M’Cheyne Bible Reading Plan

Яков присвоява благословението на баща си

27 ^(A)Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Синко. А той му отговори: Ето ме.

^2 (B)Тогава Исаак каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

^3 (C)и така, вземи още сега оръжията си, колчана си и лъка си, излез на полето и ми улови дивеч,

^4 (D)и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.

⁵ А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе.

⁶ Тогава Ревека каза на сина си Яков: Виж, аз чух баща ти да говори на брат ти с тези думи:

⁷ Донеси ми дивеч и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа, преди да умра.

^8 (E)И така, сега, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

^9 (F)Иди още сега при стадото и ми донеси оттам две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

^10 (G)и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре.

^11 (H)Но Яков каза на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм с гладка кожа.

^12 (I)Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се окажа пред него измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

^13 (J)А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми и иди и ми ги донеси.

^14 (K)И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

^15 (L)После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков.

¹⁶ И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

¹⁷ Тогава даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила.

¹⁸ И така, той отиде при баща си и каза: Татко. А Исаак отговори: Ето ме; кой си ти, синко?

^19 (M)Яков каза на баща си: Аз съм първородният ти Исав; направих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от дивеча ми, за да ме благослови душата ти.

²⁰ Но Исак попита на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той отвърна: Защото Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.

^21 (N)Тогава Исаак каза на Яков: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син Исав, или не.

²² Яков се приближи към баща си Исаак; и той, като го попипа, каза: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

^23 (O)И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брат му Исав; и го благослови.

²⁴ И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той отвърна: Аз.

^25 (P)Тогава Исаак каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му принесе и яде; донесе му и вино и пи.

Благословението на Яков

²⁶ А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, синко.

^27 (Q)И той се приближи и го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, като каза:

³⁰ Щом като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що беше се разделил с баща си Исаак, дойде брат му Исав от лова си.

^31 (T)Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му каза: Да стане баща ми и да яде от дивеча на сина си, за да ме благослови душата ти.

³² А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той отговори: Аз съм синът ти, първородният ти Исав.

^33 (U)Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови дивеч и ми принесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? – Да! И благословен ще бъде.

^34 (V)Когато Исав чу бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и каза на баща си: Благослови и мене, татко.

³⁵ А Исаак отвърна: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

^36 (W)Исав каза: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път ме измести. Отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И каза: Не си ли задържал за мене благословение?

^37 (X)А Исаак отговори на Исав: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и вино; и така, какво да направя за тебе, синко?

^38 (Y)И Исав отвърна на баща си: Само едно ли благословение имаш, татко? Благослови и мене, татко. И Исав плака с висок глас.

^39 (Z)Тогава баща му Исаак в отговор му каза:

Омразата на Исав към Яков

^41 (AB)И Исав мразеше Яков поради благословението, с което баща му го благослови; Исав си каза: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брат си Яков.

^42 (AC)Предадоха на Ревека думите на по-стария ѝ син Исав; затова тя прати да повикат по-младия ѝ син Яков и му каза: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

^43 (AD)И така, сега, синко, послушай думите ми: стани и бягай при брат ми Лаван в Харан,

⁴⁴ и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти,

⁴⁵ докато премине от тебе гневът на брат ти и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

^46 (AE)И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо живея?

Заговорът за убийството на Исус Христос

26 Когато Исус свърши тези думи, каза на учениците Си:

^2 (A)Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

^3 (B)Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа,

⁴ и се наговаряха как да уловят Исус с измама и да Го убият;

⁵ но си казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

Помазването на Исус Христос във Витания

^6 (C)А когато Исус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения,

^7 (D)до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, докато Той седеше на трапезата.

^8 (E)А учениците, като видяха това, възнегодуваха, като казваха: Защо се прахоса това?

⁹ Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.

¹⁰ Като забеляза това, Исус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело за Мене.

^11 (F)Защото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не винаги съм между вас.

¹² Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, направи го, за да Ме приготви за погребение.

¹³ Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.

Предателството на Юда

^14 (G)Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза:

^15 (H)Какво ще ми дадете, за да ви Го предам? И те му определиха награда от тридесет сребърника.

¹⁶ И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.

Тайната вечеря

^17 (I)А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш Пасхата?

¹⁸ Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си.

¹⁹ И учениците направиха, както им заръча Исус, и приготвиха Пасхата.

^20 (J)И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

²¹ И докато ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

²² А те, много наскърбени, започнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

^23 (K)Той отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

^24 (L)Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

²⁵ А Юда, който Го предаде, попита: Да не съм аз, Учителю? Исус му отвърна: Ти каза.

^26 (M)И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте – това е Моето тяло.

^27 (N)Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички!

^28 (O)Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете.

^29 (P)Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.

^30 (Q)И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

Исус предсказва отричането на Петър

^31 (R)Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“

^32 (S)А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея.

³³ А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня.

^34 (T)Исус Му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

³⁵ Петър Му каза: Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички други ученици.

В Гетсиманската градина

^36 (U)Тогава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Поседете тук, докато отида там да се помоля.

^37 (V)И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува.

^38 (W)Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен.

^39 (X)И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

⁴⁰ Дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене?

^41 (Y)Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно.

⁴² Пак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.

⁴³ И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали.

⁴⁴ И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

⁴⁵ Тогава дойде при учениците и им каза: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

⁴⁶ Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава.

Залавянето на Исус

^47 (Z)И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.

⁴⁸ А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна, Той е; хванете Го.

^49 (AA)И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна.

^50 (AB)А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха.

^51 (AC)И, ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му.

^52 (AD)Тогава Исус му каза: Върни ножа си на мястото му, защото всички, които посягат към ножа, от нож ще загинат.

^53 (AE)Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?

^54 (AF)Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така?

⁵⁵ В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и тояги да Ме хванете? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

^56 (AG)Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

Исус Христос на съд пред Синедриона

^57 (AH)А тези, които бяха хванали Исус, Го заведоха у първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините.

⁵⁸ А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края.

⁵⁹ А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт;

^60 (AI)обаче не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама и казаха:

^61 (AJ)Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя.

^62 (AK)Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе?

^63 (AL)Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син?

^64 (AM)Исус му отговори: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния^[a] и идващ на небесните облаци.

^65 (AN)Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

^66 (AO)А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание.

^67 (AP)Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

^68 (AQ)Познай, Христе, кой Те удари?

Отричането на Петър

^69 (AR)А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина.

⁷⁰ А той се отрече пред всички, като каза: Не разбирам какво говориш.

⁷¹ И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исус Назарянина.

⁷² И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.

^73 (AS)След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

^74 (AT)Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И на часа петелът пропя.

^75 (AU)И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко.

Заговор на Аман за убийството на Мардохей

3 ^(A)След това цар Асуир повиши Аман, сина на агагеца Амитад, въздигна го и постави стола му над столовете на всички първенци, които бяха около него.

^2 (B)И всички царски служители, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Аман; защото царят беше заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.

^3 (C)Затова царските служители, които бяха в царската порта, казаха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед?

⁴ И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, съобщиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, тъй като им беше казал, че е юдеин и не се покорява на заповедта.

^5 (D)Когато Аман видя, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.

^6 (E)Но мислеше, че да сложи ръка само на Мардохей, ще бъде нещо нищожно; затова, понеже му бяха казали от кой народ беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевия народ, т. е. всички юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир.

^7 (F)В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуир хвърлиха пур (т. е. жребий) пред Аман последователно за всеки ден от всеки месец, чак до дванадесетия месец, който е месец Адар.

^8 (G)Тогава Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи и те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.

⁹ Ако е удобно на царя, нека бъде предписано да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.

^10 (H)Царят извади пръстена си от ръката си и го даде на Аман, сина на агагеца Амидат, неприятеля на юдеите.

¹¹ И царят каза на Аман: Дава ти се среброто, също и този народ, да направиш с него, както обичаш.

^12 (I)И така, на тринадесетия ден от първия месец царските секретари бяха повикани и бе писано точно според това, което заповяда Аман на царските сатрапи, на управителите на всяка област и на първенците на всеки народ, във всяка област според азбуката им и на всеки народ според езика му; от името на цар Асуир бе писано и бе подпечатано с царския пръстен.

^13 (J)И изпратиха писмата с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи, млади и стари, деца и жени в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.

^14 (K)Препис от писаното, чрез който щеше да бъде разнесена тази заповед по всяка област, бе обнародван между всички племена, за да бъдат готови за онзи ден.

^15 (L)Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; указът бе издаден в столицата Суса. А царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.

Защитата на Павел пред Агрипа

26 Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита:

² Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

³ а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

⁴ И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим.

^5 (A)Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.

^6 (B)И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

^7 (C)до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите!

⁸ Защо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите?

^9 (D)И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина;

^10 (E)което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях.

^11 (F)И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове.

^12 (G)По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници,

^13 (H)по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия̀ мен и тези, които пътуваха с мен.

¹⁴ И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен.

¹⁵ И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

^16 (I)Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия,

^17 (J)като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

^18 (K)да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.

¹⁹ Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,

^20 (L)но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им.

^21 (M)По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.

^22 (N)Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго, освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде,

^23 (O)а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

^24 (P)Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

²⁵ А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.

^26 (Q)Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

²⁷ Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.

²⁸ А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!

^29 (R)А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.

³⁰ Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.

^31 (S)И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.

^32 (T)А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.