M’Cheyne Bible Reading Plan
Аврам спасява Лот
14 При царуването на сенаарския цар Амрафел, еласарския цар Ариох, 2 еламския цар Кедорлаомер и гоимския цар Тидал избухна война. Те потеглиха на поход срещу содомския цар Бера, гоморския цар Бирша, срещу царя на Адма Шинав, срещу севоимския цар Шемевер, както и срещу царя на Бела, който днес е известен като Сигор. 3 Всички те се съюзиха в долина Сидим, сега Мъртво море. 4 Дванадесет години те бяха подчинени на Кедорлаомер, а в тринадесетата година въстанаха.
5 В четиринадесетата година дойде Кедорлаомер със своите съюзници царе. Те разбиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим, 6 както и хорейци в планинската страна Сеир до Ел-Фаран, който е при пустинята. 7 Оттам се върнаха, дойдоха при извора Мишпат, тоест Кадес, и опустошиха цялата амаликитска страна, както и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
8 Тогава содомският цар, гоморският цар, царят на Адма, севоимският цар и царят на Бела, тоест Сигор, потеглиха и се сражаваха с тях в долината Сидим – 9 против еламския цар Кедорлаомер, гоимския цар Тидал, сенаарския цар Амрафел, еласарския цар Ариох, четирима царе против петима. 10 А долината Сидим беше пълна със смолни ями. Царете на Содом и Гомора, като удариха на бяг, паднаха в тях, а останалите избягаха в планините. 11 Победителите заграбиха всички богатства на Содом и Гомора и всичките им припаси и си заминаха. 12 Отведоха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имуществото му и си заминаха.
13 (A)А един от оцелелите дойде и съобщи това на евреина Аврам, който живееше тогава при свещената дъбрава на аморееца Мамрѐ, братята му Ешкол и Анер бяха Аврамови съюзници. 14 Когато Аврам чу, че племенникът му е пленен, събра своите триста и осемнадесет мъже, родени в дома му, и преследва неприятелите до Дан. 15 През нощта, като разпредели дружината си, той и хората му ги нападнаха, разбиха ги и ги преследваха чак до Хова, която е на север от Дамаск. 16 Така той възвърна цялото си имущество, както и племенника си Лот, възвърна и неговото имущество, а също и жените и хората.
Мелхиседек и Аврам
17 Когато Аврам се връщаше след поражението на Кедорлаомер и на неговите съюзници царе, содомският цар излезе да го посрещне в долината Шаве, която сега се нарича Царска долина.
18 (B)Мелхиседек, цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино. 19 Мелхиседек благослови Аврам с думите: „Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Творец на небето и земята. 20 Благословен да бъде и Всевишният Бог, Който предаде в твоите ръце враговете ти.“ Аврам даде на Мелкиседек десетата част от цялата плячка. 21 Тогава содомският цар каза на Аврам: „Върни моите хора, а плячката остави за себе си.“ 22 А Аврам отговори на содомския цар: „Кълна се, като вдигам ръка към Господ, Всевишния Бог, Творец на небето и земята, 23 че няма да взема нищо твое – нито конец, нито ремък за обуща, за да не кажеш: ‘Аз обогатих Аврам.’ 24 Взехме само това, което може да послужи за прехрана на моите хора, и дела на тези, които участваха с мене в похода – Анер, Ешкол и Мамрѐ.“
Притчи за Небесното Царство. Притча за сеяча
13 (A)Същия ден Иисус излезе от къщата и седна край Генисаретското езеро. 2 (B)Около Него се събра много народ, затова Той влезе в лодка и седна, докато всички стояха на брега. 3 И им говореше много неща с притчи. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее. 4 Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 (C)А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. 7 Други паднаха между тръни – израснаха тръните и ги заглушиха. 8 Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно – сто, друго – шестдесет, а трето – тридесет. 9 (D)Който има уши да слуша, нека слуша!“
10 (E)Приближиха се до Него учениците Му и попитаха: „Защо им говориш с притчи?“ 11 А в отговор Той им каза: „Защото на вас е дадено да узнаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12 (F)Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има. 13 Затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират. 14 (G)(H)Тъкмо над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което гласи:
‘С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.’
15 (I)Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася.
16 (J)Но вашите очи са блажени затова, че виждат, и ушите ви, че чуват. 17 (K)Защото, истината ви казвам, мнозина пророци и праведници са копнели да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което чувате, и не чуха.
18 (L)И тъй, чуйте какво означава притчата за сеяча: 19 при всеки, който чува словото за Царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: ето какво означава посятото край пътя. 20 А посятото на каменисти места – това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, 21 но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада. 22 (M)А посятото между тръни е този, който слуша словото, но светските грижи и измамното богатство заглушават словото и то не дава плод. 23 А посятото на добра почва е този, който слуша словото и го разбира. Такъв принася плод: един дава сто, друг – шестдесет, а трети – тридесет.“
Притча за житото и плевелите
24 Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си. 25 Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде. 26 А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите. 27 Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: ‘Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?’ 28 А той им отговори: ‘Някой враг е сторил това’. Слугите му го попитаха: ‘Искаш ли да отидем и да ги оскубем?’ 29 Но той каза: ‘Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. 30 (N)Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми’.“
Притча за синаповото зърно
31 (O)(P)Иисус им предложи друга притча с думите: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си. 32 (Q)То е наистина най-малко от всички семена, но когато израсне, е по-голямо от всички градински растения – става дърво, тъй че птиците долитат и се подслоняват по клоните му.“
Притча за кваса
33 (R)Каза им и друга притча: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“
34 Всичко това Иисус говори на народа с притчи и без притчи не им говореше, 35 (S)за да се сбъдне изреченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си с притчи; ще възвестя тайните от сътворяването на света.“
Обяснение на притчата за житото и плевелите
36 Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“ 37 А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки. 38 (T)Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите – синовете на злото. 39 (U)А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите. 40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света: 41 (V)Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие, 42 (W)и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби. 43 Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!
Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер
44 Небесното Царство прилича още на скрито в нива съкровище. Човек, като го намира, го скрива. Изпълнен с радост за него, той отива, продава всичко, което има, и купува тази нива. 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търси хубави бисери. 46 Когато намери скъпоценен бисер, той отива, продава всичко, което има, и го купува.
Притча за мрежата
47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в морето и уловила всякакви риби. 48 Когато тя се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и събраха добрите в съдове, а негодните изхвърлиха вън. 49 Тъй ще бъде при края на света: ще излязат ангелите и ще отделят грешниците от праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби.“
51 Тогава Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“ 52 А Той им каза: „Затова всеки книжник, който е придобил знания за небесното царство, прилича на стопанин, който изнася от съкровището си нови и стари неща.“
Иисус Христос отхвърлен от Назарет
53 (X)Когато свърши тези притчи, Иисус си замина оттам. 54 (Y)Като дойде в родния Си град, Той ги поучаваше в синагогата им, тъй че всички бяха смаяни и казваха: „Откъде Той има тази мъдрост и тези чудотворни сили? 55 (Z)Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му – Яков и Йосия, Симон и Юда? 56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, Той има всичко това?“ 57 (AA)И те се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родния си град и сред домашните си.“ 58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.
Строеж на градските стени и списък на строителите
3 (A)Тогава първосвещеник Елияшив и другите свещеници се захванаха и построиха отново Овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите ѝ от кулата Меа до кулата Хананела. 2 До тях строяха йерихонците, а до тях строеше Закхур, Имриевият син. 3 Потомците на Сенай построиха Рибната порта; те я покриха с греди и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ. 4 До тях поправяше стената Меремот, синът на Урия, Хакоцовия син; до тях поправяше Мешулам, синът на Берехия, Мешизабеловия син; до тях поправяше Садок, син на Баана. 5 До тях поправяха текойците, но знатните от тях не превиха врат да изпълнят дълга си към своя Господ. 6 А старата порта поправиха Йояда, Пасеаховият син, и Мешулам, Бесодиевият син; те я покриха и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ. 7 До тях поправяха гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, както и мъже от Гаваон и Мицфа, подвластни на областния управител оттатък река Ефрат. 8 До тях поправяше Узиил, Хархаевият син, един от златарите, а до него поправяше аптекарят Ханания, Харакахимовият син. Те укрепиха Йерусалим до Широката стена. 9 До тях поправяше Рефая, Хуровият син, управител на половината от Йерусалимския окръг. 10 По-нататък срещу къщата си поправяше Йедая, Харумафовият син, а до него работеше Хатуш, Хашавниевият син. 11 Другата част от стената и кулата на пещите поправяха Малхия, Харимовият син, Хашув и Пахат – Моавовият син. 12 До тях работеха Шалум, Халохешовият син, управител на другата половина от Йерусалимския окръг, както и неговите дъщери. 13 Портата на долината поправиха Ханун и жителите на Заноах. Те я възстановиха и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ; поправиха и хиляда лакътя от стената до Портата на сметището. 14 А Портата на сметището поправи Малхия, Рехавовият син, управител на Беткаремския окръг; той я възстанови и постави вратите, ключалките и лостовете ѝ. 15 Портата на извора поправи Шалум, Колхозеевият син, управител на окръг Мицфа. Той я възстанови, покри и постави вратите, ключалките и лостовете ѝ; поправи и стената при водоема Селах при царската градина, чак до стъпалата, които слизат от Давидовия град. 16 До него поправяше Неемия, Абуковият син, управител на половината от Бетцурския окръг; той работеше срещу Давидовите гробници до изкуственото езеро и до казармата на стражите. 17 След него поправяха левитите начело с Рехум, Ваниевия син; до него поправяше Хашавия, управител на половината от Кеилския окръг, като представител на своя кръг. 18 След тях поправяха останалите левити начело с Бавай, Хенадовия син, управител на другата половина от Кеилския окръг. 19 До него Езер, Иисусовият син, управител на Мицфа, поправяше другата част срещу нанагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената. 20 До него Варух, Забваевият син, усърдно работеше на част от стената, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеника Елияшив. 21 След него Меремот, синът на Урия, Хакоцовия син, поправяше другата част от вратата на Елияшивовата къща до нейния край. 22 По-нататък поправяха свещениците от околността. 23 Вениамин и Хашув работеха до тях срещу своята къща; след тях, близо до къщата си, поправяше Азария, синът на Маасея, Ананиевия син. 24 След него Бинуй, Хенанадовият син, поправяше друга част – от къщата на Азария до завоя, чак до ъгъла на стената. 25 Фалал, Узаевият син, укрепваше стената срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дворец при двора на стражата. А след него поправяше Федая, Парошовият син. 26 А храмовите слуги, които живееха в Офел, поправяха до кулата, която се издигаше на изток при Водната порта. 27 По-нататък от издадената кула до стената на Офел работеха текойците. 28 От горната страна на Конските порти поправяха свещениците, всеки срещу къщата си. 29 След тях поправяха Садок, Имеровия син, срещу къщата си, а след него – Шемая, Шехановият син, пазач на източните порти. 30 Другата част от стената поправяха Ханания, Шелемиевият син, и Ханун, шестият син на Цалаф. След тях поправяше Мешулам, Берехиевият син, срещу жилището си. 31 След него поправяше златарят Малхия – до къщата на храмовите слуги и на търговците, която е срещу стражевата кула, и до него нанагорнището при ъгъла на стената. 32 А между нанагорнището при ъгъла и Овчите порти поправяха златарите и търговците.
Препятствия и продължаване на строежа на стените
33 [a] Когато Санавалат чу, че отново изграждаме градските стени, обзе го силен гняв и започна да се подиграва на юдеите. 34 Пред сънародниците си и пред самарийската войска той каза: „Какво си въобразяват тези окаяни юдеи? Нима си мислят, че ще се укрепят и ще извършват жертвоприношения и че това е работа за един ден? Как ще съживят тези обгорени камъни от руините?“ 35 А Товия, амонецът, който стоеше до него, добави: „Нека градят – и лисица да мине, ще събори каменните им стени.“
36 Тогава казах: „Чуй, Боже наш, как ни презират и обърни презрението им върху техните глави; нека и те да бъдат ограбени и да живеят в някоя страна като пленници. 37 (B)Не забравяй беззаконията им. Нека грехът им бъде винаги пред Тебе, защото те оскърбиха онези, които изграждаха стените.“
38 А ние все пак изградихме стената и я свързахме до половината ѝ височина, защото народът взе работата присърце.
Първо пътешествие на апостол Павел
Изпращане на апостолите Савел и Варнава
13 В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители – Варнава и Симеон, наричан Нигер, киринееца Луций, Манаин, възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел. 2 (A)Когато те извършваха богослужение пред Господа и постеха, Светият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал.“ 3 (B)Тогава отново постиха и се молиха, и като възложиха ръце на тях, ги пуснаха.
Апостолите Савел и Варнава в Кипър
4 И тъй, изпратени от Светия Дух, те отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. 5 Когато стигнаха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги, като имаха и Йоан за помощник. 6 След като прекосиха острова до Пафос, срещнаха един магьосник и лъжепророк на име Вариисус. 7 Той се намираше у проконсула Сергий Павел, мъж разумен, който повика Варнава и Савел и пожела да чуе Божието слово. 8 А Елима Магьосника, както се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне проконсула от вярата. 9 Но Савел, наричан още Павел, изпълнен със Светия Дух, устреми към него поглед 10 (C)и каза: „Дяволски сине, изпълнен с всякакви коварства и измами, враг на всяка правда, няма ли да спреш да изкривяваш правите Господни пътища? 11 И сега ето ръката на Господа е върху тебе. Ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето до определеното ти време.“ И веднага тъма и мрак се спуснаха върху него и той започна да обикаля наоколо, търсейки водач. 12 Като видя станалото, проконсулът повярва, смаян от учението на Господа.
Проповед в Антиохия Писидийска
13 (D)Като отплаваха от Пафос, Павел и онези, които бяха с него, стигнаха до Перга в Памфилия. Йоан обаче се отдели от тях и се върна в Йерусалим. 14 Те пък продължиха от Перга и стигнаха до Антиохия в Писидия. А в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15 След четенето на закона и пророците началниците на синогогата изпратиха да им кажат: „Братя, ако имате думи за утеха към народа, говорете.“ 16 Павел стана и като даде знак с ръка, каза: „Израилтяни и вие, които се боите от Бога, чуйте! 17 (E)Бог на израилския народ избра предците ни, въздигна народа, докато те живееха като чужденци в египетската земя, и със силна ръка ги изведе оттам. 18 (F)Около четиридесет години ги храни в пустинята 19 (G)и като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели между тях по жребий земята им. 20 (H)А около четиристотин и петдесет години след това им даде съдии до пророк Самуил. 21 (I)После поискаха цар и Бог им даде Саул, син на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. 22 (J)А след като го отхвърли, издигна им за цар Давид, за когото изрече свидетелство: ‘Намерих мъж по сърцето Си – Давид, сина на Йесей. Той ще изпълни всичко, което искам.’ 23 (K)От неговото потомство според обещанието Си Бог въздигна Иисус – Спасител на Израил. 24 (L)А преди Неговото идване Йоан проповядваше покайно кръщение на целия израилски народ. 25 (M)И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: ‘За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете’. 26 (N)Към вас, братя, синове на Авраамовия род, и към онези между вас, които се боят от Бога, е отправено посланието за това спасение. 27 Защото жителите на Йерусалим и техните водачи не Го познаха. Ала като Го осъдиха, те изпълниха думите на пророците, които се четат всяка събота. 28 (O)И макар да не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, поискаха от Пилат да Го убие. 29 (P)А когато извършиха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и Го положиха в гроб. 30 (Q)Но Бог Го възкреси от мъртвите. 31 (R)В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. 32 И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците, 33 (S)Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: ‘Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.’ 34 (T)А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: ‘Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.’ 35 (U)Затова и на друго място казва: ‘Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.’ 36 (V)Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление. 37 Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита. 38 (W)И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете. 39 И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон. 40 Пазете се обаче да не се случи с вас казаното в Пророците:
41 (X)‘Погледнете, високомерни, чудете се и изчезнете! Защото такова дело върша Аз във ваши дни, за което не бихте повярвали, ако някой ви разкаже’.“
42 На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща. 43 А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат. 44 Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово. 45 (Y)Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули.
46 (Z)Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците. 47 (AA)Защото Господ тъй ни заповяда: ‘Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя’.“
48 Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот. 49 А учението на Господа се разпространяваше по цялата област. 50 Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели. 51 (AB)Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. 52 А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.