Old/New Testament
Божият завет с Давид и скърбите на Израил
89 (A)Поучение на Етан Езраева[a].
Господи, довека ще възпявам Твоите милости;
с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.
2 (B)Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека;
на самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 (C)Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си,
заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:
4 (D)Ще утвърдя потомството ти завинаги
и ще издигам престола ти от род в род. (Села.)
5 (E)И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи,
също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 (F)Защото на небето кой може да се сравни с Господа?
Между синовете на силните[b] кой може да се уподоби на Господа?
7 (G)Бог е твърде страшен в съвета на светиите
и достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 (H)Господи, Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе?
Твоята вярност Те окръжава.
9 (I)Ти владееш над надигането на морето;
когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 (J)Ти си съкрушил Египет[c] като някого смъртно ранен;
с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 (K)Твои са небесата, Твоя е и земята;
вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал.
12 (L)Север и юг – Ти си ги създал;
Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца;
силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.
14 (M)Правда и правосъдие са основа на престола Ти;
милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 (N)Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите;
те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден
и с правдата Ти се въздигат;
17 (O)защото Ти си славата на силата им;
и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита
и на Святия Израилев да бъде наш Цар.
19 (P)Тогава Ти говорѝ на светиите Си чрез видение,
като каза: Възложих на един силен да даде помощ,
възвисих един избран от народа.
20 (Q)Намерих слугата Си Давид;
със святото Си миро го помазах.
21 (R)Ръката Ми ще го поддържа
и мишцата Ми ще го укрепява.
22 (S)Неприятелят няма да го изнудва,
нито предаденият[d] на нечестие ще го наскърби.
23 (T)Но Аз ще съкруша пред него противниците му
и ще поразя онези, които го мразят.
24 (U)А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него;
и с Моето име ще се издигне рогът му.
25 (V)Също ще сложа ръката му над морето
и десницата му – над реките.
26 (W)Той ще извика към Мен: Отец си ми,
Бог мой и канарата на моето спасение.
27 (X)При това Аз ще го поставя в положение на първороден,
по-горе от земните царе.
28 (Y)Вечно ще пазя милостта Си за него;
и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 (Z)Също и потомството му ще направя да продължава довека
и престолът му – като дните на небето.
30 (AA)Синовете му, ако оставят закона Ми
и не ходят според постановленията Ми,
31 ако престъпят[e] наредбите Ми
и не опазят заповедите Ми –
32 (AB)тогава ще накажа[f] с тояга престъпленията им
и с бич – беззаконията им;
33 (AC)но милостта Си няма да оттегля от него,
нито ще изневеря на верността Си.
34 Няма да наруша[g] завета Си,
нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.
35 (AD)За едно нещо се заклех в светостта Си
и няма да излъжа Давид,
36 (AE)че потомството му ще трае довека
и престолът му – като слънцето пред Мене,
37 като луната, която е утвърдена довека
и е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38 (AF)Но Ти си отхвърлил помазаника Си,
отказал си се от него и си му се разгневил.
39 (AG)Погнусил си се от завета със слугата Си;
унизил[h] си короната му до земята.
40 (AH)Разрушил си всичките му огради;
превърнал си крепостите му в развалини.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.
41 (AI)Разграбват го всички, които минават по пътя;
стана за укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на противниците му;
зарадвал си всичките му неприятели.
43 Още си обърнал острието на меча му
и не си го укрепил в боя.
44 (AJ)Направил си да престане блясъкът му
и си тръшнал престола му на земята.
45 Съкратил си дните на младостта му;
покрил си го със срам. (Села.)
46 (AK)Докога, Господи? Ще се криеш ли винаги?
Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 (AL)Помни колко е кратко времето ми;
за каква суета си създал всички човешки синове!
48 (AM)Кой човек ще живее, без да види смърт,
и ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49 (AN)Къде са предишните Твои милости, Господи,
които с клетва си обещал на Давид във верността Си?
50 (AO)Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти,
как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена,
51 (AP)с който враговете Ти, Господи, укоряваха,
с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52 (AQ)Благословен да бъде Господ до века.
Амин и амин!
Божията справедливост и човешката ограниченост
90 (AR)Молитва на Божия човек Моисей[i].
Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,
2 (AS)преди да се родят планините
и да си дал съществуване на земята и вселената,
отвека и довека Ти си Бог.
3 (AT)Превръщаш човека в пръст
и казваш: Върнете се, човешки синове.
4 (AU)Защото хиляда години са пред Тебе
като вчерашния ден, който е преминал,
и като нощна стража.
5 (AV)Като с порой ги завличаш; те стават като сън;
сутрин са като трева, която пораства;
6 (AW)сутрин цъфти и расте;
вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото се довършваме от Твоя гняв
и от негодуванието Ти сме смутени.
8 (AX)Положил си беззаконията ни пред Себе Си,
тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,
свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено[j] седемдесет години
или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо преминават и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти
и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 (AY)Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.
13 (AZ)Върни се, Господи; докога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 (BA)Насити ни рано с милостта Си,
за да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,
и с годините, в които сме виждали зло.
16 (BB)Нека се яви Твоето дело на слугите Ти
и Твоята слава – върху децата им.
17 (BC)И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи;
и утвърждавай за нас делото на ръцете ни.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.
Да не съдим другите
14 (A)Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения.
2 (B)Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.
3 (C)Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.
4 (D)Кой си ти, за да съдиш чужд слуга[a]? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 (E)Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 (F)Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога.
7 (G)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 (H)Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите.
10 (I)И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 (J)Защото е писано:
„Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен
и всеки език ще славослови Бога.“
12 (K)И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
Да не съблазняваме братята си
13 (L)Затова нека вече да не съдим един друг; но по-добре да разсъждавате така – никой да не поставя пред брата си спънка или съблазън.
14 (M)Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само̀ по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто.
15 (N)Защото ако брат ти се почувства оскърбен поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 (O)И така, да не се хули това, което вие смятате за добро.
17 (P)Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.
18 (Q)Понеже който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 (R)И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
20 (S)Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 (T)Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се спъва брат ти или се съблазнява, или изнемогва.
22 (U)Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23 (V)Но онзи, който се съмнява, се осъжда, ако яде, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.