Old/New Testament
19 Известиха на Йоав: Царят плаче и тъжи за Авесалом.
2 Така в онзи ден победата се превърна в печал сред целия народ. Защото в онзи ден народът чу да казват: Царят бил опечален за сина си.
3 (A)И през онзи ден народът влизаше в града скришно, като засрамени хора, които се спотайват, когато бягат от сражението.
4 (B)А царят покри лицето си и викаше силно: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!
5 Тогава Йоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти, живота на синовете и дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.
6 Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат. Ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги. Днес разбрах, че ако Авесалом беше останал жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.
7 Стани сега, излез и говори насърчително на слугите си. Защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ нито един човек, а това ще бъде по-лошо за теб от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.
8 Тогава царят стана и седна в портата. И известиха на целия народ, като казаха: Царят седи в портата. И целият народ дойде при царя. А Израил беше побегнал, всеки в шатъра си.
Давид се завръща в Йерусалим
9 (C)Тогава целият народ на всичките Израилеви племена се препираше, като казваше: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побегна от земята заради Авесалом.
10 Сега, след като в сражението умря Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?
11 Тогава цар Давид прати до свещениците Садок и Авиатар да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини: Защо вие сте последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да го възвърнат в дома му?
12 (D)Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът. Защо сте последни да възвърнете царя?
13 (E)А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако ти не бъдеш винаги военачалник пред мене вместо Йоав.
14 (F)И той склони сърцата на всичките Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всички твои слуги.
15 (G)И така, царят се върна и дойде до Йордан. А Юда дойде до Галгал, за да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.
16 (H)Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид.
17 (I)С него бяха хиляда мъже от Вениамин, също и слугата на Сауловия дом Сива, петнадесетте му сина и двадесет слуги. Те бързо преминаха Йордан да отидат при царя.
18 После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да му послужи за каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя:
19 (J)Нека не ми вменява господарят ми беззаконие. Нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Йерусалим, и да не го сложи царят в сърцето си.
20 (K)Защото аз, слугата ти, признавам, че съгреших. Затова дойдох днес пръв от целия Йосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си, царя.
21 (L)Но Ависей, Саруиният син, каза: Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че прокле Господния помазаник?
22 (M)А Давид отговори: Какво има между мен и вас, Саруини синове, че ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит човек днес в Израил? Защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израил?
23 (N)И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.
24 (O)Също и Сауловият син, Мемфивостей, слезе да посрещне царя. Той нито краката си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир.
25 (P)А когато дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят му каза: Защо не дойде с мене, Мемфивостей?
26 А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами, като каза: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него, за да ида с царя, понеже слугата ти е хром.
27 (Q)И той е наклеветил слугата ти на господаря ми, царя. Но господарят ми, царят, е като Божий ангел; и така, направѝ каквото ти се вижда угодно.
28 (R)Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми, царя. Но при все това ти постави слугата си между онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?
29 Царят му каза: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.
30 А Мемфивостей отвърна на царя: Дори всичките нека вземе той, тъй като господарят ми, царят, се е върнал в дома си с мир.
31 (S)Също и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати отвъд Йордан.
32 (T)А Верзелай беше много стар, на възраст осемдесет години. Беше прехранвал царя, когато Давид пребиваваше в Маханаим, защото беше много богат човек.
33 И царят каза на Верзелай: Премини с мен и ще те издържам при себе си в Йерусалим.
34 А Верзелай отвърна на царя: Колко е числото на годините на живота ми, за да отида с царя в Йерусалим?
35 (U)Днес съм на възраст осемдесет години. Мога ли да различавам между добро и лошо? Може ли слугата ти да усеща какво яде или какво пие? Мога ли да чуя вече гласа на певците или певиците? И така, защо слугата ти да бъде още товар на господаря ми, царя?
36 Слугата ти е помислил да премине Йордан с царя само за малко разстояние; а защо царят да ми даде за това такова възнаграждение?
37 (V)Нека се върне слугата ти, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си. Но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми, царя; и стори с него, както ти се вижда угодно.
38 Тогава царят каза: Хамаам ще премине с мен. Аз ще му сторя, каквото на тебе се вижда угодно; а и на тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мен.
39 (W)И така целият народ премина Йордан. След като царят премина, той целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си.
40 След това царят продължи пътя си до Галгал. Хамаам замина с него; заедно с целия Юдов народ, както и половината от Израилевия народ, съпроводиха царя.
41 (X)Тогава всички Израилеви мъже дойдоха при царя и му казаха: Защо те откраднаха братята на Юдовите мъже и съпроводиха царя и семейството му през Йордан заедно с всички Давидови мъже?
42 (Y)А всички Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник. Защо се сърдите за това? Дали изядохме нещо от царя или даде ли ни той някакъв дар?
43 (Z)А Израилевите мъже отговориха на Юдовите мъже: Ние имаме десет части в царя и даже имаме по-голямо право над Давид от вас. Защо ни пренебрегнахте? Не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.
Въстанието на Савей
20 (AA)А се случи там да има един лош човек на име Савей, Вихриевият син, вениаминец. Той засвири с тръба и извика: Ние нямаме дял в Давид, нито имаме наследство в Есеевия син! В шатрите си, Израилю, всеки човек!
2 И така, всички Израилеви мъже се оттеглиха от Давид и последваха Савей, Вихриевия син. А Юдовите мъже останаха привързани към царя си от Йордан до Йерусалим.
3 (AB)И Давид се прибра у дома си в Йерусалим. Царят взе десетте си наложници, които беше оставил да пазят къщата, и ги затвори в една къща под стража. Хранеше ги, но не влизаше при тях. Така те останаха затворени до деня на смъртта си и живееха като вдовици.
4 (AC)Тогава царят каза на Амаса: Събери ми Юдовите мъже до три дни и тогава и ти се яви тук.
5 Амаса отиде да събере Юда, но се забави повече от уговореното време, което царят му беше определил.
6 (AD)Затова Давид каза на Ависей: Сега Савей, Вихриевият син, ще ни направи по-голяма пакост от Авесалом. Вземи слугите на господаря си и го преследвай да не би да си намери укрепени градове и да го изпуснеш от погледа си.
7 (AE)И така, след него излязоха Йоавовите мъже, херетците, фелетците и всички силни мъже. Те излязоха от Йерусалим, за да преследват Савей, Вихриевия син.
8 Когато стигнаха до голямата стена в Гаваон, Амаса излезе насреща им. А Йоав носеше препасана дрехата, с която беше облечен, а върху нея имаше меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс. И като излезе Йоав към него, незабелязано извади меча.
9 (AF)Йоав запита Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Йоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка, за да го целуне.
10 (AG)Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Йоав. Така Йоав го удари с него в корема и изля червата му на земята, без да го удари втори път. И Амаса умря. Тогава Йоав и брат му Ависей продължиха да преследват Савей, Вихриевия син.
11 А един от Йоавовите момци застана до тялото на Амаса и казваше: Който е предан на Йоав и който е на страната на Давид, нека върви след Йоав.
12 А Амаса лежеше овалян в кръвта си сред пътя. И когато момъкът видя, че целият народ се спираше, извлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идваше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха.
13 И когато тялото беше преместено от пътя, целият народ тръгна след Йоав, за да преследват Савей, Вихриевия син.
14 (AH)А Савей премина през всички Израилеви племена до Авел и до Вет-мааха; и всички отбрани момци се събраха заедно и го последваха.
15 (AI)Тогава Йоав дойде и го обсади в Авел на Вет-мааха. И издигнаха могила срещу града, като я поставиха срещу вала. И целият народ, който беше с Йоав, удряше стената със стеноломи, за да я съборят.
16 Тогава една благоразумна жена извика от града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Йоав: Приближи се тук, за да ти поговоря.
17 И когато се приближи до нея, жената каза: Ти ли си Йоав? А той отговори: Аз. Тогава тя му каза: Послушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.
18 И тя му каза следното: В миналото имаха обичай да казват: Нека се допитат до Авел и така да решават работата.
19 (AJ)Аз съм от мирните и верните от Израил. Ти искаш да съсипеш град, дори столица в Израил. Защо искаш да погълнеш Господнето наследство?
20 А Йоав ѝ отговори: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя!
21 Работата не е такава; но един мъж от хълмистата земя на Ефрем на име Савей, Вихриевият син, е повдигнал ръка против царя, против Давид. Предайте само него и ще си отидем от града. И жената каза на Йоав: Главата му ще ти бъде хвърлена през стената.
22 (AK)Тогава жената отиде при целия народ и им говор ѝ с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савей, Вихриевия син, и я хвърлиха на Йоав. Тогава той засвири с тръбата и народът се оттегли от града, всеки в шатъра си. Йоав се върна при царя в Йерусалим.
23 (AL)Йоав беше над цялата Израилева войска. А Венайя, Йодаевият син, над херетците и над фелетците.
24 (AM)Адорам беше над данъка; Йосафат, Ахилудовият син, беше летописец,
25 (AN)Сева – секретар, а Садок и Авиатар – свещеници.
26 (AO)Също и яирецът Ирас беше първенец при Давид.
Притча за неправедния съдия
18 (A)Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват:
2 В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе.
3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам,
5 (B)пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания.
6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!
7 (C)А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 (D)Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?
9 (E)И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:
10 Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият – фарисей, а другият – бирник.
11 (F)Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник.
12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.
13 А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.
14 (G)Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат.
Исус Христос благославя децата
15 (H)Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха.
16 (I)Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17 (J)Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
За опасностите от богатството
18 (K)И някой си началник Го попита: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?
19 А Исус му отвърна: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог.
20 (L)Знаеш заповедите: „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“.
21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22 (M)Исус, като го чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.
23 И той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.