Old/New Testament

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

17 Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака. ² Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения.

³ Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене? ⁴ Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват. ⁵ Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят.

^6 (A)Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него. ⁷ Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка. ⁸ Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника. ⁹ Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си. ¹⁰ Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас. ¹¹ Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити. ¹² А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата. ¹³ Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си; ¹⁴ на гроба ще кажа: ‘Ти си ми баща’, на червея: ‘Ти си ми майка и сестра.’ ¹⁵ Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда – кой ще я види? ¹⁶ Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“

Втора реч на Вилдад. Неизбежната гибел на нечестивите

18 В отговор Вилдад Савхеец каза: ² „Кога най-после ще престанете с такива думи? Помислете и после ще говорим. ³ Защо ще се държим като животни, за да изглеждаме глупави в твоите очи? ⁴ О, ти, който в гнева си терзаеш душата си! Нима заради тебе ще запустее земята и скалата ще се премести от мястото си?

⁵ Наистина светлината на нечестивия човек ще угасне и пламъкът на огъня му няма да свети. ⁶ Светлината в неговата шатра ще се превърне в мрак и светилникът му ще угасне над нея. ⁷ Силата на крачките му ще намалее и собствените му замисли ще го съборят, ^8 (B)защото ще се заблуди в мрежа с краката си и по примки ще ходи. ⁹ Примката ще го улови за петата и клопката ще го хване. ¹⁰ Нагласена уловка за него има скрита в земята, както и капан за него по пътеката. ^11 (C)От всички страни ужаси ще го плашат и ще го гонят по стъпките му. ¹² От глада ще се изтощи силата му и гибелта е готова за неговото проваляне. ¹³ Изядена от болест ще бъде кожата му, първенецът на смъртта^[a] ще изпояде телесните му части. ¹⁴ От безопасната си шатра ще бъде прокуден той и ще бъде заведен при царя на ужасите^[b]. ^15 (D)Чужд човек ще се засели в шатрата му, понеже той си няма никого; жилището му ще бъде със сяра посипано. ¹⁶ Отдолу ще изсъхнат корените му, отгоре ще увехнат клонките му. ^17 (E)Споменът за него ще се изличи от земята и по улиците няма да се чува името му. ¹⁸ Ще го прогонят от светлината в тъмата и ще го прокудят от вселената. ¹⁹ Нито потомък свой, ни внук няма да остави той сред народа си и никой няма да остане в неговите жилища. ²⁰ В съдния му ден ще се ужасят жителите от запад и жителите от изток ще бъдат обзети от трепет. ²¹ Ето такава е съдбата на беззаконника и такава е участта на този, който не познава Бога.“

Йов повторно отговаря на Вилдад. Молба за състрадание и вяра в живия Изкупител

19 В отговор Йов каза: ² „Докога ще огорчавате душата ми и ще ме измъчвате с думи? ³ Ето вече десет пъти^[c] ме посрамвате и не ви е срам да се отнасяте зле с мене. ⁴ Даже ако наистина съм съгрешил, грешката засяга лично мене. ⁵ Ако ли искате да се превъзнасяте спрямо мен и да ме укорявате за моя позор, ⁶ знайте, че Бог ме повали и в мрежата Си ме обгърна. ^7 (F)Ето аз викам: ‘Насилие!’, и никой не ми отговаря, викам за помощ, а съд няма. ⁸ Пътя ми Бог прегради и не мога да премина, пътеките ми Той обгърна с тъма. ⁹ Отне от мене славата ми и сне венеца от главата ми. ¹⁰ Отвсякъде ме е съкрушил и аз отминавам; и надеждата ми изтръгна Той като дърво от корен. ^11 (G)Той разпали гнева Си против мене и ме причисли към Своите врагове. ¹² Неговите войнства настъпиха заедно, прокараха срещу мене път и се разположиха на стан около шатрата ми.

^13 (H)Братята ми се отдалечиха от мене и моите познати странят от мен. ¹⁴ Далеч останаха моите сродници и моите доверени хора ме забравиха. ¹⁵ Гостувалите в моя дом и слугините ми ме презират като чужденец, външен станах в техните очи. ¹⁶ Викам слугата си, той не откликва; аз самият трябва да го моля. ¹⁷ Дъхът ми опротивя на жена ми и станах противен за своите сродници. ¹⁸ Дори малките деца ме презират: когато се появя, те ме одумват. ^19 (I)От мене се отвращава най-близкият ми кръг от приятели и тези, които аз обичах, се обърнаха против мене. ²⁰ Станах кожа и кости; косите ми се оголиха като зъбите. ²¹ Смилете се над мене, пожалете ме, вие, приятели мои – защото Божията ръка ме порази. ²² Защо и вие ме преследвате, както Бог, и не се насищате да разкъсвате плътта ми?

²³ О, ако бяха записани моите речи! Ако бяха в свитък начертани, ²⁴ с железен резец врязани и чрез олово увековечени върху скала! ²⁵ Но аз зная, Моят Изкупител е жив. Накрая Той ще се издигне над праха. ²⁶ И аз, без своята разлагаща се кожа и без своята плът, ще видя Бога. ²⁷ Аз сам ще Го видя; моите очи ще Го видят не като очи на противник. Сърцето ми се топи в гърдите ми в очакване! ²⁸ Ако вие още продължавате да говорите: ‘Как можем да го преследваме, причината на това страдание е у него самия?’ – ²⁹ Бойте се от меча. Защото яростно е наказанието с меч, за да разберете, че има съд.“

Апостол Петър и стотникът Корнилий

10 В Кесария имаше един човек на име Корнилий, стотник от полка, наричан Италийски. ^2 (A)Той, както и целият му дом, беше благочестив и богобоязлив, правеше много добрини на народа и винаги се молеше на Бога. ³ Един следобед, около три часа, той ясно видя във видение Божий ангел, който влезе при него и му рече: „Корнилий!“ ⁴ А той се вгледа в него и уплашен попита: „Какво, Господи?“ Ангелът му отговори: „Твоите молитви и добрини достигнаха до Бога и Той не те забрави. ⁵ А сега изпрати хора в Йопия и повикай Симон, наричан Петър. ⁶ Той е на гости у някой си кожар Симон, чиято къща се намира при морето. Той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом^[a].“ ⁷ Когато си отиде ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от онези, които постоянно се намираха при него, ⁸ разказа им всичко и ги изпрати в Йопия.

^9 (B)(C)На другия ден, когато те бяха на път и наближаваха града, около дванадесет часа Петър се качи на плоския покрив на къщата, за да се помоли. ¹⁰ А когато поогладня, поиска да яде. Докато му приготвяха, той изпадна в унес, ¹¹ видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, който беше като голямо платнище, вързано за четирите краища, и се спускаше на земята. ^12 (D)В него имаше от всички земни четириноги, зверове, влечуги и птици. ¹³ И се чу глас към него: „Стани, Петре, заколи и яж!“ ^14 (E)А Петър рече: „В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо скверно или нечисто.“ ^15 (F)И повторно се чу глас към него: „Което Бог е очистил, ти не смятай за нечисто.“ ¹⁶ Това се случи три пъти и съдът пак се вдигна към небето. ¹⁷ И докато Петър недоумяваше какво ли ще означава видението, което видя, ето изпратените от Корнилий хора, които разпитваха за Симоновата къща, се спряха пред вратата, ¹⁸ извикаха и попитаха: „Тука ли гостува Симон, наричан Петър?“ ¹⁹ И както Петър размисляше за видението, Духът му рече: „Ето търсят те трима души. ²⁰ Стани, слез и тръгни с тях, без да се двоумиш, защото Аз ги изпратих.“ ²¹ Като слезе при пратениците, Петър рече: „Аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли?“ ²² А те отговориха: „Стотникът Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име сред целия юдейски народ, получи от свят ангел откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите думи.“

²³ Тогава Петър ги покани вътре и ги нагости. А на другия ден стана и отиде с тях. С него заминаха и някои братя от Йопия.