M’Cheyne Bible Reading Plan

Самсон и Далида

16 Оттук Самсон тръгна към Газа. Там видя една блудница и се отби при нея. ² Когато съобщиха на жителите на Газа: „Самсон е дошъл тука“, филистимците бродеха наоколо, дебнеха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, като казваха: „Ще чакаме до съмване, тогава ще го убием.“ ³ А Самсон спа до среднощ. Тогава стана, грабна двете крила на градските порти с двата им стълба, изкърти ги заедно с напречната греда, сложи ги на раменете си и ги изнесе на върха на планината, която се намира срещу Хеврон^[a].

⁴ След това той се влюби в една филистимка от долината Сорек на име Далида. ^5 (A)Дойдоха при нея филистимските князе и ѝ казаха: „Уговори го и разбери откъде идва неговата огромна сила и още – как можем да го надвием и да го вържем така, че да го омаломощим. А всеки от нас ще ти даде за това по хиляда и сто сикли сребро.“

⁶ Тогава Далида попита Самсон: „Кажи ми откъде идва твоята огромна сила и с какво да те вържат така, че да те омаломощят?“ ⁷ Самсон ѝ отговори: „Ако ме вържат със седем още сурови, неизсъхнали тетиви, тогава аз ще загубя силата си и ще стана обикновен човек.“ ⁸ Филистимските князе ѝ донесоха седем още сурови, неизсъхнали тетиви и тя го върза с тях. ⁹ В това време в другата стая стояха в засада няколко мъже. Тя викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той разкъса тетивите, както се разкъсва кълчищен конец, когато се доближи до огън. Така и не се разбра тайната на силата му.

¹⁰ След това Далида каза на Самсон: „Ето ти ми се подигра и ме измами. Кажи ми сега с какво трябва да те вържат?“ ¹¹ Той ѝ отговори: „Ако ме вържат с нови, още неупотребявани въжета, аз ще загубя силата си и ще стана обикновен човек.“ ¹² Далида взе нови въжета, върза го и извика към него: „Самсоне! Филистимци идват срещу тебе!“ В това време в другата стая стояха в засада няколко мъже. Той обаче разкъса като конци въжетата по раменете.

¹³ Далида пак каза на Самсон: „Ти все ми се подиграваш и ме мамиш. Кажи ми с какво трябва да те вържат?“ В отговор той каза: „Ако втъчеш седемте плитки по главата ми в основата на платното на твоя стан и здраво ги забиеш с клин към кросното^[b].“ ¹⁴ И тя ги заби с клин^[c]. Тогава му викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той се събуди от съня си и измъкна клина от стана заедно с платното^[d].

¹⁵ Тогава Далида заговори пред него: „Защо казваш: ‘Обичам те’, а сърцето ти не е с мене? Ето ти вече три пъти ме излъга и не ми откри в какво се състои огромната ти сила.“ ¹⁶ А понеже тя му досаждаше с думите си всеки ден и го притесняваше все повече и повече, той страдаше до смърт. ¹⁷ Най-после Самсон разкри всичко с думите: „Косата ми никога не е била бръсната, защото аз още от рождението си съм назорей, посветен на Бога. Ако някой ме обръсне, силата ми ще ме напусне; аз ще отслабна и ще бъда като всеки друг човек.“

Самсон в плен

¹⁸ Като разбра Далида, че той ѝ разкри всичко, изпрати пратеници и повика филистимските князе. Тя им каза: „Елате и този път – той ми разкри всичко.“ Тогава филистимските князе дойдоха при нея и ѝ донесоха пари на ръка. ¹⁹ Далида приспа Самсон на коленете си, повика един човек, заповяда му да обръсне седемте плитки по главата му. Тогава той започна да отслабва и силата му го напусна. ²⁰ Тя викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той се събуди от съня си и си каза: „И този път, както досега, ще се изплъзна.“ Но той не знаеше, че Господ беше отстъпил от него. ²¹ Филистимците го заловиха и му избодоха очите, доведоха го в Газа, оковаха го с двойни медни вериги и той беше заставен да мели в затвора. ²² Но косата на главата му започна пак да расте, както беше обръсната.

Смъртта на Самсон

²³ Филистимските князе се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се веселят, защото си казаха: „Нашият бог предаде под властта ни врага ни Самсон.“ ²⁴ Когато го видя, народът също прославяше своя бог с думите: „Нашият бог предаде под наша власт врага ни и опустошителя на земята ни, който изби много наши сънародници.“ ²⁵ А когато се развеселиха сърцата им, князете казаха: „Доведете Самсон да ни развлича.“ И така, доведоха Самсон от затвора и той ги развличаше; поставиха го обаче между стълбовете. ²⁶ Но Самсон каза на младежа, който го водеше за ръка: „Заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи този храм, за да се подпра на тях.“ ²⁷ А храмът беше пълен с мъже и жени. Там бяха всички филистимски князе, а на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсон, който беше станал за посмешище на всички тях.

²⁸ Тогава Самсон молитвено призова Господа с думите: „Господи Боже! Спомни си за мене и ми дай само този път сила, о, Боже, за да си отмъстя изведнъж на филистимците за двете си очи!“ ²⁹ Тогава Самсон обгърна двата средни стълба, на които се крепеше храмът, и силно ги налегна: единия с дясната си ръка, а другия – с лявата. ³⁰ Самсон викна: „Така ще умра аз заедно с филистимците!“ Той наблегна с всички сили и храмът рухна върху князете и върху целия народ, който се намираше в него. Така умрелите, които Самсон уби при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше убил през живота си.

^31 (B)След това дойдоха неговите братя и цялото семейство на баща му, взеха го, отнесоха го и го погребаха в гроба на баща му Маной, между Цора и Естаол. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет години.

Апостол Павел в Македония и Елада

20 ^(A)Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония. ² А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция. ^3 (B)Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. ^4 (C)До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим. ⁵ Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада. ^6 (D)А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.

Възкресяване на Евтих

⁷ В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ. ⁸ В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи. ⁹ Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. ^10 (E)Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ ¹¹ И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува. ¹² Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.

Пътуване към Милет

¹³ А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша. ¹⁴ И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. ¹⁵ На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет. ^16 (F)Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.

Реч на апостол Павел пред презвитерите в Ефес

¹⁷ От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери. ^18 (G)И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, ^19 (H)служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; ^20 (I)как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, ²¹ как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. ^22 (J)И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там ^23 (K)(L)освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. ^24 (M)Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. ²⁵ И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство. ^26 (N)Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, ^27 (O)защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. ^28 (P)И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. ^29 (Q)Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. ^30 (R)Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. ^31 (S)Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. ³² А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени. ^33 (T)От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. ^34 (U)Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. ^35 (V)С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: ‘По-блажено е да се дава, отколкото да се взима’.“ ³⁶ И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. ³⁷ Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, ^38 (W)наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

Писмо на пророк Йеремия до откараните в плен

29 ^(A)Ето думите на писмото, което пророк Йеремия изпрати от Йерусалим на останалите живи старейшини, свещеници и пророци и целия народ, които Навуходоносор беше пленил в Йерусалим и откарал във Вавилон, ² след като цар Йехония, царицата майка, скопците, първенците от Юдея и от Йерусалим, ковачите и занаятчиите бяха излезли от Йерусалим; ³ и им го предаде чрез Еласа, син на Шафан, и чрез Гемария, син на Хелкия, които юдейският цар Седекия изпрати до Вавилон при Навуходоносор, вавилонския цар, с думите:

⁴ „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог, на всичките пленници, които Аз закарах в плен от Йерусалим във Вавилон: ⁵ ‘Градете си къщи и живейте в тях, засаждайте градини и яжте плодовете им. ⁶ Вземайте си жени и народете синове и дъщери. И вземайте жени за синовете си и омъжвайте дъщерите си, за да раждат синове и дъщери, и се умножавайте там, а не намалявайте! ⁷ Но грижете се за мира на града, където ви изпратих в плен, и молете се на Господ за него, защото в неговото благополучие ще имате и вие благополучие.’ ⁸ Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Не се оставяйте да ви мамят пророците, които са между вас, и гадателите ви и не слушайте приказките за сънищата им, които те биха могли да сънуват, ⁹ защото те ви пророкуват лъжа в Мое име – Аз не съм ги изпращал’, казва Господ.“

^10 (B)Защото така казва Господ: „Когато се изпълнят седемдесет години във Вавилон, ще ви посетя и ще изпълня доброто Си слово за вас, като ви върна пак на това място. ¹¹ Защото само Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам надежда за бъдещето. ¹² Тогава ще извикате към Мене и ще дойдете, и ще Ми се помолите, а Аз ще ви послушам. ^13 (C)Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, ако Ме потърсите с цялото си сърце. ¹⁴ Ще Ме намерите, казва Господ, и ще обърна вашата съдба и ще ви събера от всичките народи и от всичките места, където ви бях пръснал, казва Господ, и ще ви върна на мястото, откъдето направих да бъдете закарани в плен, ¹⁵ понеже казахте: ‘Господ ни е издигнал пророци във Вавилон’.“

¹⁶ И още така каза Господ за царя, който седи на Давидовия престол, и за целия народ, който живее в този град, за братята ви, които не излязоха с вас в плен, ^17 (D)така казва Господ Вседържител: „Ето Аз ще изпратя върху тях меч, глад и мор и ще ги направя като развалени смокини, толкова лоши, че не могат да се ядат. ^18 (E)И ще ги преследвам с меч, глад и мор, и ще ги направя за ужас на всички царства по земята, да бъдат за проклятие и ужас, за подигравка и посрама сред всичките народи, при които съм ги прогонил, ¹⁹ защото не се вслушаха в думите Ми, казва Господ, които им изпращах чрез пророците, Моите слуги, пращах им ги постоянно, но те не слушаха. ²⁰ А всички вие, които сте в плен и които Аз изпратих от Йерусалим във Вавилон, послушайте словото на Господ.“ ²¹ Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог, за Ахав, син на Колая, и за Седекия, син на Маасея, които в Мое име ви пророкуват лъжа: „Ето Аз ще ги предам в ръцете на вавилонския цар Навуходоносор, който ще ги избие пред очите ви. ²² И заради тяхната участ всички пленници от Юдея, които са във Вавилон, ще използват като проклятие думите: ‘Нека Господ ти стори като на Седекия и на Ахав, които вавилонският цар опече на огън!’, ²³ защото те извършиха позорни дела в Израил, прелюбодействаха с жените на ближните си и в Мое име говореха лъжи, което не съм им заповядвал. Но Аз зная това и съм свидетел казва Господ.“

²⁴ Също на нехеламеца Шемаия кажи: ²⁵ „Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Понеже си изпратил вест от свое име до целия народ, който е в Йерусалим, и до свещеник Софония, Маасевия син, и до всички свещеници, като си писал: ²⁶ «Господ те е поставил свещеник на мястото на свещеник Йехояда, за да бъдеш надзорник в Господния дом за всеки луд мъж, който се прави на пророк, да го поставиш в дървена стегалка и в окови, ²⁷ а сега, защо не си наказал Йеремия от Анатот, който действа като пророк при вас?» ²⁸ Защото той е изпратил и във Вавилон да ни кажат: Пленът ще трае дълго. Градете къщи и живейте в тях, и засаждайте градини, и яжте техните плодове’!“

²⁹ И свещеник Софония прочете това писмо, за да чуе пророк Йеремия. ³⁰ Тогава Господ съобщи следното на Йеремия: ³¹ „Изпрати до всички пленени да кажат: ‘Така казва Господ за Шемаия Нехеламеца: Понеже Шемаия ви е пророкувал, без да съм го изпращал, и ви е измамил да се уповавате на лъжа, ^32 (F)затова така казва Господ: «Ето Аз ще накажа Шемаия Нехеламеца и потомството му. Няма да има мъж от тях да живее посред този народ и няма да види доброто, което Аз ще направя на народа Си, казва Господ, защото той е предизвиквал бунт против Господ»’.“

Иисус Христос на съд пред Пилат

15 ^(A)Веднага на другата сутрин първосвещениците заедно със стареите и книжниците, както и целият синедрион, се събраха на съвет, вързаха Иисус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат.

² Пилат Го попита: „Ти ли си юдейският Цар?“ А Той отговори: „Ти сам го казваш.“ ³ Тогава първосвещениците повдигнаха много обвинения против Него. ^4 (B)А Пилат пак Го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Виж за колко неща Те обвиняват.“ ⁵ Но Иисус повече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.

^6 (C)А на празника Пасха той им освобождаваше по един затворник, когото те поискат. ⁷ Имаше един човек на име Варава, затворен заедно с бунтовници, които по време на бунт бяха извършили убийство. ⁸ Народът завика^[a] и започна да моли Пилат да постъпи така, както винаги. ⁹ А той им отговори: „Искате ли да ви освободя юдейския Цар?“ ¹⁰ Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. ^11 (D)Но първосвещениците подбудиха народа да измоли по-добре да им освободи Варава. ¹² Пилат пак им заговори: „Как искате да постъпя с Този, Когото вие наричате юдейски Цар?“ ¹³ Те отново закрещяха: „Разпъни Го!“ ^14 (E)Пилат им рече: „Та какво зло е извършил Той?“ Но те още по-силно закрещяха: „Разпъни Го!“

¹⁵ Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна на свобода Варава, а нареди Иисус да бъде бичуван и разпънат.

Издевателството на войниците

^16 (F)Войниците Го отведоха в двореца, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина. ¹⁷ Облякоха Му багреница, сплетоха венец от тръни и Му го наложиха на главата. ¹⁸ След това започнаха да Го поздравяват: „Радвай се, Царю юдейски!“ ¹⁹ Биеха Го по главата с тръстиков прът, заплюваха Го и Му се покланяха, коленичейки. ^20 (G)След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

Разпъване на Иисус Христос

²¹ Тогава заставиха някой си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, който се връщаше от полето, да носи кръста Му. ^22 (H)Заведоха Го в местността Голгота, което в превод означава Лобно място. ²³ Подаваха Му да пие вино, смесено със смирна, но Той не прие. ^24 (I)Онези, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий кой какво да вземе. ²⁵ Беше третият час, когато Го разпънаха. ²⁶ Имаше и надпис с обвинението Му: „юдейският цар“.

²⁷ Заедно с Него разпънаха двама разбойници – единия отдясно, а другия отляво на Него. ^28 (J)Тогава се сбъдна Писанието, което казва: „И към престъпниците бе причислен^[b].“ ^29 (K)Минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глава и викаха: „У-у…! Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го изграждаш, ³⁰ спаси Себе Си и слез от кръста!“ ³¹ Също и първосвещениците заедно с книжниците се присмиваха и говореха помежду си: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси. ³² Христос, Царят на Израил, нека сега слезе от кръста, за да видим и да повярваме.“ Също така Го ругаеха и разпънатите с Него.

Кръстна смърт на Иисус Христос

^33 (L)В шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. ^34 (M)А в деветия час Иисус извика с висок глас: „Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ?“, което в превод означава: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“ ³⁵ Някои от застаналите наоколо, като чуха, казаха: „Вижте, вика Илия.“ ^36 (N)Един пък прибяга, натопи гъба в оцет и като я надяна на тръстиков прът, подаде Му да пие с думите: „Хайде да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.“ ³⁷ А Иисус, като извика силно, издъхна.

^38 (O)И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу. ³⁹ А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той извика така и издъхна, каза: „Наистина Този Човек е бил Божий Син.“

^40 (P)(Q)Там бяха също жени, които гледаха отдалеч. Между тях бяха Мария Магдалина, Мария, майка на малкия Яков и на Йосия, както и Саломия. ^41 (R)Те и тогава, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, дошли заедно с Него в Йерусалим.

Снемане на Иисус от кръста и погребението Му

^42 (S)(T)А когато вече се свечери – понеже беше подготвителен ден^[c], което означава денят срещу събота, – ⁴³ дойде Йосиф от Ариматея, виден член на съвета^[d], който също очакваше Божието царство. Той се осмели да влезе при Пилат и поиска тялото на Иисус. ⁴⁴ Пилат се учуди, че Той вече е умрял. Затова повика стотника и го попита дали отдавна е умрял. ⁴⁵ Когато стотникът потвърди, Пилат предаде тялото на Йосиф. ^46 (U)А той, като купи плащаница, сне Го, обви Го в плащаницата и Го положи в гроб, изсечен в скала. След това той привали камък върху входа на гроба. ⁴⁷ А Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.