M’Cheyne Bible Reading Plan
Среща на Яков с Исав
33 (A)След това Яков, като погледна, видя, че идваше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.
2 Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата ѝ – след тях, а Рахил и Йосиф най-назад.
3 (B)А сам той мина пред тях и се поклони до земята седем пъти, докато стигне при брат си.
4 (C)Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха.
5 (D)И като видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? А Яков отговори: Това са децата, които Бог подари на слугата ти.
6 Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.
7 Така пристъпиха и Лия, и децата ѝ и се поклониха; а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.
8 (E)Тогава Исав каза: За какво ти е цялата тази дружина, която срещнах? А той отговори: За да придобия благоволението на господаря си.
9 А Исав каза: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.
10 (F)Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.
11 (G)Приеми, моля, подаръка ми[a], който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той го прие.
12 Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са неопитни и че имам със себе си дойни овце и говеда; и ако ги пресилим само един ден, цялото стадо ще измре.
14 (H)Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мен, и според вървежа на децата, докато стигна при господаря си в Сиир.
15 (I)А Исав каза: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той отговори: Няма нужда! Достатъчно ми е да придобия благоволението на господаря си.
16 И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.
17 (J)А Яков пристигна в Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си; и затова мястото се нарича Сокхот[b].
18 (K)И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.
19 (L)И от синовете на Емор, Сихемовият баща, купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си.
Притча за сеяча
4 (A)И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна[a]; а цялото множество беше на сушата край езерото.
2 (B)И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.
8 (C)А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 (D)И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 (E)Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;
12 (F)така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.
13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?
14 (G)Сеячът сее Словото.
15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.
16 (H)Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;
17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.
18 Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,
19 (I)но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.
20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.
Светилото и светилникът
21 (J)И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?
22 (K)Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.
23 (L)Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 (M)Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.
25 (N)Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
Божието Царство е като посято семе, което израства само̀
26 (O)И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;
27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.
28 Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.
29 (P)А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва.
Притча за синаповото зърно
30 (Q)Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;
32 (R)но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 (S)И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
Исус укротява бурята
35 (T)И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.
36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.
37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39 (U)И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
9 (A)А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да бъде изпълнена царската заповед и указ, в деня, когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари (но стана обратното, че юдеите станаха господари на онези, които ги мразеха),
2 (B)юдеите се събраха в градовете си по всички области на цар Асуир, за да сложат ръка на онези, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всички племена.
3 И всички първенци на областите и сатрапите, областните управители и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото ги обзе страх от Мардохей.
4 (C)Понеже Мардохей беше големец в царския двор и славата му се разнесе по всички области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.
5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване и с погубване и направиха каквото искаха на онези, които ги мразеха.
6 В столицата Суса юдеите избиха и погубиха петстотин мъже.
7 Убиха и Фарсандат, Далфон, Аспата,
8 Порат, Адалий, Аридат,
9 Фармаст, Арисай, Аридай и Ваезет,
10 (D)десетте синове на неприятеля на юдеите Аман, Амидатовия син; на имот обаче ръка не сложиха.
11 На същия ден, като доложиха пред царя броя на избитите в столицата Суса,
12 (E)царят каза на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови синове; какво ли са направили и в другите царски области? Сега какво е желанието ти? И ще ти бъде удовлетворено. А какво е още прошението ти? И ще бъде изпълнено.
13 (F)Естир отвърна: Ако е угодно на царя, нека бъде разрешено на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес и да обесят на бесилка десетте Аманови синове.
14 И царят заповяда да стане така; и бе издаден указ в Суса и обесиха десетте Аманови синове.
15 (G)И така, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар и избиха триста мъже в Суса; на имот обаче ръка не сложиха.
16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха и стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от онези, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот обаче ръка не сложиха.
Празникът на Пурим
17 Това стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.
18 (H)Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия, и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.
19 (I)Ето защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар ден за увеселение и за пируване и добър ден, и ден за пращане подаръци[a] едни на други.
20 Тогава Мардохей, като описа тези събития, прати писма до всички юдеи, които бяха по всички области на цар Асуир, до близките и до далечните,
21 с които им заръча да пазят всяка година и четиринадесетия ден от месец Адар, и петнадесетия от същия,
22 (J)като дни, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се превърна в радост и плачът им в добър ден, за да ги правят дни за пируване и увеселение и за пращане подаръци едни на други и милостиня на сиромасите.
23 И юдеите предприеха да правят, както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,
24 (K)по причина, че агагецът Аман, син на Амидат, неприятелят на всички юдеи, беше се изхитрил против юдеите да ги погуби и беше хвърлил пур (т. е. жребий) да ги погуби и да ги изтреби;
25 (L)когато обаче Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да бъдат обесени на бесилката той и синовете му.
26 (M)Затова нарекоха онези дни Пурим, от името пур. Затова поради всички думи на това писмо и поради онова, което бяха опитали в това събитие и което им се беше случило,
27 (N)юдеите постановиха и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тези два дни според предписаното от тях и във времето им всяка година;
28 и тези дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им.
29 (O)Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаил, и юдеинът Мардохей писаха втори път, като наблегнаха, за да утвърдят написаното за Пурим.
30 (P)При това Мардохей прати писма с думи на мир и искреност до всички юдеи в сто двадесет и седемте области на Асуировото царство,
31 (Q)за да утвърди тези дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен за постите и плача си.
32 И тази наредба за Пурим бе потвърдена със заповедта на Естир; и бе записана в книгата.
Величието на Асуир и Мардохей
10 (R)Цар Асуир наложи данък на земята и на морските острови.
2 (S)А всичките му силни и могъщи дела и описанието на величието, на което царят въздигна Мардохей, не са ли записани в Книгата на летописите на персийските и мидийските царе?
3 (T)Защото юдеинът Мардохей стана втори след цар Асуир, велик между юдеите и благоугоден на многото си братя, като търсеше доброто на народа си и говореше мир за целия си род.
Примерът на Авраам
4 (A)И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?
2 (B)Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
3 (C)Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“
4 (D)А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;
5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяраму се вменява за правда.
6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:
7 (E)„Блажени онези, чиито беззакония са простени,
чиито грехове са покрити.
8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“
9 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“
10 Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.
11 (F)И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях,
12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.
Вярата в Божието обещание
13 (G)Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.
14 (H)Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено;
15 (I)понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.
16 (J)Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни
17 (K)(както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 (L)Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“
19 (M)Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,
20 обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,
21 (N)уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
22 Затова му се вмени за правда.
23 (O)Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,
24 (P)но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,
25 (Q)Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.