Old/New Testament

Възцаряване и величие на Йосафат

17 ^(A)Вместо него се възцари синът му Йосафат, който укрепи страната против израилтяните. ² Той разположи войски във всички крепости на Юдея и изпрати стражи по юдейската земя и в градовете на Ефрем, които баща му Аса беше завладял. ³ И Господ беше с Йосафат, понеже той следваше пътя на баща си Давид, а не последва Ваал. ⁴ Потърси Бога на предците си и постъпваше по Неговите заповеди, а не подражаваше на израилтяните. ⁵ Затова Господ утвърди царската му власт. От цяла Юдея носеха дарове на Йосафат и той твърде много забогатя и се прослави. ^6 (B)Понеже следваше със сърцето си Господните пътища, той премахна оброчищата и езическите стълбове в Юдея.

⁷ А на третата година от царуването си изпрати предводителите си Бен-Хаил, Овадия, Захария, Натанаил и Михея да поучават в юдейските градове. ⁸ С тях изпрати и левитите Шемая, Нетания, Зевадия, Азаил, Шемирамот, Йонатан, Адония, Товия и Товадония, а също и свещениците Елишема и Йорам. ^9 (C)Те носеха със себе си книгата на Господния закон и поучаваха юдеите; обикаляха всички градове в Юдея и учеха народа, както им беше наредено.

¹⁰ И страх от Господа обзе всички царства в земите около Юдея и те не воюваха против Йосафат. ¹¹ Филистимците носеха на Йосафат дарове и сребро като данък, арабите му докарваха дребен добитък – седем хиляди и седемстотин овена и седем хиляди и седемстотин козела. ¹² Мощта на Йосафат все повече нарастваше и той строеше в Юдея крепости и градове за складове. ¹³ В юдейските градове той разполагаше с много припаси, а в Йерусалим – със силни и храбри мъже. ¹⁴ Ето техния списък по имена: хилядниците от Юда: предводител Адна с триста хиляди боеспособни мъже; ¹⁵ след него: предводител Йоханан с двеста и осемдесет хиляди; ¹⁶ последван от Амасия, Зихриевия син, който се беше посветил на Господа. Той имаше двеста хиляди боеспособни мъже. ¹⁷ И от Вениамин: Елиада, който беше опитен във военното дело, с двеста хиляди въоръжени с лъкове и щитове, ¹⁸ а след него Йехозавад със сто и осемдесет хиляди души, въоръжени за битка. ¹⁹ Това бяха боеспособните мъже, които служеха при царя, освен онези, които той беше разположил в укрепените градове из цяла Юдея.

Съюз на Йосафат с Ахав

18 ^(D)Йосафат имаше много богатство и слава. Той се сроди с Ахав. ² След няколко години отиде при Ахав в Самария. Ахав закла много овце и волове за него и хората му и го убеждаваше да тръгне с него против град Рамот в Галаад. ³ израилският цар Ахав попита Йосафат, царя на Юдея: „Ще тръгнеш ли с мене против Рамот в Галаад?“ А той му отговори: „Каквото ти желаеш, това и аз желая; моят народ е и твой народ. Ще тръгна с тебе на война.“

⁴ Но Йосафат помоли царя на Израил: „Преди това попитай какво ще каже Господ.“ ⁵ И израилският цар събра пророците си, четиристотин мъже, и ги попита: „Да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад или да се откажем?“ А те отговориха: „Иди и Господ ще го предаде в царските ти ръце!“ ⁶ Но Йосафат продължи да пита: „Няма ли тук друг някой пророк на Господа, за да се допитаме и чрез него?“ ⁷ израилският цар отвърна на Йосафат: „Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа – Михей, Йемлаевият син. Но аз го ненавиждам, защото не пророчества добро за мен, а само лошо.“ А Йосафат каза: „Не бива цар да говори така.“ ⁸ Тогава израилският цар нареди да повикат един евнух и му каза: „Доведи бързо Михей, Йемвлаевия син!“

⁹ Израилският цар и Йосафат, царят на Юдея, бяха седнали, всеки на престола си, облечени в царски одежди. Те седяха на открито пред самарийските порти и всички пророци пророчестваха пред тях. ¹⁰ Седекия, синът на Хенаан, който си беше направил шлем с железни рога, рече: „Така казва Господ: ‘С тези рога ще нападаш сирийците, докато ги изтребиш’.“ ¹¹ И всички пророци предвиждаха същото и казваха: „Тръгни против Рамот в Галаад и ще победиш! Господ ще го предаде в царските ти ръце.“

¹² А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: „Всички пророци в един глас предричат добро на царя. Нека и твоите думи бъдат като думите на всеки от тях, кажи и ти нещо добро.“ ¹³ Но Михей отвърна: „Кълна се в живия Господ! Каквото ми каже моят Бог, това ще говоря.“

¹⁴ И когато дойде при царя, царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад, или да се откажем?“ Пророкът отговори: „Тръгнете и ще победите, защото градът ще бъде предаден в ръцете ви!“ ¹⁵ А царят му каза: „Колко пъти ще те заклевам в името на Господа да ми пророчестваш само истината!“ ^16 (E)Михей отвърна: „Видях целия Израил, пръснат по планините като овце без пастир. И Господ каза: Те нямат господар и нека всеки се върне в дома си с мир.“

¹⁷ Тогава израилският цар се обърна към Йосафат с думите: „Не ти ли казах, че не предсказва за мене добро, а само лошо?“ ¹⁸ А Михей отвърна: „Чуйте тогава словото на Господа. Видях Господа, седнал на Своя престол, а цялото небесно войнство стоеше около него отдясно и отляво. ¹⁹ И Господ каза: ‘Кой ще подмами Ахав, царя на Израил, да отиде и да загине при Рамот в Галаад?’ Един предлагаше едно, друг – друго. ²⁰ Един дух излезе и застана пред Господа, и каза: ‘Аз ще го подмамя.’ А Господ го попита: ‘С какво?’ ²¹ А той отвърна: ‘Ще стана дух на лъжата и ще говоря чрез устата на всичките му пророци.’ Тогава Господ рече: ‘Ти можеш да го подмамиш, затова иди и направи това, което каза.’ ²² И сега, ето Господ е оставил лъжливия дух да влезе в устата на тези твои пророци. Но Господ изрече присъда над тебе.“

²³ Тогава Седекия, Ханаановият син, пристъпи, удари плестница на Михей и каза: „По какъв начин премина духът на Господа от мене, за да говори в тебе?“ ²⁴ А Михей отвърна: „Ще разбереш в деня, в който ще бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“ ²⁵ Тогава царят на Израил заповяда: „Хванете Михей и го заведете при градоначалника Амон и при Йоас, царския син, ²⁶ и предайте заповедта на царя: Хвърлете този човек в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и вода, докато се върна жив и невредим.“ ²⁷ А Михей отвърна: „Ако някога се върнеш жив и невредим, тогава Господ не е говорил чрез мене.“ И добави: „Нека целият народ чуе това!“

²⁸ И така, израилският цар и Йосафат, царят на юдеите, тръгнаха към Рамот в Галаад. ²⁹ По пътя израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в битката, а ти си носи царските одежди.“ И царят на Израил се преоблече, и те влязоха в битката. ³⁰ Сирийският цар беше заповядал на водачите на колесници: „Не се сражавайте нито с войници, нито с военачалници, а само с царя на Израил.“ ³¹ И когато водачите на колесници видяха Йосафат, си казаха: „Това е израилският цар.“ И го нападнаха от всички страни. Но Йосафат призова Господа да му помогне и Бог ги отблъсна от него. ³² Тогава водачите на колесници разбраха, че той не е царят на Израил, и престанаха да го преследват. ³³ В това време един стрелец стреля напосоки и улучи израилския цар на незащитено от бронята място. Затова той заповяда на колесничаря: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм тежко ранен.“ ³⁴ Но понеже в онзи ден сражението се ожесточи, израилският цар остана в колесницата до вечерта и към залез слънце умря.

Тайната вечеря

13 ^(A)Преди празника Пасха Иисус знаеше, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Своя Отец. Той беше възлюбил Своите, които бяха в света, възлюбил ги беше докрай. ² Това стана по време на вечеря. Тогава дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Искариот, син на Симон, да Го предаде. ^3 (B)Иисус, като знаеше, че Отец всичко е предал в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, ^4 (C)стана от вечерята, съблече горната Си дреха, взе ленена кърпа и се препаса. ⁵ После наля вода в легена, започна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която беше препасан. ⁶ Така Той стигна до Симон Петър, който Му каза: „Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?“ ^7 (D)Иисус му отговори: „Това, което правя Аз, ти сега не знаеш, а после ще разбереш.“ ⁸ Петър Му каза: „Никога няма да умиеш нозете ми.“ Иисус му отговори: „Ако не те умия, няма да имаш нищо общо с Мене.“ ⁹ Симон Петър Му рече: „Господи, не само нозете, но също ръцете и главата.“ ^10 (E)Иисус му каза: „Който се е окъпал, има нужда да умие само нозете си, защото целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.“ ^11 (F)Понеже знаеше кой щеше да Го предаде, затова рече: „Не всички сте чисти.“

¹² А когато им уми нозете и си облече дрехата, седна пак на трапезата и ги попита: „Разбирате ли какво направих с вас? ¹³ Вие Ме наричате Учител и Господ и с право го казвате, понеже съм такъв. ^14 (G)И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да си умивате нозете един на друг. ¹⁵ Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз направих за вас. ^16 (H)Истината, истината ви казвам: слугата не стои по-високо от господаря си, нито пратеникът – по-високо от този, който го е изпратил. ¹⁷ Ако знаете това, блажени сте, щом го изпълнявате.

^18 (I)Не говоря за всички вас. Аз зная кои съм избрал. Но трябва да се сбъдне Писанието: ‘Който яде с Мене хляб, той се надигна против Мене^[a]’. ^19 (J)Отсега ви казвам всичко това, преди да се е сбъднало, та когато се сбъдне, да повярвате, че Аз съм Предсказаният. ^20 (K)Истината, истината ви казвам: който приема този, когото Аз изпратя, Мене приема, а който приема Мене, приема Този, Който Ме е изпратил.“