M’Cheyne Bible Reading Plan

Принасяне на Исаак в жертва

22 ^(A)(B)А след тези събития Бог постави Авраам на изпитание. „Аврааме!“ – призова го Бог. Той отговори: „Ето ме!“ ² Бог продължи: „Вземи единствения си любим син Исаак, иди в земята Мория. Там, на една от планините, която Аз ще ти покажа, го принеси в жертва всеизгаряне.“

³ Авраам стана рано сутринта, оседла осела си, взе със себе си двама от своите роби, както и сина си Исаак. Нацепи дърва за всеизгаряне, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше говорил. ⁴ На третия ден Авраам вдигна очи и видя отдалеч това място. ⁵ Тогава Авраам нареди на робите си: „Останете вие тука с осела, а аз и синът ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.“

⁶ Авраам взе дърва за всеизгаряне и ги натовари на сина си Исаак. Взе в ръце също огниво и нож и двамата тръгнаха заедно. ⁷ Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко.“ Исаак попита: „Имаме огниво и дърва, но къде е агнето за всеизгаряне?“ ⁸ Авраам отговори: „Бог ще си предвиди, синко, агне за всеизгаряне.“ Така те двамата заедно вървяха нататък. ⁹ Най-после стигнаха до мястото, за което Бог му беше говорил. След това Авраам изгради там жертвеник и нареди дървата. Той свърза сина си Исаак, постави го върху дървата на жертвеника. ¹⁰ Тогава Авраам простря ръка и взе ножа, за да заколи сина си. ¹¹ Но Господен ангел му викна от небето: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“ ¹² „Не вдигай ръка върху момчето – заповяда ангелът – и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“ ¹³ Авраам повдигна очи и видя: ето зад него стои овен, заплел рога в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе в жертва всеизгаряне вместо сина си. ¹⁴ Авраам нарече онова място Яхве-Ире^[a]. Оттук и поговорката „На планината Господ ще предвиди“.

¹⁵ Господният ангел повторно възвести от небето към Авраам: ¹⁶ „Кълна се в Самия Себе Си – казва Господ – затова, че ти постъпи така и не пожали да отдадеш в жертва единствения си син, ^17 (C)Аз ще те благословя изобилно, ще те даря с богато потомство – многобройно като небесните звезди и пясъка по морския бряг. То ще завладее градовете на враговете си. ^18 (D)Чрез него ще бъдат благословени всички народи по земята затова, че ти послуша гласа Ми.“ ¹⁹ След това Авраам се върна при робите си. Всички те отидоха заедно във Вирсавия и Авраам остана във Вирсавия.

²⁰ След тези събития известиха на Авраам: „Ето и Милка роди синове на брат ти Нахор: ²¹ първородния му Уц, неговия брат Вуз, бащата на Арам Кемуил, ²² Кесед, Хазо, Пилдаш, Идлаф и Ватуил.“ ^23 (E)От Ватуил се роди Ревека. Тези осем синове роди Милка на Авраамовия брат Нахор. ²⁴ Също и наложницата му, на име Реума, роди синове: Тевах, Гахам, Тахаш и Мааха.

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

21 ^(A)А когато наближиха Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, ² като им каза: „Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле^[a] с нея. Отвържете ги и Ми ги доведете. ³ А ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са нужни на Господ; и той веднага ще ги пусне.“ ⁴ А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:

^5 (B)„Кажете на дъщерята на Сион: ‘Ето твоят Цар идва при тебе кротък, възседнал ослица и осле’.“

⁶ Учениците отидоха и направиха така, както им заповяда Иисус. ⁷ Докараха ослицата и ослето и метнаха върху тях дрехите си. И Той седна върху тях. ^8 (C)А повечето хора постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клонки от дърветата и застилаха пътя. ^9 (D)Народът, който вървеше отпред или Го следваше, викаше: „Осанна на Давидовия Син! Благословен е Идващият в името на Господа! Осанна във висините!“

¹⁰ Когато пък влезе в Йерусалим, раздвижи се целият град и казваха: „Кой е Този?“ ¹¹ А множеството отговаряше: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.“

Изгонване на търговците от храма

^12 (E)(F)Иисус влезе в Божия храм и изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, преобърна масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби. ^13 (G)И им каза: „Писано е: ‘Домът Ми ще се нарече дом за молитва; а вие го направихте разбойнически вертеп’.“ ¹⁴ И дойдоха при Него в храма куци и слепи и Той ги изцели. ¹⁵ Когато първосвещениците и книжниците видяха чудесата, които Той извърши, и децата, които викаха в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, започнаха да негодуват ^16 (H)и Му казаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Иисус им отговори: „Да. Нима никога не сте чели: ‘От устата на деца и кърмачета Ти си подготвил похвала’?“ ^17 (I)И като ги остави, излезе извън града във Витания, където и пренощува.

Безплодната смокиня

^18 (J)А на сутринта, връщайки се в града, Иисус огладня. ¹⁹ И като видя една смокиня край пътя, отиде до нея, но не намери на нея нищо освен листа и ѝ каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И смокинята веднага изсъхна.

²⁰ Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“ ^21 (K)А Иисус им отговори: „Истината ви казвам, че ако имате вяра и не се усъмните, не само това със смокинята ще извършите, но и да наредите на тази планина: ‘Вдигни се и се хвърли в морето!’ – ще стане. ^22 (L)И ще получите всичко, което поискате в молитва с вяра.“

За властта на Иисус Христос

^23 (M)Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“ ²⁴ Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това. ²⁵ Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘От небето’, ще ни каже – ‘а защо не му повярвахте’? ^26 (N)Ако пък речем – ‘От хората’, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“ ²⁷ Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

Притча за двамата синове

²⁸ „А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: ‘Синко, иди днес да работиш на лозето.’ ²⁹ А той рече: ‘Не искам.’ Но после се разкая и отиде. ³⁰ И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: ‘Добре, господарю.’ Но не отиде. ³¹ Кой от двамата изпълни волята на баща си?“ Отговориха му: „Първият.“ Иисус им каза: „Истината ви казвам, че митарите и блудниците ви изпреварват в Божието царство. ^32 (O)Защото Йоан дойде при вас по пътя на праведността, но не му повярвахте. А митарите и блудниците му повярваха. Вие пък видяхте това и не се разкаяхте после, за да му повярвате.“

Притча за злите лозари

^33 (P)(Q)„Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин, построи кула и като го предаде на лозари, замина надалеч. ³⁴ А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода. ^35 (R)Но лозарите хванаха слугите – едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни. ³⁶ Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин. ³⁷ Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: ‘Ще се засрамят от сина ми.’ ³⁸ Но лозарите, като видяха сина, си казаха: ‘Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.’ ³⁹ Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха. ⁴⁰ И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“ ⁴¹ Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“

^42 (S)Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: ‘Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла^[b], това е от Господа и е чудо в нашите очи.’ ⁴³ Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове. ^44 (T)И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“

⁴⁵ Като изслушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че говори за тях. ⁴⁶ И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.

Новите жители на Йерусалим и на другите градове

11 ^(A)Предводителите на народа се заселиха в Йерусалим. За останалото население беше хвърлен жребий, така че на десет рода един да живее в Йерусалим, а останалите девет – в другите градове. ² И народът благослови всички, които се съгласиха да живеят в Йерусалим.

^3 (B)Предводителите на страната се заселиха в Йерусалим. В другите градове също се заселиха израилтяни, свещеници, левити, храмови слуги, потомци на Соломоновите роби – всеки в своя град и владение. ⁴ В Йерусалим заживяха някои от потомците на племената на Юда и Вениамин. От потомците на Юда: Атая, синът на Узия, син на Захария, син на Амария, син на Сафтия, син на Малалеил, от Фаресовите потомци; ⁵ както и Маасея, синът на Варух, син на Колхозея, син на Хазая, син на Адая, син на Йокарив, син на Захария, син на Шилония. ⁶ Всички Фаресови потомци, които живееха в Йерусалим, бяха четиристотин шестдесет и осем храбри мъже.

⁷ А ето и Вениаминовите потомци: Салу, синът на Мешулам, син на Йоед, син на Федая, син на Колая, син на Маасея, син на Итиил, син на Исая; ⁸ освен тях още Габай и Салай – деветстотин двадесет и осем души. ⁹ Техен предводител беше Йоил, Зихриевият син, а Юда, Сенуевият син, беше втори в града.

¹⁰ От свещениците: Йедая, синът на Йоарив, Яхин, ¹¹ Серая, синът на Хелкия, син на Мешулам, син на Садок, син на Мерайот, син на Ахитув, управителя на Божия дом, ¹² както и техни сродници, които служеха в храма – осемстотин двадесет и двама души; освен тях и Адая, синът на Йерохам, син на Фелалия, син на Амция, син на Захария, син на Патхур, син на Малхия, ¹³ както и сродниците му, предводители на родове – двеста четиридесет и двама души. Следват: Амашсай, синът на Азариил, син на Ахзая, син на Мешилимот, син на Имер ¹⁴ и сродниците му, храбри мъже, – сто двадесет и осем души. Началник им беше Завдиил, Хагедолимовият син.

¹⁵ От левитите: Шемая, синът на Хашув, син на Азрикам, син на Хашавия, син на Вунит; ¹⁶ Шавтай и Йозавад, левитски надзорници за външните дейности при Божия храм; ¹⁷ следват: Матания, синът на Миха, син на Завдия, син на Асаф, който ръководеше славословието при молитвата; негов заместник беше сродникът му Бакбукия; и Авда, синът на Шамуя, син на Галал, син на Идитун. ¹⁸ Всички левити в святия град бяха двеста осемдесет и четири.

¹⁹ Стражи при портите: Акув, Талмон и сродниците им, които стояха на стража – сто седемдесет и двама души. ²⁰ Останалите израилтяни, свещеници и левити живееха по другите градове на Юдея, всеки в своето владение. ²¹ А храмовите прислужници живееха в Офел. Техни надзорници бяха Циха и Гатфа.

²² Надзорник на левитите в Йерусалим беше Узий, синът на Вания, син на Хашавия, син на Матания, син на Миха. Той принадлежеше към потомците на Асаф, които бяха певци при богослуженията в Божия храм. ²³ За тях имаше издадена царска заповед, която определяше какво трябва да се пее през всеки един от дните. ²⁴ А Петахия, син на Мешезавел и потомък на Зера, син на Юда, беше представител на царя за всичко, което се отнасяше до народа.

²⁵ Някои от племето на Юда се заселиха и по селата близо до нивите си: в Кириат-Арба и в селищата му; в Дивон и селищата му, в Йекавцеил и селищата му; ²⁶ в Йешуа, в Мелада и в Бет-Палет; ²⁷ в Хацар-Шуар, във Вирсавия и селищата му; ²⁸ в Секелаг, в Мекона и селищата му; ²⁹ в Ен-Римон, в Цора и в Ярмут; ³⁰ в Заноах, Одолам и селищата му, в Лахис и околността му; в Азеха и селищата му. Така те населиха областта от Вирсавия до Еномовата долина.

³¹ А Вениаминовите потомци се заселиха от Гева нататък – в Мухмас, Хая, Ветил и селищата му; ³² в Анатот, Нов и Анания; ³³ в Хацор, Рама и Гитаим; ³⁴ в Хадид, Цевоим и Невалат; ³⁵ в Лод, Оно и в Харашимската долина. ³⁶ Някои от левитите от племето на Юда се заселиха в областта на Вениаминовото племе.

Пътуване към Йерусалим

21 А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден – в Родос, и оттам – в Патара. ² И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме. ³ След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът. ^4 (A)Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим. ⁵ Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме. ⁶ След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи. ⁷ А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден. ^8 (B)На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него. ⁹ Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар. ^10 (C)Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав. ^11 (D)Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“ ¹² Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим. ^13 (E)Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“ ^14 (F)И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“

¹⁵ След тези дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим. ¹⁶ С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем.

Апостол Павел при Яков

¹⁷ Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.

¹⁸ На другия ден Павел влезе с нас при Яков. Дойдоха и всички презвитери. ^19 (G)Павел ги поздрави и разказа едно по едно всичко, което Бог бе сторил сред езичниците чрез неговото служение. ²⁰ А те, като чуха, славеха Бога и му казваха: „Виждаш, брате, колко много хиляди са повярвалите юдеи и те всички ревниво спазват закона. ²¹ А за тебе им е говорено много, че учиш всички юдеи, които живеят между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като казваш да не обрязват децата си и да не постъпват по обичаите. ²² И тъй, какво да се прави? Несъмнено ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл. ²³ Затова направи, каквото ти казваме: при нас има четирима мъже, които са дали обет. ^24 (H)Вземи ги, очисти се заедно с тях и поеми разноските им да си острижат главата. Така всички ще узнаят, че каквото са чули за тебе, не значи нищо, и че ти сам живееш според Закона и го спазваш. ^25 (I)А за повярвалите езичници ние ви писахме, след като взехме решение те да не спазват нищо такова, а само да не ядат идолски жертви, кръв, удушени животни и да се въздържат от блудство.“ ²⁶ Тогава Павел взе онези мъже, очисти се заедно с тях, а на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистването и в който за всеки един от тях щеше да се направи приношение.

Залавяне на апостол Павел

^27 (J)Но когато седемте дена вече свършваха, юдеите от Мала Азия, като го видяха в храма, разбунтуваха целия народ и го заловиха ^28 (K)с викове: „Израилтяни, на помощ! Този човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място. Освен това и елини въведе в храма и оскверни това свято място.“ ^29 (L)Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма. ³⁰ Тогава целият град се раздвижи и народът се събра. Като хванаха Павел, повлякоха го навън от храма, а вратите веднага бяха затворени. ^31 (M)И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна вест, че цял Йерусалим се е разбунтувал. ³² Той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях. Като видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел. ^33 (N)Тогава хилядникът се приближи, хвана го, заповяда да го вържат с двойни вериги и запита: „Кой е той и какво е направил?“ ^34 (O)Едни от народа крещяха едно, други – друго. И понеже поради шума не можеше да разбере истината, той заповяда да го водят в стана. ³⁵ А когато Павел стигна до стъпалата, заради насилието на тълпата трябваше да го носят войниците. ^36 (P)Защото множеството народ вървеше след тях и крещеше: „Убий го!“

³⁷ Преди да го въведат в стана, Павел попита хилядника: „Мога ли да ти кажа нещо?“ А той рече: „Знаеш ли гръцки? ³⁸ Значи не си ти онзи египтянин, който преди няколко дена разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди разбойници!“ ^39 (Q)Павел отвърна: „Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този прочут град на Киликия. Моля те, позволи ми да говоря на народа.“ ⁴⁰ А когато той му позволи, Павел се изправи на стъпалата, даде знак с ръка на народа и след като настъпи дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и рече: