Old/New Testament

Решението на Аман да унищожи юдеите

3 След това цар Артаксеркс издигна вугееца Аман, син на Амадат, като го постави за свой пръв съветник. ² И всички царедворци при дворцовите порти се покланяха на Аман, защото така бе наредил царят. Само Мардохей не му се кланяше. ³ Царедворците го питаха: „Мардохей, защо нарушаваш разпоредбите на царя?“ ⁴ Всеки ден го питаха, но той не ги слушаше. Тогава те съобщиха на Аман, за да видят дали Мардохей ще продължи да упорства, тъй като той им беше казал, че е юдеин. ⁵ Когато Аман научи, че Мардохей не иска да му се покланя, го обзе силен гняв. ⁶ Но му се стори, че не е достатъчно да унищожи само Мардохей, а и като знаеше от кой народ е той, замисли да изтреби всички юдеи в царството на Артаксеркс, сънародниците на Мардохей.

^7 (A)В първия месец – нисан, в дванадесетата година от царуването на Артаксеркс, беше хвърлян жребий пред Аман, ден по ден и месец по месец. Жребият отреди тринадесетия ден на дванадесетия месец – адар.

^8 (B)Тогава Аман каза на Артаксеркс: „Има един народ, разпръснат сред другите народи в твоето царство, а законите му са различни от законите на всеки друг народ. Те не се подчиняват на царските наредби и царят не бива да ги търпи. ^9 (C)И ако царят сметне за добре, нека заповяда те да бъдат изтребени. Тогава аз ще направя така, че чрез ръцете на царските служители в съкровищницата да влязат десет хиляди таланта сребро.“ ^10 (D)Царят свали пръстена си и го даде на вугееца Аман, син на Амадат, неприятеля на юдеите. ¹¹ След това рече на Аман: „Среброто задръж, а с този народ прави каквото искаш.“

^12 (E)На тринадесетия ден от първия месец бяха свикани царските писари и по нареждане на Аман те написаха заповед до сатрапите на царя, владетелите и управниците на всички области, а така също и до князете на всички народи, написана на техния език и с тяхната писменост. Заповедта беше от името на цар Артаксеркс и подпечатана с неговия печат. ¹³ Чрез бързоходци бяха разпратени писма до всички области на цялото царство с указание да бъде изтребен юдейският народ – млади и стари, жени и деца, в един ден, тринадесетия на дванадесетия месец, месец адар, а имотът им да бъде разграбен. ¹⁴ Препис от разпоредбата да бъде изпратен до всички области като закон. Всички народи да се запознаят с него и да са готови за този ден. ¹⁵ Бързоходците потеглиха. А заповедта беше оповестена в Суза. И докато царят и Аман пируваха, столицата Суза беше обхваната от голям смут.

Съветът на Мардохей към Естир

4 Когато Мардохей узна какво се извършва, раздра дрехите си, препаса вретище и като посипа главата си с пепел, започна да тича из града и да вика със силен глас. ² Но като дойде до вратите на царския дворец, се спря, понеже не беше позволено да се влиза в двореца с вретище. ³ И във всяка област, където биваше разгласявана царската разпоредба, сред юдеите наставаха голяма скръб и плач, и пост. Бичуваха се, препасваха вретище и се посипваха с пепел.

⁴ Когато слугините на царицата и евнусите дойдоха и ѝ разказаха, Естир се изплаши много. Изпрати дрехи на Мардохей, за да се преоблече и свали вретището, но той не пожела. ⁵ Тогава Естир повика царедвореца Хатах, който винаги беше на нейно разположение, и го изпрати при Мардохей, за да разбере защо постъпва така. ⁶ Хатах отиде при Мардохей, който беше на улицата пред царските порти. ⁷ Мардохей му разказа за всичко, което се бе случило, и за обещанието на Аман пред царя да внесе в царската съкровищница десет хиляди таланта, ако му бъде позволено да погуби юдеите. ⁸ Връчи му и препис от оповестената в Суза разпоредба за изтребването на юдеите, за да я покаже на Естир и тя да знае. Призова я да отиде при царя и да му се помоли, като поиска прошка за народа си. ⁹ Хатах се върна при Естир и ѝ съобщи всичко, което Мардохей ѝ каза. ¹⁰ Тогава Естир върна Хатах при Мардохей, за да му каже: ¹¹ „Всеки царедворец и всички подчинени народи знаят, че всеки мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, го чака смърт. Само онзи, към когото царят простре златния си скиптър, остава жив. А аз не съм викана при царя вече тридесет дена.“

¹² Предадоха на Мардохей думите, казани от Естир. ¹³ А той ѝ отговори: „Не мисли, че ти единствена от юдеите ще си спасиш живота в царския дом. ^14 (F)Ако в този час ти замълчиш, то от другаде ще дойдат помощ и закрила за юдеите. Но ти и бащиното ти семейство ще загинете. И кой знае дали тъкмо заради този час ти не стана царица?“ ¹⁵ А Естир отговори така на Мардохей: ¹⁶ „Събери юдеите, които са в Суза, и постете заедно с мене три дена, денем и нощем, не яжте и не пийте. Аз и слугините ми също ще постим. И тогава ще отида при царя, макар това да е противозаконно, пък ако ще и да загина.“ ¹⁷ И отиде Мардохей и извърши всичко така, както бе наредила Естир.

Естир кани царя и Аман на угощение

5 На третия ден Естир облече царските си дрехи и влезе във вътрешния двор на двореца срещу дома на царя. А царят седеше на престола в дома си точно срещу входа. ² И като видя царица Естир в двора, царят се умилостиви и простря към нея скиптъра, който държеше в ръката си. Естир се приближи и докосна върха на скиптъра. ^3 (G)Царят я попита: „Как си, Естир, и какво желаеш? Дори да е половината ми царство – твое ще е!“ ⁴ Естир отговори: „Ако царят благоволи, нека той дойде заедно с Аман на угощение, което ще приготвя днес.“ ⁵ И царят нареди: „Идете и доведете Аман, за да стане така, както пожела Естир.“ И дойде царят заедно с Аман на угощението, което Естир бе устроила.

⁶ По време на пиршеството царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“ ⁷ А тя му отвърна: „Ето моята молба и моето желание: ⁸ ако съм спечелила благоволението на царя и ако му е приятно да удовлетвори молбата ми и да сбъдне желанието ми, нека царят дойде с Аман отново утре на угощението, което ще приготвя за тях. Утре ще отговоря на въпросите на царя.“

Решението на Аман да накаже Мардохей

⁹ Този ден Аман си тръгна весел и доволен. Но при царските порти видя Мардохей, който не стана и не се поклони пред него, и това го разгневи. ¹⁰ Но Аман се въздържа, дойде си у дома и извика приятелите си и жена си Зереш. ¹¹ Пред тях разказа за своето богатство, за челядта си, за почитта, която царят му е оказал, и как го е въздигнал за пръв над князете и слугите. ¹² Каза също: „Царица Естир не покани с царя никого другиго на угощението освен мене. За утре отново имам покана. ¹³ Всичко това обаче не ме задоволява, докато виждам Мардохей да седи до царските порти.“ ¹⁴ А жена му Зереш и неговите приятели го посъветваха: „Нека приготвят дърво, високо петдесет лакътя, и утре кажи на царя да обесят Мардохей на него. После иди с царя на угощението да се веселиш.“ Този съвет се хареса на Аман и той нареди да приготвят дървото.

²² Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха: ²³ „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“ ²⁴ Когато чуха тези думи, първосвещеникът^[a], началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите. ²⁵ Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“ ^26 (A)Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.

²⁷ Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги попита: ^28 (B)„Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“ ²⁹ Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек. ³⁰ Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво. ^31 (C)Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете. ^32 (D)За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“

³³ Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият.

Съветът на Гамалиил

^34 (E)Но в синедриона стана един фарисей на име Гамалиил, законоучител, уважаван от целия народ, и заповяда да изведат за кратко време апостолите. ³⁵ А на останалите каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора. ³⁶ Защото преди време се появи Тевда, който представяше себе си за велик човек, и към него се присъединиха около четиристотин души. Но той бе убит и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха. ³⁷ След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. ³⁸ И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши; ^39 (F)ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!“ ^40 (G)Те го послушаха, повикаха апостолите, биха ги и им заповядаха да не проповядват в името на Иисус. И тогава ги пуснаха. ^41 (H)А те излязоха от синедриона радостни, че са се удостоили да претърпят опозоряване заради името на Господ Иисус. ⁴² И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и да благовестят за Иисус Христос.