Old/New Testament

Молитва на Неемия – възложение и пристигане в Йерусалим

1 Разказ от Неемия, Ахалиевия син. През месец кислев, в двадесетата година, когато бях в престолния град Суза, ² един от моите братя, Ханани, дойде с няколко души от Юдея. Тогава ги попитах за оцелелите юдеи, които не отидоха в плен, както и за Йерусалим. ³ Те ми отговориха: „Останалите, които не отидоха в плен, живеят там, в страната, в голяма неволя и унижение. Градските стени на Йерусалим са съборени, а портите му – изгорени от огън.“

⁴ Като чух тези думи, седнах и заплаках. Обзет от скръб, няколко дни постих и се молих така: ^5 (A)„Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който спазваш Завета и проявяваш милост към тези, които Те обичат и изпълняват Твоите заповеди. ⁶ Отправи взор и изслушай молитвата на Своя служител, която отправям към Тебе за израилтяните, Твоите служители, ден и нощ, и се изповядвам за греховете им, с които съгрешихме пред Тебе – и аз, и бащиният ми дом. ⁷ Много беззакония извършихме пред Тебе и не спазихме заповедите, наредбите и законите, които Ти даде на Своя служител Мойсей. ^8 (B)Но спомни си, че Ти беше казал на Своя служител Мойсей: ‘Ако извършвате беззакония, ще ви разпръсна сред народите. ^9 (C)Но ако се обърнете към Мене и спазвате Моите заповеди, и ги изпълнявате, дори да сте прогонени накрай света, и оттам ще ви прибера и ще ви заведа на мястото, което съм избрал, за да живее там името Ми.’

^10 (D)А те са Твои слуги и Твой народ, който Ти си избавил с голямата Си сила и мощната Си ръка. ¹¹ Умолявам Те, Господи, изслушай молитвата на Своя служител и молитвите на Своите слуги, които с трепет благоговеят пред името Ти. Помогни сега на Своя служител, за да получи той благоволение пред царя“, защото аз бях виночерпец на царя.

2 В двадесетата година от царуването на Артаксеркс, през месец нисан, взех виното, което беше пред царя, и му го подадох. И понеже никога преди не изглеждах натъжен пред него, ² царят ме попита: „Защо е натъжено лицето ти, след като не си болен? Това не е от болест, навярно имаш тъга на сърцето.“ Аз много се уплаших ^3 (E)и казах на царя: „Да си жив за вечни времена, царю! Как да не съм натъжен, когато градът, където са гробовете на прадедите ми, е запустял и портите му са изгорени от огън!“ ⁴ А царят ме попита: „Какво е твоето желание?“ Тогава се помолих на небесния Бог ⁵ и отговорих на царя: „Ако е угодно на царя и ако твоят служител е заслужил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града, където са гробовете на прадедите ми, за да го съградя отново.“ ⁶ Тогава царят в присъствието на царицата ме попита: „Колко време ще трае пътуването ти и кога ще се завърнеш?“ И когато определих срока, царят благоволи да ме изпрати.

⁷ След това казах на царя и това: „Ако е угодно на царя, нека да ми бъдат дадени писма до областните управители оттатък река Ефрат, за да ме пропускат, докато стигна до Юдея; ⁸ а също и писмо до Асаф, пазителя на царските гори, за да ми даде дървета за направа на вратите за крепостта, която е при храма, за градинските стени и за къщата, в която да живея.“ Тогава царят ми даде разрешение, защото щедрата ръка на моя Бог беше над мене. ^9 (F)И така, придружен от военачалници и конници, които царят беше изпратил с мене, отидох при областните управители оттатък река Ефрат и им предадох царските писма.

Съпротива срещу Неемия

¹⁰ Но като чуха за това, хоронитът Саваналат и служителят Товия, амонец, изпитаха неприязън от това, че е дошъл човек, който да се застъпи за доброто на израилтяните. ¹¹ Така пристигнах в Йерусалим и прекарах там три дена. ¹² Една нощ, без да казвам на никого какво ми е дал на сърце моят Бог да сторя за Йерусалим, станах с няколко души, които бяха с мене. Но освен магарето, на което яздех, друго животно за придвижване нямаше. ¹³ Така излязох през нощта през портата на Долината по посока на Змейския извор и тръгнах към Портата на сметището, за да разгледам разрушените стени на Йерусалим и портите му, изгорени от огън. ¹⁴ След това отидох до портата на извора и до царския водоем. Но понеже там нямаше място, откъдето да мина с магарето, което яздех, ¹⁵ излязох през нощта край потока и погледнах стената. Тогава се обърнах и като минах отново през Портата на долината, се завърнах. ¹⁶ А предводителите не знаеха къде съм ходил и какво съм правил; дотогава не бях казал за това на никого от юдеите, нито на свещениците, нито на знатните, нито на предводителите, нито на останалите, които трябваше да участват в делото.

¹⁷ Тогава се обърнах към тях с думите: „Вие виждате в каква неволя се намираме – Йерусалим е запустял, а портите му са изгорени от огън. Да отидем и отново да изградим стените на Йерусалим, за да се избавим от това унижение!“ ¹⁸ След това им разказах как ръката на моя Бог благосклонно ме закриляше и какво ми беше казал царят. А те ми отговориха: „Ще строим и ние!“ И с голямо желание се захванаха за това добро дело.

¹⁹ Като чуха това, моавецът Саваналат, амонецът Товия, служител, както и арабинът Гешем, започнаха да се присмиват и да говорят с презрение: „Какво е това, с което сте се захванали? Нима искате да се бунтувате против царя?“ ²⁰ И аз им отговорих: „Небесният Бог ще ни помогне в това начинание. Ние сме Негови служители и затова ще градим отново. А вие нямате нито дял, нито власт над Йерусалим и никой няма да си спомня за вас.“

Строеж на градските стени и списък на строителите

3 ^(G)Тогава първосвещеник Елияшив и другите свещеници се захванаха и построиха отново Овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите ѝ от кулата Меа до кулата Хананела. ² До тях строяха йерихонците, а до тях строеше Закхур, Имриевият син. ³ Потомците на Сенай построиха Рибната порта; те я покриха с греди и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ. ⁴ До тях поправяше стената Меремот, синът на Урия, Хакоцовия син; до тях поправяше Мешулам, синът на Берехия, Мешизабеловия син; до тях поправяше Садок, син на Баана. ⁵ До тях поправяха текойците, но знатните от тях не превиха врат да изпълнят дълга си към своя Господ. ⁶ А старата порта поправиха Йояда, Пасеаховият син, и Мешулам, Бесодиевият син; те я покриха и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ. ⁷ До тях поправяха гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, както и мъже от Гаваон и Мицфа, подвластни на областния управител оттатък река Ефрат. ⁸ До тях поправяше Узиил, Хархаевият син, един от златарите, а до него поправяше аптекарят Ханания, Харакахимовият син. Те укрепиха Йерусалим до Широката стена. ⁹ До тях поправяше Рефая, Хуровият син, управител на половината от Йерусалимския окръг. ¹⁰ По-нататък срещу къщата си поправяше Йедая, Харумафовият син, а до него работеше Хатуш, Хашавниевият син. ¹¹ Другата част от стената и кулата на пещите поправяха Малхия, Харимовият син, Хашув и Пахат – Моавовият син. ¹² До тях работеха Шалум, Халохешовият син, управител на другата половина от Йерусалимския окръг, както и неговите дъщери. ¹³ Портата на долината поправиха Ханун и жителите на Заноах. Те я възстановиха и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ; поправиха и хиляда лакътя от стената до Портата на сметището. ¹⁴ А Портата на сметището поправи Малхия, Рехавовият син, управител на Беткаремския окръг; той я възстанови и постави вратите, ключалките и лостовете ѝ. ¹⁵ Портата на извора поправи Шалум, Колхозеевият син, управител на окръг Мицфа. Той я възстанови, покри и постави вратите, ключалките и лостовете ѝ; поправи и стената при водоема Селах при царската градина, чак до стъпалата, които слизат от Давидовия град. ¹⁶ До него поправяше Неемия, Абуковият син, управител на половината от Бетцурския окръг; той работеше срещу Давидовите гробници до изкуственото езеро и до казармата на стражите. ¹⁷ След него поправяха левитите начело с Рехум, Ваниевия син; до него поправяше Хашавия, управител на половината от Кеилския окръг, като представител на своя кръг. ¹⁸ След тях поправяха останалите левити начело с Бавай, Хенадовия син, управител на другата половина от Кеилския окръг. ¹⁹ До него Езер, Иисусовият син, управител на Мицфа, поправяше другата част срещу нанагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената. ²⁰ До него Варух, Забваевият син, усърдно работеше на част от стената, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеника Елияшив. ²¹ След него Меремот, синът на Урия, Хакоцовия син, поправяше другата част от вратата на Елияшивовата къща до нейния край. ²² По-нататък поправяха свещениците от околността. ²³ Вениамин и Хашув работеха до тях срещу своята къща; след тях, близо до къщата си, поправяше Азария, синът на Маасея, Ананиевия син. ²⁴ След него Бинуй, Хенанадовият син, поправяше друга част – от къщата на Азария до завоя, чак до ъгъла на стената. ²⁵ Фалал, Узаевият син, укрепваше стената срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дворец при двора на стражата. А след него поправяше Федая, Парошовият син. ²⁶ А храмовите слуги, които живееха в Офел, поправяха до кулата, която се издигаше на изток при Водната порта. ²⁷ По-нататък от издадената кула до стената на Офел работеха текойците. ²⁸ От горната страна на Конските порти поправяха свещениците, всеки срещу къщата си. ²⁹ След тях поправяха Садок, Имеровия син, срещу къщата си, а след него – Шемая, Шехановият син, пазач на източните порти. ³⁰ Другата част от стената поправяха Ханания, Шелемиевият син, и Ханун, шестият син на Цалаф. След тях поправяше Мешулам, Берехиевият син, срещу жилището си. ³¹ След него поправяше златарят Малхия – до къщата на храмовите слуги и на търговците, която е срещу стражевата кула, и до него нанагорнището при ъгъла на стената. ³² А между нанагорнището при ъгъла и Овчите порти поправяха златарите и търговците.

Препятствия и продължаване на строежа на стените

^33 [a] Когато Санавалат чу, че отново изграждаме градските стени, обзе го силен гняв и започна да се подиграва на юдеите. ³⁴ Пред сънародниците си и пред самарийската войска той каза: „Какво си въобразяват тези окаяни юдеи? Нима си мислят, че ще се укрепят и ще извършват жертвоприношения и че това е работа за един ден? Как ще съживят тези обгорени камъни от руините?“ ³⁵ А Товия, амонецът, който стоеше до него, добави: „Нека градят – и лисица да мине, ще събори каменните им стени.“

³⁶ Тогава казах: „Чуй, Боже наш, как ни презират и обърни презрението им върху техните глави; нека и те да бъдат ограбени и да живеят в някоя страна като пленници. ^37 (H)Не забравяй беззаконията им. Нека грехът им бъде винаги пред Тебе, защото те оскърбиха онези, които изграждаха стените.“

³⁸ А ние все пак изградихме стената и я свързахме до половината ѝ височина, защото народът взе работата присърце.

Светият Дух слиза върху апостолите

2 ^(A)А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, ² внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. ³ И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях. ^4 (B)Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят.

⁵ А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето. ⁶ Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език. ⁷ Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци? ⁸ Как тъй всеки от нас слуша родния си език? ⁹ Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия, ¹⁰ на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, ¹¹ критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“ ¹² Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“ ¹³ А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“

Проповед на апостол Петър

¹⁴ Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи: ¹⁵ тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта, ¹⁶ но се случи реченото чрез пророк Йоил:

^17 (C)‘И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът^[a]; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; ¹⁸ и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват. ^19 (D)Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. ^20 (E)Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. ^21 (F)И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси’.