M’Cheyne Bible Reading Plan
Раждането на Исмаил
16 (A)А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но като имаше слугиня, египтянка, на име Агар,
2 (B)Сарая каза на Аврам: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се, влез при слугинята ми; може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая.
3 (C)И така, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая, Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му бъде жена.
4 (D)И той влезе при Агар и тя зачена; и като видя, че зачена, тя започна да презира господарката.
5 (E)Тогава Сарая каза на Аврам: Заради тебе ми дойде тази обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачена, започна да ме презира. Господ нека съди между мен и теб.
6 (F)А Аврам отговори на Сарая: Ето, слугинята ти е на твое разположение; направи с нея, както намериш за добре. И така, Сарая се отнасяше зле с нея, така че Агар избяга от нея.
7 (G)Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур,
8 и каза: Агар, слугиньо на Сарая, откъде идваш и къде отиваш? А тя отвърна: Бягам от лицето на господарката си Сарая.
9 (H)А ангелът Господен ѝ каза: Върни се при господарката си и се покори под властта ѝ[a].
10 (I)Ангелът Господен ѝ каза още: Ще увелича потомството ти дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество.
11 (J)После ангелът Господен ѝ каза: Ето, ти си заченала и ще родиш син; да му дадеш име Исмаил[b], защото Господ те чу в скръбта ти.
12 (K)Той ще бъде между хората като див осел; ще вдига ръката си против всеки и всеки ще вдига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.
13 (L)Тогава Агар даде на Господа, Който ѝ говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото каза: Нали аз видях тук Онзи, Който ме вижда?
14 (M)Затова този кладенец бе наречен Вир-лахай-рои[c]; ето, той е между Кадис и Варад.
15 (N)И Агар роди син на Аврам, който наименува сина си, роден от нея, Исмаил.
16 А Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Исмаил.
Божии заповеди и човешки предания
15 (A)Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха:
2 (B)Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб?
3 А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4 (C)Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“
5 (D)Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога,
6 той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед.
7 (E)Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:
8 (F)„Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си;
но сърцето им стои далеч от Мен.
9 (G)Обаче напразно Ми се кланят,
като преподават за поучения човешки заповеди.“
Кое прави човека нечист
10 (H)И като повика народа, каза им: Слушайте и разбирайте!
11 (I)Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12 Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи?
13 (J)А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено.
14 (K)Оставете ги; те са водачи на слепци; а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
15 (L)Петър Му отговори: Обясни ни тази притча.
16 (M)А Той каза: И вие ли още не проумявате?
17 (N)Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхвърля отзад?
18 (O)А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека.
19 (P)Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
Вярата на една езичница и изцеляване на множество болни
21 (Q)И като излезе оттам, Исус се оттегли в Тирската и Сидонската област.
22 И, ето, една ханаанка излезе от онези места и извика: Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми жестоко страда, обладана от бяс.
23 Но Той не отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казваха: Отпрати я, защото вика след нас.
24 (R)А Той отговори: Аз не съм изпратен при други освен при изгубените овце от Израилевия дом.
25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми.
26 (S)Той отговори: Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата.
27 А тя каза: Така е, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
28 Тогава Исус отговори: О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти. И в този час дъщеря оздравя.
29 (T)И като замина оттам, Исус дойде при Галилейското езеро; и се качи на хълма и седеше там.
30 (U)И дойдоха при Него големи множества, които водеха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете Му; и Той ги изцели;
31 а народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
Нахранване на четири хиляди души
32 (V)А Исус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя.
33 (W)Учениците Му казаха: Откъде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те отвърнаха: Седем и малко рибки.
35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36 (X)И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците – на народа.
37 И ядоха всички и се наситиха, и вдигнаха останалите къшеи, седем пълни кошници.
38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже освен жените и децата.
39 (Y)И като разпусна народа, влезе в лодката и дойде в околностите на Магадан[a].
Неемия решава възникналите проблеми
5 (A)По това време се вдигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.
2 Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме много; затова нека ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.
3 А имаше и други, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито поради глада.
4 Имаше още и други, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние заехме пари за царските данъци.
5 (B)Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца – като техните деца; и ето, ние ще трябва да даваме синовете и дъщерите си на работа като роби и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго, защото други имат нивите и лозята ни.
6 И се оскърбих твърде много, като чух вика им и тези думи.
7 (C)Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах:
8 (D)Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на народите; а вие самите ще продадете ли братята си? Трябва ли да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.
9 (E)Пак казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?
10 Също и аз – братята ми и слугите ми – сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.
11 И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.
12 (F)Тогава те отговориха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.
13 (G)Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! Така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание каза: Амин! И прославиха Господа. И народът постъпи според това обещание.
14 (H)А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдейската земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата[a] на областен управител.
15 (I)А предишните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на народа и освен четиридесет сикъла сребро вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господстваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.
16 Още и залягах върху работата на тази стена и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа.
17 (J)При това на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните хора, освен онези, които идваха при нас от околните ни народи.
18 (K)А това, което беше готвено за мене всеки ден, беше едно говедо и шест отбрани овце; и птици готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.
19 (L)Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм направил за този народ.
Спорът в Антиохия
15 (A)А някои слязоха от Юдея и учеха братята, като казваха: Ако не се обрежете според Моисеевия обряд, не можете да се спасите.
2 (B)И така, като се получиха немалко противоречия и спорове между тях и Павел и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да отидат по този въпрос в Йерусалим при апостолите и презвитерите.
3 (C)И те, изпратени от църквата, минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщението на езичниците и доставяха голяма радост на всички братя.
4 (D)А като стигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите и разказваха всичко, което беше извършил Бог чрез тях.
5 (E)Но някои от повярвалите сред фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.
Апостолският събор в Йерусалим
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос.
7 (F)И след много разисквания Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, така че езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
8 (G)И сърцеведецът Бог им засвидетелства Своята милост, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас;
9 (H)и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
10 (I)Ако е тъй, сега защо изпитвате Бога, за да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?
11 (J)Но ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Исус, също както и те.
12 (K)Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
13 (L)И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене.
14 (M)Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име.
15 Това е в съгласие и с думите на пророците, както е писано:
16 (N)„След това ще се върна.
И пак ще издигна падналата Давидова скиния,
и ще съградя наново развалините,
и ще я изправя;
17 за да потърсят Господа останалите от човеците
и всичките народи, които се наричат с името Ми,
18 казва Господ, Който прави това да е известно отвека.“
19 (O)Затова аз съм на мнение да не отегчаваме тези от езичниците, които се обръщат към Бога,
20 (P)а да им пишем да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв.
21 (Q)Защото още от старо време по всички градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите.
Решенията на събора
22 (R)Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, изтъкнати между братята.
23 И им писаха по тях следното: От апостолите и по-старите братя поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 (S)Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви смутили с думите си и са разстроили душите ви като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, без да са приели заповед от нас,
25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павел,
26 (T)човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
27 И така, изпращаме Юда и Сила да ви съобщят и те устно същите неща.
28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:
29 (U)да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!
30 И така, изпратените слязоха в Антиохия и като събраха всички вярващи, дадоха им посланието.
31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението, което им даваше.
32 (V)А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.
33 (W)И след като престояха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили.
34 Но Сила намери за добре да остане още там.
35 (X)А Павел и Варнава останаха в Антиохия и заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.
Начало на второто пътешествие
36 (Y)А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме как са братята.
37 (Z)И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк;
38 (AA)а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се беше отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото.
39 И така, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър,
40 (AB)а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.
41 (AC)И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.