M’Cheyne Bible Reading Plan

Божият завет с Аврам

15 ^(A)След тези събития във видение беше отправено Господне слово към Аврам: „Авраме, не се бой! Аз съм твой защитник. Твърде голяма ще бъде твоята награда.“

^2 (B)Аврам отговори: „Владико Господи! За какво са ми Твоите дарове, ако аз умра бездетен? С дома ми ще се разпорежда Елиезер от Дамаск.“ ³ Аврам каза още: „Ето Ти не ми даде потомство и затова мой наследник ще бъде роб, роден в дома ми.“ ⁴ Тогава прозвуча Господне слово към него: „Той няма да ти бъде наследник, а този, който произлезе от тебе, той ще бъде твой наследник.“ ^5 (C)Господ изведе Аврам навън и му каза: „Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш.“ И продължи към него: „Толкова многобройно ще бъде и твоето потомство.“ ^6 (D)Аврам повярва на Господ и това му се зачете за оправдание. ^7 (E)Господ каза още на Аврам: „Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам за наследство тази земя.“ ⁸ Той отговори: „Владико Господи, по какво ще разбера, че ще я имам за наследство?“ ⁹ Господ му каза: „Подготви Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.“ ¹⁰ Аврам взе тези животни, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; само птиците не разсече. ¹¹ Тогава налетяха хищни птици върху труповете, но Аврам ги разгонваше.

¹² По залез слънце тежък сън налегна Аврам. И ето обзе го силен и тъмен ужас. ^13 (F)(G)След това Господ каза на Аврам: „Знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и угнетявани четиристотин години. ^14 (H)Но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби. След това те ще излязат на свобода с големи богатства. ¹⁵ А ти с мир ще отминеш при бащите си и ще бъдеш погребан в честита старост; ¹⁶ само четвъртото поколение от потомството ти ще се върне тука, защото греховете на аморейците още не са стигнали до върха си.“

^17 (I)А когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни. ^18 (J)Този ден Господ сключи завет с Аврам с думите: „На твоето потомство Аз давам цялата тази земя: от граничния Египетски поток до голямата река – река Ефрат, ¹⁹ земята на кенейци, кенезейци, кедмонейци, ²⁰ хетейци, ферезейци, рефаимци, ²¹ аморейци, ханаанци^[a], гергесейци и йевусейци.“

Посичане на Йоан Кръстител

14 ^(A)В онова време до четвъртовластника^[a] Ирод дойде мълвата за Иисус. ^2 (B)Той каза на своите служители: „Това е Йоан Кръстител, той е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“

^3 (C)(D)Защото Ирод беше хванал Йоан, беше го оковал и хвърлил в затвора заради Иродиада, жената на брат си Филип, ^4 (E)понеже Йоан му казваше: „Не ти е позволено да я имаш!“ ^5 (F)Затова Ирод искаше да го убие, но се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.

⁶ А когато настана рожденият ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и му се понрави твърде много. ⁷ Затова той с клетва пред нея обеща да ѝ даде, каквото и да поиска. ⁸ А тя, подучена от майка си, каза: „Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ ⁹ Тогава царят се натъжи. Но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат. ¹⁰ Затова той изпрати служители и обезглавиха Йоан в тъмницата. ¹¹ И главата му беше донесена на блюдо и дадена на момичето, а то я занесе на майка си. ¹² И учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха. Тогава отидоха и известиха това на Иисус.

Чудото с нахранване на пет хиляди души

^13 (G)Като чу това, Иисус се оттегли оттам на лодка в безлюдно място, за да остане насаме. А народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете. ^14 (H)И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях и излекува болните им.

¹⁵ А когато се свечери, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Това място е безлюдно и времето вече напредна. Разпусни народа, за да отиде по селата и да си купи храна.“ ¹⁶ Но Иисус им отговори: „Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.“ ¹⁷ А те Му казаха: „Ние нямаме тук нищо друго освен пет хляба и две риби.“ ¹⁸ Той нареди: „Донесете ги тук при Мене!“ ¹⁹ Тогава заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи хлябовете, даде на учениците, а учениците – на народа. ²⁰ И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша. ²¹ А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди души освен жените и децата.

Иисус Христос ходи по вода

^22 (I)Веднага Иисус накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг, докато Той разпусне народа. ^23 (J)И като разпусна народа, Той се изкачи на планинското възвишение, за да се помоли. А когато се свечери, Той все още беше там самичък. ²⁴ А лодката беше вече сред езерото и вълните я блъскаха, защото вятърът беше насрещен. ²⁵ И през четвъртата стража на нощта Иисус отиде при учениците, като вървеше по езерото. ²⁶ А те, като Го видяха да върви по езерото, се уплашиха, защото сметнаха, че това е привидение, и от страх извикаха. ²⁷ Но Иисус веднага заговори с тях и каза: „Спокойно! Аз съм – не бойте се!“ ²⁸ Петър в отговор Му рече: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.“ ²⁹ А Той каза: „Ела!“ Тогава Петър излезе от лодката и тръгна по водата да отиде при Иисус. ³⁰ Но като видя силния вятър, изплаши се и като започна да потъва, извика: „Господи, избави ме!“ ³¹ Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: „Маловерецо, защо се усъмни?“ ³² И щом влязоха в лодката, вятърът утихна. ³³ А онези, които бяха в лодката, се приближиха, поклониха Му се и казаха: „Наистина, Ти си Божий Син!“

Излекуване на болни в Генисаретските околности

^34 (K)След това те преплаваха и пристигнаха в земята при Генисарет. ³⁵ Когато жителите на онова място Го познаха, изпратиха пратеници по цялата околност и донесоха при Него всички болни. ^36 (L)И Го молеха да се докоснат само до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха, се излекуваха.

4 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че стените на Йерусалим се възстановяват и пробивите се запълват, много се разгневиха. ² И всички се наговориха да тръгнат заедно да воюват против Йерусалим и да причинят там безредици. ³ А ние отправихме молитва към нашия Бог и поставихме денонощна стража против тях, за да ги отблъсне.

⁴ Но сред юдеите се заговори: „Носачите работят със сетни сили, а срутената пръст е много; не можем да се справим с изграждането на стената.“

⁵ Нашите неприятели пък си казаха: „Нито ще ни видят, нито ще ни усетят как ще проникнем сред тях, ще ги избием и ще спрем работата.“ ⁶ Юдеите, които живееха при тях, десет пъти ни предупреждаваха: „Накъдето и да се обърнете, оттам ще ни нападнат.“ ⁷ Затова на по-ниските и открити места зад стената поставих хората по редове с техните мечове, копия и лъкове. ⁸ След като видях безпокойството им, станах и се обърнах към предводителите, знатните и останалия народ: „Не бойте се от тях. Помнете великия и страшен Бог и се бийте за своите братя, синове и дъщери, за жените и домовете си.“ ⁹ Тогава неприятелите разбраха, че знаем какво са замислили и че Бог е провалил техния заговор. А ние всички се върнахме при стената и всеки се зае с работата си.

¹⁰ От този ден нататък половината от хората ми бяха заети с работа, а другата половина стояха с копия, щитове и лъкове и в брони. Предводителите насърчаваха всички юдеи, ¹¹ които изграждаха стената. Носачите носеха определения им товар с едната ръка, докато с другата държаха оръжието си. ¹² Всички строители носеха препасан меч през кръста и така строяха; а до мене беше тръбачът. ¹³ Тогава казах на предводителите, знатните и останалия народ: „Работата е много и се простира надалече, а ние сме разпръснати по стената далече един от друг. ¹⁴ Затова откъдето чуете зов на тръба, там се събирайте при мене. Нашият Бог ще се сражава с нас.“

¹⁵ Така продължихме да работим. Половината от хората стояха на строежа с копията си от зазоряване, докато изгреят звездите. ¹⁶ В същото време наредих на хората да нощуват заедно с помощниците си в Йерусалим, така че нощем да ни бъдат стража, а денем да работят. ¹⁷ И така нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито стражите, които ме придружаваха, никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше в готовност оръжието си дори когато отиваше за вода.

Апостол Павел и Варнава в Икония

14 В Икония те също влязоха в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество юдеи и елини повярваха. ² Невярващите юдеи обаче възбудиха и озлобиха душите на езичниците против братята. ^3 (A)Но те останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса. ⁴ А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други – с апостолите. ⁵ Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни, ⁶ те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности ⁷ и там благовестяха.

Апостолите в Листра

^8 (B)В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил. ⁹ Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен, ¹⁰ му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи. ^11 (C)А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“ ¹² И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже предимно той говореше. ¹³ А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение. ¹⁴ Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове: ^15 (D)„Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях. ¹⁶ В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища, ^17 (E)макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“ ¹⁸ С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха, ^19 (F)от Антиохия и Икония дойдоха някои юдеи. Понеже апостолите открито разискваха, те подстрекаваха народа да ги изостави, като казваха: „Те не говорят нищо истинно, а за всичко лъжат.“ Така подбудиха народа, пребиха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за умрял. ²⁰ Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града, а на другия ден отиде с Варнава в Дерва.

Завръщане в Антиохия Сирийска

²¹ След като благовестиха в този град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, ^22 (G)като укрепваха душите на учениците и ги призоваваха да постоянстват във вярата с думите: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“ ²³ След като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, те се помолиха с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. ²⁴ И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия, ²⁵ проповядваха учението на Господа в Перга и слязоха в Аталия. ^26 (H)Оттам отплаваха за Антиохия, мястото, откъдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което извършиха. ^27 (I)Като пристигнаха и събраха вярващите в църквата, те разказаха всичко, което Бог бе сторил чрез тях, и как Той отвори за езичниците вратата на вярата. ²⁸ И там те престояха немалко време с учениците.