M’Cheyne Bible Reading Plan

Сънят на Яков във Ветил

28 Тогава Исаак повика Яков. След като го благослови, той му поръча: „Не се жени за хетка. ² Стани, иди в Месопотамия, в дома на бащата на майка ти Ватуил, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лаван, брата на майка ти. ³ А Всемогъщият Бог да те благослови, да те наплоди и да те размножи, за да произлязат от тебе много народи. ^4 (A)Да ти даде благословията на Авраам – на тебе и на твоето потомство, за да наследиш земята, в която живееш и която Бог даде на Авраам!“ ⁵ Исаак изпрати Яков и той отиде в Месопотамия при Лаван, син на арамееца Ватуил, при брата на Ревека, майка на Яков и Исав.

⁶ Исав видя, че Исаак благослови Яков и с благословение го изпрати в Месопотамия, за да си вземе оттам жена с поръка: „Не се жени за хетка“, ⁷ както и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия. ⁸ Исав разбра, че ханаанките не са по угода на баща му Исаак. ^9 (B)Затова той отиде при Измаил и освен другите си жени взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаил, сестра на Навайот.

¹⁰ А Яков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан. ¹¹ Той стигна до едно място, където остана да пренощува, защото слънцето беше залязло. Взе камък, подложи си го за възглавница и легна на това място. ^12 (C)И насън той видя: ето стълба, изправена на земята с връх, достигащ до небето, а Божии ангели се качваха и слизаха по нея. ^13 (D)Отгоре на нея стоеше Господ и говореше: „Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще я предам на тебе и на потомството ти. ^14 (E)То ще бъде като земния пясък. Ти ще се разшириш към запад и изток, към север и юг. Чрез тебе и чрез потомството ти ще бъдат благословени всички племена по земята. ¹⁵ Аз съм с тебе – ще те запазя навсякъде, където и да отидеш. Отново ще те върна в тази страна – няма да те изоставя, докато не изпълня това, което съм ти обещал.“ ¹⁶ Яков се събуди от съня си и рече: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел!“ ¹⁷ Той почувства страх и каза: „Колко е страшно това място! Това не е нищо друго освен Божий дом, това са небесни врата.“ ¹⁸ Сутринта Яков стана, взе камъка, който беше си сложил за възглавница, изправи го като паметник и изля масло върху него. ^19 (F)Това място Яков нарече Ветил, а преди това този град се наричаше Луз.

²⁰ Яков даде обет с думите: „Ако Бог бъде с мене и ме закриля при това пътуване, ако ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, ²¹ ако аз благополучно се върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, ²² тогава този камък, който поставих за паметник, ще бъде Божий дом. Затова от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти посветя десетата част.“

Отвеждане на Иисус Христос при Пилат

27 ^(A)А когато се съмна, всички първосвещеници и стареите на народа се събраха на съвет и решиха да убият Иисус. ^2 (B)И като Го вързаха, отведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.

Самоубийството на Юда

^3 (C)(D)Тогава Юда, който Го предаде, като разбра, че Иисус е осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на първосвещениците и стареите ^4 (E)с думите: „Съгреших, че предадох невинна кръв.“ А те му отвърнаха: „Какво ни е грижа? Ти му мисли.“ ⁵ А Юда захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. ⁶ Първосвещениците прибраха сребърниците и рекоха: „Не бива да се сложат в храмовата съкровищница, защото са цена за кръв.“ ⁷ И като се събраха на съвет, решиха да купят с тях грънчаревата нива, за да погребват там бездомници. ⁸ Затова и до днес тази нива се нарича кръвна нива. ⁹ Тогава се сбъдна реченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха Израилевите синове, ^10 (F)и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми съобщи Господ.“

Иисус Христос на съд пред Пилат

^11 (G)А Иисус застана пред управителя; и управителят Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ А Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“ ¹² И когато първосвещениците и стареите Го обвиняваха, Той нищо не отвръщаше. ¹³ Тогава Пилат Му каза: „Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе?“ ¹⁴ Но Иисус не му отговори на нито една дума, тъй че управителят се зачуди твърде много.

¹⁵ Имаше обичай на празника управителят да освобождава на множеството един затворник, когото те биха поискали. ^16 (H)По това време имаше един известен затворник на име Варава. ¹⁷ И тъй, когато народът се беше събрал, Пилат им рече: „Кого искате да ви освободя: Варава ли или Иисус, наричан Христос?“ ¹⁸ Защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

¹⁹ А докато той седеше на съдийското място, жена му прати да му кажат: „Не прави нищо на Този Праведник, защото нощес се измъчих много насън заради Него.“

²⁰ Първосвещениците и стареите в това време подбудиха народа да измоли Варава, а Иисус да погуби. ²¹ Тогава управителят ги попита: „Кого от двамата искате да ви освободя?“ Те отговориха: „Варава.“ ²² Пилат им каза: „А какво да сторя с Иисус, наричан Христос?“ Всички викнаха: „Да бъде разпънат!“ ^23 (I)Управителят рече: „Та какво зло е сторил?“ Но те още по-силно закрещяха: „Да бъде разпънат!“

^24 (J)И Пилат, като видя, че нищо не помага, а само се усилва суматохата, взе вода, уми ръцете си пред народа и каза: „Невинен съм за кръвта на Този Праведник; вие му мислете.“ ²⁵ И целият народ в отговор рече: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху децата ни.“ ²⁶ Тогава им пусна Варава, а Иисус бичува и Го предаде да бъде разпънат.

Издевателството на войниците

^27 (K)(L)След това войниците на управителя отведоха Иисус в преторията и събраха край Него цялата дружина. ²⁸ И като Го съблякоха, облякоха Му багреница; ^29 (M)и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръстиков прът, след това заставаха на колене пред Него, присмиваха Му се и казваха: „Радвай се, Царю юдейски!“ ³⁰ И след като Го оплюха, взеха тръстиковия прът и Го заудряха по главата. ³¹ А когато Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

Разпъване на Иисус Христос

^32 (N)А като излизаха, срещнаха един човек от Кирена, на име Симон, него накараха да носи кръста Му. ³³ И като стигнаха до мястото, наричано Голгота, което значи лобно място, ^34 (O)дадоха Му да пие оцет, смесен с жлъчка; но Той вкуси и не поиска да пие. ^35 (P)А след като Го разпънаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий^[a], за да се изпълни реченото от пророка: „Разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото ми хвърлиха жребий.“ ³⁶ После седнаха там и останаха да Го пазят. ³⁷ И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му: „Този е Иисус, юдейският Цар.“

³⁸ Тогава бяха разпънати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво. ^39 (Q)А минувачите Го хулеха, като клатеха глава ^40 (R)и казваха: „Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го съграждаш, спаси Себе Си! Ако си Божий Син, слез от кръста!“ ⁴¹ Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите Му се присмиваха и говореха: ⁴² „Други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е израилски Цар, нека сега слезе от кръста и ще повярваме в Него. ^43 (S)Уповаваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден, понеже бе казал: ‘Божий Син съм’.“ ⁴⁴ Ругаеха Го също и разбойниците, които бяха разпънати с Него.

Кръстна смърт на Иисус Христос

^45 (T)А от шестия до деветия час настана тъмнина по цялата страна, ^46 (U)а около деветия час Иисус извика с висок глас: „Илѝ! Илѝ! Лама̀ савахтанѝ?“, което значи: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“ ⁴⁷ Някои от застаналите наблизо, като чуха, казаха: „Той вика Илия.“ ^48 (V)И веднага един от тях прибяга, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстиков прът, Му подаде да пие. ⁴⁹ Другите пък говореха: „Чакай, да видим дали ще дойде Илия да Го избави.“ ⁵⁰ А Иисус, като извика пак силно, издъхна.

^51 (W)И, ето завесата на храма се раздра на две, отгоре додолу, и земята се разтърси, и скалите се разпукаха, ⁵² и гробовете се разтвориха, и много тела на починали светии възкръснаха, ⁵³ и като излязоха от гробовете след възкресението на Иисус, влязоха в святия град и се явиха на мнозина.

⁵⁴ А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и всичко, което стана, твърде много се уплашиха и рекоха: „Наистина Божий Син е бил този Човек!“

⁵⁵ Там бяха също много жени, които гледаха отдалеч. Те бяха последвали Иисус от Галилея и Му служеха. ^56 (X)Сред тях бяха Мария Магдалина и Мария, майката на Яков и Йосия, и майката на Зеведеевите синове.

Снемане на Иисус от кръста и погребението Му

^57 (Y)А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус. ⁵⁸ Той отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото. ⁵⁹ Йосиф взе тялото, обви Го в чиста плащаница ⁶⁰ и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скала, и като привали голям камък върху входа на гроба, си отиде. ⁶¹ А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

Стража при гроба на Иисус Христос

⁶² На другия ден, след петъка, първосвещениците и фарисеите се събраха пред Пилат ^63 (Z)и казаха: „Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник каза, още докато беше жив: ‘След три дни ще възкръсна.’ ^64 (AA)Затова заповядай да се пази гробът до третия ден, та да не могат учениците Му да отидат и да Го откраднат, и след това да кажат на народа: ‘Възкръсна от мъртвите.’ И тази последна измама ще бъде по-лоша от първата.“ ⁶⁵ Пилат им рече: „Имате стража, идете и я поставете, както знаете.“ ⁶⁶ И те отидоха, погрижиха се за охраната на гроба, като запечатаха камъка и поставиха стража.

Съветът на Мардохей към Естир

4 Когато Мардохей узна какво се извършва, раздра дрехите си, препаса вретище и като посипа главата си с пепел, започна да тича из града и да вика със силен глас. ² Но като дойде до вратите на царския дворец, се спря, понеже не беше позволено да се влиза в двореца с вретище. ³ И във всяка област, където биваше разгласявана царската разпоредба, сред юдеите наставаха голяма скръб и плач, и пост. Бичуваха се, препасваха вретище и се посипваха с пепел.

⁴ Когато слугините на царицата и евнусите дойдоха и ѝ разказаха, Естир се изплаши много. Изпрати дрехи на Мардохей, за да се преоблече и свали вретището, но той не пожела. ⁵ Тогава Естир повика царедвореца Хатах, който винаги беше на нейно разположение, и го изпрати при Мардохей, за да разбере защо постъпва така. ⁶ Хатах отиде при Мардохей, който беше на улицата пред царските порти. ⁷ Мардохей му разказа за всичко, което се бе случило, и за обещанието на Аман пред царя да внесе в царската съкровищница десет хиляди таланта, ако му бъде позволено да погуби юдеите. ⁸ Връчи му и препис от оповестената в Суза разпоредба за изтребването на юдеите, за да я покаже на Естир и тя да знае. Призова я да отиде при царя и да му се помоли, като поиска прошка за народа си. ⁹ Хатах се върна при Естир и ѝ съобщи всичко, което Мардохей ѝ каза. ¹⁰ Тогава Естир върна Хатах при Мардохей, за да му каже: ¹¹ „Всеки царедворец и всички подчинени народи знаят, че всеки мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, го чака смърт. Само онзи, към когото царят простре златния си скиптър, остава жив. А аз не съм викана при царя вече тридесет дена.“

¹² Предадоха на Мардохей думите, казани от Естир. ¹³ А той ѝ отговори: „Не мисли, че ти единствена от юдеите ще си спасиш живота в царския дом. ^14 (A)Ако в този час ти замълчиш, то от другаде ще дойдат помощ и закрила за юдеите. Но ти и бащиното ти семейство ще загинете. И кой знае дали тъкмо заради този час ти не стана царица?“ ¹⁵ А Естир отговори така на Мардохей: ¹⁶ „Събери юдеите, които са в Суза, и постете заедно с мене три дена, денем и нощем, не яжте и не пийте. Аз и слугините ми също ще постим. И тогава ще отида при царя, макар това да е противозаконно, пък ако ще и да загина.“ ¹⁷ И отиде Мардохей и извърши всичко така, както бе наредила Естир.

Пътуване за Рим

27 ^(A)Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк. ² Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония. ³ На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него. ⁴ Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. ⁵ Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия. ⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него. ⁷ Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона. ⁸ След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея.

⁹ Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът^[a] беше вече минал, – Павел ги съветваше ¹⁰ с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“ ¹¹ Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел. ¹² И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.

Морска буря

¹³ И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. ¹⁴ Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон^[b]. ¹⁵ Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. ¹⁶ И понесени зад едно островче, наричано Клавда^[c], едва можахме да удържим спасителната лодка. ¹⁷ След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. ¹⁸ На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. ¹⁹ А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. ²⁰ Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.

^21 (B)След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. ²² А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. ^23 (C)Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, ²⁴ и каза: ‘Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.’ ²⁵ Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено. ²⁶ Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“

²⁷ Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море^[d], към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя. ²⁸ Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега. ²⁹ И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне. ³⁰ Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба, ³¹ Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“ ³² Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.

^33 (D)Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. ^34 (E)Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“ ³⁵ Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. ³⁶ Тогава всички се успокоиха и също ядоха. ³⁷ А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. ³⁸ И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.

Корабокрушение

³⁹ Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба. ⁴⁰ Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието. ⁴¹ Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част. ⁴² Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга. ⁴³ Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега, ⁴⁴ а пък останалите – кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.