M’Cheyne Bible Reading Plan
Яков в дома на Лаван
29 (A)Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2 И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3 И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4 Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.
5 Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.
6 (B)И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.
7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.
8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.
9 (C)Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше.
10 (D)А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван.
11 (E)И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12 (F)Яков каза на Рахил, че е племенник на баща ѝ и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си.
13 (G)А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.
14 (H)Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил
15 След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.
16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;
17 на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 (I)И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19 Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.
20 (J)И така, Яков работѝ за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.
21 (K)След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея.
22 (L)И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение.
23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.
24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26 А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27 (M)Завършѝ сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28 И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29 А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 (N)И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работѝ на Лаван още седем години.
Потомството на Яков
31 (O)А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна.
32 (P)И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим[a], защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.
33 И пак зачена и роди син; и каза: Понеже Господ чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон[b].
34 Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий[c].
35 (Q)И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда[d]. И престана да ражда.
Възкресението на Исус Христос
28 (A)А като мина съботата, на разсъмване в първия ден от седмицата дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба.
2 (B)И, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка и седна на него.
3 (C)Изгледът му беше като светкавица и облеклото му бяло като сняг.
4 И в страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви.
5 А ангелът проговори на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус.
6 (D)Няма Го тук; защото възкръсна, както и каза. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ.
7 (E)Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. И, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето, казах ви.
8 И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се завтекоха да известят на учениците Му.
9 (F)И, ето, Исус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му, и Му се поклониха.
10 (G)Тогава Исус им каза: Не бойте се. Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят.
11 Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко, което беше станало.
12 А те, след като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доста пари и казаха:
13 Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.
14 И ако за това стигне слух до управителя, ние ще го убедим че сте невинни, и ще ви избавим от неприятности.
15 А те взеха парите и постъпиха, както бяха научени. И това, което те казаха, се разнесе между юдеите и продължава даже и до днес.
Заветът на възкръсналия Исус Христос към учениците Му
16 (H)А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на хълма, където Исус им беше посочил.
17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
18 (I)Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 (J)И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 (K)като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Естир кани на угощение царя и Аман
5 (A)А на третия ден Естир се облече в царските си дрехи и застана във вътрешния двор на царската къща срещу царската къща; а царят седеше на царския си престол в царската къща срещу входа на къщата.
2 (B)И като видя царят царица Естир, че стоеше в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир се приближи и се допря до края на скиптъра.
3 (C)Тогава царят ѝ каза: Какво искаш, царице Естир, и каква е молбата ти? Даже до половината от царството ще ти бъде дадено.
4 А Естир отвърна: Ако е угодно на царя, нека дойде царят с Аман днес на угощението, което съм приготвила за него.
5 И царят каза: Карайте Аман да побърза, за да бъде направено, каквото е казала Естир. Така царят и Аман дойдоха на угощението, което Естир беше приготвила.
6 (D)Докато пиеха вино, царят каза на Естир: Какво е желанието ти? И ще бъде удовлетворено. А какво е прошението ти? И ще бъде изпълнено, даже до половината от царството.
7 Тогава Естир отговори: Желанието и прошението ми е това:
8 Ако съм придобила благоволението на царя и ако е угодно на царя да удовлетвори желанието ми и да изпълни прошението ми, нека дойде царят с Аман на угощението, което ще приготвя за тях, и утре ще направя, според както царят е казал.
Планът на Аман срещу Мардохей
9 (E)В този ден Аман излезе радостен и с весело сърце; но когато видя Мардохей в царската порта, че не става, нито помръдва за него, Аман се изпълни с ярост против Мардохей.
10 Обаче Аман се въздържа и отиде у дома си; тогава прати да повикат приятелите му и жена му Зереса
11 (F)и Аман им приказва̀ за славата на богатството си и за многото си деца, и как царят го беше повишил, и как го беше издигнал над първенците и царските слуги.
12 Аман каза още: Даже и царица Естир не покани друг с царя на угощението, което направи, а само мен; още утре съм поканен при нея с царя.
13 Обаче всичко това не ме задоволява, докато гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта.
14 (G)Тогава жена му Зереса и всичките му приятели му казаха: Нека бъде приготвена една бесилка, петдесет лакътя висока, и утре кажи на царя да бъде обесен Мардохей на нея; тогава иди радостен с царя на угощението. И като се хареса това на Аман, заповяда да бъде приготвена бесилката.
На остров Малта
28 (A)И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта.
2 (B)А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3 (C)И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му.
4 А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее.
5 (D)Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.
6 (E)А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог.
7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
8 (F)И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,
10 (G)като ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни.
От Малта до Рим
11 И така, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.
12 И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.
13 А оттам, като лъкатушехме срещу вятъра, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повя южният вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,
14 (H)където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,
15 откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.
16 (I)А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел бе позволено да живее отделно с войника, който го пазеше.
Павел проповядва в Рим
17 (J)И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, без аз да съм направил нещо против народа ни или против бащините обичаи, пак от Йерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;
18 (K)които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо, заслужаващо за смърт.
19 (L)Но понеже юдеите се противопоставиха на това, принудих се да се отнеса до Цезаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.
20 (M)По тази причина ви повиках, за да ви видя и да поговоря с вас, защото заради това, на което Израил се надява, съм вързан с тази верига.
21 А те му казаха: Нито ние сме получавали писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе.
22 (N)Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.
23 (O)И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон, и от пророците.
24 (P)И едни повярваха на това, което говореше, а други не вярваха.
25 И те, понеже не бяха съгласни помежду си, се разотидоха, като Павел им каза една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е казал:
26 (Q)„Иди, кажи на този народ:
С уши ще чуете, но никак няма да разберете;
и с очи ще гледате, но никак няма да прозрете.
27 Защото затлъстя сърцето на този народ
и ушите им натегнаха,
и очите си затвориха,
да не би да видят с очите си
и да разберат със сърцето си,
и да се обърнат, за да ги изцеля.“
28 (R)Затова, да знаете, че това Божие спасение бе изпратено на езичниците; и те ще го слушат.
29 И като каза това, юдеите си отидоха с големи спорове помежду си.
30 А Павел пребиваваше цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,
31 (S)като проповядваше Божието царство и с пълно дръзновение поучаваше за Господ Исус Христос, без някой да му забранява.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.