M’Cheyne Bible Reading Plan
Смърт и погребение на Сара
23 Сара живя сто двадесет и седем години; тези бяха годините на Сариния живот.
2 (A)И Сара умря в Кириат-Арва (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.
3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетите, като им каза:
4 (B)Пришълец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, което да е мое, за да погреба покойницата си пред очите си.
5 А хетите отговориха на Авраам:
6 (C)Послушай ни, господарю, между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас няма да ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си.
7 Тогава Авраам стана, поклони се на народа на земята, на хетите, и говори с тях, като каза:
8 Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон,
9 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде сред вас, като собственост за гробница.
10 (D)А Ефрон седеше сред хетите; и Ефрон, хетът, отговори на Авраам пред хетите, които слушаха, пред всички, които влизаха в портата на града му:
11 (E)Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тези мъже от народа си; погреби покойницата си.
12 Тогава Авраам се поклони пред народа на земята
13 и говори на Ефрон пред народа на земята, които слушаха, като му каза: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мен и ще погреба покойницата си там.
14 А Ефрон отговори на Авраам:
15 (F)Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикъла какво е между мен и теб? И така, погреби покойницата си.
16 (G)И Авраам прие казаното от Ефрон и му претегли парите, които определи пред хетите, които слушаха – четиристотин сребърни сикъла, каквито вървяха между търговците.
17 (H)И така, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамврий – нивата, пещерата, която беше в нея, и всички дървета в нивата, в междите около цялата нива,
18 станаха собственост на Авраам пред очите на синовете на Хет, пред всички, които влизаха през портата на неговия град.
19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата в Махпелах, срещу Мамврий (който е Хеврон), в Ханаанската земя.
20 (I)Така нивата и пещерата в нея бяха утвърдени на Авраам от хетите като собствено гробище.
Притча за царската сватба
22 (A)И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:
2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 (B)Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.
5 Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;
6 (C)а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.
8 (D)Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.
10 (E)И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11 (F)А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.
12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 (G)Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 (H)Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани.
За плащането на данъка
15 (I)Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него.
16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?
18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате[a], лицемери?
19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.
20 Той ги попита: Чий е този образ и надпис?
21 (J)Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.
22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.
За възкресението на мъртвите
23 (K)В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:
24 (L)Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.
25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;
26 също и вторият, и третият до седмия.
27 А след всички тях умря и жената.
28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?
29 (M)А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.
30 (N)Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.
31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:
32 (O)„Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 (P)И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му.
Най-голямата заповед
34 (Q)А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.
35 (R)И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:
36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
37 (S)А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“
38 Това е първа и най-голяма заповед.
39 (T)А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“
40 (U)На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.
Исус Христос и Давид
41 (V)И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита:
42 Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.
43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:
44 (W)„Каза Господ на моя Господ:
Седи отдясно на Мене,
докато положа враговете Ти под краката Ти“?
45 И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?
46 (X)И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.
Родословията на свещениците и левитите
12 (A)А ето свещениците и левитите, които излязоха със Зоровавел, Салатииловия син, и с Исус: Сарайя, Йеремия, Ездра,
2 Амария, Малух, Хатус,
3 Сехания, Реум, Меримот,
4 (B)Идо, Ганатон, Авия,
5 Миамин, Маадия, Велга,
6 Семая, Йоярив, Едайя,
7 (C)Салу, Амок, Хелкия и Едайя. Тези бяха началниците на свещениците и на братята им в дните на Исус.
8 А левитите: Исус, Вануй, Кадмиил, Серевия, Юда и Матания, който заедно с братята си беше над пеенето.
9 А Ваквукия и Уний, братята им, бяха срещу тях в стражите.
10 И Исус роди Йоаким, а Йоаким роди Елиасив, а Елиасив роди Йодай,
11 а Йодай роди Йонатан, а Йонатан роди Ядуя.
12 А в дните на Йоаким свещениците, които бяха и началници на бащини домове, бяха: началник на бащиния дом на Серайя – Мерайя; на Йеремия – Анания;
13 на Ездра – Месулам; на Амария – Йоанан;
14 на Мелиху – Йонатан; на Севания – Йосиф;
15 на Харим – Адна; на Мерайот – Хелкай;
16 на Идо – Захария; на Ганатона – Месулам;
17 на Авия – Зехрий; на Миниамин, от Моадия – Фелтай;
18 на Велга – Самуа; на Семая – Йонатан;
19 на Йоярив – Матенай; на Едайя – Озий;
20 на Салая – Калай; на Амок – Евер;
21 на Хелкия – Асавия; и на Едайя – Натанаил.
22 В дните на Елиасив, Йодай, Йоанан и Ядуя левитите бяха записани за началници на бащини домове; също и свещениците през царуването на персиеца Дарий.
23 (D)Левитите, които бяха началници на бащини домове, бяха записани в Книгата на летописите, дори до дните на Йоанан, Елиасивовия син.
24 (E)А началниците на левитите бяха: Асавия, Серевия и Исус, Кадмииловият син, с братята им срещу тях, назначени да хвалят и песнословят според заповедта на Божия човек Давид, ответно едни срещу други[a].
25 Матания, Ваквукия, Авдий, Месулам, Талмон и Акув бяха вратари и пазеха стражата на складовете при портите.
26 (F)Тези бяха в дните на Йоаким, син на Исус, син на Йоседек, и в дните на областния управител Неемия, и на свещеника Ездра, книжника.
Освещаване на градската стена на Йерусалим
27 (G)И при освещаването на йерусалимската стена потърсиха левитите по всичките им места, за да ги доведат в Йерусалим да празнуват освещението с веселие, със славословия и песни, с кимвали, псалтири и арфи.
28 И така, дружните певци се събраха – както от йерусалимската околност, така и от нетофатските села,
29 от Вет-галгал и от селата на Гава и Азмавет; защото певците си бяха съградили села около Йерусалим.
30 А свещениците и левитите, като очистиха себе си, очистиха и народа, портите и стената.
31 (H)Тогава изкачих Юдейските началници на стената и определих два големи хора хвалители: единият отиваше в шествие надясно върху стената, към портата на бунището;
32 и след тях вървяха Осайя и половината от Юдейските първенци,
33 и Азария, Ездра, Меулам,
34 Юда, Вениамин, Семая и Йеремия,
35 (I)и някои от синовете на свещениците с тръби: Захария, син на Йонатан, син на Семая, син на Матания, син на Михей, син на Закхур, син на Асаф,
36 (J)и братята му: Семая, Азареил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Ананий, с музикалните инструменти на Божия човек Давид; и книжникът Ездра им беше начело.
37 (K)При портата на извора те се изкачиха направо пред себе си по стъпалата на Давидовия град, където стената се възвисява над Давидовата къща, чак до портата на водата към изток.
38 (L)А другият хор хвалители вървеше в противоположна посока, и аз след тях, също и половината от народа, по стената, край кулата на пещите и по широката стена,
39 (M)и над Ефремовата порта, и над старата порта, и над рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея, до овчата порта, докато застанаха в портата на стражата.
40 Така двете отделения хвалители застанаха в Божия дом; и аз и половината от видните мъже с мен,
41 и свещениците Елиаким, Маасия, Миниамин, Михей, Елиоинай, Захария и Анания, с тръби,
42 както и Маасия, Семая, Елеазар, Озий, Йоанан, Малхия, Елам и Езер. И певците запяха със силен глас, с Езрайя за водител.
43 И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели много; още жените и децата се развеселиха; така че увеселението на Йерусалим се разчу надалеч.
44 (N)В същия ден бяха определени и хора над стаите за складове, за приносите, за първите плодове и за десятъците, за да събират в тях от полетата на градовете дяловете, узаконени за свещениците и левитите; защото Юдея се радваше поради свещениците и левитите, които служеха.
45 (O)Защото те и певците, и вратарите пазеха заръчаното от Бога си и заръчаното за очистването според заповедта на Давид и сина му Соломон.
46 (P)Защото отдавна, в дните на Давид и Асаф, имаше главни певци и пеения за хвала и благодарение на Бога.
47 (Q)И в дните на Зоровавел, и в дните на Неемия целият Израил даваха определените за всеки ден дялове на певците и на вратарите; те посвещаваха даровете си на левитите, а левитите посвещаваха на Аароновите потомци.
Защитното слово на Павел
22 (A)Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.
2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)
3 (B)Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;
4 (C)и гонех до смърт последователите на това учение[a], като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;
5 (D)както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.
6 (E)И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.
7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
9 (F)А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
10 И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.
11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.
12 (G)И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,
13 дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.
14 (H)А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;
15 (I)защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.
16 (J)И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.
17 (K)И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом
18 (L)и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.
19 (M)А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;
20 (N)и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.
21 (O)Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците.
Разговор с римския военачалник
22 (P)До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!
23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,
24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.
25 (Q)И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?
26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин[b]!
27 Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.
28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.
29 Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Павел пред Синедриона
30 На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.