M’Cheyne Bible Reading Plan
Раждане и детство на Самуил. Ана – майката на Самуил
1 (A)Имаше един човек от Рама – от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф. 2 Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата – Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна. 3 (B)Този човек всяка година отиваше от града си в Силом, за да се поклони и принесе жертва на Господ Вседържител. Там служеха като свещеници на Господа Офни и Финеес, двамата синове на Илий.
4 В деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше съответните дялове на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери. 5 А на Ана даваше най-добрия дял, тъй като тя нямаше деца, понеже обичаше Ана повече от Фенана, макар че Господ бе заключил утробата ѝ. 6 (C)Съперницата ѝ често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата ѝ. 7 Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше. 8 (D)Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“
Молитвата на Ана
9 След като се нахраниха в Силом, Ана стана[a]. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм. 10 Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач. 11 (E)Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и ѝ дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“
12 Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата ѝ. 13 Ана говореше тихо в сърцето си, само устните ѝ се мърдаха, гласът ѝ не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна. 14 Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“ 15 В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа. 16 Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“ 17 Илий ѝ отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“ 18 А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
19 На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея. 20 Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже[b] от Господа го измоли.
Самуил, посветен на Господа
21 Когато мъжът ѝ Елкана отиде с целия си дом в Силом, за да принесе годишната жертва пред Господа и оброците си[c], 22 Ана не тръгна[d]. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“ 23 Нейният мъж Елкана ѝ отговори: „Прави, каквото смяташ за добре. Остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата[e].“ Така жена му остана и кърми сина си, докато го отби.
24 А когато го откърми, тя го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле[f], една ефа брашно и мех с вино и отиде в дома Господен в Силом, макар че детето беше още малко. 25 [g] След като заклаха телето, [h] доведоха детето при Илий. 26 И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа. 27 Молих се за това дете и Господ изпълни молбата, която отправих към Него. 28 Затова аз го предавам на Господа. През всички дни на живота Си то ще служи на Господа“.
След това тя благоговейно се поклони там пред Господа.
Поздрав и благослов
1 (A)От Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отреден за Божието благовестие, 2 което Бог бе обещал преди това чрез пророците Си в светите Писания – 3 благовестието за Своя Син, Който се роди по плът от Давидов потомък 4 и бе открит от Духа на светостта в силата Му на Божий Син чрез възкресението на мъртвите като Иисус Христос, нашия Господ, 5 (B)чрез Когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата в Негово име всички народи, 6 сред които сте и вие – призованите от Иисус Христос. 7 (C)На всички вас, възлюбени от Бога, призовани вярващи, които сте в Рим – благодат и мир от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
Апостолът желае да посети Рим
8 (D)(E)Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, понеже за вашата вяра се говори по цял свят. 9 (F)Бог, на Когото служа от душа чрез благовестието за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас 10 и винаги се моля в молитвите си дано с Божия воля ми се отвори път някога да дойда при вас. 11 (G)Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваша подкрепа, 12 а това ще рече, като съм сред вас, да се подкрепим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя. 13 (H)Искам, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас – но срещах пречки, дори и досега, – за да принесе дейността ми плод и сред вас, както сред другите народи. 14 Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдри и невежи, 15 затова доколкото зависи от мене, готов съм да благовестя и на вас, които сте в Рим.
Силата на благовестието
16 (I)Не се срамувам от Христовото благовестие, понеже то е Божия сила за спасение на всеки вярващ, най-напред за юдеин, но също и за елин. 17 (J)Защото в него се открива как Бог оправдава[a] човека, стига той да има истинска вяра, както е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“
Греховността на езичниците
18 (K)Открива се и Божият гняв от небето върху всяко безчестие и неправда на хората, които с неправда потискат истината. 19 (L)Бог ги наказва, защото на тях е известно онова, което може да се знае за Бога, тъй като Бог им го откри. 20 А невидимото у Него – вечната Му сила и божествената същност, се виждат още от създаването на света, като се съзерцават творенията Му. Така че за тях няма извинение, 21 (M)понеже познаха Бога, но не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи. 22 Те казват, че са мъдри, но загубиха разум 23 (N)и вместо нетленния Бог те почитат кумири, подобни на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги. 24 (O)Затова и Бог ги предаде на нечистотата според желанията на сърцата им, за да се безчестят телата им сами в себе си.
25 (P)Те замениха истината за Бога с лъжа и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен за вечни времена. Амин. 26 Ето защо Бог ги предаде на срамни страсти: жените им замениха естественото сношение с противоестествено; 27 също и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в похот един към друг, вършеха безсрамия мъже на мъже и получаваха в тялото си възмездие, каквото подобаваше на тяхната заблуда. 28 И понеже не се постараха да приемат Бога с разума си, Бог ги остави на извратения им ум – да вършат неща, които не бива да вършат. 29 Затова са изпълнени с всякаква неправда, блудство[b], лукавство, алчност, злоба; пълни са със завист, убийства, разпри, измама, злонравие. Те клюкарстват, 30 клеветят, ненавиждат Бога, ругаят, горделиви са и се самовъзхваляват, изобретателни са в злобата си и не слушат родителите си; 31 те са безразсъдни, вероломни[c], жестоки, безсърдечни, безмилостни. 32 И макар да знаят, че според Божията справедливост които вършат такива дела, заслужават смърт, те не само ги вършат, но и са благосклонни към онези, които ги вършат.
Превземане на Йерусалим. Съдбата на цар Седекия и на пророк Йеремия
39 (A)В деветата година на юдейския цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор дойде с цялата си войска против Йерусалим и го обсади. 2 И в единадесетата година на Седекия, в деветия ден на четвъртия месец, пробиха стената на града. 3 Тогава в него влязоха всички първенци на вавилонския цар – Самгар-Нево, началникът на скопците Сарсехим, главният маг Нергал-Шарецер и всички други велможи на вавилонския цар, и се разположиха при Средната порта. 4 Когато юдейският цар Седекия и всичките му войници ги видяха, побягнаха и през нощта излязоха от града през царската градина, през портата между двете стени, и се запътиха към Йорданската долина. 5 Но войската на халдейците ги преследваше и застигнаха Седекия в равнината на Йерихон. Хванаха го и го заведоха в Ривла, в земята Емат, при вавилонския цар Навуходоносор, където той произнесе присъда над него. 6 Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му в Ривла. вавилонският цар закла и всички юдейски знатни хора, 7 а на Седекия избоде очите и го окова с окови, за да го закара във Вавилон. 8 Тогава халдейците изгориха царския дворец и къщите на народа и разрушиха йерусалимските стени. 9 И началникът на телохранителите Навузардан закара в плен във Вавилон народа, който беше останал в града – избягалите при него и оцелелия народ. 10 Но началникът на телохранителите Навузардан остави в юдейската земя бедния народ, който нямаше нищо, и същевременно му даде лозя и ниви.
11 А вавилонският цар Навуходоносор беше поръчал на началника на телохранителите Навузардан за Йеремия: 12 „Вземи го и се грижи за него, и не му прави нищо лошо, но постъпвай с него, както той ти каже.“ 13 Тогава началникът на телохранителите Навузардан, както и началникът на скопците Небушазбан, началникът на магите Нергал-Шарецер и всички военачалници на вавилонския цар, 14 изпратиха да вземат Йеремия от стражевия двор и го предадоха на Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, за да го заведат в една къща; и той живееше сред народа.
15 (B)А докато Йеремия все още беше затворен в стражевия двор, дойде слово от Господ към него: 16 „Иди и кажи на етиопеца Авдемелех: ‘Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: «Ето Аз ще направя да се сбъднат думите Ми за този град – за зло, а не за добруване. И те ще се сбъднат в оня ден пред очите ти, 17 но тебе ще те избавя в оня ден, казва Господ, и няма да бъдеш предаден в ръцете на хората, от които се боиш. 18 Защото непременно ще те избавя и ти няма да паднеш от меч, но животът ти ще бъде като придобивка за тебе, понеже се уповаваш на Мене, казва Господ»’.“
Упование в Божията милост
13 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Докога, Господи, съвсем ще ме забравяш?
Докога ще скриваш лицето Си от мене?
3 Докога моята душа ще понася страдания,
сърцето ми ще скърби ден и нощ?
Докога врагът ми ще се издига над мене?
4 Погледни, отговори ми, Боже мой!
Просветли моите очи, за да не заспя смъртен сън,
5 (B)за да не каже врагът ми: „Надвих му“
Тогава моите потисници ще се радват, ако се огъна.
6 [b] Но аз се надявам на Твоята милост.
Сърцето ми ще се зарадва за даденото ми от Тебе спасение.
Ще пея на Господа, понеже ми е сторил милост,
и ще възпея името на Всевишния Господ.
Да търсим Бога!
14 (C)(D)За първия певец. Псалом на Давид.
Неразумният казва в сърцето си:
„Няма Бог, Който да търси сметка!“
Хората се развратиха, извършиха отвратителни дела.
Няма кой да прави добро.
2 Господ погледна от небесата към хората,
за да види има ли разумен, който да търси Бога.
3 (E)Всички се отклониха, всички станаха покварени;
няма кой да прави добро, няма дори един.
4 Без разум ли са всички? Те вършат беззаконие,
разкъсват народа ми, сякаш ядат хляб,
и не призовават Господа.
5 Страх ще ги обземе там, където няма страх,
защото Бог е на страната на онези, които постъпват праведно.
6 Вие отнехте надеждите на бедния,
но Господ е неговото прибежище.
7 (F)„Кой ще даде спасение на Израил от Сион?“
Когато Господ избави Своя народ от робство,
тогава Яков ще се зарадва, Израил ще се развесели.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.