M’Cheyne Bible Reading Plan

Яков присвоява благословението на баща си

27 Когато Исаак остаря, очите му отслабнаха и не виждаха. Повика по-големия си син Исав и му каза: „Синко!“ Той отговори: „Тук съм!“ ² Исаак промълви: „Аз съм вече стар и не зная в кой ден ще умра. ³ Вземи сега оръжието си – колчана и лъка си, и иди на полето за дивеч. ⁴ Сготви ми вкусна гозба, каквато аз обичам. Донеси ми да ям, за да те благословя, преди да умра.“

⁵ А Ревека подслуша какво говореше Исаак на сина им Исав. Когато Исав тръгна за улов на дивеч, ⁶ тя каза на по-малкия си син Яков: „Чух баща ти да казва на брат ти Исав: ^7 (A)‘Донеси ми дивеч и ми сготви вкусна гозба. Аз ще ям и ще те благословя пред Господ преди смъртта си.’ ⁸ Сега, сине мой, послушай ме какво ще ти поръчам: ⁹ иди при стадото и ми донеси оттам две хубави ярета. От тях аз ще сготвя на баща ти вкусна гозба, каквато той обича. ¹⁰ Ти ще я занесеш на баща си и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.“ ^11 (B)Но Яков възрази на майка си Ревека: „Брат ми Исав е космат, а моята кожа е гладка. ¹² Баща ми може да ме попипа. Тогава аз ще се окажа пред очите му измамник и ще си навлека проклятие, а не благословия.“

¹³ Майка му обаче го успокои: „Нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой. Само ме послушай и иди да ми донесеш.“ ¹⁴ Той отиде, взе ги и донесе на майка си, а майка му сготви вкусна гозба, каквато обичаше баща му. ¹⁵ След това Ревека взе скъпите дрехи на по-големия си син Исав, които бяха при нея вкъщи. С тях тя облече по-малкия си син Яков. ¹⁶ Ръцете и гладката му шия зави с ярешките кожи. ¹⁷ Тогава даде в ръцете на сина си Яков гозбата и хляба, които беше приготвила. ¹⁸ Той влезе при баща си и каза: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко, кой си ти?“ ¹⁹ Яков отговори на баща си: „Аз съм Исав, твоят първороден син. Направих всичко, което ми нареди. Стани, седни и яж от лова ми, за да ме благословиш.“ ²⁰ И Исаак попита сина си: „Как можа толкова бързо да намериш дивеч, сине мой?“ Той отговори: „Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.“ ²¹ Исаак каза на Яков: „Приближи се, сине мой, да те попипам – дали си синът ми Исав или не.“ ²² Яков се приближи до баща си Исаак. Той го попипа и каза: „Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръцете на Исав.“ ²³ Понеже ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав, Исаак не го позна. Той даде благословията си на Яков. ²⁴ После каза: „Ти ли си синът ми Исав?“ Яков отговори: „Аз съм.“ ²⁵ Исаак продължи: „Дай ми да ям от твоя улов, синко мой, за да те благословя.“ Яков му даде и той яде. Донесе му и вино и той пи.

Благословението на Яков

²⁶ Баща му Исаак му каза още: „Приближи се, сине мой, и ме целуни.“ ^27 (C)Той се приближи и го целуна. Исаак усети дъха от облеклото му и го благослови с думите: „Дъхът от сина ми – това е дъх от полята, благословени от Господ. ²⁸ Да ти даде Господ от небесната роса и от плодовете на земята, както и изобилие на жито и вино. ^29 (D)Нека народи да ти служат и племена да се покоряват пред тебе. Да бъдеш господар над братята си и да се покоряват пред тебе синовете на майка ти. Тези, които те кълнат, да бъдат проклети. Тези, които те благославят, да бъдат благословени!“ ³⁰ Тъкмо Исаак свърши благословията си над Яков – той едва беше излязъл от баща си Исаак – ето от лов се завърна брат му Исав. ³¹ Също и той сготви гозба, донесе я на баща си с думите: „Татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благословиш.“ ³² А баща му Исаак го попита: „Кой си ти?“ Той отговори: „Аз съм синът ти – твоят първороден син Исав.“ ³³ Тогава Исаак се разтрепери силно и рече: „А кой беше този, който улови лов, донесе ми и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти? Аз него благослових. Да, той ще бъде благословеният!“ ³⁴ Като чу думите на баща си, Исав извика със силен и жалостен глас към него: „Благослови също и мене, татко!“ ³⁵ В отговор Исаак каза: „Брат ти дойде с измама и отне твоята благословия.“ ^36 (E)Исав каза: „Право са го нарекли Яков^[a], защото вече два пъти ме измества. Той отне първородството ми, а сега ми отне и благословията.“ След това продължи: „Нима не си оставил също и за мене благословия?“ ³⁷ Исаак отговори на Исав: „Аз го поставих господар над тебе, всичките му родственици превърнах в негови роби, обдарих го с жито и вино. А какво да направя за тебе, сине мой?“ ^38 (F)Но Исав попита баща си: „Татко, нима само едно благословение имаш? Благослови също и мене, татко!“ Тогава Исав зарида. ^39 (G)(H)А баща му Исаак каза: „Ти ще живееш от благодатта на земята и от небесната роса. ^40 (I)Ще се храниш от меча си и ще служиш на брат си. Но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще отхвърлиш ярема от врата си.“

Омразата на Исав към Яков

^41 (J)Тогава Исав намрази Яков заради благословията, с която го беше благословил баща му. Исав замисли в сърцето си: „Наближават дните, когато ще оплакваме баща си – ще убия брат си Яков.“

^42 (K)Съобщиха на Ревека замисъла на по-стария ѝ син Исав. Тогава тя повика по-малкия си син Яков и му каза: „Брат ти Исав възнамерява да те убие. ⁴³ Затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, избягай при брат ми Лаван в Харан. ⁴⁴ Поживей при него известно време, докато стихне яростта на брат ти, ⁴⁵ докато премине гневът на брат ти против тебе и той позабрави какво си му сторил. Тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?“ ⁴⁶ Ревека каза на Исаак: „Дотегна ми животът от тия хетки. Ако Яков се ожени за местна – за хетка, подобна на тях, защо ми е този живот?“

Заговор за убийството на Иисус Христос

26 ^(A)Когато Иисус завърши с всички тези думи поучението Си, каза на учениците Си: ^2 (B)„Знаете, че след два дена ще бъде Пасха и Синът човешки ще бъде предаден на разпятие.“ ³ Тогава първосвещениците, книжниците и стареите на народа се събраха в двора на първосвещеника, на име Каяфа ⁴ и след съвещание решиха да уловят с измама Иисус и да Го убият. ⁵ „Само да не бъде на празника“, казваха, „за да не стане смут сред народа.“

Помазване на Иисус Христос във Витания

^6 (C)А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, ^7 (D)пристъпи към Него една жена, която носеше алабастров съд със скъпо миро, и започна да го излива върху главата Му, докато Той ядеше. ⁸ Като видяха това, учениците Му зароптаха и казаха: „Защо е това прахосване? ⁹ Защото това миро можеше да се продаде за много пари и те да се раздадат на сиромаси.“ ¹⁰ Като забеляза това, Иисус им каза: „Защо обърквате жената? Тя извърши добро дело за Мене; ^11 (E)защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате. ¹² Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. ¹³ Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“

Предателството на Юда

¹⁴ Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците ^15 (F)и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ А те му дадоха тридесет сребърника. ¹⁶ И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде.

Тайната вечеря

^17 (G)А в първия ден на Безквасници учениците дойдоха при Иисус и Му рекоха: „Къде искаш да Ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ ¹⁸ И Той рече: „Идете в града у еди-кого си и му кажете: ‘Учителят казва: «Времето Ми наближава, у тебе ще направя пасхалната вечеря с учениците Си»’.“ ¹⁹ И учениците направиха тъй, както им заръча Иисус, и приготвиха пасхалната вечеря.

²⁰ А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици; ²¹ и докато ядяха, каза: „Истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“ ²² Те много се наскърбиха и всеки от тях започна да Го пита: „Да не съм аз, Господи?“ ^23 (H)А Той им отговори с думите: „Който натопи залъка си с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. ^24 (I)И тъй, Синът човешки отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“ ²⁵ А Юда, който Го предаде, рече: „Да не съм аз, Учителю?“ Иисус му отвърна: „Ти сам го каза.“

^26 (J)И докато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и го раздаде на учениците с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ ^27 (K)И като взе чашата, изрече благодарствена молитва, даде им и каза: „Пийте от нея всички, ^28 (L)защото това е^[a] Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете. ²⁹ И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този лозов плод до онзи ден, когато ще пия новото вино с вас в царството на Моя Отец.“ ^30 (M)(N)И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

Предсказание на Иисус Христос за отричането на апостол Петър

^31 (O)Тогава Иисус им рече: „Всички вие ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: ‘Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете на стадото.’ ^32 (P)А след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ ³³ Тогава Петър Му рече: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз никога няма да отстъпя.“ ^34 (Q)Иисус му рече: „Истината ти казвам, че тази нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ ³⁵ Петър Му отвърна: „Дори ако трябва да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото рекоха и всички ученици.

Иисус Христос в Гетсиманската градина

^36 (R)След това Иисус отиде с тях на едно място, наричано Гетсимания, и каза на учениците: „Поседете тук, докато Аз отида по-нататък да се помоля.“ ³⁷ И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. ^38 (S)Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене.“ ^39 (T)И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ ⁴⁰ И се върна при учениците, и ги намери да спят, и каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене? ^41 (U)Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.“ ^42 (V)Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“ ⁴³ И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. ⁴⁴ Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи. ⁴⁵ Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници. ⁴⁶ Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“

Залавяне на Иисус Христос

^47 (W)И докато Той още говореше, ето дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много народ, с ножове и тояги, изпратен от първосвещениците и стареите на народа. ⁴⁸ А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях знак: „Когото целуна за поздрав, Той е; заловете Го!“ ⁴⁹ И веднага се приближи до Иисус и каза: „Радвай се^[b], Учителю!“ И Го целуна. ⁵⁰ А Иисус му отговори: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. ⁵¹ И ето един от онези, които бяха с Иисус, протегна ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, му отряза ухото. ⁵² Тогава Иисус му каза: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат; ⁵³ или мислиш, че не мога да помоля Своя Отец и Той веднага ще Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели? ⁵⁴ Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?“ ^55 (X)После Иисус се обърна към народа: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте. ⁵⁶ Но всичко това става, за да се сбъднат Писанията на пророците.“ Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

Иисус Христос на съд пред синедриона

^57 (Y)А онези, които хванаха Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали книжниците и стареите. ⁵⁸ Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника, и като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.

⁵⁹ А първосвещениците и стареите, и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт; ⁶⁰ и не можаха да намерят, макар да дойдоха много лъжесвидетели. Най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели ^61 (Z)и рекоха: „Този каза: ‘Мога да разруша Божия храм и за три дни да го съградя’.“ ^62 (AA)И тогава първосвещеникът стана и Му рече: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ ^63 (AB)Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Христос, Синът Божий?“ ^64 (AC)Иисус му отговори: „Ти сам го рече! Казвам ви обаче: занапред ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ ⁶⁵ Тогава първосвещеникът разкъса дрехата си^[c] и рече: „Той богохулства! За какво са ни нужни вече свидетели? Ето сега чухте богохулството Му. ^66 (AD)Какво мислите?“ А те отговориха с думите: „Виновен е и трябва да умре.“ ^67 (AE)Тогава започнаха да Го заплюват и да Го бият по лицето, а други Му удряха плесници ⁶⁸ и казваха: „Ако си пророк, Христе, отгатни кой Те удари?“

Отричането на апостол Петър

^69 (AF)А Петър седеше вън на двора. И една слугиня се приближи до него и каза: „И ти беше с Иисус Галилееца.“ ⁷⁰ Но той се отрече пред всички с думите: „Не зная какво говориш.“ ⁷¹ А когато отиваше към вратата, видя го друга и каза на онези, които бяха там: „И този беше с Иисус Назарянина.“ ⁷² А той пак се отрече под клетва: „Не познавам този Човек.“ ⁷³ Малко по-късно се приближиха онези, които стояха наоколо, и казаха на Петър: „Наистина и ти си от тях, защото и говорът ти те издава.“ ⁷⁴ Тогава той започна да се кълне и да уверява: „Не познавам този Човек.“ И веднага пропя петел. ^75 (AG)И Петър си спомни думите, казани му от Иисус: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво плака.

Решението на Аман да унищожи юдеите

3 След това цар Артаксеркс издигна вугееца Аман, син на Амадат, като го постави за свой пръв съветник. ² И всички царедворци при дворцовите порти се покланяха на Аман, защото така бе наредил царят. Само Мардохей не му се кланяше. ³ Царедворците го питаха: „Мардохей, защо нарушаваш разпоредбите на царя?“ ⁴ Всеки ден го питаха, но той не ги слушаше. Тогава те съобщиха на Аман, за да видят дали Мардохей ще продължи да упорства, тъй като той им беше казал, че е юдеин. ⁵ Когато Аман научи, че Мардохей не иска да му се покланя, го обзе силен гняв. ⁶ Но му се стори, че не е достатъчно да унищожи само Мардохей, а и като знаеше от кой народ е той, замисли да изтреби всички юдеи в царството на Артаксеркс, сънародниците на Мардохей.

^7 (A)В първия месец – нисан, в дванадесетата година от царуването на Артаксеркс, беше хвърлян жребий пред Аман, ден по ден и месец по месец. Жребият отреди тринадесетия ден на дванадесетия месец – адар.

^8 (B)Тогава Аман каза на Артаксеркс: „Има един народ, разпръснат сред другите народи в твоето царство, а законите му са различни от законите на всеки друг народ. Те не се подчиняват на царските наредби и царят не бива да ги търпи. ^9 (C)И ако царят сметне за добре, нека заповяда те да бъдат изтребени. Тогава аз ще направя така, че чрез ръцете на царските служители в съкровищницата да влязат десет хиляди таланта сребро.“ ^10 (D)Царят свали пръстена си и го даде на вугееца Аман, син на Амадат, неприятеля на юдеите. ¹¹ След това рече на Аман: „Среброто задръж, а с този народ прави каквото искаш.“

^12 (E)На тринадесетия ден от първия месец бяха свикани царските писари и по нареждане на Аман те написаха заповед до сатрапите на царя, владетелите и управниците на всички области, а така също и до князете на всички народи, написана на техния език и с тяхната писменост. Заповедта беше от името на цар Артаксеркс и подпечатана с неговия печат. ¹³ Чрез бързоходци бяха разпратени писма до всички области на цялото царство с указание да бъде изтребен юдейският народ – млади и стари, жени и деца, в един ден, тринадесетия на дванадесетия месец, месец адар, а имотът им да бъде разграбен. ¹⁴ Препис от разпоредбата да бъде изпратен до всички области като закон. Всички народи да се запознаят с него и да са готови за този ден. ¹⁵ Бързоходците потеглиха. А заповедта беше оповестена в Суза. И докато царят и Аман пируваха, столицата Суза беше обхваната от голям смут.

Защита на апостол Павел пред цар Агрипа

26 Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита: ² „Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите, ³ но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо. ^4 (A)Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим. ^5 (B)Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра. ^6 (C)А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога, ⁷ което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите. ⁸ Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви? ⁹ Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей. ^10 (D)Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах. ¹¹ И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната. ¹² С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците, ¹³ когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние. ¹⁴ Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.’ ^15 (E)Аз попитах: ‘Кой си Ти, Господине?’ Той отговори: ‘Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. ¹⁶ Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия. ¹⁷ И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам, ^18 (F)за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.’ ¹⁹ Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение, ^20 (G)а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. ^21 (H)Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. ^22 (I)Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане: ^23 (J)че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“

²⁴ И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“ ²⁵ А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум. ^26 (K)Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл. ²⁷ Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“ ²⁸ Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“ ²⁹ А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“

³⁰ Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха ^31 (L)и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови. ^32 (M)И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора^[a].