M’Cheyne Bible Reading Plan
Грижа за запазване на Вениаминовото племе
21 Израилтяните се заклеха в Масифа с думите: „Никой от нас да не дава дъщеря си за жена на човек от Вениаминовото племе.“ 2 Но народът дойде във Ветил. Там всички седяха пред Бога чак до вечерта и заплакаха горко със силен глас 3 с думите: „Господи, Боже Израилев! Защо стана това в Израил – днес изчезна едно цяло Израилско племе?“ 4 На другия ден народът стана рано, издигна жертвеник във Ветил и бяха принесени всеизгаряния и мирни жертви. 5 Тогава израилтяните запитаха: „От всичките Израилеви племена кой не беше дошъл на събранието на цялото общество пред Господа?“ Защото велико проклятие беше отправено срещу онези, които не бяха дошли на събранието пред Господа в Масифа. Заедно с това беше определено, че такива ще бъдат предадени на смърт. 6 Но израилтяните се съжалиха над братското си Вениаминово племе и казаха: „Днес беше отсечено едно племе от Израил. 7 Как да постъпим с оцелелите от тях относно жените, тъй като сме се заклели пред Господа да не им даваме дъщерите си за жени?“
8 Затова пак казаха: „От Израилевите племена кой не беше дошъл на събранието, кой не е дохождал пред Господа в Масифа?“ Оказа се, че никой от Явис Галаадски не бе дошъл на събранието в стана пред Господа. 9 Защото, след като преброиха хората, участвали в това събрание, оказа се, че не е имало нито един от жителите на Явис Галаадски. 10 Затова израилската общност изпрати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им беше заповядано: „Отидете и поразете с меч жителите на Явис Галаадски заедно с жените и децата. 11 (A)Ето какво трябва да направите – избийте всеки мъж и всяка жена, която е познала мъжко легло[a].“ 12 Между жителите на Явис Галаадски се намериха четиристотин девойки, непознали мъжко легло. Те бяха доведени в стана при Силом, който е в ханаанската земя. 13 Тогава цялото Израилско общество изпрати представители да преговарят с вениаминците, които бяха в скалата Римон, и да им обявят мир. 14 Така вениаминците се завърнаха при израилтяните и им бяха дадени за жени оцелелите живи изсред жените на Явис Галаадски. Но се оказа, че те не стигаха.
15 А народът жалеше за Вениаминовото племе – затова, че Господ е допуснал да се накърни целостта на Израилевите племена. 16 Тогава старейшините на Израилското общество разсъждаваха: „Какво да направим за оцелелите вениаминци по отношение на жени за тях, понеже жените от Вениаминовото племе са избити?“ 17 И казаха още: „Наследствената земя нека остане за оцелелите вениаминци, за да не изчезне едно племе от Израил. 18 Но ние не можем да им дадем за жени от нашите дъщери, защото израилтяните се заклеха с думите: ‘Проклет да е този, който даде жена на мъже от Вениаминовото племе!’“
19 Затова решиха: „Ето всяка година в Силом се провежда празник, посветен на Господа, на север от Ветил и на изток от пътя, който отива от Ветил към Сихем, както и на юг от Левона.“ 20 Ето защо заповядаха на вениаминците: „Идете, скрийте се в лозята 21 и гледайте, когато излязат силомските девойки да играят на хоро, изскочете от лозята и всеки да си грабне за жена по една от силомските девойки. След това се върнете във Вениаминовата земя. 22 Ако бащите на тези девойки дойдат при нас и започнат да спорят, ние ще им кажем: ‘Бъдете снизходителни към вениаминците заради нас, понеже през войната ние не запазихме за всеки от тях жена, а и вие не им дадохте – така че сега вие не сте виновни.’“
23 Вениаминците постъпиха точно така и според броя си взеха жени от танцуващите на хорото девойки, отвлечени от тях. След това си тръгнаха, отново се завърнаха в земята си, получена в наследство, изградиха градове и заживяха в тях. 24 Тогава израилтяните се разотидоха оттам – всеки в племето си и в рода си, оттам всеки замина за земята си, получена в наследство.
25 (B)В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.
Апостол Павел пред управителя Фест
25 А три дена след като пристигна в областта, Фест отиде от Кесария в Йерусалим. 2 Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му предявиха обвиненията си против Павел и го молеха 3 (A)да прояви блогосклонност, като изпрати да го повикат в Йерусалим. А те крояха засада, за да го убият по пътя. 4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и самият той скоро ще се върне там. 5 „Затова“, каза той, „влиятелните сред вас нека дойдат с мене и ако той е направил нещо нередно, нека го обвинят.“
6 И след като прекара при тях над десет дена[a], Фест се върна в Кесария. На другия ден седна на съдийското място и заповяда да доведат Павел. 7 (B)Когато той се яви, дошлите от Йерусалим юдеи го заобиколиха и започнаха да привеждат против Павел много и тежки обвинения, които не можеха да докажат. 8 (C)А той в своя защита рече: „С нищо не съм съгрешил нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора.“
9 (D)Фест обаче искаше да угоди на юдеите и отвърна на Павел: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там, пред мене, да бъдеш съден за това?“ 10 Павел отговори: „Аз стоя пред императорски съд и тук трябва да бъда съден. Юдеи не съм обиждал с нищо, както и ти много добре знаеш. 11 (E)Защото, ако съм нарушил закона и съм извършил нещо лошо, което заслужава смърт, аз съм готов да умра. Но ако няма нищо такова, както тези ме обвиняват, никой не може да ме предаде на тях. Искам императорски съд!“ 12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отвърна: „Императорски съд искаш, при императора ще отидеш.“
Апостол Павел пред цар Агрипа и Вереника
13 След няколко дена цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест. 14 (F)Там престояха доста дни и Фест представи на царя делото на Павел, като каза: „Има един човек, оставен от Феликс в окови. 15 Когато първосвещениците и юдейските стареи предявиха обвинения срещу него, аз бях в Йерусалим и искаха да бъде осъден. 16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичайно да предават човека на смърт, преди обвиненият да има пред себе си обвинителите и да му се позволи да се защити от обвинението. 17 (G)И когато те се събраха тук, на другия ден, без никакво отлагане аз седнах на съдийското място и заповядах да доведат човека. 18 (H)Явиха се обвинителите, но не представиха нито едно обвинение, каквото аз очаквах. 19 Те имаха някакви спорове с него върху тяхната вяра и за някой си Иисус, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив. 20 Понеже бях затруднен да проуча този въпрос, попитах дали той иска да отиде в Йерусалим и там да бъде съден за това. 21 (I)Но тъй като Павел поиска да бъде оставен за императорско разследване, заповядах да го държат под стража, докато го изпратя при императора.“ 22 Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих желал и аз да изслушам този човек.“ А той отговори: „Утре ще го изслушаш.“
23 На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел. 24 (J)Фест рече: „Царю Агрипа и всички вие мъже, които сте тук с нас! Виждате този, за когото всички юдеи дойдоха при мене, и в Йерусалим – и тук, и викаха, че той не бива повече да живее. 25 (K)Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо, заслужаващо смърт, и понеже той сам поиска съд пред императора, реших да го изпратя там. 26 За него обаче не мога нищо определено да напиша на господаря. Затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, тъй че след разследването да имам какво да напиша. 27 Защото ми се струва неразумно да препращам затворник, без да отбележа и обвиненията против него.“
Верността на рехавовци – пример за Юдея и Йерусалим
35 (A)Слово, което дойде от Господ към Йеремия в дните на юдейския цар Йоаким, син на Йосия: 2 „Иди в дома на рехавовци и им говори, и ги доведи в една от стаите на Господния дом, и им дай вино!“ 3 Тогава взех Язания, син на Йеремия, Хавацинов син, и братята му, всичките му синове и целия дом на Рехав. 4 И ги отведох в дома Господен, в стаята на синовете на Ханан, син на Игдалия, Божия човек, която беше до стаята на първенците над стаята на сина на Шалум Маасий, пазача на вратата. 5 И поставих пред потомците на Рехав стомни, пълни с вино, и чаши и им казах: „Пийте вино!“
6 (B)Но те казаха: „Няма да пием вино, защото Йонадав, син на баща ни Рехав, ни заповяда: ‘Не пийте вино вие и потомците ви, 7 и къщи да не строите, семе да не сеете, лозя да не засаждате и да не притежавате, но живейте в шатри през всичките си дни, за да живеете дълго време на земята, в която сте пришълци’.“ 8 И ние послушахме гласа на Йонадав, сина на праотеца ни Рехав, за всичко, което ни заповяда: да не пием вино през всичките си дни – ние, жените ни, синовете ни и дъщерите ни; 9 и ние не строим къщи да живеем в тях, нямаме лозя и не засяваме ниви, 10 но живеем в шатри и се подчиняваме, и вършим всичко, което ни е заповядал баща ни Йонадав. 11 А когато вавилонският цар Навуходоносор дойде в тази страна, си казахме: „Да отидем в Йерусалим заради халдейската войска и заради арамейската войска; и ето ние живеем в Йерусалим.“
12 Тогава дойде слово Господне към Йеремия: 13 „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Иди и кажи на юдейските мъже и на йерусалимските жители: «Няма ли да вземете поука от това и да се вслушвате в думите Ми»?’, казва Господ.“ 14 „Думите на Йонадав, син на Рехав, който заповяда на потомците си да не пият вино, се изпълняват и до днес – ‘те не пият вино, защото спазват заповедта на своя праотец, а Аз постоянно ви говорих, но не Ме послушахте. 15 (C)И непрестанно изпращах при вас всичките Си служители, пророците, да казват: «Обърнете се всеки от лошия си път, поправете делата си и не отивайте при други богове да им служите, и ще живеете в тази страна, която дадох на вас и на вашите предци!» Но вие не обърнахте внимание и не Ме послушахте. 16 Макар че потомците на Йонадав, син на Рехав, изпълняват заповедта на своя праотец, която им е дал, този народ не се вслушва в Мене’.“ 17 Затова така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето ще докарам върху Юдея и върху всички йерусалимски жители бедствието, за което им говорих, но те не послушаха, призовавах ги, но те не отговаряха.“
18 А на рода на рехавовци Йеремия рече: „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Понеже се подчинихте на заповедта на баща си Йонадав и спазвахте всичките му заповеди, и извършвахте всичко, което ви заповяда, 19 затова така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: «От потомците на Йонадав, син на Рехав, няма да престане да има мъж, който да стои пред Мене винаги»’.“
Господ е защита за праведника
7 Плачевна песен на Давид, която изпя пред Господа заради делата на вениаминеца Хус.
2 [a] Господи, Боже мой, на Тебе се уповавам!
Спаси ме от всички, които ме преследват, и ме избави,
3 за да не изтръгне някой като лъв живота ми
и да не ме разкъса, когато няма кой да ме избави.
4 Господи, Боже мой! Ако съм сторил нещо,
ако има неправда в моите ръце,
5 ако съм отплащал със зло на онзи, който е бил в мир с мене,
ако съм обирал този, който ме е притеснявал без причина,
6 нека врагът да ме преследва и да ме хване;
нека стъпче живота ми в пръстта
и да захвърли славата ми в праха.
7 Стани, Господи, в гнева Си,
вдигни се против пламналата ярост на моите врагове!
Бди над мене, Боже мой, в съда, който си разпоредил.
8 Множество народи ще Те заобиколят.
Седни на трона над тях във висините.
9 Господ ще съди народите.
Съди ме, Господи,
според праведните ми дела и моята невинност.
10 (A)Нека престане злобата на нечестивите,
а праведния укрепи,
защото подлагаш на изпитание мислите и чувствата, справедливи Боже!
11 (B)Моята защита е Бог,
Който спасява справедливите по сърце.
12 Бог е справедлив Съдия, силен и дълготърпелив,
Който всеки ден наказва.
13 Ако някой не се покае,
Господ изостря меча Си,
изопва Своя лък и се прицелва,
14 (C)приготвя за него смъртоносни оръжия,
подготвя Своите палещи стрели.
15 (D)Ето нечестивият зачена зло,
бременен е с нещастие и ражда лъжа.
16 (E)(F)Изрови ров и го издълба,
но падна в направената яма.
17 Неговата злоба ще се обърне върху собствената му глава
и насилието му ще падне върху неговото теме.
18 Ще прославя Господа заради Неговата справедливост
и ще възпявам името на Всевишния Господ.
Божието величие и човешкото достойнство
8 За първия певец. На гетски струнен инструмент. Псалом на Давид.
2 [b] Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цялата земя!
Твоята слава се простира над небесата.
3 (G)От устата на деца и кърмачета
Ти си подготвил похвала.
4 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,
луната и звездите, които си поставил, казвам си:
5 (H)(I)„Какво е човекът, та го помниш,
и човешкото същество, та се грижиш за него?“
6 (J)Понижил си го малко спрямо ангелите,
със слава и чест си го увенчал.
7 (K)Поставил си го да владее над делата на Твоите ръце.
Покорил си всичко под краката му:
8 волове и овце,
така също и дивите животни;
9 птиците в небето и рибите в морето,
всичко, което прекосява морските води.
10 Господи, Боже наш,
колко е величествено Твоето име по цялата земя!
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.