Old/New Testament
Молитва за помощ
57 (A)За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато побегна от Сауловото лице в пещерата[a].
Смили се над мене, о Боже, смили се над мене,
защото при Тебе прибягва душата ми.
Да! Под сянката на Твоите криле ще се скрия,
докато преминат тези бедствия.
2 (B)Ще викам към Всевишния Бог,
към Бога, Който действа за мене.
3 (C)Ще прати от небесата и ще ме избави,
когато ме укорява онзи, който иска да ме погълне. (Села.)
Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 (D)Душата ми е сред лъвове;
лежа между пламнали хора,
между човешки синове, чиито зъби са копия и стрели
и чийто език е остър меч.
5 (E)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
6 (F)Мрежи приготвиха за стъпките ми;
душата ми се е навела;
изкопаха яма пред мене;
те сами паднаха в нея. (Села.)
7 (G)Непоколебимо е сърцето ми,
Боже, непоколебимо е сърцето ми;
ще пея, а още ще славословя.
8 (H)Събуди се, душо моя[b];
събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 (I)Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.
10 (J)Защото Твоята милост е велика дори до небесата
и Твоята вярност – до облаците.
11 (K)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
Божествен съд над земните съдии
58 За първия певец, по „Не разорявай!“. Давидова песен.
Наистина с мълчание ли изказвате правда?
Праведно ли съдите, човешки синове?
2 (L)Не! В сърцето си вие вършите неправди,
претегляте насилието на ръцете си по земята.
3 (M)Още от рождението си нечестивите се отстраняват;
заблуждават, като говорят лъжи, щом се родят.
4 (N)Ядът им е като змийска отрова;
приличат на глухата аспида, който запушва ушите си
5 и не иска да чуе гласа на заклинателите,
колкото изкусно и да заклинат.
6 (O)Боже, счупи зъбите им в устата им;
Господи, строши челюстите на младите лъвове.
7 (P)Нека се излеят като води, които оттичат;
когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8 (Q)Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява;
като пометнато на жена, нека не видят слънцето.
9 (R)Преди да усетят котлите ви огъня от тръните,
сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10 (S)Праведният ще се зарадва, когато види възмездието;
ще измие краката си в кръвта на нечестивия;
11 (T)така че всеки ще казва: Наистина има награда за праведния;
наистина има Бог, Който съди земята.
Молитва за избавление
59 (U)За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която беше Давид, за да го убият[c].
Избави ме от неприятелите ми, Боже мой;
сложи ме нависоко от онези, които се надигат против мене.
2 Избави ме от онези, които вършат беззаконие,
и ме спаси от кръвопийци.
3 (V)Защото, ето, причакват, за да уловят душата ми;
силните се събират против мене,
не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
4 (W)Без да има у мене вина, тичат и се готвят;
събуди се да ме посрещнеш и виж.
5 Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев,
стани, за да посетиш всички народи;
не показвай милост към никого от нечестивите престъпници. (Села.)
6 (X)Вечер се връщат,
вият като кучета и обикалят града.
7 (Y)Ето, те бълват думи с устата си;
мечове има в устните им,
понеже, казват те: Кой слуша?
8 (Z)Но Ти, Господи, ще им се присмееш,
ще се поругаеш над всички тези народи.
9 (AA)О, Сило моя, на Тебе ще се надявам,
защото Бог ми е крепост.
10 (AB)Милостивият мой Бог ще ме изпревари;
Бог ще ме удостои да видя повалянето на онези, които ме причакват.
11 (AC)Не ги убивай, да не би да забрави това моят народ;
разпръсни ги със силата Си
и ги свали, Господи, защитнико наш.
12 (AD)Поради греха на устата си, поради думите на устните си
нека бъдат уловени в гордостта си,
също и поради клетвата и лъжата, която говорят.
13 (AE)Довърши ги с гняв, довърши ги да ги няма вече;
и нека се научат, че Бог господства в Яков
и до краищата на земята. (Села.)
14 (AF)Нека се връщат вечер,
нека вият като кучета и нека обикалят града;
15 (AG)нека се скитат за храна;
и ако не се наситят, нека прекарат нощта ненаситени.
16 А аз ще пея за Твоята сила.
Да! На ранина високо ще славословя Твоята милост;
защото Ти си ми станал крепост
и прибежище в деня на бедствието ми.
17 (AH)О, Сило моя, на Тебе ще пея хваление,
защото Ти, Боже, милостиви мой Бог,
си крепост моя.
Примерът на Авраам
4 (A)И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?
2 (B)Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
3 (C)Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“
4 (D)А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;
5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяраму се вменява за правда.
6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:
7 (E)„Блажени онези, чиито беззакония са простени,
чиито грехове са покрити.
8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“
9 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“
10 Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.
11 (F)И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях,
12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.
Вярата в Божието обещание
13 (G)Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.
14 (H)Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено;
15 (I)понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.
16 (J)Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни
17 (K)(както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 (L)Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“
19 (M)Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,
20 обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,
21 (N)уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
22 Затова му се вмени за правда.
23 (O)Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,
24 (P)но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,
25 (Q)Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.