M’Cheyne Bible Reading Plan

Раждането на Исаак

21 А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея. ^2 (A)Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време. ³ Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра. ^4 (B)На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. ⁵ Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.

⁶ А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“ ⁷ И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: ‘Сарра ще кърми деца’? Защото родих син в старините му.“ ^8 (C)Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак.

Агар и нейният син Измаил

⁹ Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива^[a]. ^10 (D)Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“

¹¹ Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил. ^12 (E)Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак. ¹³ Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“

¹⁴ Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ. След това ѝ даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия. ¹⁵ Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст. ¹⁶ След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас. ¹⁷ Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то. ¹⁸ Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“

¹⁹ Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие. ²⁰ Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. ²¹ Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.

Авраам в спор с Авимелех

^22 (F)В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш. ²³ А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“

²⁴ Авраам отговори: „Заклевам се.“ ²⁵ Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби. ²⁶ Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“ ²⁷ Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз. ²⁸ Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък. ²⁹ Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“ ³⁰ Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“ ³¹ Затова Авраам нарече това място Вирсавия^[b], понеже там се заклеха и двамата. ³² След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя. ³³ Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог. ³⁴ И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.

Притча за работниците на лозето

20 „Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си. ² Той се услови с работниците за по динарий на ден и ги прати на лозето си. ³ А като излезе около девет часа, видя други да стоят на пазара ненаети. ⁴ И на тях рече: ‘Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.’ Те отидоха. ⁵ Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото. ⁶ Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: ‘Защо стоите тук цял ден без работа?’ ⁷ Те му отговориха: ‘Никой не ни е наел.’ Той им каза: ‘Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.’ ^8 (A)А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: ‘Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.’ ⁹ И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий. ¹⁰ А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий. ¹¹ И като получиха, зароптаха против стопанина ¹² и казаха: ‘Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.’ ¹³ А той в отговор каза на един от тях: ‘Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий се услови ти с мене? ¹⁴ Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе. ¹⁵ Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?’ ^16 (B)Така последните ще станат първи, а първите – последни. Защото мнозина са звани, но малцина – избрани.“

Трето предсказание за страданията и възкресението

^17 (C)А когато Иисус отиваше за Йерусалим, по пътя повика насаме дванадесетте ученици и им рече: ¹⁸ „Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците и ще Го осъдят на смърт, ^19 (D)и ще Го предадат на езичниците, за да Го поругаят, да Го бичуват и разпънат. И на третия ден ще възкръсне.“

Искане на Зеведеевите синове

^20 (E)Тогава се приближи до Него съпругата на Зеведей заедно със синовете си, поклони Му се и Го молеше за нещо. ²¹ А Той ѝ рече: „Какво искаш?“ Тя Му каза: „Кажи тези двама мои синове да седнат в царството Ти – единият отдясно, а другият отляво на Тебе.“ ^22 (F)Иисус отвърна: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам^[a]?“ Отговориха Му: „Можем.“ ²³ Той им каза: „От Моята чаша ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите^[b], но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене не зависи от Мене – то ще се даде на тези, за които е приготвено от Моя Отец.“

²⁴ Когато десетте чуха това, възнегодуваха срещу двамата братя. ²⁵ Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях и велможите властват над тях. ²⁶ Между вас обаче да не бъде така: който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга, ^27 (G)и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде роб, ^28 (H)както и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“

Изцеляване на двама слепци в Йерихон

^29 (I)Когато излизаха от Йерихон, след Него вървеше множество народ. ^30 (J)И ето двама слепци, които седяха край пътя, чуха, че минава Иисус, и започнаха да викат: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“ ³¹ А народът ги смъмри, за да млъкнат. Но те завикаха още по-силно: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“ ³² Иисус се спря, повика ги и каза: „Какво искате да сторя за вас?“ ³³ Те Му казаха: „Господи, да се отворят очите ни!“ ³⁴ Иисус се смили, допря се до очите им и те веднага прогледнаха. И те тръгнаха след Него.

Завет и договорни задължения спрямо закона

10 ^[a] Поради всичко това ние съставяме писмено задължение за вярност, а над подписите ни стои печатът на предводителите, левитите и свещениците ни.“

² А тези, които вписаха имената си в подпечатания лист, бяха: областният управител Неемия, Хахалиевият син, и Седекия; ³ следват: Серая, Азария, Йеремия, ⁴ Пашхур, Амария, Малхия, ⁵ Хатуш, Шевания, Мелух, ⁶ Харим, Меремот, Овадия, ⁷ Даниил, Гинетон, Варух, ⁸ Мешулам, Авия, Миямин, ⁹ Маазия, Вилгай, Шемая; това бяха свещениците. ¹⁰ Левитите: Иисус, Азаниевият син, Бинуй от потомците на Хенадад и Кадмиил; ¹¹ техните родственици: Шевания, Ходия, Клита, Фелая, Ханан, ¹² Миха, Рехов, Хашавия, ¹³ Закхур, Шеревия, Шевания, ¹⁴ Ходия, Ваний, Венинуй. ¹⁵ Предводителите на народа: Парош, Пахат-Моав, Елам, Зату, Вания, ¹⁶ Вуний, Азгад, Бевай, ¹⁷ Адония, Бигвай, Адин, ¹⁸ Атер, Езокия, Акур, ¹⁹ Ходия, Хашум, Бецай, ²⁰ Хариф, Анатот, Невай, ²¹ Магпиаш, Мешулам, Хезир, ²² Мешезавел, Садок, Ядуй, ²³ Фелатия, Ханан, Аная, ²⁴ Осия, Ханания, Хашув, ²⁵ Лохеш, Пилха, Шовек, ²⁶ Рехум, Хашовна, Маасея, ²⁷ Ахия, Ханан, Анан, ²⁸ Малух, Харим, Ваана.

²⁹ Към тях се присъедини и останалият народ – свещеници, левити, стражи на портите, храмови прислужници, както и всички, които се бяха отделили от чуждите племена в страната към Божия закон, заедно с жените си, синовете и дъщерите си, всички, които бяха достигнали съзнателна възраст. ³⁰ Те се присъединиха към знатните си събратя и под клетва за проклятие се задължиха да живеят по Божия закон, даден чрез Божия служител Мойсей, както и да спазват и изпълняват всички заповеди на Господа, нашия Бог, Неговите повели и разпоредби.

^31 (A)Заклеха се още: „Да не даваме дъщерите си на чужди народи и да не вземаме дъщерите им за синовете си; ^32 (B)и ако чужди народи докарат стока и храни за продан в събота, да не купуваме от тях в събота или в някой от святите дни. На всяка седма година да не обработваме земята и да опрощаваме всички дългове.

³³ Наложихме си също като наредба да предоставяме по една трета сикла на година за богослуженията в дома на нашия Бог, ^34 (C)за хлябовете на предложението, за постоянния хлебен принос, за постоянните всеизгаряния, за стълбите, за новолунията, за празниците, за свещените вещи, за жертвите за грях, принасяни от израилтяните, и за всичко, което се извършва в храма на нашия Бог. ^35 (D)Ние – свещениците, левитите и народът, ще хвърлим жребий за доставянето на дърво от всеки род ежегодно в определеното време в дома на нашия Бог, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, както е писано в Закона.

^36 (E)Задължихме се да принасяме всяка година първите плодове от нивите си и от всяко плодно дърво ^37 (F)и да довеждаме в дома на нашия Бог при свещениците, които служат там, първородните от синовете и добитъка си, както е писано в закона – първородните от своя едър и дребен добитък; ^38 (G)да даваме на свещениците в складовете на дома на нашия Бог първото тесто от житото ни и нашите приноси, плодове от всяко дърво, вино и елей, а на левитите – десятък от всички градове, където обработваме земята. ^39 (H)Когато левитите събират десятък, да присъства свещеник, Ааронов потомък, а левитите да откарват десятък от десятъците в дома на нашия Бог, в помещенията на съкровищницата. ⁴⁰ На тези места израилтяните и левитите трябва да оставят приносите от жито, вино и елей. Там са и свещените съдове, свещениците, които служат, стражите при портите и певците. Затова ние няма да изоставим храма на нашия Бог.“

Апостол Павел в Македония и Елада

20 ^(A)Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония. ² А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция. ^3 (B)Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. ^4 (C)До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим. ⁵ Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада. ^6 (D)А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.

Възкресяване на Евтих

⁷ В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ. ⁸ В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи. ⁹ Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. ^10 (E)Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ ¹¹ И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува. ¹² Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.

Пътуване към Милет

¹³ А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша. ¹⁴ И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. ¹⁵ На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет. ^16 (F)Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.

Реч на апостол Павел пред презвитерите в Ефес

¹⁷ От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери. ^18 (G)И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, ^19 (H)служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; ^20 (I)как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, ²¹ как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. ^22 (J)И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там ^23 (K)(L)освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. ^24 (M)Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. ²⁵ И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство. ^26 (N)Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, ^27 (O)защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. ^28 (P)И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. ^29 (Q)Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. ^30 (R)Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. ^31 (S)Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. ³² А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени. ^33 (T)От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. ^34 (U)Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. ^35 (V)С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: ‘По-блажено е да се дава, отколкото да се взима’.“ ³⁶ И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. ³⁷ Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, ^38 (W)наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.