Old/New Testament

Пролог

Благоденствие на праведния Йов

1 В земята Уц някога живееше един човек на име Йов. Той беше безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. ² Родиха му се седем синове и три дъщери. ³ Той притежаваше седем хиляди броя дребен добитък, три хиляди камили, петстотин впряга волове, петстотин ослици и многобройна прислуга. По благосъстояние този човек превъзхождаше всички жители на Изтока. ⁴ Синовете му имаха обичай да се събират и устройват празнични гощавки у дома си всеки в определения си ден. Те изпращаха пратеници и поканваха трите си сестри да ядат и да пият заедно с тях. ⁵ Всеки път когато завършваше поредицата дни на празнични гощавки, Йов изпращаше пратеници да ги повикат, за да ги очисти. Той ставаше рано сутрин, принасяше жертви всеизгаряния за всеки от тях поотделно и един телец за грях за душите им. Защото Йов казваше: „Може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си.“ Това Йов правеше всеки път.

Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник

^6 (A)Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях. ⁷ Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ ⁸ А Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.“ ⁹ Сатана възрази на Господ с думите: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога? ¹⁰ Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове – затова стадата му се ширят по земята. ¹¹ Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“ ¹² Тогава Господ каза на Сатана: „Ето всичко, което той притежава, нека бъде в твоя власт; само него самия не засягай.“ След това Сатана се отдалечи от Господа.

¹³ Един ден, когато синовете и дъщерите на Йов ядяха и пиеха вино в дома на първородния си брат, ¹⁴ при Йов дойде вестител и съобщи: „Говедата бяха при ралата и ослиците пасяха около тях, ¹⁵ когато савейци ги нападнаха и откараха, а слугите поразиха с остър меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ ¹⁶ Този още говореше, когато дойде друг и каза: „Огън Божий падна от небето, изгори овците и слугите и ги умъртви. Спасих се само аз, за да ти съобщя.“ ¹⁷ Докато и този говореше, ето дойде друг и каза: „Халдейци се разположиха в три орди, нападнаха камилите и ги отведоха, а слугите поразиха с меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ ¹⁸ Този не беше още свършил, дойде друг и извести: „Твоите синове и дъщери ядяха и пиеха вино в дома на своя първороден брат. ¹⁹ Тогава откъм пустинята дойде силна буря и разтърси четирите ъгъла на къщата. Тя се събори върху децата ти и те умряха. Единствен аз се спасих, за да ти известя всичко това.“

²⁰ Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята ^21 (B)и рече: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел^[a]; да бъде благословено името на Господ!“

^22 (C)При всички тези изпитания Йов не съгреши и не похули Бога.

2 Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. ² Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ ³ Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен, справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. Той все още устоява в своята безукорност, а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без причина.“ ⁴ Сатана възрази на Господа с думите: „Човек заменя кожа за кожа! А за живота си той ще даде в замяна всичко, което притежава. ⁵ Но Ти простри ръка и се докосни до костите му и месата му – тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице?“ ⁶ Тогава Господ каза на Сатана: „Добре, нека той бъде в твоя ръка, само запази живота му!“

⁷ След това Сатана се отдалечи от Господа. Той порази Йов с тежки гнойни струпеи – от ходилата на нозете му до самото му теме. ⁸ А Йов взе една глинена отломка да се чеше с нея и седеше в пепелта на бунището. ⁹ Неговата жена му каза: „Ти още упорстваш в своята безукорност. Отречи се от Бога и умри!^[b]“ ^10 (D)Но той ѝ отговори: „Ти говориш, както говорят безумни жени: щом доброто приемаме от Бога, не трябва ли и злото да приемаме?“ При всички тези изпитания Йов не съгреши с устата си.

¹¹ И трима приятели на Йов чуха за всички тези нещастия, които го бяха сполетели. Те тръгнаха – всеки от мястото, където живееше: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец. Те се уговориха да отидат, за да споделят скръбта му и да го утешат. ¹² Но когато го видяха отдалеч, не го познаха. Те викнаха с глас и заплакаха. Раздраха връхните си дрехи и хвърляха към небето прах над главите си. ¹³ До него те преседяха на земята седем дена и седем нощи, но никой и дума не му казваше, понеже виждаха, че страданието му е много голямо.

^22 (A)Мойсей бе обучен на цялата египетска мъдрост и стана силен в думи и дела.

^23 (B)Когато той навърши четиридесет години, дойде му наум да навести своите братя, синовете на Израил. ²⁴ И като видя, че обиждат един от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. ²⁵ Той се надяваше братята му да разберат, че Бог чрез неговата ръка ще им дари спасение, но те не разбраха. ²⁶ На другия ден дойде, когато те се биеха, и се опита да ги помири с думите: ‘Мъже, вие сте братя! Защо се обиждате един друг?’ ^27 (C)Но онзи, който обиждаше своя ближен, го блъсна и попита: ‘Кой те е поставил за надзорник и съдия над нас? ²⁸ Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?’ ^29 (D)Заради тези думи Мойсей забегна и стана пришълец в мадиамската земя, където му се родиха двама синове. ^30 (E)Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина. ³¹ Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ: ^32 (F)‘Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.’ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. ³³ А Господ му каза: ‘Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. ³⁴ Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.’ ^35 (G)Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: ‘Кой те е поставил за предводител и съдия?’ – него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител. ^36 (H)Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години. ^37 (I)Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: ‘Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!’^{[a] 38 (J)}Този е, който по време на събранието^[b] в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас. ^39 (K)Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, ^40 (L)(M)като рекоха на Аарон: ‘Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.’ ⁴¹ И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. ^42 (N)Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: ‘На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята? ⁴³ Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан – образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.’