M’Cheyne Bible Reading Plan
Смърт и погребение на Сарра
23 Сарра живя сто двадесет и седем години – толкова бяха годините на живота ѝ. 2 Сарра умря в Кириат-Арба, сега Хеврон – в ханаанската земя. Авраам дойде да плаче и ридае за Сарра. 3 Като остави покойницата си, Авраам говори с хетите: 4 (A)„Аз съм чужденец и пришълец сред вас. Продайте ми място за гробница между вас, което да си е мое, за да погреба моята покойница.“ 5 Хетите отговориха на Авраам: 6 „Чуй ни, господарю наш. За нас ти си човек, любим на Бога. Погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места. Никой от нас няма да ти откаже погребално място да погребеш покойницата си.“
7 Тогава Авраам стана и се поклони на хетите, жители на тази страна, 8 и каза: „Ако сте съгласни да погреба моята покойница, чуйте ме: помолете заради мене Цохаровия син Ефрон 9 да ми даде пещерата Махпела, която е в края на нивата му. Аз ще я купя с пълна цена, за да си е моя – за гробница между вас.“ 10 А Ефрон седеше между хетите. Хетът Ефрон отговори на Авраам открито пред хетите – пред всички, събрани при градските порти: 11 „Не, господарю, чуй ме: ‘Давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея. Подарявам ти я пред Своите съплеменници – погреби тук покойницата си.’“ 12 Авраам се поклони пред жителите на тази земя. 13 Той каза на Ефрон открито пред жителите на тази земя: „Моля те, послушай ме, плащам ти цената на нивата. Вземи я от мене и аз ще погреба там покойницата си.“ 14 Ефрон отговори на Авраам: 15 „Господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.“ 16 Авраам се съгласи с Ефрон. Той претегли на Ефрон сребро, колкото беше обявил открито пред хетите – четиристотин сикли сребро, каквито вървяха между търговците.
17 Тогава Ефроновата нива, която е при Махпела, срещу Мамрѐ – нивата и пещерата, която беше в нея, както и всички дървета в нивата посред границите наоколо, станаха 18 владение на Авраам пред потомците на Хет – пред всички, събрани при градските порти. 19 След това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела срещу Мамрѐ, сега Хеврон, в ханаанската страна. 20 (B)Така Авраам придоби от хетите за собствено гробище нивата и пещерата, която е в нея.
Притча за царската сватба
22 (A)А Иисус продължи да им говори с притчи и каза: 2 (B)„Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си; 3 (C)и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги с думите: ‘Кажете на поканените: «Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата».’ 5 Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия. 6 (D)Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. 7 Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им. 8 След това каза на слугите си: ‘Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.’ 10 (E)И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости. 11 Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна, 12 и му каза: ‘Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?’ А онзи не каза нито дума. 13 (F)Тогава царят рече на слугите: ‘Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби, 14 защото мнозина са звани, а малцина – избрани’.“
За плащане на данък на императора
15 (G)Тогава фарисеите се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума. 16 И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е. 17 Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря, или не?“ 18 Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери? 19 Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий. 20 Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ 21 (H)Те Му отговориха: „На кесаря.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога.“ 22 И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.
За възкресението на мъртвите
23 (I)(J)В същия ден дойдоха при Него садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите: 24 (K)„Учителю, Мойсей е казал: ‘Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.’ 25 И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си, 26 същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия. 27 А след всички умря и жената. 28 Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“ 29 А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила. 30 Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата. 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва: 32 (L)‘Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи’.“ 33 И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му.
Най-голямата заповед
34 (M)Но фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се заедно 35 и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“ 37 (N)А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум: 38 тази е първа и най-голяма заповед. 39 (O)А втора, подобна на нея, е: ‘Възлюби ближния си като себе си’; 40 (P)на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“
Иисус Христос и Давид
41 (Q)И когато фарисеите се бяха събрали, Иисус ги запита: 42 „Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“ 43 Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва: 44 (R)‘Господ каза на моя Господ: «Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти».’ 45 И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“ 46 (S)И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита.
Родословията на свещениците и левитите
12 Ето свещениците и левитите, които се завърнаха със Зоровавел, сина на Салатиил, и с Иисус: Серая, Йеремия, Ездра, 2 Амария, Малух, Хатуш, 3 Шехания, Рехум, Меремот, 4 Идо, Гинетой, Авия, 5 Миямин, Маадия, Вилга, 6 Шемая, Йонарив, Йедая, 7 Саул, Амок и Йедая. Това бяха началниците на свещениците и сродниците им по времето на Иисус.
8 А ето и левитите: Иисус, Бинуй, Кадмиил, Шеревия, Юда, Матания, който заедно със сродниците си беше отворен за славословията, 9 Бакбукия и Уний, които заедно със сродниците си заставаха на стража до тях. 10 От Иисус се роди Йоаким, от Йоаким се роди Елиашив, от Елиашив се роди Йояд, 11 от Йояд се роди Йонатан, а от Йонатан се роди Ядуя.
12 По времето на Йоаким предводители на родове бяха свещениците: от Серайевия род – Мерая, от Йерелиевия род – Ханания, 13 от Ездровия род – Мешулам, 14 от Мелиховия род – Йонатан, от Шеваниевия род – Йосиф, 15 от Хариновия род – Адна, от Мерайотовия род – Хелкия, 16 от Идовия род – Захария, от Гинетоновия род – Мешулам, 17 от Авиевия род – Захрий, от Мениаминовия род и от Моадиевия род – Пилтай, 18 от Вилгиевия род – Шамуй, от Шемайовия род – Йонатан, 19 от Йояривовия род – Матнай, от Йедайевия род – Узий, 20 от Салаевия род – Калай, от Амоковия род – Евер, 21 от Хелкиевия род – Хашавия, и от Йерайевия род – Натанаил.
22 Левитите бяха вписани в списъка на предводителите на родовете по времето на Елиашив, Йоад, Йоханан и Ядуя, а свещениците – при царуването на персиеца Дарий. 23 Левитите, предводители на родове, бяха вписани в книгата на летописите до времето на Йоханан, Елиашивовия син. 24 Началници на левитите бяха: Хашавия, Шеревия и Иисус, Кадмииловият син, и техните сродници, поставени срещу тях, за да отправят възхвала и благодарност, смяна по смяна, съгласно разпоредбата на Давид, Божия човек. 25 Матания, Бакбукия, Овадия, Мешулам, Талмон и Акув бяха стражи и стояха пред складовете при портите. 26 Те служеха по времето на Йоаким, сина на Иисус, Йоседековия син, и по времето на управителя Неемия и книжника Ездра.
Освещаване на градските стени на Йерусалим
27 И когато се освещаваха градските стени на Йерусалим, потърсиха левитите навсякъде по родните им места, за да ги доведат в Йерусалим и освещаването да се извърши с радостно празнуване – с възхвала и песни в съпровод на цимбали, арфи и гусли. 28 Събраха се певци от околностите на Йерусалим, от Нетофатските села, 29 от Бет-Хегилгали и от полетата при Гева и Азмавет, защото си бяха построили селища близо до Йерусалим. 30 А свещениците и левитите, след като се поръсиха с очистителна вода, поръсиха народа, портите и стените.
31 Тогава се изкачих заедно с юдейските предводители на градските стени и определих два големи хора за празничното шествие, като единият тръгна надясно по стената към Портата при сметището. 32 След тях вървеше Хашая с половината от юдейските предводители, както 33 и Азария, Ездра, Мешулам, 34 Юда, Вениамин, Шемая и Йеремия. 35 Следваха ги свещеници с тръби: Захария, син на Йонатан, син на Шемая, син на Матания, син на Михей, син на Закхур, Асафевия син, 36 (A)както и сродниците му: Шемая, Азариил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Хананий с музикалните инструменти, направени от Давид, Божия човек. Пред тях вървеше книжникът Ездра. 37 Когато дойдоха до Портата при извора, те се изкачиха по стъпалата пред тях, които водеха към Давидовия град, където стената се издига над Давидовия дворец и стигнаха до Водната порта на изток.
38 Другият хор, след който тръгнах и аз с останалата половина от предводителите на народа, се отправи в противоположна посока по стената край Кулата на пещите, където стената се разширява. 39 Така минахме Ефремовата порта, над Старата порта, над Рибната порта, след това край Хананеловата кула, край кулата Меа и над Овчата порта и спряхме при Портата на стражата.
40 След това и двата хора застанаха пред Божия храм. Застанах и аз заедно с половината от предводителите, които ме съпровождаха, 41 както и със свещениците Елиаким, Маасея, Миниамин, Михей, Елиоенай, Захария, Ханания, които свиреха с тръби. 42 С тях бяха и Маасея, Шемая, Елеазар, Узий, Йоханан, Малхия, Елам и Езер. В това време певците, водени от Израхия, запяха на висок глас. 43 В този ден принесоха многобройни жертви и се радваха, защото Бог ги беше дарил с голяма радост. Радваха се и жени, и деца и веселието в Йерусалим се чуваше надалече.
44 В същия ден бяха определени и надзорници на складовете, в които съхраняваха приносите, дяловете от първите плодове и десятъците, събрани от околностите на градовете и предназначени по закон за свещениците и левитите. Юдеите бяха благодарни на свещениците и левитите, 45 (B)понеже те служеха на своя Бог и извършваха очистването. Певците и стражите при портите също извършваха своето служение съгласно наредбата на Давид и сина му Соломон. 46 (C)Защото отдавна, от времето на Давид и Асаф, имаше главни певци и песни за възхвала и благодарност към Бога. 47 И по времето на Зоровавел, и по времето на Неемия всички израилтяни даваха дялове на певците и стражите при портите според ежедневните им нужди. Освен това посвещаваха дарове на левитите, а левитите посвещаваха дарове на Аароновите потомци.
Защитно слово на апостол Павел
22 (A)„Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“ 2 Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи: 3 (B)(C)„Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град[a] при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес. 4 (D)Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени, 5 както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани. 6 Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина. 7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш?’ 8 Аз отвърнах: ‘Кой си Ти, Господине?’ А Той ми рече: ‘Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.’ 9 Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха[b], но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. 10 Тогава попитах: ‘Какво да правя, Господи?’ А Господ ми рече: ‘Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.’ 11 И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск. 12 А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск, 13 дойде, застана при мене и ми рече: ‘Брате Савел, прогледни!’ И в същия миг аз го видях. 14 (E)Тогава ми каза: ‘Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. 15 Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул. 16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус[c].’ 17 (F)А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес 18 и Го видях да ми казва: ‘Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.’ 19 (G)Но аз отговорих: ‘Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. 20 (H)А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.’ 21 (I)И Той ми каза: ‘Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците’.“
Разговор с римски военачалник
22 (J)До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ 23 И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха[d], 24 (K)хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. 25 (L)Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ 26 Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“ 27 Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“ 28 Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“ 29 (M)И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал.
Апостол Павел пред синедриона
30 (N)На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.