M’Cheyne Bible Reading Plan
Божият завет с Аврам
15 (A)След тези събития Господнето слово дойде на Аврам във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е много голяма.
2 (B)А Аврам отвърна: Господи Йехова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?
3 (C)Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.
4 (D)Но Господнето слово дойде и му каза: Този човек няма да ти стане наследник; но онзи, който ще произлезе от тебе, ще ти бъде наследник.
5 (E)Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Толкова ще бъде твоето потомство.
6 (F)И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.
7 (G)После му каза: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тази земя.
8 (H)А той попита: Господи Йехова, по какво да позная, че ще я наследя?
9 Господ му каза: Вземи ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
10 (I)И той Му взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.
11 И хищни птици се спуснаха на труповете; но Аврам ги разпъди.
12 (J)А около залез слънце Аврам изпадна в дълбок сън; и, ето, ужас и голям мрак го обзе.
13 (K)Тогава Господ каза на Аврам: Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще бъде поробено; и те ще го потискат четиристотин години.
14 (L)Но Аз ще съдя народа, на когото ще робуват; и след това ще излязат с голямо имущество.
15 (M)А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.
16 (N)А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тук; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.
17 (O)А когато слънцето залезе и настана мрак, ето, димяща пещ и огнен пламък, който премина между тези части.
18 (P)И в същия ден Господ сключи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство давам тази земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,
19 земята на кенейците, кенезейците и кадмонейците,
20 хетите, ферезейците, рафаимите,
21 аморейците, ханаанците, гергесейците и йевусейците.
Посичането на Йоан Кръстител
14 (A)В онова време четвъртовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исус;
2 и каза на слугите си: Този е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.
3 (B)Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;
4 (C)понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5 (D)И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го смятаха за пророк.
6 А когато Ирод имаше рожден ден, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и угоди на Ирод.
7 Затова той с клетва обеща да даде, каквото и да му поиска.
8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.
9 Царят се наскърби; но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да се даде.
10 И изпрати да обезглавят Йоан в тъмницата.
11 И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исус.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
13 (E)И Исус, като чу това, се оттегли оттам с ладия на уединено място настрана; а народът, като разбра, отиде след Него пеша от градовете.
14 (F)И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.
15 (G)А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето вече напредна; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.
16 А Исус им каза: Няма нужда да ходят; дайте им вие да ядат.
17 А те Му отговориха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 А Той им каза: Донесете ги тук при Мене.
19 (H)Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците – на народа.
20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.
21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже освен жените и децата.
Исус Христос ходи по водата
22 И начаса Исус накара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато разпусне народа.
23 (I)И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 А лодката беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен.
25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде при тях, като вървеше по езерото.
26 (J)И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се!
28 И Петър Му отговори: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 А Той каза: Ела! И Петър слезе от лодката и вървеше по водата, за да иде при Исус.
30 Но като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме!
31 И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
32 И като влязоха в лодката, вятърът утихна.
33 (K)А онези, които бяха в лодката, Му се поклониха и казаха: Наистина, Ти си Божий Син.
34 (L)И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.
35 И когато местните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всички болни;
36 (M)и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
Съпротива при построяването на стената
4 (A)А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите.
2 И говорѝ пред братята си и пред самарийската войска: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се закрепят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли за един ден? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?
3 (B)А амонецът Товия, който беше при него, каза: Даже това, което градят, ако лисица се покачи по него, ще събори каменната им стена.
4 (C)Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници.
5 (D)Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред тези, които градят.
6 Така съградихме стената; и стената бе свързана цялата до половината от височината си; защото народът имаше присърце работата.
7 (E)Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредвало и че проломите почнали да се затварят, много се разгневиха;
8 (F)и всички заедно се наговориха да дойдат и да воюват против Йерусалим, и да го разрушат.
9 (G)А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.
10 Но Юда каза: Силата на носачите на товари вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.
11 А неприятелите ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.
12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас.
13 Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места – поставих народа по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
14 (H)След като разгледах, станах и казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си.
15 (I)А когато неприятелите ни чуха, че намерението им ни е било известно и че Бог е осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки към работата си.
16 И от това време нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина от тях държаха копията, малките щитове, лъковете и броните; и началниците насърчаваха[a] целия Юдов дом.
17 Всеки един от онези, които градеха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;
18 и всеки от зидарите имаше меча, си опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.
19 Тогава казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;
20 (J)затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.
21 Така вършехме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.
22 И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува сред Йерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.
23 И така, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха – никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже когато отиваше на водата да се мие.
Павел и Варнава в Икония
14 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
3 (A)Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.
5 (B)И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6 (C)те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,
7 и там проповядваха благовестието.
Апостолите в Листра
8 (D)А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил.
9 (E)Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
10 (F)каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше.
11 (G)А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.
13 (H)И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14 (I)Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха:
15 (J)О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях;
16 (K)Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища,
17 (L)макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
18 И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.
19 (M)Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял.
20 А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия.
Завръщането в Антиохия Сирийска
21 (N)И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия
22 (O)и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
23 (P)И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.
24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.
26 (Q)Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха извършили.
27 (R)И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват.
28 И прекараха там доста време с учениците си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.