M’Cheyne Bible Reading Plan

30 А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не – ще умра.“ ² Яков се разсърди на Рахил. Той ѝ каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“ ³ Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“ ⁴ Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала. ⁵ Тя зачена и роди син на Яков. ⁶ Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан. ⁷ Вала отново зачена и роди на Яков още един син. ⁸ Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим. ⁹ Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. ¹⁰ Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков. ¹¹ Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад. ¹² Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков. ¹³ Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир. ¹⁴ По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“ ¹⁵ Но тя ѝ възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“ ¹⁶ И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея. ¹⁷ Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син. ¹⁸ „Бог – каза Лия – ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар. ¹⁹ Лия отново зачена и роди на Яков шести син. ²⁰ Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон. ²¹ После роди дъщеря и я нарече Дина. ²² Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата ѝ и направи утробата ѝ плодоносна. ²³ Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“ ²⁴ Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“

Забогатяването на Яков

²⁵ След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си. ²⁶ При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“ ²⁷ Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе. ²⁸ Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“ ²⁹ Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене. ³⁰ Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“

³¹ Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз: ³² да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата. ³³ Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна – това да се смята за крадено.“ ³⁴ Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“ ³⁵ Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце – тях той предаде на синовете си. ³⁶ Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван.

³⁷ Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките. ³⁸ Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките. ³⁹ Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен – капчест и пъстър добитък. ⁴⁰ Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван. ⁴¹ Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях. ⁴² А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките – за Яков. ⁴³ Яков забогатя твърде много – той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.

Проповедта на Йоан Кръстител

1 ^(A)Начало на Евангелието^[a] на Иисус Христос, Божия Син, ^2 (B)както е писано у пророците: „Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе. ^3 (C)Гласът на викащия в пустинята призовава: ‘Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за нашия Бог’.“

^4 (D)Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове. ⁵ И излизаха при него от цялата страна Юдея и всички жители на Йерусалим и се кръщаваха от него в река Йордан, след като изповядваха греховете си. ^6 (E)А Йоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си, ядеше акриди и див мед.

^7 (F)Той възвестяваше: „След мене идва по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на обувките Му. ^8 (G)Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух.“

Кръщението на Иисус Христос и изкушението

^9 (H)В онези дни Иисус дойде от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан. ^10 (I)И докато излизаше от водата, видя небесата отворени и Духът като гълъб да слиза върху Него. ^11 (J)Тогава прозвуча глас от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син, у Когото е Моето благоволение.“

¹² Веднага след това Духът Го изведе в пустинята. ¹³ И Той беше в пустинята четиридесет дена, изкушаван от Сатаната; беше със зверовете и ангелите Му служеха.

Начало на общественото служение на Иисус Христос в Галилея

^14 (K)(L)А след като Йоан бе затворен, Иисус дойде в Галилея и проповядваше благовестието за Божието царство. ^15 (M)Той казваше: „Времето се изпълни и наближи Божието царство. Покайте се и повярвайте в благовестието.“

Призоваване на първите апостоли

^16 (N)А като вървеше покрай Галилейското езеро, видя Симон и брат му Андрей да хвърлят мрежа в езерото, понеже бяха рибари. ¹⁷ Тогава Иисус им каза: „Последвайте Ме и Аз ще ви направя ловци на човеци.“ ¹⁸ И те веднага изоставиха мрежите си и тръгнаха след Него. ¹⁹ А като отиде малко по-нататък, Той видя Яков Зеведеев и брат му Йоан, също в лодка, да приготвят мрежите си ²⁰ и веднага ги повика. Те оставиха баща си Зеведей в лодката с надничарите и тръгнаха след Него.

Дейност в Капернаум

^21 (O)След това дойдоха в Капернаум и още в следващата събота Той влезе в синагогата и поучаваше. ^22 (P)Те се чудеха на учението Му, понеже Той ги поучаваше с божествена власт, а не като книжниците.

²³ В тяхната синагога имаше човек с нечист дух, който извика: ^24 (Q)„Какво общо имаш Ти с нас, Иисусе от Назарет? Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те кой си Ти – Божият Светия.“ ²⁵ Но Иисус му рече с укор: „Млъкни и излез от него!“ ²⁶ Тогава нечистият дух го разтърси, изкрещя със силен глас и излезе от него. ²⁷ И всички се смаяха, така че се питаха един друг и казваха: „Какво е това? Та това е ново учение, тъй като Той заповядва властно на нечистите духове и те Му се покоряват!“ ²⁸ Слухът за Него веднага се разнесе по цялата Галилейска околност.

Излекуване на тъщата на Петър и на други болни

^29 (R)Щом излязоха от синагогата, отидоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей. ³⁰ А тъщата на Симон лежеше болна със силна треска и веднага Му казаха за нея. ³¹ Тогава Той се приближи, хвана я за ръката и я изправи. Треската веднага я остави и тя им прислужваше.

³² А привечер по заник слънце доведоха при Него всички болни и обхванати от бесове. ³³ Целият град се бе събрал пред вратата. ³⁴ Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове и не позволяваше на бесовете да казват, че Го познават^[b].

Иисус Христос се моли и проповядва на други места в Галилея

³⁵ А на сутринта, като стана в тъмни зори, Иисус излезе и се отдалечи на уединено място, и там се молеше. ³⁶ Симон и онези, които бяха с него, тръгнаха след Иисус ³⁷ и като Го намериха, казаха Му: „Всички Те търсят.“ ³⁸ Той им каза: „Да отидем на друго място по близките селища, за да проповядвам и там, защото затова съм излязъл.“ ^39 (S)И Той тръгна да проповядва по синагогите им из цяла Галилея и да изгонва бесове.

Изцеляване на прокажен

^40 (T)Тогава един прокажен дойде при Него, молеше Го на колене и Му каза: „Ако искаш, можеш да ме очистиш.“ ⁴¹ А Иисус, като се смили, протегна ръката Си, докосна го и му рече: „Искам, бъди чист!“ ⁴² И веднага проказата се махна от него и той стана чист. ^43 (U)Като го изгледа строго, Иисус го отпрати веднага ^44 (V)и му рече: „Виж, нищо не казвай на никого, но иди, покажи се на свещеника и принеси за очистването си, каквото е заповядал Мойсей, за свидетелство пред тях.“ ⁴⁵ А той излезе и започна да разказва за случилото се, така че Иисус не можеше да влезе открито в града, но пребиваваше отвън по пустинни места. И все пак при Него идваха отвсякъде.

Възвеличаването на Мардохей

6 През нощта царят не можа да заспи и заповяда на слугата да донесе летописната книга за събитията по време на царуването му и да му ги прочете. ^2 (A)И се откри, че там беше записано как Мардохей известил на царя за двама евнуси, Гавата и Тара, които бяха от царската стража и замисляха да убият цар Артаксеркс. ³ Царят попита: „Каква почит и награда са дадени на Мардохей за това?“ Слугите отвърнаха: „Нищо не му е дадено.“ ⁴ В това време Аман се появи в двора на царския дом. Беше дошъл да увещава царя да обесят Мардохей на дървото, което беше приготвил за него. ⁵ Слугите съобщиха, че Аман е в двора, а царят нареди да го повикат. ⁶ А когато Аман влезе, царят се обърна към него: „Какво трябва да направя за човек, когото искам да отлича?“ Аман си рече: „Кого ли иска царят да почете, ако не мене?“ ⁷ И каза на царя: „За човек, когото царят иска да почете, ⁸ нека слугите ти донесат царска дреха, каквато царят носи, кон, който царят вече е яздил, и корона като царската; ⁹ да ги предадат на някого от най-знатните царедворци и той да облече човека, към когото царят благоволи. След това да бъде качен на коня и когато се разхожда по градския площад, да се възглася: ‘Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита’!“ ¹⁰ Тогава царят рече на Аман: „Побързай! Вземи дреха и коня ми, както каза, и постъпи така с юдеина Мардохей, който стои при царските порти. И гледай да не пропуснеш нещо от онова, което каза.“ ¹¹ Аман взе дрехата и коня, облече Мардохей, качи го на коня и като го разхождаше по градския площад, викаше: „Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита!“

¹² После Мардохей се върна при царските порти, а Аман пък забърза към дома си натъжен и с покрита глава. ¹³ И разказа Аман на своята жена Зереш и на приятелите си какво му се беше случило, а приятелите и жена му казаха: „Ако Мардохей, заради когото ти си загубил влияние и вече се чувстваш унизен, е от юдейско племе, ще се преклониш, защото няма да можеш да му надделееш.“

¹⁴ И докато още разговаряха, пристигнаха пратеници на царя и подканиха Аман да побърза за угощението, което Естир беше приготвила.

Поздрав и благослов

1 ^(A)От Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отреден за Божието благовестие, ² което Бог бе обещал преди това чрез пророците Си в светите Писания – ³ благовестието за Своя Син, Който се роди по плът от Давидов потомък ⁴ и бе открит от Духа на светостта в силата Му на Божий Син чрез възкресението на мъртвите като Иисус Христос, нашия Господ, ^5 (B)чрез Когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата в Негово име всички народи, ⁶ сред които сте и вие – призованите от Иисус Христос. ^7 (C)На всички вас, възлюбени от Бога, призовани вярващи, които сте в Рим – благодат и мир от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.

Апостолът желае да посети Рим

^8 (D)(E)Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, понеже за вашата вяра се говори по цял свят. ^9 (F)Бог, на Когото служа от душа чрез благовестието за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас ¹⁰ и винаги се моля в молитвите си дано с Божия воля ми се отвори път някога да дойда при вас. ^11 (G)Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваша подкрепа, ¹² а това ще рече, като съм сред вас, да се подкрепим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя. ^13 (H)Искам, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас – но срещах пречки, дори и досега, – за да принесе дейността ми плод и сред вас, както сред другите народи. ¹⁴ Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдри и невежи, ¹⁵ затова доколкото зависи от мене, готов съм да благовестя и на вас, които сте в Рим.

Силата на благовестието

^16 (I)Не се срамувам от Христовото благовестие, понеже то е Божия сила за спасение на всеки вярващ, най-напред за юдеин, но също и за елин. ^17 (J)Защото в него се открива как Бог оправдава^[a] човека, стига той да има истинска вяра, както е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“

Греховността на езичниците

^18 (K)Открива се и Божият гняв от небето върху всяко безчестие и неправда на хората, които с неправда потискат истината. ^19 (L)Бог ги наказва, защото на тях е известно онова, което може да се знае за Бога, тъй като Бог им го откри. ²⁰ А невидимото у Него – вечната Му сила и божествената същност, се виждат още от създаването на света, като се съзерцават творенията Му. Така че за тях няма извинение, ^21 (M)понеже познаха Бога, но не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи. ²² Те казват, че са мъдри, но загубиха разум ^23 (N)и вместо нетленния Бог те почитат кумири, подобни на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги. ^24 (O)Затова и Бог ги предаде на нечистотата според желанията на сърцата им, за да се безчестят телата им сами в себе си.

^25 (P)Те замениха истината за Бога с лъжа и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен за вечни времена. Амин. ²⁶ Ето защо Бог ги предаде на срамни страсти: жените им замениха естественото сношение с противоестествено; ²⁷ също и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в похот един към друг, вършеха безсрамия мъже на мъже и получаваха в тялото си възмездие, каквото подобаваше на тяхната заблуда. ²⁸ И понеже не се постараха да приемат Бога с разума си, Бог ги остави на извратения им ум – да вършат неща, които не бива да вършат. ²⁹ Затова са изпълнени с всякаква неправда, блудство^[b], лукавство, алчност, злоба; пълни са със завист, убийства, разпри, измама, злонравие. Те клюкарстват, ³⁰ клеветят, ненавиждат Бога, ругаят, горделиви са и се самовъзхваляват, изобретателни са в злобата си и не слушат родителите си; ³¹ те са безразсъдни, вероломни^[c], жестоки, безсърдечни, безмилостни. ³² И макар да знаят, че според Божията справедливост които вършат такива дела, заслужават смърт, те не само ги вършат, но и са благосклонни към онези, които ги вършат.