M’Cheyne Bible Reading Plan
21 [a] Давид стана и си отиде, а Йонатан се върна в града.
Бягство на Давид от Саул в Номва
2 И Давид отиде в Номва при свещеник Ахимелех. Изплашен, Ахимелех посрещна Давид и попита: „Защо си сам и няма никой с тебе?“ 3 Давид отговори на свещеник Ахимелех: „Царят ми възложи една работа и ми каза: ‘Никой не трябва да знае за каква работа съм те изпратил и какво съм ти заповядал.’ Затова оставих моите момчета на това и това място. 4 А сега, какво имаш подръка? Дай ми пет хляба или каквото се намира!“ 5 А свещеникът каза на Давид: „Нямам подръка обикновен хляб, но има осветен хляб само ако твоите момчета се въздържат от жена.“ 6 Тогава Давид отвърна на свещеника: „Въздържахме се от жена още вчера и завчера, откакто съм потеглил, и съдовете на момчетата са чисти.“ 7 (A)И свещеникът му даде от осветения хляб, защото нямаше друг хляб там освен хлябовете на предложението, които бяха пред лицето на Господа и бяха взети, за да се постави топъл хляб в деня, когато се вземат. 8 (B)И там, пред Господа, беше един от служителите на Саул на име Доик, едомец, началник на Сауловите пастири.
9 Давид запита Ахимелех: „Нямаш ли тук подръка копие или меч, защото не взех нито своя меч, нито друго свое оръжие, понеже поръчението на царя беше спешно.“ 10 (C)Свещеникът отговори: „Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в дъбовата долина, ето той е увит в дреха зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го! Освен него нямам тук друго оръжие.“ Тогава Давид каза: „Като него няма друг. Дай ми го!“[b]
11 (D)Тогава Давид стана и избяга от Саул. И отиде при гетския цар Анхус. 12 (E)И служителите на Анхус му казаха: „Това не е ли Давид, царят на онази страна? Не пееха ли за него по хората: ‘Саул уби хиляди, а Давид десетки хиляди’?“ 13 И Давид вложи тези думи в сърцето си и се боеше много от гетския цар Анхус. 14 (F)И Давид промени държанието си пред тях и се държеше безумно в тяхно присъствие, драскаше по крилата на портата и пускаше слюнки по брадата си. 15 Тогава Анхус каза на служителите си: „Ето виждате, този мъж е луд. Защо сте го довели при мене? 16 Малко ли са лудите при мене, та сте довели този да буйства пред мене? Би ли трябвало да влезе този в дома ми?“
Отмъщението на Саул на свещениците от Номва
22 И Давид тръгна оттам и избяга в пещерата Одолам. Когато братята му и целият дом на баща му чуха за това, слязоха там при него. 2 И при него се събраха всякакви потиснати, всякакви длъжници и всички огорчени душевно. И той им стана водач. С него бяха около четиристотин мъже. 3 Оттам Давид отиде в Масифа в Моав и каза на моавския цар: „Моят баща и моята майка искат да дойдат и да останат при вас, докато узная какво Бог ще направи с мене.“ 4 И ги доведе при моавския цар и те живееха при него през всичкото време, докато Давид беше в планинското убежище. 5 Но пророк Гад каза на Давид: „Не оставай в това убежище! Върви и иди в земята на племето на Юда.“ И Давид тръгна и отиде в гората Херет.
6 Саул чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, били разпознати. Саул седеше тогава в Гива, под дъба на хълма и с копието си в ръка, и всичките му служители стояха около него. 7 И Саул каза на служителите си, които стояха около него: „Чуйте, Вениаминови синове! Ще даде ли Йесеевият син на всички ви ниви и лозя? Всички ли от вас ще постави за хилядници и стотници, 8 та всички вие сте се сговорили против мене и никой не ми разкри, че синът ми е сключил съюз с Йесеевия син, и никой от вас не ме съжали, че синът ми, дебнейки, е подстрекавал моя слуга против мене, както се вижда днес.“ 9 (G)(H)Едомецът Доик, който стоеше със служителите на Саул, отвърна: „Видях Йесеевия син, който дойде в Номва при Ахимелех, син на Ахитув, 10 и той запита за него Господа и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.“
11 Тогава царят изпрати да повикат свещеник Ахимелех, син на Ахитув, и целия му бащин дом – свещениците, които бяха в Номва. И всички те дойдоха при царя. 12 И Саул каза: „Чуй, сине на Ахитув!“ А този отвърна: „Ето ме, господарю мой.“ 13 А Саул го попита: „Защо сте се наговорили против мене, ти и Йесеевият син; дал си му хляб и меч и Бога си питал за него, за да въстане против мене и да дебне, както се вижда днес?“
14 Но Ахимелех отговори на царя: „А кой между всичките твои служители е така верен като Давид, който е и царски зет, и началник на твоята гвардия, и на почит в твоя дом? 15 Днес ли започнах да питам Бога за него? В никакъв случай. Царят няма да обвини слугата си, както и целия ми бащин дом, защото твоят слуга не знае за цялата тази работа нито малко, нито много.“ 16 (I)Обаче царят каза: „Ахимелехе, непременно ще умрете ти и целият ти бащин дом!“ 17 И царят каза на телохранителите, които бяха около него: „Обградете и убийте свещениците Господни, защото и те са с Давид, тъй като знаеха, че той е избягал, но не ми казаха.“ Но царските служители не искаха да вдигнат ръка да посегнат на Господните свещеници. 18 Тогава царят каза на Доик: „Обърни се ти и посегни на свещениците Господни!“ И Доик се обърна и уби свещениците; умъртви в този ден осемдесет и пет души, които носеха ленен ефод. 19 Той порази с остър меч Номва, града на свещениците, мъже и жени, и кърмачета, говеда, магарета и овце.
20 (J)Но един син на Ахимелех, син на Ахитув, на име Авиатар, се спаси и избяга при Давид. 21 Авиатар извести на Давид, че Саул е избил Господните свещеници. 22 Тогава Давид каза на Авиатар: „В онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще съобщи на Саул. Аз съм отговорен за живота на всички от бащиния ти дом. 23 Остани при мене. Не се бой, защото този, който иска моя живот, ще иска и твоя живот и ти ще бъдеш под закрила при мене.“
Апостолите – сътрудници на Бога
3 И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски хора, като на пеленачета в Христовата вяра. 2 (A)Нахраних ви с мляко, а не с твърда храна, защото не можехте да я приемете, пък и сега още не можете, 3 понеже сте плътски. И наистина, щом между вас има завист, вражда и разногласия[a], не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? 4 (B)Защото щом един казва: „Аз съм на Павел“, а друг – „Аз съм на Аполос“, нима не сте плътски?[b]
5 Какво всъщност е Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте? И всеки се труди, според колкото Господ му е дал. 6 (C)Аз посадих, Аполос поливаше, но Бог направи да израсте. 7 Така че нито който сади, е нещо, нито който полива, а само Бог, Който прави да расте. 8 Който сади и който полива, са едно и също. Но всеки ще получи наградата според труда си. 9 (D)Защото ние сме Божии сътрудници, а вие сте Божия нива, Божие здание. 10 (E)Според дадената ми от Бога благодат аз, като опитен първостроител, положих основа, а друг зида върху нея. Но нека всеки внимава как зида нататък. 11 Всъщност никой не може да положи друга основа, различна от положената, която е Иисус Христос. 12 Ако върху тази основа някой зида със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама, 13 делото на всеки ще стане явно – денят на съда ще го покаже, понеже то чрез огън се открива и огънят ще изпита какво е делото на всеки. 14 И ако делото, което някой е градил, устои, той ще получи награда. 15 А чието дело изгори, ще претърпи загуба – сам той ще се спаси, но така, сякаш е минал през огън. 16 (F)(G)Нима не знаете, че вие сте Божий храм и Божият Дух живее у вас? 17 Ако някой унищожава Божия храм, Бог него ще унищожи. Защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.
18 (H)Никой да не се заблуждава. Ако някой от вас мисли, че е мъдър на този свят, нека стане безумен, за да бъде наистина мъдър. 19 (I)Защото мъдростта на този свят е безумие пред Бога, както е писано: „Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост.“ 20 (J)И също: „Господ знае, че помислите на мъдреците са празни.“ 21 Затова никой да не се хвали с никого, защото всичко е ваше: 22 Павел, Аполос или Кифа, свят, живот или смърт, било настояще или бъдеще – всичко е ваше; 23 вие пък сте на Христос, а Христос – на Бога.
Видение за Божията слава и колесницата
1 В тридесетата година, в петия ден на четвъртия месец, когато бях сред откараните в плен при реката Ховар, небесата се отвориха и видях Божии видения. 2 (A)В петия ден на месеца – това беше петата година на пленничеството на цар Йехония – 3 Господ отправи слово към свещеника Йезекиил, син на Вузи, в Халдейската земя при реката Ховар. И там Господнята ръка беше върху него.
4 И видях – ето бурен вятър идваше от север – огромен облак и пламтящ огън, и сияние го обгръщаше. Изсред огъня от средата му видях нещо като блясък от нажежен метал. 5 (B)(C)От средата му се яви нещо, което наподобяваше на четири живи същества. Видът им беше такъв: приличаха на човек. 6 Всяко имаше четири лица и всяко от тях четири крила. 7 Краката им бяха прави, а стъпалата на краката им – като стъпало на теле. И блестяха като излъскана мед. 8 Под крилата си на четирите си страни имаха човешки ръце. Четирите имаха лица и крила. 9 Крилата им се докосваха едно до друго. Когато се движеха, не сменяха посоката си, всяко вървеше направо. 10 А лицата им отпред наподобяваха на човек, отдясно четирите имаха лице на лъв, отляво лице на теле и отзад лице на орел. 11 (D)Такива бяха лицата им. А крилата им бяха разперени нагоре. Две от крилата на всяко докосваха онези на другите и две покриваха телата им. 12 Всяко се движеше направо. Накъдето Духът ги искаше да отидат, отиваха, без да изменят посоката, когато се движеха. 13 Приликата на живите същества, техният облик бяха като горящи огнени въглени, на вид като светещи факли. Огънят святкаше между живите същества. Огънят имаше сияние и от него проблясваше светкавица. 14 Живите същества се движеха бързо, като проблясване на светкавица.
15 Като се вгледах в живите същества, видях, че за всяко от четирите лица имаше по едно колело на земята. 16 А видът на колелата и направата им бяха като скъпоценен камък топаз. Четирите имаха една и съща форма. И по вида си, и по направата си бяха като че ли колело в колело. 17 Когато се движеха, вървяха в четирите си посоки, не сменяха посоката. 18 (E)Те имаха дъги, които бяха величествени и страшни; дъгите на колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи. 19 Когато живите същества се движеха, колелата им вървяха до тях. Когато живите същества се издигаха над земята, колелата също се издигаха. 20 Накъдето Духът искаше да отиде, там отиваха. Колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата. 21 Когато едните вървяха, вървяха и другите, а когато едните стояха, стояха и другите; и когато едните се издигаха от земята, колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.
22 Над главите на живите същества имаше нещо като свод, внушителен кристал, разпрострян над главите им. 23 Под свода крилата им бяха разперени едно към друго. Всяко имаше две крила, които покриваха тялото му. 24 (F)Когато се движеха, чувах шума на техните крила като тътен на много вода, като гласа на Всемогъщия, като силен звук, като шум от военен лагер. Когато те спираха, отпускаха крилата си. 25 Тогава се чуваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Когато спираха, отпускаха крилата си.
26 (G)Високо над свода над главите им имаше нещо като престол, на вид като сапфир, а над подобието на престола имаше нещо като фигура на човек върху него. 27 (H)След това видях нещо като блясък от нажежен метал, което изглеждаше като обхванато изцяло от огън, от подобието на неговите хълбоци и нагоре. А от подобието на неговите хълбоци и надолу видях нещо, което приличаше на огнено видение. И сияние го обгръщаше. 28 (I)Както изглежда дъгата в облак в дъждовен ден, така изглеждаше и сиянието наоколо[a]. Такова беше видението на образа на Господнята слава.
Когато го видях, паднах по очи и чух гласа на Един, Който говореше.
Съвети на мъдреца
Не се дразни заради злодеите,
не завиждай на онези, които вършат беззаконие,
2 (C)защото те изсъхват бързо като трева
и повяхват като зеленина.
3 Уповавай се на Господа и върши добро,
живей на земята и следвай истината.
4 Виждай радостта си в Господа
и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.
5 Предай пътя си на Господа
и на Него се уповавай. Той ще те насочва
6 (D)и ще направи твоята справедливост да блесне като светлина
и твоето правосъдие – като светъл ден.
7 Покори се на Господа и на Него се надявай.
Не се дразни заради онзи, който успява в пътя си,
заради човек, който замисля коварства.
8 Стой далече от гнева и остави яростта;
не се горещи, това води само до зло.
9 (E)Тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени,
а онези, които се уповават на Господа, ще наследят земята.
10 Още малко – и нечестивият ще изчезне.
Ще го потърсиш в жилището му, но няма да го намериш.
11 (F)А кротките ще наследят земята
и ще се радват на много голямо благополучие.
12 Нечестивият замисля зло против праведния
и скърца със зъби против него,
13 но Господ ще се надсмее над него,
защото вижда, че идва денят за равносметка.
14 Нечестивите вадят меч, изопват своя лък,
за да повалят немощния и сиромаха,
за да погубят тези, които постъпват праведно.
15 Но мечът им ще се забие в собственото им сърце
и лъковете им ще се пречупят.
16 (G)Малкото, което притежава праведният,
е по-добро от голямото богатство на нечестивите,
17 защото силата на нечестивите ще се сломи,
а Господ подкрепя праведните.
18 Господ бди над дните на невинните
и тяхното притежание ще пребъде вечно.
19 В злощастно време те няма да бъдат в нужда
и в гладни дни ще бъдат сити.
20 А нечестивите ще загинат
и враговете на Господа ще отминат, както отлита красотата на ливадите,
ще изчезнат като дим.
21 Нечестивият взема назаем и не връща,
а праведният проявява милосърдие и подарява,
22 защото благословените от Господа ще наследят земята,
а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
23 Господ укрепва стъпките на човека
и е благосклонен към неговите пътища:
24 препъне ли се, той не пада,
защото Господ го подкрепя за ръка.
25 Млад бях, остарях
и не съм виждал изоставен праведник,
нито децата му да просят хляб;
26 той винаги е милосърден и назаем дава,
и неговите деца ще бъдат благословени.
27 (H)Избягвай злото и върши добро,
тогава ще живееш вечно.
28 Защото Господ обича справедливостта
и не изоставя онези, които са Му верни.
Те ще бъдат запазени за вечни времена,
а потомството на нечестивите ще бъде изтребено.
29 Праведните ще наследят земята
и ще живеят на нея вечно.
30 Устата на праведния изрича мъдри слова
и езикът му изговаря това, което е справедливо.
31 (I)Той носи Закона на своя Бог в сърцето си;
стъпките му няма да се поколебаят.
32 Нечестивият дебне праведния
и се стреми да го убие,
33 но Господ няма да го предаде в неговите ръце
и няма да допусне да го осъдят в съда.
34 Уповавай се на Господа и се придържай към Неговия път.
Тогава Той ще те въздигне, за да наследиш земята,
и ти ще видиш как нечестивите ще бъдат изтребвани.
35 (J)Видях нечестив човек, готов за насилие,
който гордо се ширеше като зеленеещ се кедър.
36 Но той изчезна и го няма;
търсих го, но не можах да го намеря.
37 Погледни добрия и обърни внимание на праведния,
защото краят на такъв човек е спасението.
38 А грешниците всички заедно ще бъдат изтребени;
бъдещето на нечестивите е гибел.
39 (K)Избавлението на праведните идва от Господа.
Той е защита за тях във време на беди.
40 Господ ще им помогне и ще ги избави;
ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси,
защото при Него те търсят убежище.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.