M’Cheyne Bible Reading Plan
Исаак и Авимелех
26 (A)И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, и Исаак отиде в Герар при филистимския цар Авимелех,
2 (B)защото Господ беше му се явил и казал: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;
3 (C)остани в тази земя и Аз ще бъда с теб и ще те благословя, защото на теб и на потомството ти ще дам всички тези земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраам;
4 (D)и ще умножа потомството ти като небесните звезди и ще дам на потомството ти всички тези земи; и в твоето потомство ще се благославят всички народи на земята;
5 (E)понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръчването Ми, заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.
6 Затова Исаак се настани в Герар.
7 (F)И местните жители го запитаха за жена му; а той каза: Сестра ми е. Защото се боеше да каже: Жена ми е, като си казваше: Да не би местните жители да ме убият заради Ревека; понеже тя беше красива на вид.
8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.
9 Тогава Авимелех повика Исаак и каза: Ето, тя наистина ти е жена; а защо ти каза: Сестра ми е? Исаак му отговори: Защото си казах: Да не би да бъда убит заради нея.
10 (G)И Авимелех каза: Какво си сторил с нас? Лесно можеше някой от народа да лежи с жена ти и ти щеше да ни навлечеш грях.
11 (H)Затова Авимелех заповяда на целия народ: Който докачи този човек или жена му, непременно ще бъде умъртвен.
12 (I)И Исаак пося в онази земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.
13 (J)Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, докато стана много велик.
14 (K)Той придоби овце, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха.
15 (L)И филистимците затрупаха и напълниха с пръст всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраам.
16 (M)Тогава Авимелех каза на Исаак: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.
17 Затова Исаак си отиде оттам, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.
18 (N)А Исаак изкопа отново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраам (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт), и ги нарече по имената, с които баща му ги беше нарекъл.
19 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с течаща вода.
20 (O)Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, като казваха: Водата е наша. Затова Исаак нарече кладенеца Есен[a], понеже се караха за него.
21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна[b].
22 (P)Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и го нарече Роовот[c], като казваше: Защото сега Господ ни даде просторно място и ние ще се наплодим в тази земя.
23 Оттам отиде във Вирсавее.
24 (Q)Господ му се яви през същата нощ и каза: Аз съм Бог на баща ти Авраам; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство заради слугата Ми Авраам.
25 (R)И той издигна там жертвеник и призова Господнето Име; разпъна и шатрата си там и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.
26 (S)Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Оховат и военачалника си Фихол.
27 (T)И Исаак им каза: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте измежду вас?
28 (U)А те отговориха: Видяхме явно, че Господ е с теб, и си казахме: Нека се положи клетва между нас, между нас и теб, и нека сключим договор с тебе,
29 (V)че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от Господа.
30 (W)Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.
31 (X)На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир.
32 И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му казаха: Намерихме вода.
33 (Y)Той го нарече Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.
Женитбата на Исав
34 (Z)А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жени Юдита, дъщеря на хета Веири, и Васемата, дъщеря на хета Елон.
35 (AA)Те бяха горчивина за душата на Исаак и Ревека.
Притча за десетте девици
25 (A)Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.
2 (B)А от тях пет бяха неразумни и пет – разумни.
3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха елей със себе си.
4 (C)А разумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.
5 И докато се бавеше младоженецът, дрямка обхвана всички и заспаха.
6 (D)А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!
7 (E)Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.
8 А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.
9 А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
10 (F)А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.
11 (G)После дойдоха и другите девици и казаха: Господарю! Господарю! Отвори ни.
12 (H)А той отговори: Истина ви казвам: Не ви познавам.
13 (I)И така, бдете; защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде.
Притча за талантите
14 (J)Защото ще стане, както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си.
15 (K)На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и този, който получи двата, спечели още два.
18 А този, който получи единия, отиде, изкопа дупка в земята и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дойде господарят на тези слуги и поиска сметка от тях.
20 И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, донесе още пет таланта и каза: Господарю, ти ми даде пет таланта; ето, аз спечелих още пет.
21 (L)Господарят му каза: Хубаво, ти си добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 (M)Господарят му каза: Хубаво, добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал;
25 и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А господарят отговори: Лукав и ленив слуга! Знаел си, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал.
27 Ти поне трябваше да внесеш парите ми при банкерите и когато си дойда, щях да взема своето с лихва.
28 Затова вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта.
29 (N)Защото на всеки, който има, ще се даде и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
30 (O)А този безполезен слуга хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Предстоящият съд
31 (P)А когато до̀йде Човешкият Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
32 (Q)И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите;
33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.
34 (R)Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
35 (S)Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;
36 (T)гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?
38 И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме?
39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те посетихме?
40 (U)А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили.
41 (V)Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.
42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43 странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.
44 Тогава и те ще отговорят: Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45 (W)Тогава Той в отговор ще им каже: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на нито един от тези, най-малките, то и на Мене не сте го направили.
46 (X)И тези ще отидат във вечно наказание, а праведните – във вечен живот.
Естир става царица
2 (A)След тези събития, като се укроти яростта на цар Асуир, той си спомни за Астин и за онова, което беше направила, и какво беше решено против нея.
2 Тогава слугите, които слугуваха на царя, казаха: Нека бъдат потърсени за царя красиви млади девици;
3 и нека царят назначи чиновници по всички области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в женската къща, всички красиви млади девици под надзора на царския евнух Игай, пазач на жените; и нека им бъдат дадени нещата, които са им необходими за приглаждане.
4 А девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това беше угодно на царя; и той направи така.
5 В столицата Суса имаше един юдеин на име Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Киса, вениаминец,
6 (B)който беше откаран от Йерусалим с пленниците, които бяха отведени с Юдейския цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал.
7 (C)Той отглеждаше Адаса (която е Естир), дъщерята на чичо си, защото тя нямаше нито баща, нито майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря.
8 (D)И така, когато се разчу заповедта и указът на царя и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса под надзора на Игай, доведоха и Естир в царската къща, под надзора на Игай, пазача на жените.
9 (E)И момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да ѝ даде от царската къща нещата, необходими за приглаждането ѝ, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да ѝ бъдат дадени; и премести нея и момичетата ѝ в най-доброто помещение на женската къща.
10 (F)Естир не беше говорила за народа си, нито за рода си; защото Мардохей ѝ беше заръчал да не казва.
11 Мардохей ходеше всеки ден пред двора на женската къща, за да научава как е Естир и какво ще стане с нея.
12 А когато дойдеше ред на всяка девица да влезе при цар Асуир, след като беше стояла дванадесет месеца в женската къща според нареденото за жените (защото така се използваше времето на приглаждането им – шест месеца се мажеха със смирнено масло и шест месеца с аромати и други неща за приглаждане на жените),
13 тогава, така приготвена, девицата влизаше при царя, всичко, каквото поискаше, ѝ беше давано да го занесе със себе си от женската къща в къщата на царя.
14 Вечер влизаше, а сутрин се връщаше във втората женска къща под надзора на Саасгаз, царския евнух, който пазеше наложниците; тя не влизаше вече при царя, освен ако царят я поискаше и бъдеше повикана по име.
15 (G)А когато дойде редът да влезе при царя Естир, дъщеря на Авихаил, чичо на Мардохей, която той беше взел за своя дъщеря, тя не поиска друго, освен каквото определи царският евнух Игай, пазачът на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха.
16 И така, Естир беше заведена при цар Асуир в царския му дом в десетия месец, който е месец Тевет, в седмата година от царуването му.
17 И царят възлюби Естир повече от всичките жени; тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той сложи царската корона на главата ѝ и я направи царица вместо Астин.
18 (H)Тогава царят направи голямо угощение на всичките си първенци и на служителите си, угощение в чест на Естир; и определи деня за празник на областите и даде подаръци, както подобаваше на царя.
Мардохей спасява живота на царя
19 (I)Когато девиците се събраха втори път, тогава Мардохей седеше в царската порта.
20 (J)Естир не беше говорила за рода си, нито за народа си, както ѝ беше заръчал Мардохей, защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохей, както когато беше в неговия дом[a].
21 В тези дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските евнуси, Вихтан и Терес, от онези, които пазеха входа, се разгневиха и поискаха да сложат ръка върху цар Асуир.
22 (K)А това стана известно на Мардохей и той го съобщи на царица Естир; а Естир съобщи на царя от името на Мардохей.
23 (L)И като изследваха работата и намериха, че беше така, и двамата бяха обесени на дърво; и събитието бе записано в книгата на летописите пред царя.
Павел пред управителя Фест
25 А Фест, като зае областта си, след три дни отиде от Цезарея в Йерусалим.
2 (A)Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павел
3 (B)и като му се молеха, искаха да го склонят против него – да изпрати да го доведат в Йерусалим; като крояха да поставят засада и да го убият на пътя.
4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Цезарея и че сам той скоро ще тръгне за там;
5 (C)затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мен; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
6 И като остана между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Цезарея; и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.
7 (D)И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Йерусалим, го наобиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
8 (E)но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Цезаря съм извършил някакво престъпление.
9 (F)Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, отвърна на Павел: Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да се съдиш за това пред мен?
10 А Павел каза: Аз стоя пред цезаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм причинил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.
11 (G)Защото ако съм вредител и съм направил нещо, достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Цезаря.
12 Тогава Фест, след като поразисква въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Цезаря; при Цезаря ще отидеш.
Павел пред Агрипа и Верникия
13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Цезарея да поздравят Фест.
14 (H)И като се бавиха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови.
15 (I)За него, когато бях в Йерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини подадоха жалба пред мен и искаха да го осъдя.
16 (J)Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителя си и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.
17 (K)И така, когато дойдоха тук заедно с мене, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.
18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах,
19 (L)а имаха възражения против него относно техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.
20 И понеже аз бях в недоумение как да разследвам такива неща, попитах дали би отишъл в Йерусалим, там да се съди за това.
21 Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, за да се опази за него, заповядах да го пазят, докато го изпратя при Цезаря.
22 (M)Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.
23 На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда и доведоха Павел.
24 (N)Тогава Фест каза: Царю Агрипа и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба и в Йерусалим, и тук, като крещяха, че той не трябва вече да живее.
25 (O)Но аз намерих, че не е направил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.
26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, така че, като бъде разследван, да имам какво да пиша.
27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.