M’Cheyne Bible Reading Plan
Авраам в Герар
20 (A)Оттам Авраам се отправи към Негев и се засели между Кадес и Сур. След това се засели в Герар. 2 Авраам каза за жена си Сарра: „Тя ми е сестра.“[a] Затова герарският цар Авимелех изпрати, та взе Сарра. 3 Но Бог се яви на Авимелех през нощта насън и му каза: „Ти ще умреш заради жената, която си взел, защото тя си има мъж.“ 4 А Авимелех не се беше докоснал до нея. „Господи, нима ще погубиш[b] невинния народ? 5 Нали той сам ми каза: ‘Тя ми е сестра’? А и тя самата каза: ‘Той ми е брат.’ С чисто сърце и невинни ръце направих това.“
6 Бог му отговори насън: „Да, Аз зная, че сърцето ти е чисто. Затова те и удържах, за да не съгрешиш пред Мене и не те оставих да се докоснеш до нея. 7 А сега върни жената на мъжа ѝ, защото той е пророк. Той ще се помоли за тебе и ти ще запазиш живота си. Ако не я върнеш, знай, че непременно ще загинете ти и целият твой род.“ 8 Рано сутринта Авимелех събра всички свои приближени и им предаде всички тези думи. Те много се уплашиха. 9 Авимелех повика Авраам и му каза: „Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та щеше да навлечеш страшен грях върху мене и царството ми? Ти постъпи с мене така, както не бива да се постъпва.“ 10 Авимелех продължи към Авраам: „Какво си възнамерявал ти, когато постъпи така?“
11 Авраам отговори: „Помислих, че по тези места няма Божий страх и че могат да ме убият заради жена ми. 12 Но тя наистина ми е сестра, тъй като е дъщеря на моя баща, само че не е дъщеря на майка ми. Именно тя стана моя жена. 13 Когато Бог ми заповяда да напусна бащиния си дом и да се отправя на път, аз ѝ наредих: ‘Направи ми това добро – където и да отидем, казвай за мене: Той ми е брат.’“
14 Тогава Авимелех взе[c] дребен и едър добитък, роби и робини и ги даде на Авраам. Върна му и неговата жена Сарра 15 с думите: „Ето земята ми е пред тебе – където искаш, там се засели.“ 16 А на Сарра каза: „Аз дадох на брат ти хиляда сикли сребро. Това ще покрие твоята обида в очите на твоите близки и твоята чест ще бъде възстановена.“ 17 Авраам се помоли на Бога и Бог изцери Авимелех, жена му и робините му и те започнаха да раждат. 18 Защото заради Сарра, жената на Авраам, Господ беше направил безплодни всички жени в дома на Авимелех.
Иисус Христос отива в Юдея
19 (A)Когато Иисус свърши тези слова, тръгна от Галилея и дойде в пределите на Юдея, отвъд Йордан. 2 Последва Го огромно множество народ и Той ги изцели там.
За брака
3 Тогава пристъпиха към Него фарисеите, и за да Го изкушат, Му казаха: „Позволено ли е човек да напусне жена си по всякаква причина?“ 4 (B)А Той им отговори: „Не сте ли чели, че Творецът в началото ги сътвори мъж и жена 5 (C)и рече: ‘Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът’? 6 Така че те вече не са двама, а една плът. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разделя.“ 7 (D)(E)Те Му казаха: „Защо тогава Мойсей заповяда да ѝ даде разводно писмо и да я освободи?“ 8 Отвърна им: „Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви е разрешил да напускате жените си. Но отначало не беше тъй. 9 (F)И Аз ви казвам, че който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и който се ожени за напусната, той прелюбодейства.“
10 Неговите ученици Му казаха: „Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре е той да не се жени.“ 11 А Той им рече: „Не всички възприемат това, а само онези, на които е дадено. 12 Защото има скопци, родени така от майка си, има и скопци, скопени от хора, и има скопци, които сами са се скопили заради небесното царство. Който може да възприеме, нека възприеме.“
Иисус Христос благославя децата
13 (G)Тогава доведоха при Него деца, за да възложи ръце върху тях и да се помоли. А учениците ги смъмриха. 14 (H)Но Иисус рече: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.“ 15 И като възложи ръце върху тях, отиде си оттам.
Богатство и вечен живот
16 (I)И ето един млад човек се приближи и Му рече: „Учителю благ, какво добро да извърша, за да получа вечен живот?“ 17 (J)А Той му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. Ако пък искаш да влезеш във вечния живот, спазвай заповедите.“ 18 (K)Попита Го: „Кои?“ А Иисус му рече: „Не убивай. Не прелюбодействай. Не кради. Не свидетелствай лъжливо, 19 (L)почитай баща си и майка си и обичай ближния си като себе си.“ 20 Младият мъж Му каза: „Всичко това съм спазвал от младини. Какво не ми достига?“ 21 (M)Иисус му отговори: „Ако искаш да си съвършен, иди, продай имота си и раздай парите на сиромасите. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“ 22 Когато младежът чу тези думи, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
23 А Иисус рече на учениците Си: „Истината ви казвам, че богат мъчно ще влезе в небесното царство. 24 И още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ 25 Като чуха това, учениците се зачудиха твърде много и казаха: „Кой тогава може да се спаси?“ 26 (N)Иисус ги погледна и отговори: „За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.“
27 (O)Тогава заговори Петър и Му каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме. Какво ще стане с нас?“ 28 (P)А Иисус им рече: „Истината ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при обновата на света, когато Синът човешки седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванадесет престола, за да съдите дванадесетте колена на Израил. 29 (Q)И всеки, който е оставил къща или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократна отплата и ще наследи вечен живот. 30 (R)И мнозина първи ще се окажат последни, а последните – първи.“
Обща покайна молитва и празник на помирение с Бога
9 На двадесет и четвъртия ден от същия месец израилтяните, облечени във вретища, се събраха за пост и си посипаха главите с пепел. 2 Тогава хората от Израилевия род се отделиха от всички чужди родове и застанаха да изповядват греховете си и престъпленията на предците си. 3 Една четвърт от деня те стояха и четяха от книгата на Господния закон, а другата четвърт се изповядваха и се покланяха на Господа, своя Бог. 4 А Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вуний, Шеревия, Вания и Хенани застанаха на левитския подиум и на висок глас призоваваха Господа, своя Бог. 5 След това левитите Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания и Петахия извикаха: „Станете и славете Господа, вашия Бог, от века и до века! Нека всички благославят славното Ти име, извисено над всяко славословие и възхвала.“
6 (A)Тогава Ездра започна своята молитва: „Ти си Господ, единствен Ти! Ти сътвори необятните небеса и всичките им съзвездия, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях. Ти даваш живот на всичко това и небесните войнства се покланят пред Тебе. 7 (B)Ти Сам, Господи Боже, избра Аврам, изведе го от Ур, града на халдейците, и му даде името Авраам. 8 (C)Като видя, че той е верен пред Тебе от цялото си сърце, сключи с него завет, за да дадеш на него и на потомците му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, йевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив.
9 (D)Ти видя и теглото на предците ни в Египет и чу вика им при Червено море. 10 (E)Затова показа знамения и чудеса против фараона, всичките му служители и целия народ на страната му, понеже Ти знаеше, че постъпват горделиво с прадедите ни. Така прослави името Си и то се слави и до днес. 11 (F)Ти раздели пред тях морето и те минаха по сухо през него, а техните гонители Ти хвърли в дълбините като скала в буйни води. 12 (G)Денем ги водеше с облачен стълб, нощем – със стълб от огън, за да им дадеш светлина по пътя, по който трябваше да вървят. 13 (H)Ти слезе на планината Синай и говори с тях от небето, даде им справедлив съд, истински закони и добри наредби и заповеди. 14 (I)Ти ги научи да почитат Твоята свята събота и чрез Твоя служител Мойсей им даде заповеди, наредби и закон. 15 (J)Ти им даде хляб от небето, когато гладуваха, и от скалата им извади вода, когато изпитваха жажда. Ти им заповяда да тръгнат и да завладеят земята, за която се беше заклел, че ще им я дадеш.
16 Но те, нашите предци, се възгордяха, проявиха упорство и не се вслушаха в Твоите заповеди. 17 (K)Те отказаха да се покоряват и не искаха да си спомнят чудесата, които Ти извърши за тях. Разбунтуваха се и решиха да се върнат в Египет като роби. Но понеже си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив, изпълнен с милост, Ти не ги изостави. 18 (L)Дори когато направиха излято теле и казаха: ‘Ето твоя бог, който те изведе от Египет’, и продължиха да богохулстват, 19 Ти поради голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята: облачният стълб беше непрестанно над тях денем, за да ги води по пътя, а огненият стълб – нощем, за да им свети по пътя, по който трябваше да вървят. 20 Ти им даде Своя благ Дух, за да ги вразумява, утоли глада им с манната Си, даде им вода, за да не изпитват жажда. 21 (M)Четиридесет години ги храни в пустинята и не ги лиши от нищо. Дрехите им не овехтяваха, нозете им не отекоха. 22 (N)Ти им даде царства и народи и ги подели между тях. Така те завладяха земята на Сихон, царя на Есевон, и земята на Ог, царя на Васан. 23 (O)Дари ги с многобройни потомци, колкото звездите на небето, и ги въведе в земята, за която беше говорил на предците им, че ще дойдат да я завладеят. 24 И потомците им влязоха в страната и я завладяха. Ти покори пред тях жителите на тази страна – ханаанците, и ги предаде в техните ръце с царете им и народите, които я населяваха, за да постъпят с тях, както пожелаят. 25 (P)След това те превзеха укрепените градове и плодородната земя; сдобиха се с къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслинени градини и много плодни дървета. Те ядоха до насита, охраниха се и заживяха в охолство поради Твоята голяма благост.
26 (Q)Но те се изпълниха с високомерие. Надигнаха се против Тебе и пренебрегнаха Твоя закон; избиха пророците, които ги увещаваха да се обърнат към Тебе, и извършиха тежки престъпления. 27 Затова Ти ги предаваше под гнева на техните потисници. Всеки път обаче, когато те, угнетени, отправяха молитви към Тебе, Ти ги чуваше от небето и проявяваше голямото Си милосърдие, като им даваше избавители, които ги избавяха от техните потисници. 28 (R)Но щом настъпваше спокойствие, те отново започваха да вършат злини пред Тебе. И тогава Ти ги предаваше във властта на враговете им, за да ги покорят. А когато отново отправяха молитви към Тебе, Ти ги чуваше от небето и проявяваше голямото Си милосърдие, като ги избавяше много пъти. 29 (S)Тогава Ти ги увещаваше да се върнат към Твоя закон, но те упорстваха и не слушаха Твоите заповеди, престъпваха Твоите наредби, които даваха живот на всеки, който ги спазва, пренебрегваха ги, проявяваха високомерие и не се вслушваха. 30 (T)Въпреки това Ти ги търпя много години, увещаваше ги чрез Своя Дух и Своите пророци, но те не Те слушаха. Тогава Ти ги предаде във властта на чуждоземни народи. 31 Но поради голямото Си милосърдие Ти не ги изтреби и не ги изостави, понеже си Бог благ и милостив.
32 Затова сега, Боже наш, велики, силни и пораждащ страхопочитание, Боже, Който вярно пазиш завет и милост, нека не изглежда пред Тебе малко нашето страдание, което е постигнало нас, царете ни, предводителите ни, свещениците ни, предците ни, пророците ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес. 33 Ти си бил справедлив във всичко, което ни е сполетяло, защото изяви верността Си, а ние съгрешихме. 34 Нашите царе, предводители, свещеници и предци не изпълняваха Твоя закон и не се вслушваха в Твоите заповеди и знамения, с които ги увещаваше. 35 И макар да се сдобиха с царство и изобилие от блага, които Ти им даде, с обширна и плодородна земя, която Ти им остави – те не Ти служиха и не се отвърнаха от нечестивите си дела. 36 И ето сега сме роби. В земята, която Ти даде на предците ни, за да се наслаждават на плодовете и благата ѝ, ето ние сме роби в нея! 37 Тя дава в изобилие своите плодове на царете, на които Ти ни подчини заради греховете ни; те имат пълна власт над нашите тела и над добитъка ни и голяма е неволята ни.
Апостол Павел в Ефес
19 Докато Аполос беше в Коринт, Павел премина през планинските области и дойде в Ефес. Там намери някои ученици 2 (A)и ги попита: „Като повярвахте, приехте ли Светия Дух?“ А те му отговориха: „Не сме и чули, че има Свети Дух.“ 3 (B)Той им рече: „А какво кръщение получихте?“ Те отговориха: „Йоановото кръщение.“ 4 (C)Павел каза: „Йоан кръщаваше с покайно кръщение, като говореше на народа да вярва в Онзи, Който идва след него, тоест в Иисус Христос.“ 5 Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Иисус. 6 (D)И когато Павел възложи ръце на тях, Светият Дух слезе върху им и те започнаха да говорят на странни езици и да пророкуват. 7 Всички бяха около дванадесет души.
8 Павел влезе в синагогата и в продължение на три месеца проповядваше без страх, спореше и ги убеждаваше за Божието царство. 9 (E)Но понеже някои ожесточено се противопоставяха и злословеха за Господния път пред народа, той ги остави и като взе със себе си учениците, всекидневно проповядваше в училището на някой си Тиран. 10 Това продължи две години, така че всички жители на Мала Азия – юдеи и елини, чуха словото на Господ Иисус.
Синовете на Скева
11 (F)А Бог правеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел. 12 Дори полагаха върху болните кърпи и препаски, които бе носил върху тялото си, и болестите им ги оставяха, а злите духове излизаха от тях.
13 (G)Някои от странстващите юдейски заклинатели започнаха да изричат името на Господ Иисус над онези, които бяха обладани от зли духове, и казваха: „Заклеваме ви в Иисус, за Когото Павел проповядва.“ 14 Това правеха седемте синове на някой си Скева, юдейски първосвещеник. 15 А злият дух им отговори: „Познавам Иисус и Павел зная. Но вие кои сте?“ 16 И човекът, у когото имаше зъл дух, скочи върху тях и ги повали с такава ярост, че те голи и изранени избягаха от онази къща. 17 (H)Това стана известно на всички юдеи и елини, които живееха в Ефес. И страх обзе всички тях, а името на Господ Иисус се величаеше. 18 И много от повярвалите идваха, изповядваха се и откриваха делата си. 19 А мнозина от онези, които правеха магии, събраха книгите си и ги изгориха пред всички. И като пресметнаха цената им, оказа се към петдесет хиляди драхми сребро. 20 (I)Така словото на Господа укрепваше и се разпространяваше все повече.
Размирици в Ефес
21 (J)След тези събития Павел реши, като мине през Македония и Ахая, да отиде в Йерусалим. „След като бъда там, каза, трябва да видя и Рим.“ 22 (K)И изпрати в Македония двама от онези, които му служеха – Тимотей и Ераст, а сам остана още малко в Азия.
23 (L)По онова време настана голямо вълнение относно Божия път. 24 Някой си златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и донасяше на занаятчиите немалка печалба, 25 (M)като събра тях, а и други с подобен занаят, каза: „Мъже, знаете, че от тази работа зависи нашият добър поминък! 26 (N)А пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Мала Азия този Павел убеди и обърна доста народ, говорейки, че тези, които се правят с човешки ръце, не са богове. 27 Тъй че има опасност не само този наш занаят да си спечели презрение, но и храма на великата богиня Артемида да не го смятат за нищо, и тази, която цяла Азия и целият свят почитат, да загуби величието си.“ 28 (O)Като чуха това, изпълниха се с ярост и закрещяха: „Велика е Артемида Ефеска!“ 29 (P)И целият град се разбунтува. Всички заедно се втурнаха към театъра, като грабнаха Гай и Аристарх – от Македония спътници на Павел. 30 Но когато Павел поиска да отиде сред народа, вярващите го задържаха. 31 Също и някои от управителите на областта Азия, негови приятели, изпратиха да го помолят да не се показва в театъра. 32 И тъй, едни крещяха едно, други – друго, защото в събранието настана безредие и повечето не знаеха за какво се бяха събрали. 33 По предложение на юдеите пред тълпата бе извикан Александър. И Александър даде знак с ръка, че иска да произнесе защитна реч пред народа. 34 Но като разбраха, че е юдеин, всички в един глас завикаха и крещяха около два часа: „Велика е Артемида Ефеска!“ 35 Градският писар обаче усмири тълпата и каза: „Ефесяни, кой не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от небето неин идол? 36 И щом това е неоспоримо, вие трябва да запазите спокойствие и да не вършите нищо необмислено. 37 А вие сте довели тези мъже, макар те нито храма на Артемида са обрали, нито богинята ви[a] са хулили. 38 Ако пък Димитър и занаятчиите, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни заседания, има и проконсули – нека подадат жалба един против друг. 39 Но ако предявявате някакви други искания, това ще бъде решено в законното събрание. 40 [b] Иначе има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.“ Като каза това, разпусна събранието.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.