думите: „Ако Ти си Христос, кажи ни!“ Той им отговори: „Ако ви кажа, няма да повярвате. 68 Ако пък ви попитам, няма да отговорите, нито ще Ме пуснете. 69 (G)Но отсега Синът човешки ще седне отдясно на Божията сила.“ 70 Тогава всички рекоха: „И тъй, Ти ли си Синът Божий?“ Той им отговори: „Вие казвате – Аз съм.“ 71 А те рекоха: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами го чухме от устата Му.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.