M’Cheyne Bible Reading Plan
Яков бяга от Лаван
31 (A)А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.
2 (B)И, ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди.
3 (C)А Господ каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе.
4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;
5 (D)и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.
6 (E)А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.
7 (F)Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.
8 (G)Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.
9 (H)Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен.
10 И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви.
11 (I)И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме.
12 (J)Той каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.
13 (K)Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си.
14 (L)Рахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?
15 (M)Не ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?
16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направѝ сега, каквото Бог ти е казал.
17 Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.
18 И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.
19 (N)А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.
20 И така, Яков побегна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива.
21 (O)Побегна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат[a] и се отправи към хълмистата страна на Галаад.
Лаван преследва Яков
22 А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побегнал.
23 (P)Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гонѝ го седем дни[b] и го стигна на Галаадската поляна.
24 (Q)Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.
25 И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад.
Съюзът между Яков и Лаван
26 (R)Лаван запита Яков: Какво направи ти? Защо побегна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени?
27 Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,
28 (S)нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш.
29 (T)Ръката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.
30 (U)И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми?
31 А Яков отговори на Лаван: Побегнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си.
32 (V)В когото намериш боговете[c] си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала).
33 И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.
34 А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери.
35 (W)И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.
36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено?
37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложѝ го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни.
38 Двадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох.
39 (X)Разкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта.
40 Ето как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта – мразът, и сънят бягаше от очите ми.
41 (Y)Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.
42 (Z)Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта.
43 А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?
44 (AA)Но сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.
45 (AB)Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.
46 Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата.
47 Лаван я нарече Иегар Сахадута[d], а Яков я нарече Галаад[e].
48 (AC)И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад
49 (AD)и Масфа[f], защото Лаван казваше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.
50 Ако се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.
51 Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,
52 тази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло.
53 (AE)Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак.
54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.
55 (AF)На сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място.
Излекуване на парализирания в Капернаум
2 (A)След известно време Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата.
2 И мнозина се събраха, така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше Словото.
3 Дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима.
4 И като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.
5 (B)А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.
6 А там имаше някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:
7 (C)Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен единствено Бог?
8 (D)Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си?
9 (E)Кое е по-лесно – да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани, вдигни постелката си и ходи?
10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика):
11 На тебе казвам: Стани, вдигни постелката си и си иди у дома.
12 И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всички; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и казваха: Никога не сме виждали такова нещо.
Призоваването на бирника Левий и общуването с грешници
13 (F)И Исус пак излезе край езерото; и цялото множество идваше при Него и Той ги поучаваше.
14 (G)Като минаваше, видя Левий Алфеев, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мен. И той стана и отиде след Него.
15 (H)И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и вървяха след Него.
16 Тогава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?
17 (I)А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (към покаяние).
Относно поста и съботата
18 (J)А Йоановите ученици и фарисеите постеха; и дойдоха и Му казаха: Защо Йоановите и фарисейските ученици постят, а Твоите не постят?
19 А Исус им каза: Могат ли сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях? Дотогава, докато младоженецът е с тях, не могат да постят.
20 Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им бъде отнет, и тогава, през онези дни, ще постят.
21 (K)Никой не пришива кръпка от нетепан плат на вехта дреха; защото онова, което трябва да запълни скъсаното, отдира от нея – новото от вехтото, и съдраното става по-грозно.
22 И никой не налива ново вино в стари мехове; защото виното ще спука меховете и ще се изхабят и виното, и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.
23 (L)И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, като вървяха по пътя, започнаха да късат класове.
24 И фарисеите Му казаха: Виж! Защо вършат в събота нещо, което не е позволено?
25 (M)А Той им отговори: Не сте ли чели какво направи Давид, когато беше в нужда и огладня, както и мъжете, които бяха с него?
26 (N)Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и изяде присъствените хлябове, които не е позволено на никого да яде освен на свещениците, като даде и на онези, които бяха с него?
27 И им каза: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата;
28 (O)така че Човешкият Син е господар и на съботата.
7 И така, царят и Аман дойдоха да пируват с царица Естир.
2 (A)А на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е желанието ти, царице Естир? И ще ти бъде удовлетворено. А какво е прошението ти? И ще бъде изпълнено, даже до половината от царството.
3 Тогава царица Естир отговори: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми бъде подарен животът ми при молбата ми и народът ми при молбата ми;
4 (B)защото сме продадени, аз и народът ми, да бъдем погубени, избити и изтребени. Ако бяхме само продадени като роби и робини, бих премълчала, при все че неприятелят не би могъл да възстанови щетата на царя.
5 Тогава цар Асуир каза на царица Естир: Кой е той и къде е онзи, който е дръзнал в сърцето си да направи така?
6 Естир отговори: Противникът и неприятелят е този нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата.
7 И царят, разгневен, стана от угощението с вино и отиде в градината на палата, а Аман стана, за да измоли живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя.
8 (C)В това време царят се върна от градината на палата в мястото на пиршеството; а Аман беше паднал на постелката, на която беше Естир. И царят каза: Още и царицата ли иска да изнасили пред мен у дома? Щом излязоха тези думи от устата на царя, покриха Амановото лице.
9 (D)Тогава Арвон, един от служещите пред царя евнуси, каза: Ето и бесилката – петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохей, който говори добро за царя – стои в къщата на Аман. Тогава царят нареди: Обесете го на нея.
10 (E)И така обесиха Аман на бесилката, която беше приготвил за Мардохей. Тогава царската ярост утихна.
Божият съд за езичници и юдеи
2 (A)Затова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.
3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?
4 (B)Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
5 (C)Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,
6 (D)Който ще въздаде на всеки според делата му:
7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
8 (E)а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9 (F)скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка,
10 (G)а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка.
11 (H)Понеже Бог не гледа на лице.
12 (I)Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.
13 (J)Защото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани
14 (понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15 по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)
16 (K)в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
Юдеите и Моисеевият закон
17 (L)Но ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,
18 (M)и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона,
19 (N)и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,
20 (O)наставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
21 (P)тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 (Q)Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?
23 (R)Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?
24 (S)Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
25 (T)Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
26 (U)И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
27 (V)И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона?
28 (W)Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта;
29 (X)а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.