M’Cheyne Bible Reading Plan
Яков бяга от Лаван
31 Донесено беше на Яков, че синовете на Лаван говорят за него така: „Яков заграби всичко, което притежаваше баща ни. От бащиния ни имот той натрупа цялото това богатство.“ 2 Яков видя лицето на Лаван – то вече не беше към него такова, каквото беше преди. 3 (A)Тогава Господ заповяда на Яков: „Върни се в земята на предците си и в родината си! Аз ще бъда с тебе!“
4 Затова Яков изпрати да повикат Рахил и Лия да дойдат на полето при дребния му добитък. 5 Той им каза: „Виждам лицето на баща ви, че вече не е към мене такова, каквото беше преди. Но с мене е Бог на моите предци. 6 А вие знаете, че аз с всички сили работих на вашия баща. 7 Баща ви обаче ме лъга и десет пъти променя възнаграждението ми. Но Бог не го допусна да ми напакости. 8 Когато той кажеше, че капчестият добитък ще бъде за мене като заплата – всичкият добитък раждаше капчести. А когато кажеше, че заплатата са шарените – всичкият добитък раждаше шарени. 9 Така Бог отне тези стада от баща ви и ги даде на мене.
10 Веднаж, когато стадото зачеваше, имах видение насън: ето козлите, които покриваха козите, бяха шарени, капчести и пъстри. 11 (B)Божий ангел ми каза насън: ‘Якове!’ Аз отговорих: ‘Ето ме.’ 12 Той продължи: ‘Вдигни очи и погледни – всичките козли, които са покрили козите, са шарени – капчести и пъстри. Аз виждам всичко, което Лаван ти направи. 13 (C)Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.’“ 14 В отговор Рахил и Лия му казаха: „Нима имаме още дял и наследство в дома на баща си? 15 Не ни ли смята за чужди? Защото той ни продаде и дори изяде дадените за нас пари. 16 Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше, както и на нашите деца. Затова ти прави всичко, каквото Бог ти е заповядал.“ 17 Тогава Яков качи децата си и жените си на камили. 18 Той подкара пред себе си всичкия си добитък, взе цялото си богатство, придобито в Месопотамия, и се отправи на път, за да се върне при баща си Исаак в ханаанската земя. 19 А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си. 20 Така Яков измами арамееца Лаван, без да му извести, че си отива. 21 Той побягна с цялото си имущество, премина Ефрат[a] и се насочи към планината Галаад.
Лаван преследва Яков
22 На третия ден донесоха на Лаван, че Яков си е тръгнал. 23 Тогава той събра роднините си и след седем дена гонитба го настигна на планината Галаад. 24 Но през нощта насън Бог се яви на арамееца Лаван и му каза: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“ 25 Най-после Лаван настигна Яков, който беше разположил шатрата си на планината. Там разпъна шатрата си и Лаван заедно с роднините си.
Съюзът между Яков и Лаван
26 Лаван се обърна към Яков: „Какво правиш ти? Защо ме измами и отвлече дъщерите ми като пленници, придобити на война? 27 Защо побягна тайно, измами ме и нищо не ми каза? Щях да те изпратя с веселие и песни, с тимпани и арфи. 28 Ти дори не ми даде възможност да целуна внуците и дъщерите си на прощаване. Постъпи безразсъдно. 29 Бих могъл да ви отмъстя за това. Но Бог на вашия баща ми говори тази нощ с думите: ‘Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.’ 30 Е, добре, тръгнал си, защото много си се затъжил за бащиния си дом. Но защо си откраднал боговете ми?“ 31 В отговор Яков каза на Лаван: „Уплаших се, защото си помислих: ‘Да не грабне от мене обратно дъщерите си.’ 32 Но у когото намериш боговете си, той няма да остане жив. Пред роднините ни провери какво твое има у мене и си го вземи.“ Яков не знаеше, че Рахил беше откраднала тези богове. 33 Затова Лаван претърси шатрата на Яков, шатрата на Лия и шатрата на двете робини, но не намери нищо. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил. 34 (D)А в това време Рахил беше взела идолите, беше ги поставила под седлото на една камила и беше седнала над тях. Лаван претърси цялата ѝ шатра, но не намери нищо. 35 (E)Рахил каза на баща си: „Господарю мой, да не се разгневиш затова, че не мога да стана пред тебе, тъй като имам месечно течение.“ Лаван прерови всичко, но идолите не намери. 36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков заговори към него: „Каква е вината ми, какъв е грехът ми, че ме преследваш? 37 Ти прегледа всички мои вещи – какво твое намери от цялата си покъщнина? Покажи го тук, пред моите и твоите роднини – нека те отсъдят между двама ни.
38 Двадесет години аз работих при тебе. За това време твоите овце и кози не помятаха. Овни от стадото ти не ядох. 39 Разкъсано от зверове не ти донасях – това беше за моя сметка. От мене ти търсеше сметка за изгубеното денем и за пропадналото нощем. 40 Денем се изнурявах от жега, а нощем – от студ. Сънят бягаше от очите ми. 41 Така преминаха тези двадесет години в твоя дом. Работих ти четиринадесет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти. А ти десет пъти промени възнаграждението ми. 42 (F)Ако с мене не беше бащиният ми Бог – Бог на Авраам и Бог, Закрилник на Исаак, – ти сега щеше да ме изпратиш без нищо. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми. Тази нощ Той Сам се застъпи за мене.“ 43 Лаван отговори: „Нали това са мои дъщери, мои внуци, мой добитък? Всичко, което тук виждаш, е мое. Нима мога да оскърбя собствените си дъщери и родените от тях внуци? 44 А сега нека аз и ти сключим договор и това ще бъде свидетелство между мене и тебе.“
45 Тогава Яков взе един камък и го изправи като паметник. 46 Яков нареди на роднините си: „Натрупайте камъни!“ Те натрупаха могила от камъни и направиха грамада. Там при нея те ядоха. 47 Лаван ѝ даде име: Йегар-Сахадута, а Яков я нарече Галаад. 48 Лаван заговори: „Днес тази грамада е свидетелство между мене и тебе.“ Затова онова място се нарича Галаад, 49 а също и Мицпа, защото Лаван каза още: „Господ да бди над мене и над тебе, след като се разделим един от друг. 50 Ако се отнасяш лошо към дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, то макар че няма човек между нас, помни, че Бог е свидетел между мене и тебе.“ 51 Лаван добави още към Яков: „Виж тази грамада, този паметник, който аз поставих между мене и тебе – 52 те са свидетели, че аз няма да премина с лоши замисли към тебе зад тази грамада, но и ти няма да преминаваш към мене зад тази грамада и зад този паметник. 53 Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им нека бъде съдия между нас.“ Яков се закле в Бога, Закрилник на баща си Исаак. 54 Тогава Яков закла жертва на планината и повика роднините си да ядат хляб. Така те ядоха хляб и пренощуваха на планината.
Излекуване на парализиран в Капернаум
2 (A)След няколко дена Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща. 2 Веднага се събраха толкова хора, че дори пред вратата за тях нямаше място. И Той им възвестяваше Благовестието. 3 Тогава дойдоха при Него с един парализиран, носен от четирима души. 4 Но като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха покрива на къщата, където се намираше Той, направиха отвор и спуснаха носилката, на която лежеше парализираният. 5 Като видя вярата им, Иисус каза на парализирания: „Синко, прощават ти се греховете.“ 6 Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: 7 (B)„Защо този човек говори така? Това е богохулство! Кой може да прощава грехове освен един Бог?“ 8 Иисус, като разбра чрез духа Си[a], че така размишляват у себе си, им рече: „Защо размишлявате така в сърцата си? 9 Кое е по-лесно да кажа на парализирания: ‘Прощават ти се греховете’ ли, или да кажа: ‘Стани, вземи си носилката и започни да ходиш?’ 10 Но за да разберете, че Синът човешки има власт на земята да прощава грехове“ – рече на парализирания: 11 (C)„Казвам ти: стани, вземи си носилката и се прибери у дома си!“ 12 (D)Той веднага стана, взе носилката си и излезе пред всички, така че всички се чудеха и прославяха Бога, като казваха: „Никога не сме виждали такова нещо.“
Призоваване на митаря Левий и общуване с грешници
13 (E)След това Иисус излезе пак край езерото. Цялото множество хора идваше при Него и Той ги поучаваше. 14 А като минаваше край митницата, видя Левий Алфеев, който седеше там, и му каза: „Следвай Ме.“ Той стана и Го последва.
15 И когато Иисус седеше на трапезата в неговата къща, заедно с Иисус и учениците Му седяха много митари и грешници; тъй като те бяха много и вървяха след Него. 16 (F)Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, казаха на учениците Му: „Защо Той яде и пие[b] с грешници и митари?“ 17 Като чу това, Иисус им каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“
Относно поста
18 (G)Учениците на Йоан и на фарисеите постеха. Тогава някои дойдоха и Му казаха: „Защо учениците на Йоан и учениците на фарисеите постят, а Твоите ученици не постят?“ 19 Иисус им рече: „Нима сватбарите могат да постят, когато с тях е младоженецът? Докато младоженецът е с тях, те не могат да постят, 20 но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът. И тогава ще постят в онези дни. 21 Никой не кърпи стара дреха с нов плат. Защото новопришитата кръпка ще се отдере от старата дреха и дупката ще стане още по-грозна. 22 Също така никой не налива ново вино в стари мехове. Инак новото вино ще спука меховете, тогава и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино се налива в нови мехове.“
Съботата е за човека
23 (H)(I)И случи се Той да минава в събота през посевите, а учениците Му пътьом късаха класове. 24 (J)Тогава фарисеите Му казаха: „Гледай какво правят! Това не е позволено[c] в събота.“ 25 (K)Той им рече: „Нима никога не сте чели какво стори Давид, когато изпадна в нужда и огладня – той и онези, които бяха с него? 26 (L)Как влезе в Божия дом по времето на първосвещеника Авиатар и изяде хлябовете на предложението, които не беше позволено от Закона да яде никой, освен свещениците, а даде и на онези, които бяха с него?“ 27 И им казваше: „Съботата беше създадена за човека, а не човекът за съботата, 28 тъй че Синът човешки е господар и на съботата.“
Обесването на Аман
7 И дойде царят с Аман на угощението у царицата. 2 По време на пиршеството, на втория ден царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“
3 Естир му отговори: „Ако съм спечелила благоволението на царя и ако той пожелае, нека изпълни моята молба да подари живота ми и моето желание да спаси живота на народа ми. 4 (A)Защото аз и моят народ сме продадени, за да бъдем избити, ограбени и унищожени. Ако бяхме продадени като роби и робини, нищо не бих казала, защото това би било дело на враг, заради когото не си заслужава да се безпокои царят.“
5 Царят попита: „Кой е този, който се е осмелил да направи това?“
6 Естир отговори: „Врагът ни е този злодей Аман!“ Обзет от ужас, Аман стоеше пред царя и царицата. 7 Царят стана ядосано от трапезата и излезе в градината. И Аман започна да моли царицата за милост, защото виждаше, че царят му се разгневи. 8 Когато царят се върна от градината, завари Аман да се моли на царицата, наведен над леглото, на което лежеше Естир. И царят извика: „Да не би да искаш да насилиш жена ми в собствения ми дом?“ Като чу това, Аман се засрами.
9 А Харбон, един от царедворците, рече на царя: „Ето в дома на Аман има една греда, висока петдесет лакътя, на която трябваше да бъде обесен Мардохей, онзи, който спаси царя.“ А царят заповяда: „Обесете Аман на нея!“ 10 Аман беше обесен на дървото, което беше приготвил за Мардохей, и едва тогава гневът на царя утихна.
Божият съд за езичници и юдеи
2 (A)Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела. 3 Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш? 4 (B)Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние? 5 Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога. 6 (C)Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му: 7 вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие, 8 но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата. 9 Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин, 10 а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин, 11 (D)защото Бог не гледа кой какъв е. 12 Онези, които без закона са съгрешили, без закона и ще загинат. А онези, които при закона са съгрешили, чрез закона ще бъдат съдени. 13 Праведни пред Бога са не онези, които само са слушали закона[a], а онези, които го изпълняват, те ще бъдат оправдани. 14 Защото щом езичниците, макар и да нямат закона, по природа вършат законното, те, без да имат закона, сами на себе си са закон. 15 Те показват, че делото на закона е написано в техните сърца, чрез съвестта си, която свидетелства за това, и чрез мислите си, които една друга се обвиняват или се оправдават. 16 (E)Така ще бъде в деня, когато съгласно благовестието, което проповядвам, Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото у хората.
Юдеите и законът
17 Ето ти се наричаш юдеин, на закона се облягаш и с Бога се хвалиш, 18 знаеш волята Му и разбираш кое е по-добро, понеже се поучаваш от закона. 19 (F)Ти си уверен, че си водач на слепци, светлина за онези, които са в мрак, 20 че си наставник на неразумни, учител на духовно незрели, понеже в ьакона имаш олицетворение на знанието и истината. 21 (G)Но като учиш другите, защо не учиш себе си? Като проповядваш да не се краде, защо крадеш? 22 Като говориш да не се прелюбодейства, защо прелюбодействаш? Като се гнусиш от идолите, защо светотатстваш? 23 (H)Хвалиш се със закона, а безчестиш Бога, като погазваш закона? 24 (I)Защото както е писано, заради вас Божието име се хули сред езичниците. 25 (J)(K)От обрязването има полза, ако изпълняваш закона. Но ако престъпваш закона, и да се обрежеш, все едно че си необрязан. 26 Ако обаче необрязаният спазва разпоредбите на закона, нима необрязването му няма да се сметне за обрязване? 27 И тогава необрязаният по природа, като изпълнява закона, ще те осъди, след като въпреки Писанието и обрязването ти престъпваш закона. 28 Защото юдеин е не онзи, който е такъв по външност, нито обрязване е онова, което е външно, върху плътта, 29 (L)а юдеин е онзи, който вътрешно е такъв, и обрязване е онова, което е в сърцето – по дух, а не по буква. Похвалата за него идва не от хората, а от Бога.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.