Old/New Testament

7 Елисей каза: „Чуйте словото от Господа! Така говори Господ: Утре по това време при портите на Самария една мярка чисто брашно ще струва една сикла и двойна мярка ечемик – една сикла.“ ^2 (A)Тогава сановникът, дясната ръка на царя, каза на Божия човек: „Господ е Този, Който прави прозорци на небето. Ще стане ли това нещо?“ И Елисей отговори: „С очите си ще видиш това, но няма да ядеш.“

^3 (B)При входа извън портите имаше четирима прокажени, които говореха помежду си: „Защо да седим тук, очаквайки смъртта? ⁴ Ако речем да влезем в града, в града има глад и ще умрем там. Но ако седим тук, ще умрем. Така че да вървим и да се предадем в арамейския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ни убият, ще умрем така или иначе.“ ⁵ И те станаха в здрач, за да отидат в арамейския стан, но когато достигнаха до границата на арамейския стан, там нямаше никого. ⁶ Господ беше направил в арамейския стан да се чува шум от колесници, коне и от голяма войска. И арамейците си бяха казали един на друг: „израилският цар е наел хетските и египетските царе да дойдат против нас.“ ⁷ Поради това те също станаха в здрач и избягаха, изоставяйки шатрите си, конете си и магаретата си. Станът си беше, както те го оставиха. Те избягаха, за да останат живи. ⁸ Когато тези прокажени дойдоха до границата на стана, те влязоха в една шатра, ядоха, пиха и задигнаха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха да ги скрият. След това се върнаха и влязоха в друга шатра, и задигнаха оттам неща, и отидоха да ги скрият. ⁹ И си казаха един на друг: „Ние не трябва да правим така. Този ден е ден за добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме до зазоряване и продължаваме да мълчим, ще бъдем хванати в лъжа. Хайде, нека отидем и съобщим в царския дворец.“ ¹⁰ Така те отидоха и завикаха към пазачите на портата: „Идваме от арамейския стан. Там няма никого, нито се чува човешки глас, само вързани коне и осли и шатрите са непокътнати.“ ¹¹ Тогава пазачите извикаха и предадоха вестта в царския дворец.

¹² Царят стана през нощта и каза на служителите си: „Аз ще ви кажа какво мислят да направят с нас арамейците. Те знаят, че сме гладни, и са напуснали своя стан, за да се скрият в полето, казвайки си: ‘Ако те излязат от града, ще ги хванем живи и ще влезем в града’.“ ¹³ Един от неговите служители отвърна: „Нека вземат пет от конете, които са останали в града – ето от цялото Израилско множество само това остана. Те са като цялото множество на Израил, което се свърши – да изпратим и да видим.“ ¹⁴ И взеха две двойки коне, впрегнати в колесници, които царят прати в арамейския стан и казаха: „Идете и вижте!“ ¹⁵ Те вървяха по стъпките им чак до Йордан и целият път беше осеян с дрехи и вещи, които арамейците бяха изхвърляли в бързината. След това пратениците се завърнаха и известиха на царя.

¹⁶ Тогава народът излезе и плячкоса арамейския стан. И така се случи, че една мярка чисто брашно се продаваше за една сикла и две мерки ечемик – за една сикла, според словото на Господа. ¹⁷ И царят назначи сановника си, своята дясна ръка, да отговаря за портата, но народът го стъпка при портата и той умря. Това стана, както бе казал Божият човек, когато царят ходи при него. ¹⁸ Това се случи според словото на Божия човек към царя: „Две мерки ечемик за една сикла, една мярка чисто брашно за една сикла, утре по това време при портата на Самария.“ ¹⁹ Но сановникът отвърна на Божия човек: „Ето Господ прави прозорци на небето. Ще стане ли това нещо?“ А той беше отговорил: „С очите си ще видиш това, но няма да ядеш.“ ²⁰ И случи се с него точно това. Народът го стъпка при портите и той умря.

Азаил – цар в Дамаск

8 ^(C)И Елисей каза на жената, чийто син беше върнал към живот: „Стани и тръгнете, ти и твоят дом, и поживейте временно някъде другаде. Защото Господ призова глада и той ще обхване страната за седем години.“ ² Жената се приготви и направи така, както каза Божият човек. Тя отиде с дома си и живя като чужденка седем години във филистимската земя. ³ Тогава, в края на седемте години, жената се завърна от филистимската земя и отиде да подаде жалба при царя относно къщата си и нивата си. ⁴ Царят разговаряше с Гиезий, прислужника на Божия човек, казвайки: „Разкажи ми сега за всички големи дела, които Елисей е извършил.“ ⁵ И докато той разказваше на царя за възкресяването на мъртвото момче, самата жена, чийто син той бе възкресил, дойде да помоли царя за къщата си и за нивата си. Гиезий каза: „Господарю мой, царю, тази е жената, и този е нейният син, когото Елисей върна обратно към живот.“ ⁶ Царят запита жената и тя му разказа всичко. И царят ѝ даде един от царедворците си и каза: „Да ѝ се върне всичко и всички приходи от нивата, откакто е напуснала страната досега.“

^7 (D)След това Елисей отиде в Дамаск, а арамейският цар Венадад беше болен. Някой му каза: „Божият човек пристигна тук.“ ^8 (E)Тогава царят нареди на Азаил: „Вземи със себе си дар и иди да посрещнеш Божия човек и попитай чрез него Господа дали ще оздравея от тази болест?“ ⁹ Азаил отиде да го посрещне и взе със себе си дар – всичко най-добро в Дамаск, товар от четиридесет камили. Той дойде, застана пред Елисей и каза: „Твоят син Венадад, арамейският цар, ме изпрати при тебе с тези думи: ‘Ще оздравея ли от тази болест’?“ ¹⁰ Тогава Елисей му каза: „Иди му кажи: ‘Ти сигурно ще оздравееш. Но Господ ми откри, че той непременно ще умре от друго’.“ ¹¹ Елисей не си махна погледа от лицето му, докато онзи не се почувства неловко, и Божият човек заплака. ^12 (F)Азаил попита: „Защо моят господар плаче?“ А той отговори: „Защото знам какво зло ще сториш на израилтяните. Крепостите им ще опожариш, младите им хора с меч ще погубиш, кърмачетата им ще смажеш и ще разпориш бременните им жени.“ ¹³ Азаил попита: „Твоят слуга псе ли е, че да може да направи такова чудовищно престъпление?“ Елисей отговори: „Господ ми показа, че ти ще бъдеш арамейски цар.“ ¹⁴ Азаил си тръгна от Елисей и се върна при господаря си, който го запита: „Какво ти каза Елисей?“ Той отговори: „Каза ми, че сигурно ще оздравееш.“ ¹⁵ Но на следващия ден той взе завивката, натопи я във вода и я простря на лицето му, и той умря. Тогава Азаил се възцари вместо него.

За юдейските царе Йорам и Охозия

^16 (G)След юдейския цар Йосафат се възцари синът му Йорам. Това стана в петата година на израилския цар Йорам, Ахавовия син. ¹⁷ Той беше на тридесет и две години, когато стана цар, и царува осем години в Йерусалим. ¹⁸ Но се държеше като израилските царе, по същия начин, както правеше Ахавовият дом, понеже Ахавовата дъщеря му стана жена. Той вършеше зло пред очите на Господа. ^19 (H)Но заради Своя служител Давид Господ не искаше да погуби Юдея. Защото Той бе обещал да даде светило на него и на потомците му за вечни времена.

^20 (I)В неговите дни Едом се разбунтува срещу властта на Юдея и издигна свой цар. ²¹ Така Йорам отиде в Цаир с всичките си колесници. Една нощ той събра хората и разби едомците, които го бяха обкръжили, и началниците, и колесниците им, а останалата част от войската се разбяга по шатрите си. ²² Въпреки това Едом се измъкна изпод ръката на Юдея до този ден. По същото време се измъкна и Ливна. ²³ Останалите дела на Йорам и всичко, което той извърши, са записани в книгата на летописите на юдейските царе. ²⁴ След това Йорам почина при предците си и беше погребан при тях в града на Давид. Охозия, неговият син, се възцари вместо него.

^25 (J)В дванадесетата година на Йорам, син на израилския цар Ахав, започна да царува Охозия, син на юдейския цар Йорам. ²⁶ Той беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царува една година в Йерусалим. Името на майка му беше Готолия, дъщеря на израилския цар Амврий. ²⁷ Той се държеше като Ахавовия дом и вършеше зло пред очите на Господа, както Ахавовия дом, защото той беше зет в Ахавовия дом. ^28 (K)Той подкрепи Йорам, Ахавовия син, във войната му против арамейския цар Азаил при Рамот в Галаад, но арамейците раниха Йорам. ²⁹ Тогава цар Йорам се върна в Йезреел, за да лекува раните си, които арамейците му нанесоха при Рамот във войната му с арамейския цар Азаил. И Охозия, синът на юдейския цар Йорам, дойде да види Ахавовия син Йорам в Йезреел, понеже той беше болен.

9 И пророк Елисей повика един от пророческите ученици и му каза: „Препаши се през кръста, вземи този съд с маслиново масло в ръката си и иди в Рамот Галаадски. ² Когато пристигнеш там, намери Иуй, син на Йосафат, Немесиев син. Влез, накарай го да стане измежду братята си и го въведи във вътрешната стая. ³ Тогава вземи съда с маслиново масло, излей го върху главата му и кажи: ‘Така казва Господ: «Аз те помазвам за цар на Израил.»’ След това отвори вратата и не чакай, а бягай.“ ⁴ Тогава младежът, пророчески служител, тръгна към Рамот в Галаад.

⁵ Когато пристигна, военачалниците бяха насядали и той каза: „Военачалнико, имам нещо да ти кажа.“ Иуй попита: „На мене от всички, които са тук?“ Той каза: „На тебе, военачалнико.“ ^6 (L)Така той стана и влезе в къщата и пророческият служител изля маслиновото масло върху главата му и му каза: „Така каза Господ, Израилевият Бог: ‘Аз те помазвам за цар на народа Господен, на Израил. ⁷ Ти ще поразиш дома на своя господар Ахав, за да отплатя за кръвта на Своите служители, пророците, и за кръвта на всички Господни служители, които страдаха от ръката на Йезавел. ^8 (M)Целият дом на Ахав ще загине и ще изтребя всичко Ахавово – всички мъже в Израил. ^9 (N)Аз ще направя дома на Ахав като дома на Наватовия син Йеровоам и като дома на Ахиевия син Вааса. ¹⁰ А псета ще изядат Йезавел в Йезреелското поле и няма да има никой, който да я погребе’.“ След това отвори вратата и побягна.

^11 (O)Тогава Иуй излезе при служителите на своя господар и някой го попита: „Всичко наред ли е? Защо този безумец те посети?“ Той им отговори: „Вие добре познавате този човек и какво той говори.“ ¹² Но те настояваха: „Това не е истина, кажи ни.“ Тогава той отвърна: „Той ми извести: ‘Така говори Господ: «Помазах те за цар на Израил»’.“ ¹³ Тогава всеки се втурна и грабна дрехата си, и ги сложиха на земята под него върху откритите места, където може да се стъпи. Те затръбиха с рог и обявиха: „Иуй се възцари!“

^14 (P)(Q)И Иуй, синът на Йосафат, син на Немесий, направи заговор против Йорам. А Йорам с всички израилтяни защитаваше Рамот в Галаад против арамейския цар Азаил. ¹⁵ Но самият цар Йорам се беше върнал в Йезреел, за да се лекува от раните, които арамейците му нанесоха по време на войната с Азаил, арамейския цар.

Иуй каза: „Ако сте съгласни, нека никой не излиза от града, за да отиде и да извести в Йезреел.“ ¹⁶ Тогава Иуй се качи на колесницата си и тръгна за Йезреел, защото Йорам си почиваше там, а юдейският цар Охозия беше дошъл да види Йорам. ¹⁷ На кулата в Йезреел стоеше страж и той видя множеството на Иуй, когато той приближаваше, и каза: „Виждам множество.“ Йорам отвърна: „Вземи конник, изпрати го при него и нека попита дали всичко е наред.“ ¹⁸ Така ездачът излезе на кон да го срещне и каза: „Така говори царят: ‘С мир ли идваш?’“ Иуй отговори: „Тебе какво те засяга с мир ли идвам? Кръгом и влез в строя след мене!“ Тогава стражът извести: „Пратеникът стигна до тях, но не се връща“. ¹⁹ Така царят изпрати втори конник и той ги доближи и каза: „Така говори царят: ‘С мир ли идваш?’“ А Иуй отговори: „Какво е мир за тебе? Кръгом и влез в строя след мене!“ ²⁰ Така наблюдателят извести: „Стигна до тях, но не се връща. А вървежът на началника на множеството като че ли е на Немесиевия син Иуй, защото той върви така яростно.“

²¹ Тогава Йорам каза: „Впрегнете!“ И те впрегнаха колесницата му. И израилският цар Йорам, и юдейският цар Охозия, всеки в своята колесница, излязоха да пресрещнат Иуй. Те го намериха при зеленчуковата градина на йезреелеца Навутей. ²² Когато Йорам видя Иуй, той също попита: „Всичко ли е наред, Иуйе?“ Иуй отговори: „Какво да е наред при блудствата на майка ти Йезавел и при многото ѝ чародейства?“ ²³ Тогава Йорам обърна назад колесницата, побягна и извика на Охозия: „Това е капан, Охозие!“ ²⁴ Иуй грабна лъка в ръцете си и порази Йорам между плещите му, и стрелата прониза сърцето му, и той падна на колене в колесницата си. ²⁵ Тогава Иуй каза на сановника си Бидкар: „Вдигни го и го хвърли в градината на йезреелеца Навутей на открито. Спомни си, ти и аз яздехме един до друг зад баща му Ахав и Господ изрече против него това пророчество: ^26 (R)‘О, да не бях видял вчера кръвта на Навутей и кръвта на синовете му’ – говори Господ. ‘Аз ще ти се отплатя на това място’ – казва Господ. И така, вдигни го и го хвърли в градината според словото Господне.“

²⁷ И когато юдейският цар Охозия видя това, той побягна по пътя към Бет Хагган, а Иуй се спусна след него и казваше: „Него също!“ Поразиха го в колесницата на склона Гур, близо до Йокнеам, и той избяга в Мегидон и там умря. ²⁸ Тогава служителите му го пренесоха в Йерусалим и го погребаха в гробницата му при предците му в Давидовия град.

²⁹ В единадесетата година на Ахавовия син Йорам в Юдея се възцари Охозия.

Краят на царица Йезавел

³⁰ Докато Иуй се връщаше в Йезреел, Йезавел чу това, постави си черен грим на очите и си накичи косите. И гледаше внимателно от прозореца. ³¹ Когато Иуй влезе през портите, тя извика: „Всичко наред ли е Зимрий, убиецо на господаря си?“ ³² Иуй погледна към прозореца и запита: „Кой е на моя страна? Кой?“ Тогава двама или трима придворни погледнаха в негова посока. ³³ Той каза: „Хвърлете я!“ Те я хвърлиха и кръвта ѝ изпръска стената и конете, и те я стъпкаха. ³⁴ Тогава Иуй влезе, яде, пи и след това каза: „Погрижете се за онази проклетница и я погребете, понеже е царска дъщеря!“ ^35 (S)Те отидоха да я погребат, но не намериха нищо от нея освен череп, крака и дланите на ръцете. ^36 (T)Те се върнаха и му известиха. Той каза: „Това е словото на Господ, което Той изрече чрез Своя служител Илия Тесвитеца: ‘Псета ще изядат трупа на Йезавел в Йезреелското поле ^37 (U)и Йезавелиният труп ще бъде като тор за почвата на нива в Йезреел, така че никой да не може да каже, че това е Йезавел’.“

Предвечното Слово

1 ^(A)(B)В началото^[a] беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. ² То беше в началото у Бога. ^3 (C)Всичко беше сътворено чрез Него; и без Него не е станало нищо от онова, което е станало. ^4 (D)У Него беше животът, и животът беше светлината на човеците. ⁵ И светлината свети в мрака; и мракът не я обзе.

Йоан – предтеча на Спасителя

^6 (E)Имаше един човек на име Йоан, изпратен от Бога. ^7 (F)Той дойде за свидетелство, за да свидетелства за светлината, тъй че всички да повярват чрез него. ⁸ Той не беше светлината, но беше изпратен да свидетелства за светлината.

Словото се въплътява

^9 (G)Съществуваше тази истинска светлина, която дойде в света и просветлява всеки човек^[b]. ^10 (H)Словото беше в света и светът бе създаден чрез Него, но светът не Го позна^[c]. ¹¹ То дойде при Своите Си, но Своите не Го приеха. ^12 (I)А на онези, които Го приеха и повярваха в Неговото име, Той им даде възможност да станат Божии деца. ^13 (J)Те не се родиха от кръвта на земни родители, нито от плътско желание, нито от мъжко желание, но от Бога.

^14 (K)И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. И ние видяхме славата Му, слава на Единородния от Отца. ^15 (L)Йоан свидетелстваше за Него и гръмко възвестяваше: „Този е, за Когото казах: ‘Той идва след мене, но ме превъзхожда, понеже съществуваше преди мене’.“ ¹⁶ От Неговата Божествена пълнота всички ние получихме благодат след благодат, ¹⁷ защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос. ^18 (M)Никой никога не е видял Бога. Единородният Син^[d], Който е у Отец^[e], Той ясно Го разкри.

Свидетелство на Йоан Кръстител за Месия

^19 (N)Ето това е свидетелството на Йоан, когато юдеите изпратиха свещеници и левити от Йерусалим да го попитат: „Ти кой си?“ ^20 (O)Той изповяда и не отказа да отговори, а заяви: „Аз не съм Христос.“ ^21 (P)Тогава го попитаха: „Кой си ти? Илия ли си?“ Йоан им отговори: „Не съм.“ Пак попитаха: „Ти ли си Пророкът?“ А той отговори: „Не съм.“ ²² И го запитаха: „Кажи кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни изпратили! Какво ти казваш за себе си?“ ^23 (Q)Той рече: „Аз съм гласът на викащия в пустинята: Пригответе пътя за Господа! – както е казал пророк Исаия.“

²⁴ А питащите бяха изпратени от фарисеите. ²⁵ И те го попитаха: „Защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът?“ ²⁶ Йоан им отговори: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. ^27 (R)Този е, Който идва след мене. Той ме превъзхожда^[f] и аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му.“ ²⁸ Това стана във Витавара^[g] отвъд Йордан, където Йоан кръщаваше.