M’Cheyne Bible Reading Plan
Последни слова на Давид
29 (A)Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Синът ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото този палат не е за човек, а за Господа Бога.
2 (B)И така, аз приготвих с всичката си сила за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи и дърветата за дървените вещи, също ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.
3 При това понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко, което съм приготвил за святия дом, частното си съкровище от злато и сребро,
4 (C)а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,
5 златото за златните вещи и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. И така, кой ще направи днес доброволен принос на Господа?
6 (D)Тогава първенците на бащините домове, първенците на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертваха усърдно;
7 и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.
8 (E)А у които се намериха скъпоценни камъни – и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.
9 (F)Тогава народът се зарадва, защото жертваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно на Господа; също и цар Давид се зарадва твърде много.
10 Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание и каза: Благословен си, Господи, от века до века, Бог на нашия баща Израил.
11 (G)Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко.
12 (H)Богатствата и славата са от Теб и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.
13 И така, сега, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим Твоето славно име.
14 Но кой съм аз и кой е народът ми, за да можем да принесем доброволно принос като този? Защото всичко е от Теб и от Твоето даваме на Тебе.
15 (I)Защото сме чужденци пред Теб и пришълци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка и няма нищо трайно.
16 Господи, Боже наш, целият този куп материал, който сме приготвили, за да Ти построим дом за Твоето свято име, идва от Твоята ръка и всичко е Твое.
17 (J)И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоят народ, който присъства тук, принася на Тебе доброволно.
18 Господи, Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Израил, опази това завинаги в сърдечните размишления на народа Си и отправи сърцето им към Себе Си;
19 (K)и дай на сина ми Соломон съвършено сърце, за да пази заповедите Ти, откровенията Ти и наредбите Ти и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.
20 Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа, вашия Бог. И така, цялото събрание благослови Господа, Бога на бащите си, и като се наведоха, се поклониха на Господа и на царя.
21 А на следващия ден пожертваха жертви на Господа, като принесоха във всеизгаряния на Господа хиляда телета, хиляда овни и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израил;
22 (L)и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломон за цар и го помазаха на Господа за управител, а Садок за свещеник.
23 Тогава Соломон седна на Господния престол като цар вместо баща си Давид и благоуспяваше; и целият Израил му се покори.
24 (M)Също и всички първенци, и силните мъже, още и всички синове на цар Давид се покориха на цар Соломон.
25 (N)И Господ възвеличи Соломон твърде много пред целия Израил и му даде такова царско величие, каквото никой цар не беше имал преди него в Израил.
26 Така Давид, Есеевият син, царува̀ над целия Израил.
27 (O)Времето, през което царува̀ над Израил, беше четиридесет години: седем години царува̀ в Хеврон и тридесет и три в Йерусалим.
28 (P)И умря в честита старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари синът му Соломон.
29 А делата на цар Давид, първите и последните, са записани в Книгата на ясновидеца Самуил, в Книгата на пророка Натан и в Книгата на ясновидеца Гад
30 (Q)с всички събития на царуването му и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израил и над всичките царства на околните страни.
Идването на Господа
3 (A)Ето, възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум,
2 (B)за да помните думите, изговорени отнапред от святите пророци, и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените при вас апостоли.
3 (C)Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат присмиватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват:
4 (D)Къде е обещаното Му пришествие? Защото откакто са починали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието.
5 (E)Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя, сплотена от водата и всред водата,
6 (F)но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата, загина.
7 (G)Така със същото слово и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на съда и погибелта на нечестивите човеци.
8 (H)Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.
9 (I)Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, но заради вас търпи дълго време, понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние.
10 (J)А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите[a] нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.
11 И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свят живот и в благочестие,
12 (K)като очаквате и копнеете за идването на Божия ден, когато небето възпламенено ще се разпадне и стихиите нажежени ще се стопят!
13 (L)А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.
Призив към търпение
14 (M)Затова, възлюбени, като очаквате тези неща, старайте се да бъдете чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си.
15 (N)И смятайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както възлюбеният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост,
16 (O)както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тези работи; в които послания има някои неща, трудни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите Писания, за своята погибел.
17 И така, вие, възлюбени, като сте предизвестени за това, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си.
18 (P)Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. На Него да бъде слава и сега, и до вечния ден.
Амин.
Божието възмездие и милост
6 Слушайте сега какво казва Господ. Стани, ми казва Той,
съди се пред планините
и нека хълмовете чуят гласа ти, като им кажеш:
2 (A)Планини и вие, твърди основи на земята,
слушайте спора Господен;
защото Господ има спор с народа Си
и ще се съди с Израил.
3 (B)Народе Мой, какво ви сторих?
И с какво ви досадих?
Заявявайте против Мене.
4 (C)Защото Аз ви изведох от Египетската земя,
избавих ви от дома на робството
и пратих пред вас Моисей, Аарон и Мариам.
5 (D)Народе Мой, спомнете си сега
какво възнамеряваше моавският цар Валак
и какво му отговори Валаам, Веоровият син;
спомнете си всичко, станало между Ситим и Галгал,
за да познаете справедливите дела Господни.
6 С какво да дойда пред Господа
и да се поклоня пред Всевишния Бог?
Да дойда ли пред Него с всеизгаряния,
с едногодишни телета?
7 (E)Ще благоволи ли Господ в хиляди овни
или в десетки хиляди реки от масло?
Да дам ли първородния си за престъплението си,
плода на утробата си – за греха на душата си?
8 (F)Той ти е показал, човече, какво е доброто;
и какво иска Господ от тебе:
не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост
и да ходиш смирено със своя Бог?
9 Гласът Господен вика към града
и мъдрият човек ще се бои от Името Ти;
слушайте тоягата и Онзи, Който я е определил.
10 (G)Намират ли се още съкровищата, спечелени с нечестие,
в дома на нечестивия,
както и омразната недостатъчна мярка?
11 (H)Да оправдая ли града, където има неточни везни
и кесия с измамливи грамове?
12 (I)Защото богаташите му са пълни с насилие,
жителите му лъжат
и езикът в устата им е измамлив.
13 (J)Затова и Аз, като те поразих с люта рана,
ще те запустя поради греховете ти.
14 (K)Ще ядеш, но няма да се насищаш
и гладуването ти ще остане във вътрешностите ти;
ще прибереш стоките си, но няма да ги отнесеш
и каквото отнесеш, ще го предам на меч.
15 (L)Ти ще сееш, но няма да жънеш;
ще изстискаш маслини,
но няма да се мажеш с масло;
ще изстискаш и гроздовата беритба,
но няма да пиеш вино.
16 (M)Защото се опазват наредбите на Амрий
и всички дела на Ахаавовия дом
и постъпвате според техните мъдрувания;
затова ще те предам на погибел
и жителите ти – на освиркване;
и вие ще носите укора, произнесен против народа Ми.
Притча за изгубената овца
15 (A)А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат.
2 (B)А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях.
3 И Той им разказа тази притча:
4 (C)Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?
5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
6 (D)И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
7 (E)Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Притча за изгубената драхма
8 Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?
9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.
Притча за блудния син
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
12 (F)И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.
15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.
17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!
18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 (G)И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21 (H)А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.
22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;
23 докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;
24 (I)защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26 И повика един от слугите и попита какво е това.
27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.
29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.
32 (J)Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.