M’Cheyne Bible Reading Plan
Избиране и помазване на Давид за цар
16 (A)Господ запита Самуил: „Докога ще тъгуваш за Саул – Аз го отхвърлих, за да не бъде вече цар над Израил? Напълни рога си с елей и тръгни на път. Аз ще те изпратя във Витлеем при Йесей, защото Си избрах цар измежду неговите синове.“ 2 Самуил отговори: „Как да отида? Ако Саул чуе, ще ме убие.“ Господ каза: „Вземи със себе си една телица и кажи: ‘Дойдох да принеса жертва пред Господа.’ 3 Покани и Йесей на жертвоприношението. Аз сам ще ти покажа какво да правиш и ти ще Ми помажеш онзи, когото ти посоча.“ 4 Самуил постъпи така, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, градските старейшини изплашени го посрещнаха и запитаха: „С мир ли идваш?“ 5 Той отговори: „С мир. Дойдох да принеса жертва пред Господа. Осветете се и елате с мене на жертвоприношение.“ Той освети Йесей и синовете му и ги покани на жертвоприношението.
6 Когато те пристигнаха и Самуил видя Елиав, помисли си: „Наистина, този е Негов помазаник пред Господа!“ 7 (B)Но Господ каза на Самуил: „Не гледай външността му и високия му ръст; Аз го отхвърлих. Бог не гледа така, както гледа човек, защото човек гледа лицето, а Господ гледа сърцето.“ 8 Йесей повика Аминадав и го представи пред Самуил. Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“ 9 Йесей представи Сама. Но Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“ 10 Така Йесей представи пред Самуил седмината си синове, но Самуил каза на Йесей: „Господ не е избрал тези.“
11 Самуил попита Йесей: „Това ли са всичките ти синове?“ Йесей отговори: „Остава още най-малкият. Той пасе овцете.“ Самуил каза на Йесей: „Изпрати да го доведат, защото няма да седнем на жертвената трапеза, докато той не дойде тука.“ 12 (C)Тогава Йесей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив на вид. Тогава Господ каза: „Стани, помажи го, защото това е самият той.“ 13 (D)Самуил взе рога с елей и го помаза сред братята му, и Господният Дух слезе върху Давид и го съпътстваше от онзи ден и нататък. След това Самуил стана и се прибра в Рама.
14 Господният Дух обаче беше отстъпил от Саул и зъл дух от Господа го измъчваше. 15 Слугите на Саул му казаха: „Ето зъл дух от Бога те измъчва. 16 Нека нашият господар заповяда на служителите си, които стоят пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на арфа. Когато злият дух от Бога дойде върху тебе, нека той свири с ръка. Тогава отново ще ти бъде по-добре.“ 17 Саул нареди на слугите си: „Намерете ми човек, който знае добре да свири, и ми го доведете.“ 18 Тогава един от младите му слуги заговори: „Аз видях във Витлеем един син на Йесей, който знае да свири. Той е храбър и добър боец, говори умно и е хубавец, и Господ е с него.“ 19 Саул изпрати вестители до Йесей да му кажат: „Изпрати при мене сина си Давид, който е при стадото.“ 20 Йесей взе осел, натовари го с хляб, един мях вино и едно яре и ги изпрати заедно със сина си Давид при Саул. 21 Така Давид дойде при Саул и стана негов служител. Той се хареса много на Саул и му стана оръженосец. 22 А Саул изпрати да кажат на Йесей: „Нека Давид остане на служба при мене, понеже придоби моето благоволение.“ 23 Когато духът от Бога дойдеше върху Саул, Давид вземаше арфата и свиреше. На Саул му ставаше леко и по-весело и злият дух отстъпваше от него.
Да не съдим другите
14 (A)Приемайте немощния във вярата, без да оспорвате разбиранията му. 2 Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде само зеленчук. 3 (B)Който яде всичко, да не презира онзи, който не яде, и който не яде, да не осъжда онзи, който яде всичко, понеже Бог го е приел. 4 (C)Кой си ти, че съдиш чуждия слуга? Пред своя господар той стои или пада. И ще бъде изправен, защото Бог[a] има силата да го изправи. 5 Един прави разлика между дните по важност, а друг смята всички дни за еднакви. Нека всеки постъпва според разбирането си. 6 Който прави разлика между дните, прави я за Господа, и който не прави разлика между дните, за Господа не я прави[b]. Който яде всичко, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и също благодари на Бога. 7 (D)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, 8 но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме. И така, живеем ли или умираме – на Господа принадлежим. 9 Защото Христос затова умря, възкръсна[c] и оживя, за да господства и над мъртви, и над живи. 10 (E)Така че ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съда на Христос[d]. 11 (F)Защото е писано: „Жив съм Аз!“, казва Господ. „Пред Мене ще се преклони всяко племе и всеки език ще изповяда Бога.“ 12 Така всеки от нас ще отговаря пред Бога за себе си.
Да не съблазняваме братята си
13 Затова нека не се осъждаме вече един друг, а по-добре обсъдете това – да не поставяте пред брат си препятствие или съблазън. 14 (G)Аз зная и съм убеден чрез Господ Иисус, че няма нищо само по себе си нечисто. То е нечисто само за онзи, който го смята за нечисто. 15 Ако пък онова, което ядеш, смущава брат ти, вече не постъпваш по любов. Не погубвай със своето ястие онзи, за когото Христос умря. 16 Затова нека не се охулва онова, което е добро за вас! 17 (H)Защото Божието царство не е ядене или пиене, а праведност, мир и радост, дарявани от Светия Дух. 18 Който с тези добродетели служи на Христос, приятен е на Бога и почитан от хората. 19 Затова нека се стремим към онова, което носи мир и взаимно укрепване във вярата. 20 Заради ястие не разрушавай Божието дело. Всяка храна е чиста, но лошо е, когато човек с яденето си съблазнява другите. 21 По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, съблазнява или отслабва[e] във вярата. 22 Имаш ли вяра – имай я за себе си пред Бога! Блажен е, който не трябва да осъжда себе си за онова, което одобрява. 23 И ако някой прави разлика в храните, но яде всичко, той е осъден, защото не го върши от вяра; а всичко, което не е от вяра, е грях.
Скръб за разорения Йерусалим
1 (A) [a] Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден!
Стана като вдовица. Великата столица между народите,
княгинята сред областите стана поданица.
2 (B)Горко плаче тя нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ.
Измежду всичките ѝ любовници няма кой да я утеши.
Всички нейни приятели ѝ изневериха, станаха нейни врагове.
3 Юда отиде и се пресели поради бедствие и тежко робство.
Живее между езичници, не намира покой.
Всички, които го преследваха, го настигнаха в теснини.
4 (C)Пътищата към Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празници.
Всичките му порти запустяха. Свещениците му въздишат,
девиците му са печални. Горко и на самия него!
5 (D)Враговете му го покориха, неприятелите му плячкосват,
защото Господ му изпрати скърби поради многото му беззакония;
децата му бяха подкарани в плен пред противника.
6 И беше взето от Сионовата дъщеря цялото ѝ великолепие.
Първенците ѝ са като елени, които не намират пасища.
Изтощени, те не можеха да избягат от преследвача.
7 В дните на бедността и на лишението от дом Йерусалим си спомни
за всички свои съкровища, каквито имаше в предишни дни.
Когато народът му падна във вража ръка, никой от неговите съюзници не му помогна.
Враговете му злорадстват и се надсмиват за неговото опустошение.
8 (E)Йерусалим тежко съгреши. Затова стана за отвращение.
Всички, които го прославяха, го презряха, защото видяха голотата му.
И сам той въздиша и се обръща назад в посрама.
9 По полата му беше нечистотата му, но той не помисляше за следствието от греха си
и се унизи много, и няма кой да го утеши.
„Погледни, Господи, моето бедствие, казва той, понеже врагът ми се е възгордял!“
10 (F)Врагът простря ръка върху всичките му скъпоценности.
Той вижда в ужас как езичници навлизат в светилището на Господа,
за което Ти си заповядал да не влизат в Твоето събрание.
11 Целият му народ въздиша, търсейки хляб,
дава ценности за храна, за да запази живота си.
„Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!“
12 (G)Вие, които минавате по пътя, дано не ви сполети подобно нещо!
Погледнете и вижте, има ли болка като моята болка,
каквато ме е сполетяла,
каквато Господ ми изпрати в деня на пламенния Си гняв?
13 Той изпрати отгоре огън в костите ми, който ги обхвана;
постави клопка за краката ми, повали ме, направи ме да бедствам,
направи ме пуст и да боледувам всеки ден.
14 (H)Ярема на беззаконията ми Той
стегна около шията ми.
Те се сплетоха и се струпаха на врата ми.
Той отслаби силите ми.
Господ ме предаде в ръцете на ония,
на които не мога да противостоя.
15 (I)Господ повали всред мене всички мои храбри мъже,
свика против мене събрание, за да унищожи младите ми воини.
Като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Юда.
16 Затова аз плача. Окото ми, окото ми вода излива,
понеже е далече от мене утешител,
който би оживил душата ми.
Жителите ми са съсипани, понеже врагът надделя.
17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши.
Господ даде заповед срещу Яков съседите му да станат негови врагове.
Йерусалим стана нечистота посред тях.
18 Справедлив е Господ, защото се разбунтувах срещу словото Му.
Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка!
Момичетата и младежите ми бяха взети в плен.
19 Зова любовниците си, но те ме излъгаха.
Свещениците ми и старците ми умират от глад в града,
когато си търсят храна, за да запазят живота си.
20 (J)Погледни, Господи, защото съм в беда. Вътрешността ми се вълнува.
Сърцето ми се обърна в мене, задето Ти се противопоставих упорито.
По улицата мечът ме лиши от деца, а вкъщи – владее смърт.
21 Чуха, че стена, а утешител нямам.
Чуха всичките ми врагове за моята неволя и се зарадваха, че Ти си сторил това.
О, да би привел деня, който Ти възвести, и те да станеха като мене!
22 Нека се разкрие пред лицето Ти цялата им порочност.
И постъпи с тях, както постъпи с мене поради всичките ми грехове,
защото са тежки моите стенания и сърцето ми изнемогва.
Псалом, посветен на покаянието
32 (A)(B)Псалом на Давид. Поучителен.
Блажен е онзи, чието беззаконие е простено
и чийто грях е покрит!
2 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях
и в чийто дух няма лукавство!
3 (C)Костите ми отъняха от всекидневното ми охкане,
когато не изповядвах своите грехове,
4 защото Твоята ръка ден и нощ тежеше над мене;
изчезна моята сила като през лятна засуха.
5 (D)Но аз изповядах греха си пред Тебе и не скрих вината си.
Аз казах: „Ще изповядам пред Господа своите престъпления“,
и Ти прости вината за греха ми.
6 Затова нека всеки праведник Ти се помоли,
когато се нуждае,
и тогава големите вълни
няма да го достигнат.
7 Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб,
обграждаш ме с песни на избавление.
8 (E)„Ще те надаря с разум – казва Бог, –
ще ти посоча пътя, по който да вървиш;
ще те съветвам,
Моето око бди над тебе.“
9 „Не бъдете като кон и като муле,
които нямат разум.
Техните челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник,
за да ти се покоряват.“
10 Много са бедите, отредени за нечестивия,
а този, който се уповава на Господа,
него го обгръща милост.
11 (F)Радвайте се заради Господа и ликувайте, праведници;
тържествувайте вие, всички чисти по сърце.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.