M’Cheyne Bible Reading Plan
19 (A)Привечер двамата ангели дойдоха в Содом, когато Лот седеше при градските порти. Като ги видя, той стана да ги посрещне. Поклони се с лице до земята 2 и каза: „Господари мои! Отбийте се в дома на вашия роб, пренощувайте и си умийте нозете. Като станете утре сутринта, ще продължите пътя си.“ Но те отговориха: „Не, на улицата ще пренощуваме.“ 3 Но Лот така настояваше, че те тръгнаха след него и влязоха в къщата му. Той ги нагости, изпече безквасни пити и те ядоха. 4 Още не бяха легнали да спят и ето градските жители, мъжете от Содом – млади и стари, всички жители на града, обкръжиха къщата. 5 (B)Те викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да се позабавляваме с тях.“
6 Лот излезе при тях до прага, заключи вратата след себе си 7 и каза: „Братя мои, не правете това зло. 8 Вижте, имам две дъщери, още девойки. По-добре тях да изведа при вас и правете с тях каквото искате, само на тези хора не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.“ 9 Но те закрещяха: „Махни се оттука.“ И викаха: „Той е чужденец, а иска тук да се разпорежда. С тебе сега ще постъпим още по-лошо, отколкото с тях.“ Те връхлетяха върху Лот и се опитаха да разбият вратата. 10 Но гостите протегнаха ръка, издърпаха Лот при себе си вкъщи и заключиха вратата. 11 Те поразиха със слепота струпалите се при прага на къщата – от малък до голям, така че те напразно търсеха да улучат вратата.
12 Тогава гостите казаха на Лот: „Какви други близки имаш в града? Зет, синове, дъщери и каквито още имаш в града – отведи ги от това място, 13 защото ние ще унищожим този град. Голямо оплакване има против жителите му пред Господ и Господ ни прати да го унищожим.“ 14 Тогава Лот излезе и каза на годениците на дъщерите си: „Станете и излезте от това място, защото Господ ще унищожи този град.“ Но на годениците им се видя, че той се шегува. 15 Призори ангелите започнаха да подканят Лот да бърза: „Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не загинеш заради този порочен град.“ 16 (C)Но понеже Лот се бавеше, мъжете[a] взеха за ръце него, жена му и двете му дъщери. Така те го изведоха извън града, понеже Господ го пожали. 17 А когато ги изведоха навън, единият от ангелите каза: „Спасявай се! Назад не поглеждай и никъде не се спирай в тази долина! Спасявай се в планината, за да не загинеш.“ 18 Но Лот им отговори: „Не, Господи! 19 Ето Твоят роб придоби Твоето благоволение пред очите Ти и е велика милостта, която Ти ми оказа, като спаси живота ми. Но аз не мога да се спася в планината, за да не ме постигне зло и да загина. 20 Виж, моля те, в този град наблизо мога да намеря убежище. Нека избягам там – той е малък и животът ми ще се запази.“
21 Ангелът му каза: „Добре, аз и това ще направя заради тебе – няма да разруша града, за който ти говориш. 22 Но побързай, спасявай се там! Аз няма да направя нищо, докато ти не отидеш там.“ Затова този град се нарича Сигор[b].
23 Слънцето изгряваше над земята, когато Лот стигна в Сигор. 24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомора от небето като дъжд огън и жупел 25 (D)и унищожи тези два града, цялата долина, всички жители на тези градове и цялата растителност по тази земя. 26 (E)А жената на Лот погледна назад и се превърна в солен стълб.
27 (F)Сутринта рано Авраам отиде на мястото, където беше стоял пред Господ. 28 (G)Той погледна към Содом и Гомора и към цялата долина и видя, че от земята се издигаше дим като от пещ. 29 Когато разрушаваше градовете в долината, Бог си спомни за Авраам. Той спаси Лот от погибел, когато унищожаваше градовете, където той живееше.
Произход на моавци и амонци
30 А Лот заедно с двете си дъщери напусна Сигор и заживя в планината, понеже се боеше да остане в Сигор. Затова той се посели в пещера заедно с двете си дъщери. 31 Тогава по-голямата каза на по-малката: „Баща ни е стар, а няма вече мъж на земята, който да заживее с нас, както е прието по света. 32 Затова нека упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомство от баща си.“ 33 През нощта те упоиха баща си с вино. По-голямата влезе при баща си и спа с него, а той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала. 34 На другия ден тя каза на сестра си: „Миналата нощ аз спах с баща си. Да го упоим с вино и тази нощ. Също и ти влез, спи с него, за да запазим потомство от баща си.“ 35 Също и тази нощ те упоиха баща си с вино. По-малката сестра влезе и спа с него. А той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала.
36 Така двете дъщери на Лот заченаха от баща си. 37 По-голямата роди син и го нарече с името Моав[c]. И до ден днешен той се смята за баща на моавците. 38 Така също по-малката роди син и го нарече с името Бен-Ами[d]. И до ден днешен той се смята за баща на амонците.
Наставление за смирение
18 (A)(B)По онова време учениците се приближиха до Иисус и попитаха: „Кой е по-голям в небесното царство?“ 2 (C)А Иисус повика едно дете, постави го посред тях 3 (D)и каза: „Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство. 4 И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство. 5 (E)И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема.
За изкушенията
6 (F)А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в дълбините на морето. 7 Горко на света от изкушенията, защото изкушения трябва да дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва изкушението. 8 (G)Ако те съблазняват ръката ти или кракът ти, отрежи ги и ги захвърли – по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без крак, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9 И ако те съблазнява окото ти, извади го и го захвърли – по-добре е за тебе едноок да влезеш в живота, отколкото с две очи да бъдеш хвърлен в ада.
10 Пазете се да не пренебрегнете някого от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небето винаги гледат лицето на Моя небесен Отец. 11 (H)Понеже Синът човешки дойде да спаси заблуденото.
Притча за загубената овца
12 (I)Как мислите: ако един човек има сто овце и една от тях се загуби, няма ли да остави деветдесет и деветте в планината и да тръгне да търси загубената? 13 А като я намери, истината ви казвам, ще се зарадва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се загубили. 14 Така и вашият небесен Отец не иска да се загуби нито един от тези, малките.
Прощаване на съгрешил брат
15 (J)Ако брат ти съгреши против тебе, иди и го изобличи насаме. Ако те послуша, спечелил си своя брат, 16 (K)ако не послуша, вземи със себе си още един или двама други, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. 17 (L)Ако ли и тях не послуша, кажи го на църквата, но ако и църквата не послуша, нека бъде за тебе като езичник и митар. 18 (M)Истината ви казвам: каквото не простите на земята, няма да бъде простено на небето, и каквото простите на земята, ще бъде простено на небето.
19 (N)И още ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да помолят за нещо, ще им бъде дадено от Моя небесен Отец. 20 Защото, където има двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“
21 (O)Тогава Петър се приближи до Него и попита: „Господи, до колко пъти да прощавам на своя брат, когато съгреши против мене – до седем пъти ли?“ 22 Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
Притча за безмилостния слуга
23 Затова небесното царство е подобно на цар, който поиска да си уреди сметките със слугите си. 24 Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25 А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати. 26 Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“ 27 Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му. 28 А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“ 29 Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“ 30 Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си. 31 Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило. 32 Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли, 33 (P)не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? 34 (Q)И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг. 35 (R)Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му[a].“
Тържествено потвърждение на Мойсеевия закон и радостно веселие на празника Шатри
8 И когато настъпи седмият месец, израилтяните живееха отново в своите градове. Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който е пред Водната порта. И казаха на книжовника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който Господ беше дал на Израил. 2 И така, на първия ден от седмия месец, свещеникът Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които, като слушаха, можеха да разберат. 3 Той чете от него на площада пред Водната порта от зори до пладне пред мъжете, жените и пред онези, които можеха да разберат. Целият народ внимателно слушаше книгата на закона.
4 Книжовникът Ездра стоеше на дървен подиум, направен за тази цел. От дясната му страна стояха Метатия, Шема, Анания, Урия, Хелкия, Маасея, а от лявата – Федая, Мисаил, Малхия, Хашум, Хашбадан, Захария и Мешулам. 5 Ездра отвори книгата пред целия народ, защото стоеше по-високо от всички. А когато я отвори, целият народ стана. 6 Тогава Ездра благослови Господа, великия Бог, и целият народ отговори: „Амин, амин!“ След това, като издигнаха ръце, поклониха се на Господа с лице до земята. 7 А левитите Иисус, Ваная, Шеревия, Ямин, Акув, Шатвай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Йозавад, Ханан и Фелая обясняваха закона пред народа и всички останаха по местата си. 8 Те четяха от книгата на закона на откъси и ги тълкуваха, така че прочетеното да бъде разбрано.
9 И понеже всички се разплакаха, докато слушаха закона, областният управител Неемия, свещеникът Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, се обърнаха към целия народ с думите: „Този ден е свят пред Господа, вашия Бог. Не скърбете и не плачете!“ 10 Тогава Ездра каза: „А сега си вървете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете от това на онези, които нямат нищо! Този ден е свят пред Господа. Затова не скърбете, защото радостта пред Господа е вашата опора.“ 11 А левитите утешаваха народа с думите: „Не бива да скърбите, този ден е свят!“ 12 И всички се разотидоха да ядат и пият и да пращат на онези, които нямаха. Те празнуваха с голямо веселие, защото разбраха това, което им беше прочетено.
13 А на другия ден предводителите на родовете от целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да разтълкуват по-добре думите на закона. 14 И намериха написано в закона, който Господ беше дал чрез Мойсей, че на празника в седмия месец израилтяните трябва да живеят в колиби. 15 (A)Затова разгласиха навред по всичките си градове, както и в Йерусалим: „Идете в планината и донесете клони от питомна маслина, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от широколистни дървета, за да направим колиби, както е писано в закона.“
16 Всички наизлязоха, донесоха клони и направиха колиби на покривите си, в дворовете си, в дворовете на Божия храм, на площада при Водната порта и на площада при Ефремовите порти. 17 Всички завърнали се от плен направиха колиби и заживяха в тях. Обхвана ги голяма радост, защото от времето на Иисус Навин до този ден израилтяните не бяха постъпвали така. 18 Всеки ден – от първия до последния – те четяха от книгата на Божия закон. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден устроиха събрание според разпоредбите.
Апостол Павел в Коринт
18 След това Павел напусна Атина и отиде в Коринт. 2 (A)Там намери един юдеин на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий бе заповядал всички юдеи да напуснат Рим. Павел отиде при тях 3 (B)и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше. А занаятът им беше да правят шатри. 4 (C)И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше юдеи и елини. 5 (D)А когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел се посвети да свидетелства пред юдеите, че Иисус е Христос. 6 (E)Но понеже те се противяха и ругаеха, той отърси дрехите си и им рече: „Сами сте си виновни за гибелта си! Аз съм невинен – отсега отивам при езичниците.“ 7 И като се махна оттам, отиде в дома на някой си, който се казваше Юст и беше богобоязлив. Къщата му беше до синагогата. 8 (F)А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом. И мнозина коринтяни, слушайки Павел, започваха да вярват и се кръщаваха. 9 (G)Една нощ Господ рече във видение на Павел: „Не бой се, а говори и не спирай, 10 защото Аз съм с тебе и никой няма да посегне да ти стори зло, понеже имам много народ в този град.“ 11 Така той остана там година и шест месеца и ги наставляваше в Божието учение.
12 Но когато Галион стана проконсул в Ахая, юдеите се събраха, нахвърлиха се върху Павел и го отведоха в съдилището 13 (H)с обвинение, че той убеждавал хората да почитат Бога не по Закона. 14 (I)И тъкмо Павел да заговори, Галион каза на юдеите: „Ако имаше някаква неправда или коварно злодеяние, юдеи, както е редно, щях да ви изслушам. 15 Но щом спорът е за учение, за имена и за вашия Закон, уредете го сами! Аз не искам да бъда съдия в тези работи.“ 16 И ги изпъди от съдилището. 17 (J)Тогава всички елини[a] хванаха Состен, началника на синагогата, и го биха пред съдилището, но Галион нехаеше за това.
Завръщането в Антиохия. Начало на третото пътешествие
18 (K)Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила. Но преди това си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал обет. 19 А като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата, за да разговаря с юдеите. 20 Те го помолиха да остане при тях по-дълго време, но той не се съгласи, 21 (L)а се прости с тях и рече: „Трябва непременно да прекарам в Йерусалим празника, който идва[b]. Но ако Бог иска, ще се върна пак при вас.“ И отплава от Ефес, а Акила и Прискила останаха там[c]. 22 Като слезе в Кесария, посети Йерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.
23 (M)Там престоя немного време и си тръгна, като обхождаше последователно Галатийската област и Фригия и утвърждаваше всички ученици.
Аполос в Ефес
24 (N)А в Ефес дойде един юдеин на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията. 25 (O)Той бе утвърден в Господния път и с разпален дух говореше и поучаваше правилно за Господа, макар да знаеше само за Йоановото кръщение. 26 И той започна да говори смело в синагогата. Като го чуха, Акила и Прискила го взеха със себе си и му обясниха по-точно Божия път. 27 А когато той искаше да замине за Ахая, братята се обърнаха с писмо до учениците да го приемат. След като пристигна, той оказа голяма помощ на повярвалите чрез благодатта, 28 (P)защото силно изобличаваше юдеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.