M’Cheyne Bible Reading Plan
Раждането на Исаак
21 (A)А Господ посети Сара, според както беше казал; и Господ направи на Сара, както беше казал.
2 (B)Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, в определения му от Бога срок.
3 (C)И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак[a].
4 (D)На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, според както Бог му беше заповядал.
5 (E)А Авраам беше на сто години, когато се роди синът му Исаак.
6 (F)И Сара каза: Бог ми докара смях; всеки, който чуе, ще се смее заради мене.
7 (G)Добави още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми деца? – Защото му родих син в старините му.
8 А когато детето порасна, го отбиха; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.
Агар и синът ѝ Исмаил
9 (H)А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото беше родила на Авраам, се присмива;
10 (I)затова каза на Авраам: Изгони тази слугиня и сина ѝ; защото синът на тази слугиня няма наследство с моя син Исаак.
11 (J)Тези думи обаче се видяха на Авраам твърде тежки заради сина му Исмаил.
12 (K)Но Бог каза на Авраам: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти каже Сара, послушай думите ѝ, защото по името на Исаак ще се наименува твоето потомство.
13 (L)Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твой син.
14 (M)Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мях с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ още детето и я изпрати. А тя тръгна и се заблуди в пустинята Вирсавее.
15 Но водата в меха се изчерпа; и майка му хвърли детето под един храст
16 и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17 (N)А Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и ѝ каза: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.
18 (O)Стани, вдигни момчето и го хвани с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19 (P)Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20 (Q)Бог беше с момчето, което, като порасна, се засели в пустинята и стана стрелец.
21 (R)Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.
Авраам в спор с Авимелех
22 (S)По онова време Авимелех, с военачалника си Фихол, говорѝ на Авраам: Бог е с тебе във всичко, което правиш.
23 (T)И така, сега закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно с мене, нито със сина ми, нито с внука ми; а според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мен и към земята, в която си пребивавал.
24 И Авраам каза: Заклевам се.
25 (U)След това Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели насила.
26 Но Авимелех отговори: Не знам кой е направил това нещо; нито ти си ми казал, нито аз съм чул за това до днес.
27 (V)Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор помежду си.
28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29 (W)Авимелех попита Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?
30 (X)А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.
31 (Y)Затова той нарече онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее; след това Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във Филистимската земя.
33 (Z)Тогава Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призова името на Йехова, Вечния Бог.
34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
Притча за работниците на лозето
20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се договори с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара ненаети;
4 и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.
6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.
9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един динарий, но и те получиха по един динарий.
11 И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един динарий?
14 Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.
15 (A)Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо[a], защото аз съм добър?
16 (B)Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.
Трето предсказание за страданията и възкресението
17 (C)И когато Исус отиваше към Йерусалим, взе само дванадесетте ученици и по пътя им каза:
18 (D)Ето, изкачваме се към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт
19 (E)и ще го предадат на езичниците, за да Му се подиграват, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.
Искането на Зеведеевите синове
20 (F)Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
21 (G)А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тези мои двама сина да седнат до Тебе в Твоето царство – единият отдясно, а другият отляво.
22 (H)А Исус отговори: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? И да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Казаха Му: Можем.
23 (I)Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да седнете отдясно и отляво на Мене не е Мое право да реша. То ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.
24 (J)А десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25 Но Исус ги повика и каза: Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.
26 (K)Но между вас няма да бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27 (L)и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28 (M)също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
Изцеляване на двама слепци в Йерихон
29 (N)И като излизаха от Йерихон, голямо множество вървеше след Него.
30 (O)И, ето, двама слепци, които седяха край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
31 А народът ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
32 И така, Исус се спря, повика ги и попита: Какво искате да направя за вас?
33 Казаха Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 А Исус се смили и се допря до очите им; и те веднага прогледнаха и тръгнаха след Него.
10 (A)А онези, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син, и Седекия,
2 (B)Серайя, Азария, Йеремия,
3 Пасхор, Амария, Мелхия,
4 Хатус, Севания, Малух,
5 Харим, Меримот, Авдий,
6 Даниил, Ганатон, Варух,
7 Месулам, Авия, Миамин,
8 Маазия, Велгай и Семая; те бяха свещеници.
9 Левити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;
10 и братята им Севания, Одия, Келита, Фелайя, Анан,
11 Михей, Реов, Асавия,
12 Закхур, Серевия, Севания,
13 Одия, Ваний и Венину.
14 (C)Началници на народа: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,
15 Вуний, Азгад, Вивай,
16 Адония, Вагуй, Адин,
17 Атир, Езекия, Азур,
18 Одия, Асум, Висай,
19 Ариф, Анатот, Невай,
20 Магфиас, Месулам, Изир,
21 Месизавеил, Садок, Ядуа,
22 Фелатия, Анан, Анайя,
23 Осия, Анания, Асув,
24 Алоис, Филея, Совив,
25 Реум, Асавна, Маасия,
26 Ахия, Анан, Ганан,
27 Малух, Харим и Ваана.
28 (D)А останалите от народа, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които се бяха отделили от племената на земите и се прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,
29 (E)се присъединиха към братята си, големците си, и встъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който беше даден чрез Божия слуга Моисей, и да пазят и вършат всичките заповеди на Йехова, нашия Господ, законите Му и наредбите Му;
30 (F)и да не даваме дъщерите си на племената на земята и да не вземаме техните дъщери за синовете си;
31 (G)и ако племената от земята донесат стоки или каквато и да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свят ден; и да се отказваме от обработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.
32 Наредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,
33 (H)за присъствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията, и на празниците, и за святите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израил и за цялата работа на дома на нашия Бог.
34 (I)И ние – свещениците, левитите и народът – хвърлихме жребий помежду си за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог според бащините им домове в определени времена всяка година, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, според предписаното в закона;
35 (J)и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;
36 (K)и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;
37 (L)и да донасяме на свещениците в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, също и виното и дървеното масло; и да внасяме на левитите десятъците от земята си и левитите да вземат десятъците по всички градове, където обработваме земята.
38 (M)И някой свещеник, Ааронов потомък, да бъде с левитите, когато вземат десятъците; и левитите да донасят десятъка от десятъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.
39 (N)Защото израилтяните и левитите трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, където са съдовете на светилището и свещениците, които служат, вратарите и певците. И няма да изоставим дома на нашия Бог.
Павел в Македония и Гърция
20 (A)След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция
3 (B)и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.
4 (C)И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим.
5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;
6 (D)и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.
Възкресяването на Евтих
7 (E)И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.
8 (F)А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.
9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.
10 (G)Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.
Пътуването към Милит
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.
14 И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет.
16 (H)Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата.
Речта на Павел пред презвитерите в Ефес
17 А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
18 (I)И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,
19 (J)в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
20 (K)как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,
21 (L)като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
22 (M)И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
23 (N)освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.
24 (O)Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
25 (P)И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
26 (Q)Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
27 (R)защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.
28 (S)Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
29 (T)Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 (U)и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.
31 (V)Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
32 (W)И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.
33 (X)Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого.
34 (Y)Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.
35 (Z)Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.
36 (AA)Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
37 (AB)И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,
38 наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.