M’Cheyne Bible Reading Plan
Обрязването на Аврам и дома му
17 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ му се яви и му рече: „Аз съм Всемогъщият Бог. Живей пред Мене и бъди непорочен. 2 Сега Аз сключвам Своя завет с тебе и ти ще придобиеш многобройно потомство.“
3 Тогава Аврам падна по лице, а Бог продължи да говори с него: 4 „Ето Моя завет с тебе: ти ще станеш баща на много народи. 5 (A)Няма вече да се наричаш Аврам, а името ти ще бъде Авраам, защото ще те направя баща на много народи. 6 Ще направя твоя род многоброен, от тебе ще произлязат народи и царе ще бъдат твои потомци. 7 (B)Сключвам Своя завет с тебе и с твоите потомци – вечен завет, от род в род. Аз ще бъда Бог за тебе и за твоите потомци след тебе. 8 (C)На тебе и на твоите потомци след тебе ще дам земята, в която си пришелец, цялата ханаанска земя, за вечно владение; и ще бъда за тях Бог.“
9 Бог каза още на Авраам: „Но ти си длъжен да спазваш Моя завет – ти и твоите потомци след тебе, от род в род. 10 (D)Аз сключих с вас завет и нека твоите потомци го спазват: всички мъже сред вас да бъдат обрязани. 11 Обрязвайте краекожието си; това ще бъде знак на завета, сключен между Мене и вас. 12 (E)Всяко новородено дете от мъжки пол сред вас трябва да бъде обрязано на осмия ден след раждането си – нека това бъде от род в род. Този, който е роден в твоя дом, както и онзи, който е купен с пари от някой чужденец, който не е от твоя род – също трябва да бъдат обрязани. 13 Непременно да бъдат обрязани и роденият в дома ти, както и купеният с твоите пари. И така Моят завет ще бъде запечатан върху тялото ви като вечен завет. 14 А този от мъжки пол, чието краекожие не е обрязано, да бъде отстранен от своя народ затова, че е нарушил Моя завет.“
15 Бог каза още на Авраам: „Жена си Сара не наричай Сара[a], но името ѝ да бъде Сарра[b]. 16 Аз ще я благословя и ще ти дам син от нея. Ще я благословя, цели народи ще произлязат от нея и царе ще бъдат нейни потомци.“ 17 (F)Авраам падна по лице, засмя се и каза в себе си: „Ще се роди ли син от стогодишен старец? Сарра ли ще роди на деветдесет години?“ 18 Затова Авраам каза на Бога: „О, дано поне Измаил бъде жив пред Тебе!“
19 А Бог отговори: „Тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син и ще го наречеш с името Исаак. Аз ще сключа с него и потомците му Своя завет – завет вечен. 20 И за Измаил те послушах: ето Аз ще го благословя, ще го направя плодовит и ще му дарувам множество потомци – дванадесет племенни вождове ще произлязат от него. И той ще стане прародител на велик народ. 21 (G)Но Своя завет Аз ще сключа с Исаак, когото Сарра ще ти роди догодина по това време.“ 22 След като Бог спря да говори на Авраам, Той се въздигна към небето.
23 Още същия ден Авраам взе сина си Измаил, както и всички мъже, родени в дома му, заедно с всички купени с пари роби – всички мъже в дома му, и обряза краекожието на плътта им, както му заповяда Бог. 24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му. 25 А синът му Измаил беше на тринадесет години, когато му беше обрязано краекожието. 26 В един и същи ден бяха обрязани Авраам и синът му Измаил, 27 а заедно с него бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му – както родените в дома, така и робите, купени с пари от чужденци.
Фарисеите искат знамения
16 (A)(B)Дойдоха при Иисус фарисеи и садукеи и, за да Го поставят в затруднение, поискаха да им покаже знамение от небето. 2 А Той им отговори: „Привечер казвате: ‘Времето ще е хубаво, защото небето е червено.’ 3 И сутрин: ‘Днес ще има буря, защото небето мрачно червенее.’ Лицемери! Вида на небето умеете да разпознавате, а знаменията на времето не можете ли? 4 (C)Род лукав и прелюбодеен желае знамение, но няма да му се даде друго знамение освен знамението на пророк Йона.“ И като ги остави, отмина.
Предпазване от фарисейски и садукейски учения
5 (D)Когато преминаха на отсрещния бряг, учениците Му бяха забравили да вземат хляб. 6 (E)Иисус им рече: „Внимавайте и се пазете от фарисейския и садукейския квас.“ 7 А те си помислиха и си казваха: „Това е, защото не взехме хляб.“ 8 Иисус забеляза това и им рече: „Маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб? 9 (F)Още ли не разбирате и не помните петте хляба на петте хиляди души и колко кошници събрахте? 10 (G)Нито седемте хляба на четири хиляди души и колко коша събрахте? 11 Как не разбирате, че не за хляб ви казах: ‘Пазете се от фарисейския и садукейския квас’.“ 12 Тогава проумяха, че не им беше казал да се пазят от квас за хляб, а от учението на фарисеите и садукеите.
Апостол Петър изповядва вярата в Иисус Христос
13 (H)Когато дойде в областта на Кесария Филипова, Иисус попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората Мене, Сина човешки?“ 14 (I)Те отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, някои пък – за Йеремия или за един от пророците.“ 15 Каза им: „А вие за кого Ме смятате?“ 16 (J)Симон Петър отговори: „Ти си Христос, Синът на живия Бог!“ 17 Тогава Иисус му рече: „Блажен си, Симоне, сине на Йона, защото не плът и кръв[a] ти откри това, а Моят небесен Отец. 18 И Аз ти казвам, че ти си Петър[b] и на този камък ще построя църквата Си, и адовите сили няма да ѝ надделеят. 19 (K)Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото не простиш на земята, няма да бъде простено на небесата, а каквото простиш на земята, ще бъде простено на небесата[c].“ 20 Тогава Иисус заповяда на учениците Си да не казват на никого, че Той е Христос.
Първо предсказание за смъртта и възкресението на Иисус Христос
21 (L)(M)(N)Оттогава Иисус започна да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден. 22 А Петър се отдели с Него настрана и Го убеждаваше: „Опазил те Бог, Господи! Дано не стане това с Тебе!“ 23 Но Иисус се обърна към Петър и му рече: „Махни се от Мене, сатана! Ти ми пречиш, защото мислиш не за Божието, а за човешкото.“
Да следваме Иисус Христос със себеотрицание
24 (O)Тогава Иисус рече на учениците Си: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва. 25 (P)Защото който иска да спаси живота[d] си, ще го загуби, а който погуби живота си заради Мене, ще го спечели. 26 (Q)И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 27 (R)Защото Синът човешки ще дойде със славата на Своя Отец заедно с ангелите Си и тогава ще въздаде на всеки според делата му. 28 Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Сина човешки да идва като цар.“
Заговор срещу Неемия
6 Когато Санавалат, Товия, арабинът Гешем и другите ни неприятели чуха, че аз съм изградил градската стена и по нея вече няма пробиви – макар и още да не бях поставил врати на портите, – 2 тогава Санавалат и Гешем изпратиха вестители да ми кажат: „Ела, искаме да се срещнем в едно от селата в равнината Оно!“ Но понеже възнамеряваха да ми сторят зло, 3 аз изпратих пратеници да им отговорят: „Зает съм с една важна работа и не мога да дойда. Ако я оставя и сляза при вас, работата ще спре.“ 4 Четири пъти те изпращаха при мене такива покани, но аз им отговарях по същия начин. 5 Тогава Санавалат за пети път изпрати при мене служителя си с отворено писмо в ръце. 6 В него беше написано: „Сред народите се говори, а и Гешем твърди, че ти и юдеите сте намислили да се разбунтувате и затова ти изграждаш градските стени. Говори се също, че ти искаш да им станеш цар. 7 Дори си наредил на пророци да говорят за тебе в Йерусалим: ‘Юдея има вече цар!’ И сега тези слухове ще стигнат до царя. Затова ела да поговорим заедно по този въпрос.“ 8 Тогава аз пратих да му отговорят: „Нищо от това, което казваш, не е вярно. Това е твоя измислица.“ 9 Защото всички те искаха да всеят страх сред нас, като си мислеха: „Ръцете им ще отмалеят от работа и те няма да я свършат!“ Но аз се помолих: „Боже мой, дай ми сили сега!“
10 Тогава отидох в къщата на Шемая, син на Делая, Мехетавеловия син, понеже той беше възпрепятстван да дойде при мене. Той ми каза: „Нека да се срещнем в Божия дом, вътре в храма, и да заключим храмовите врати, защото те ще дойдат да те убият през нощта.“
11 Но аз отговорих: „Бива ли човек като мене да бяга? Нима човек като мене трябва да влезе в храма, за да спаси живота си! Аз няма да вляза!“ 12 Макар и да ми говореше като пророк, аз съзнавах, че Товия и Санавалат го бяха подкупили. 13 Той беше подкупен, за да се уплаша, да постъпя така, като извърша грях, а те щяха да имат повод да злословят против мене и да опетнят името ми.
14 Спомни си, Боже мой, за делата на Товия и Санавалат, а също и за пророчицата Ноадия и другите пророци, които искаха да вселят страх у мене!
Завършване на йерусалимските стени
15 Въпреки всичко стената беше завършена на двадесет и петия ден на месец елул за петдесет и два дена. 16 А когато чуха това, всичките ни неприятели и народите около нас се уплашиха и ги обзе униние, защото разбраха, че това дело беше извършено от нашия Бог.
17 Освен това по онова време някои от знатните юдеи често изпращаха писма до Товия и писма от него идваха до тях. 18 Защото в Юдея имаше мнозина, които бяха положили клетва за вярност пред него, тъй като той беше зет на Шемахния, Араховия син, а синът му Йоханан беше женен за дъщерята на Мешулам, Верехиевия син. 19 Те дори ми споменаваха за неговите благодеяния и му донасяха всичко, каквото съм изрекъл. Дори Товия ми пращаше писма, за да ме заплашва.
Апостол Павел взима Тимотей за спътник
16 (A)Павел пристигна в Дерва и Листра, където имаше някой си вярващ на име Тимотей, син на една юдейка, която бе повярвала, и на баща елин. 2 Той имаше добро име сред братята в Листра и Икония. 3 Павел поиска него за спътник и като го взе, обряза го заради юдеите, които живееха по онези места – защото всички знаеха, че баща му беше елин. 4 (B)И като ходеха по градовете, поръчваха на вярващите да спазват заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Йерусалим. 5 (C)Така църквите се утвърждаваха във вярата и броят им нарастваше всеки ден.
Апостол Павел отива в Европа
6 След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия. 7 Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът[a] не ги пусна. 8 И като минаха през Мизия, отидоха в Троада.
9 През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“ 10 Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.
Проповед във Филипи
11 И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден – в Неапол[b], 12 а оттам – във Филипи – първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена. 13 А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени.
14 Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел. 15 Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.
Апостолите Павел и Сила в затвора
16 Като отивахме на молитва, срещнахме една слугиня, обладана от дух на предсказание, която докарваше голяма печалба на своите господари с гадаенето си. 17 (D)Тя вървеше след Павел и след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ни[c] възвестяват път за спасение.“ 18 (E)Това тя правеше в продължение на много дни, докато Павел се обърна отегчен и рече на духа: „В името на Иисус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея.“ И духът излезе в същия миг. 19 (F)(G)Но господарите ѝ, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците. 20 (H)И като ги доведоха пред управниците, казаха: „Тези хора, които са юдеи, бунтуват града ни 21 и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.“ 22 Тогава тълпата налетя върху тях, а управниците раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги.
23 И като им нанесоха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничаря добре да ги пази. 24 Като получи такава заповед, той ги хвърли във вътрешната част на тъмницата и стегна нозете им между дървени окови. 25 (I)Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. 26 Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. 27 А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“ 29 Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила. 30 (J)И като ги изведе вън, каза: „Господари, какво трябва да направя, за да се спася?“ 31 А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“ 32 И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му. 33 (K)Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога. 35 А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“ 36 Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“ 37 (L)Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“ 38 (M)Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха 39 и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града. 40 Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.