M’Cheyne Bible Reading Plan
Авраам в Герар
20 (A)Оттам Авраам тръгна на юг. Той се засели между Кадис и Сур и живееше като пришълец в Герар.
2 (B)И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати и взе Сара.
3 (C)Но Бог дойде при Авимелех в съня му през нощта и му каза: Ето, ти умираш заради жената, която си взел; защото тя си има мъж.
4 (D)(А Авимелех не беше се докоснал до нея.) И каза: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ?
5 (E)Не ми ли каза сам той: Сестра ми е? Също и самата тя каза: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце аз направих това.
6 (F)Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си направил това с праведно сърце; също така Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен и затова не те оставих да се докоснеш до нея.
7 (G)И така, сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за теб, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои хора.
8 На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тези неща в ушите им; и хората се уплашиха много.
9 (H)Тогава Авимелех повика Авраам и го запита: Какво ни причини ти? С какво съгреших пред тебе, че си навлякъл на мен и на царството ми голям грях? Причинил си ми неща, които не трябваше да се правят.
10 Авимелех каза още на Авраам: Защо направи това?
11 (I)Авраам отговори: Направих го, понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми.
12 (J)А при това тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.
13 (K)И когато Бог ме изпрати далеч от бащиния ни дом, ѝ казах: Ще ми направиш тази добрина – на всяко място, където отидем, казвай за мене: Брат ми е.
14 (L)Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам, и върна жена му Сара.
15 (M)И Авимелех каза: Ето, земята ми е пред тебе; засели се където ти хареса.
16 (N)А на Сара каза: Виж, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с теб; и пред всички хора си оправдана.
17 (O)И така, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугите му; и раждаха деца.
18 (P)Защото поради Авраамовата жена Сара Господ беше заключил всички утроби на Авимелеховия дом.
Исус отново в Юдея
19 (A)Когато Исус свърши тези думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите на Юдея отвъд Йордан.
2 И големи множества вървяха след Него; и Той ги изцели там.
За брака
3 Тогава при Него дойдоха фарисеи, които, като Го изпитваха, казаха: Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина?
4 (B)А той отговори: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало мъжко и женско създание и е казал:
5 (C)„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът“?
6 Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.
7 (D)Казаха му: Тогава Моисей защо заповяда мъжът да даде разводно писмо и да я напусне?
8 Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е позволил да напускате жените си; но отначало не е било така.
9 (E)И ви казвам: Който напусне жена си, освен поради прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодейства, и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.
10 (F)Учениците Му казаха: Ако такова е задължението на мъжа към жената, по-добре да не се жени.
11 (G)А Той им каза: Не всички могат да приемат тези думи, но само онези, на които е дадено.
12 (H)Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
Исус Христос благославя децата
13 (I)Тогава доведоха при Него дечица, за да положи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.
14 (J)А Исус каза: Оставете дечицата и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
15 И положи ръце на тях и замина оттам.
Богатство и вечен живот
16 (K)И, ето, един младеж дойде при Него и каза: Учителю, какво добро да направя, за да имам вечен живот?
17 А Той му отговори: Защо питаш Мене за доброто? Един Бог има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите.
18 (L)Каза Му: Кои? Исус отвърна: Тези: Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай;
19 (M)почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си.
20 Младежът Му каза: Всичко това съм пазил от младостта си, какво още не ми достига?
21 (N)Исус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай.
22 Но младежът, като чу тези думи, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 (O)А Исус каза на учениците Си: Истина ви казвам: Трудно ще влезе богат в небесното царство.
24 При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
25 А учениците, като чуха това, твърде много се зачудиха и казаха: Като е така, кой може да се спаси?
26 (P)А Исус ги погледна и им каза: За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.
27 (Q)Тогава Петър Му отговори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; тогава какво ще имаме?
28 (R)А Исус им каза: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесетте престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
29 (S)И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.
30 (T)Обаче мнозина, които са първи, ще бъдат последни, а последните – първи.
Признаване на греховете и молитва за покаяние
9 (A)След това на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища и с пръст на себе си,
2 (B)Израилевият род отдели себе си от всички чужденци; и застанаха и изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.
3 (C)През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.
4 Тогава някои от левитите – Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий – застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог.
5 (D)После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петайя казаха: Станете и благославяйте Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвисено по-горе от всяко благословение и хвала.
6 (E)Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.
7 (F)Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам;
8 (G)и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, сключил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците – че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен.
9 (H)И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море.
10 (I)Ти показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес.
11 (J)Ти раздели и морето пред тях и те преминаха по сухо сред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините – като камък в силните води.
12 (K)При това денем Ти ги водѝ с облачен стълб, а нощем – с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.
13 (L)Също Ти слезе на Синайската планина и говорѝ с тях от небето, и им даде справедлив съд и закони на истината, и добри наредби и заповеди;
14 (M)и им направи позната святата Своя събота и им даде заповеди, наредби и закони чрез слугата Си Моисей.
15 (N)Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш.
16 (O)Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;
17 (P)те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; а закоравиха врата си и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги изостави.
18 (Q)Даже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства,
19 (R)Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.
20 (S)И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни.
21 (T)Даже Ти ги хранѝ четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и краката им не отекоха.
22 (U)При това Ти им даде царства и племена, които им раздели на дялове; и така завладяха земята на Сион и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.
23 (V)Ти умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.
24 (W)И така, синовете им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.
25 (X)И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха с Твоята голяма благост.
26 (Y)Но те не се покоряваха, надигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Теб, и извършиха големи предизвикателства.
27 (Z)Затова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им.
28 (AA)Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които ги и завладяваха; но пак, когато се обръщаха и викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.
29 (AB)Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее) и обръщаха[a] към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си, и не слушаха.
30 (AC)Въпреки това Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.
31 (AD)Обаче поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.
32 (AE)И така, сега, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да не се смята за малко пред Тебе цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес.
33 (AF)Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.
34 Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.
35 (AG)Защото те през време на царството си и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела.
36 (AH)Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода ѝ и благото ѝ, ето, роби сме в нея.
37 (AI)Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.
Завет/договор на Израил
38 (AJ)Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците и свещениците ни го подпечатват.
Павел в Ефес
19 (A)А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици.
2 (B)И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух.
3 (C)И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение.
4 (D)А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус.
5 (E)И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус.
6 (F)И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
7 А те всички бяха около дванадесет мъже.
8 (G)И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с хората и ги увещаваше за неща, които се отнасяха до Божието царство.
9 (H)А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана.
10 (I)И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение.
Синовете на Скева
11 (J)При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел;
12 (K)дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях.
13 (L)А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят името на Господ Исус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклевам ви в Исус, Когото Павел проповядва.
14 И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.
15 (M)Но веднъж злият дух им отговори: Исус признавам и Павел зная; но вие кои сте?
16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви и двамата, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.
17 (N)И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях и името на Господ Исус се възвеличаваше.
18 (O)И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разкриваха делата си.
19 Също и мнозина от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всички, и като пресметнаха цената им, установиха, че беше петдесет хиляди сребърника.
20 (P)Така Господнето учение растеше силно и вземаше надмощие.
Размириците в Ефес
21 (Q)И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
22 (R)И изпрати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст; а той остана за още известно време в Азия.
23 (S)А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господния път.
24 (T)Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и осигуряваше немалко печалба на занаятчиите,
25 като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.
26 (U)И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка.
27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят.
28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха: Велика е ефеската Артемида!
29 (V)И безредица обхвана града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, единодушно се втурнаха в театъра.
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.
31 Така и някои от началниците на Азия, понеже му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.
32 И така, едни викаха едно, а други – друго; защото събранието беше разнородно и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
33 (W)А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и искаше да даде обяснение пред народа.
34 Но като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха около два часа: Велика е ефеската Артемида!
35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол?
36 И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено.
37 Защото сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
38 И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават и има съдийски чиновници; нека се съдят едни други.
39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши на редовното[a] събрание.
40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това сборище.
41 И като каза това, разпусна събранието.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.