Old/New Testament

Цар Езекия възстановява празнуването на Пасха

30 Тогава Езекия изпрати вестоносци по цялата израилска и юдейска земя и написа писма до Ефрем и Манасия да дойдат в Господния дом в Йерусалим, за да отпразнуват Пасха на Господа, Бога на Израил. ² Царят, първенците му и цялото събрание в Йерусалим решиха да отпразнуват Пасха на втория месец. ^3 (A)Те не можаха да я организират в определеното време, понеже нямаше още достатъчно осветени свещеници и народът не беше се събрал в Йерусалим. ⁴ Царят и цялото събрание одобриха това. ⁵ Те решиха да разгласят решението в цял Израил – от Вирсавия до Дан, за да дойдат в Йерусалим и да празнуват Пасха на Господа, Бога на Израил, защото отдавна не бяха я празнували.

⁶ И вестоносците тръгнаха с писма от царя и първенците му по цялата израилска и юдейска земя, като казваха по заповед на царя: „Деца на Израил! Обърнете се към Господа, Бога на Авраам, Исаак и Израил! Тогава и Той ще се обърне към останалите от вас, които се избавихте от ръцете на асирийските царе. ⁷ Не бъдете като вашите бащи и братя, които извършваха беззаконие пред Господа, Бога на предците си, и Той ги предаде на изтребление, на което самите вие сте свидетели. ⁸ Не бъдете твърдоглави като бащите си! Примирете се с Господа и влезте в светилището Му, което Той освети за вечни времена, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас Своя гняв. ^9 (B)Защото, ако се обърнете към Господа, вашите братя и деца ще намерят милост сред онези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази страна. Господ, вашият Бог, е благ и милостив и няма да ви изостави, ако се обърнете към Него.“

¹⁰ И вестоносците минаваха от град на град през земята на Ефрем и Манасия, чак до Завулон, но навред им се присмиваха и подиграваха. ¹¹ Само малцина от племената на Асир, Манасия и Завулон се смириха и отидоха в Йерусалим. ¹² Но Божията десница беше над Юдея и подкрепи сърцата им, за да изпълнят според словото на Господа заповедта на царя и първенците.

¹³ И в Йерусалим се събра много народ, за да празнува празника Безквасници през втория месец, и това събрание беше твърде многобройно. ^14 (C)И хората се вдигнаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим – всички кадилни жертвеници изхвърлиха в потока Кедрон. ^15 (D)Заклаха пасхалните агнета на четиринадесетия ден от втория месец, а свещениците и левитите се засрамиха, осветиха се и принесоха всеизгаряне в дома на Господа. ¹⁶ Те застанаха по смените си според своя чин съгласно закона на Божия човек Мойсей. Свещениците ръсеха с кръв, която вземаха от ръцете на левитите. ¹⁷ Но понеже мнозина не бяха се осветили, левитите колеха вместо тях пасхалните агнета, за да ги посветят на Господа. ¹⁸ Някои от народа, най-вече от Ефремовото, Манасиевото, Исахаровото и Завулоновото племе, не се очистиха и ядоха Пасха, но не според предписанието. Но Езекия се помоли за тях и каза: „Дано Господ, Който е благ, да прости на всеки, ¹⁹ който с цялото си сърце търси Господа, Бога на предците си, макар да не се е очистил, както е редно пред светилището.“ ²⁰ И Господ послуша Езекия и прости на народа. ²¹ Така израилтяните, които се намираха в Йерусалим, празнуваха весело Безквасници седем дена. И всеки ден левитите и свещениците славеха Господа под съпровод на инструменти, свирещи в Негова чест. ²² А Езекия насърчаваше всички левити, които знаеха да служат добре на Господа. Ядоха седем дена, принасяха мирни жертви и славеха Господа, Бога на предците си.

^23 (E)Тогава всички те решиха да празнуват още седем дена. И отпразнуваха тези дни с веселие, ²⁴ защото юдейският цар Езекия дари на обществото хиляда телета и десет хиляди овце. И първенците също дариха хиляда телета и десет хиляди овце. ²⁵ И всички се веселиха – народът на Юдея, свещениците, левитите, всички, които бяха дошли в Израил, както и пришълците в Израил и Юдея. ²⁶ В Йерусалим настана голямо веселие, защото от времето на цар Соломон, Давидовия син, в Йерусалим такова нещо не се бе случвало. ²⁷ Накрая свещениците и левитите станаха и благословиха народа. Техният глас беше чут от Господа и молитвата им възлезе към небесното Му обиталище.

Разпоредби на Езекия за служене в храма

31 ^(F)След като свърши всичко това, всички израилтяни, които се намираха там, тръгнаха по градовете на Юдея. Те изпотрошиха идолите, събориха статуите на Ашера и разрушиха оброчищата и жертвениците в цяла Юдея и в земите на Вениамин, Ефрем и Манасия. След това всички израилтяни се върнаха в градовете си, всеки в своя дом.

² А Езекия разпредели смените на свещениците и левитите според задълженията им и определи свещеник и левит за принасяне на всеизгаряне и мирна жертва, да служат и да отправят възхвала с музика и песни пред вратите на Господния дом. ^3 (G)Царят определи и дял от собствеността си за всеизгарянията: за утринните и вечерните всеизгаряния, за всеизгарянията в събота и при новолуния, както и на празници, според предписаното в Господния закон. ⁴ Той заповяда на народа в Йерусалим също и да предостави определена издръжка на свещениците и левитите, за да служат ревностно на Господния закон. ^5 (H)И когато тази заповед беше разгласена, израилтяните донесоха много от първите плодове – жито, вино, елей, мед и от всичко, каквото прибраха от полето. Донесоха още в изобилие десятък от всичко. ⁶ Израилтяните и юдеите, които живееха в градовете на Юдея, също донесоха десятък от едрия и дребния добитък и десятък от приносите, посветени на Господа, техния Бог. Те трупаха всичко на купове. ⁷ Започнаха да ги трупат в третия месец и свършиха тази работа в седмия месец. ⁸ А когато Езекия и първенците дойдоха и видяха куповете, благословиха Господа и Неговия народ Израил. ⁹ И Езекия попита свещениците за куповете, ¹⁰ а първосвещеникът Азария, от Садоковия род, му отговори: „Откакто започнаха да носят приносите в дома на Господа, ядохме до насита и пак остана много, защото Господ благослови народа Си. Това изобилие е от остатъка.“

¹¹ Тогава Езекия заповяда да приготвят помещения в Господния дом. А когато ги приготвиха, ¹² занесоха там грижливо всички приноси, десятъка и посветените дарове. За техен надзирател беше определен левитът Хонания, а като негов заместник – брат му Самей. ¹³ А по заповед на цар Езекия и на предстоятеля на Божия дом Азария – Йехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Йеримот, Йозавад, Елиел, Исмахия, Махат и Бенания станаха надзиратели, подвластни на Хонания и брат му Самей. ¹⁴ А левитът Коре, син на Имна, страж при източните порти, наблюдаваше доброволните приноси за Бога да бъдат използвани за Господа и светилището. ¹⁵ Подчинени му бяха пратеници в свещеническите градове – Еден, Миниамин, Йешуа, Шемая, Амария и Шехания, за да раздават на братята техния дял от смените на малки и големи, ¹⁶ на всички от мъжки пол от три години нагоре и тези, които отиват в Божия храм според служението им и смените им, според задълженията и задачите им. ¹⁷ Свещениците бяха определени според родовете им, а на левитите от двадесет години нагоре – спред тяхната служба и смените им. ¹⁸ Те бяха изброени с техните деца и жени, синове и дъщери, защото и те се освещаваха от тяхното богослужение. ¹⁹ От потомците на Аарон, свещениците, живеещи по крайградските пасища, имаше поименно определени, които да раздават на всички от мъжки пол в родовете на свещениците, както и на всички записани левити.

²⁰ Така направи Езекия в цяла Юдея. Той вършеше това, което е добро, праведно и вярно пред Господа, своя Бог. ²¹ Той търсеше своя Бог, действаше от все сърце и имаше успех във всичко, което предприемаше, за да служи на Божия дом, да пази закона и заповедите.

Залавяне на Иисус Христос

18 ^(A)След тези думи Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Сам Той и учениците Му. ² А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. ³ Тогава Юда взе отряд войници, както и слуги от първосвещениците и фарисеите, и отиде там с фенери, факли и оръжие. ^4 (B)А Иисус, знаейки всичко, което щеше да се случи с Него, излезе и ги попита: „Кого търсите?“ ^5 (C)Отговориха Му: „Иисус Назарянина.“ Иисус им каза: „Аз съм.“ С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. ⁶ Когато Той им каза: „Аз съм“, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. ⁷ Пак ги попита: „Кого търсите?“ Те казаха: „Иисус Назарянина.“ ⁸ Иисус отговори: „Казах ви, че съм Аз. Ако Мене търсите, тях оставете да си отидат!“ ⁹ Така се сбъднаха думите, казани от Него: „Никого не изгубих от тези, които си Ми дал.“ ¹⁰ А Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. ^11 (D)Но Иисус рече на Петър: „Върни ножа си в ножницата. Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“

Съдът пред първосвещениците. Отричане на апостол Петър

^12 (E)Тогава отрядът, хилядникът и слугите на юдеите хванаха Иисус, вързаха Го ^13 (F)и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник. ¹⁴ А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.

¹⁵ След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника. ¹⁶ Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър. ¹⁷ Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“ ¹⁸ А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.