M’Cheyne Bible Reading Plan
Победата на Давид над Голиат
17 Филистимците свикаха своите отряди за битка и се събраха при Сокхот в Юдея, и се разположиха на лагер между Сокхот и Азек при Ефес-Дамим. 2 А Саул и израилтяните се събраха и лагеруваха в дъбовата долина, и се приготвяха за битката против филистимците. 3 Филистимците застанаха от едната страна на планината, а израилтяните – от другата страна на планината, така че долината беше между тях.
4 (A)От филистимския лагер излезе юнак на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя. 5 На главата си имаше шлем от бронз и беше облечен с люспеста броня, а бронята му тежеше пет хиляди сикли. 6 На краката си той имаше бронзови наколенки и между плещите си – бронзово леко копие. 7 Дръжката на копието му беше дебела като кросно за тъкане, а желязното острие на копието тежеше шестстотин сикли. И пред него вървеше оръженосец с голям щит. 8 Той застана и завика към израилските редици, казвайки: „Защо сте излезли, подредени за битка? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж и нека слезе при мене. 9 Ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби. Но ако аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни робувате.“ 10 Филистимецът каза също: „Днес аз ще посрамя израилските бойни редици. Дайте ми един мъж и ще се бием двамата.“ 11 Когато Саул и всички израилтяни чуха тези думи на филистимеца, разтрепериха се и много се уплашиха.
12 (B)Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем в Юдея на име Йесей, който имаше осем синове. В дните на Саул този мъж беше най-стар сред мъжете. 13 Тримата по-големи Йесееви синове отидоха на война със Саул. Имената на тримата му синове, които потеглиха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория – Аминадав, на третия – Сама. 14 Давид беше най-малък. Тримата по-големи отидоха със Саул, 15 а Давид се върна във Витлеем, за да пасе овцете на баща си. 16 Филистимецът излизаше сутрин и се представяше вечер четиридесет дена.
17 Йесей каза на сина си Давид: „Вземи за братята си тази ефа препечено жито и тези десет хляба и ги занеси бързо на братята си в лагера. 18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника, виж дали братята ти са добре и донеси вест от тях. 19 Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.
20 И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик. 21 Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други. 22 Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са. 23 Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу. 24 А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха. 25 Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“
26 (C)Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“ 27 И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“ 28 А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“ 29 А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“ 30 И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.
31 Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги съобщиха на Саул, и той го повика. 32 И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“ 33 Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“ 34 А Давид отвърна на Саул: „Твоят служител пасеше овцете на своя баща. Когато дойдеше лъв или мечка и отвлечеше овца от стадото, 35 аз се спусках след тях, удрях ги и ги изтръгвах от устата им. А когато се надигаха срещу мене, сграбчвах ги за гърлото, удрях ги и ги убивах. 36 Така твоят слуга е убивал лъв и мечка и на този необрязан филистимец ще се случи същото като с тях, понеже похули бойните редици на живия Бог.“ 37 Давид каза още: „Господ, Който ме избавяше от лапата на лъва и от лапата на мечката, Той ще ме спаси от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Върви и нека Господ да бъде с тебе!“
38 Саул облече Давид с дрехата си, постави на главата му бронзов шлем и му надяна ризница. 39 Давид запаса меча му върху дрехите си и се опита да ходи, понеже не се беше опитвал да ходи с такова въоръжение. И Давид каза на Саул: „Не мога да ходя с това, понеже не съм свикнал.“ Давид сне всичко това от себе си. 40 И той взе своята тояга в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги постави в овчарската торбичка, която му служеше за паласка. С прашката в ръка той тръгна към филистимеца.
41 И филистимецът тръгна, като вървеше и се приближаваше към Давид, а щитоносецът му беше пред него. 42 (D)И когато филистимецът погледна и видя Давид, презря го, понеже беше юноша, рус и с хубави очи. 43 Тогава филистимецът попита Давид: „Куче ли съм, че си тръгнал към мене с тояга[a]?“ И филистимецът прокле Давид в името на боговете си. 44 Филистимецът каза на Давид още: „Само ела при мене и ще дам тялото ти на небесните птици и на дивите животни.“ 45 Тогава Давид отвърна на филистимеца: „Ти идваш срещу мене с меч, дълго копие и късо копие за хвърляне, но аз идвам против тебе в името на Господ Вседържител, Бога на Израилевото войнство. 46 Днес Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще отсека главата ти. Тогава ще дам още днес твоя труп и труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите животни и цялата земя ще узнае, че в Израил има Бог. 47 (E)И всички, които са се събрали, ще узнаят, че не с меч или копие спасява Господ, защото сражението е на Господа и Той ще ви предаде в ръцете ни.“
48 Филистимецът продължи да върви и да се приближава към Давид и тогава Давид побърза и изтича към бойните редици, за да пресрещне филистимеца. 49 И Давид бръкна с ръка в торбичката, взе оттам един камък, хвърли го с прашката и улучи филистимеца в челото. Камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята. 50 Така Давид надви с прашка и камък филистимеца; удари го и го уби, без Давид да има меч в ръка. 51 Тогава Давид се затича и застана до филистимеца, взе меча му, изтегли го от ножницата, уби го и отсече главата му.
Когато филистимците видяха, че техният юнак умря, побягнаха. 52 Тогава мъжете от Израил и Юдея се вдигнаха, нададоха боен вик и преследваха филистимците до входа на Гет и портите на Екрон. И убитите филистимци лежаха по пътя от Шаарим до Гет и Екрон. 53 След като израилтяните се върнаха от голямото преследване на филистимците, оплячкосаха и лагера им. 54 (F)А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, но оръжието му постави в шатрата си.
55 Когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, попита военачалника Авенир: „Авенире, чий син е този юноша?“ Авенир отвърна: „Жив да си, царю, не зная.“ 56 Тогава царят каза: „Запитай сега чий син е този младеж!“ 57 И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе при Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му. 58 И Саул го попита: „Чий син си, млади човече?“ Давид отговори на Саул: „Син съм на твоя слуга Йесей от Витлеем.“
Примерът на Иисус Христос
15 Ние, силните, сме длъжни да подкрепяме слабите в немощите им, а не да търсим полза за себе си. 2 Нека всеки от нас живее в полза на ближния за укрепване в доброто. 3 (A)Защото и Христос не живя за Своя полза, а както е писано: „Хулите на онези, които Те хулят, Отче, паднаха върху Мене.“ 4 (B)А всичко, което бе писано преди, бе писано за наша поука, за да имаме надежда чрез търпението и чрез утехата от Писанията. 5 И нека Бог, изворът на търпение и утеха, ви даде да бъдете единодушни помежду си според волята на Иисус Христос, 6 за да славите единомислено и в един глас Бога и Отец на нашия Господ Иисус Христос.
7 Приемайте се взаимно, както Христос прие вас за слава на Бога. 8 И заявявам, че Иисус Христос стана слуга на обрязаните заради верността на Бога – за да утвърди обещанията, дадени на праотците, 9 (C)и езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: „Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи, и ще възпявам Твоето име.“ 10 (D)И пак е казано: Радвайте се, езичници, заедно с Неговия народ! 11 (E)И още: „Прославяйте Господа, всички езичници, прославяйте Го, всички народи!“ 12 (F)Исаия също казва: „Ще даде потомък Йесеевият корен и като се въздигне, ще властва над народите. На Него ще се надяват езичниците.“
13 А Бог, изворът на надежда, нека ви изпълни с голяма радост и мир във вярата, за да се умножава все повече вашата надежда чрез силата на Светия Дух.
Апостол Павел за дейността си като проповедник
14 И самият аз съм уверен за вас, братя мои, че вие сте пълни с благост, придобили сте дълбоко познание и можете да се наставлявате един друг. 15 Осмелих се, братя[a], да ви пиша по-открито, за да ви напомня някои неща. Това правя по силата на дадената ми от Бога благодат 16 да бъда служител на Иисус Христос сред езичниците и да върша свещенодействието на Божието благовестие, та присъединяването на езичниците, осветено от Светия Дух, да бъде приятно за Бога.
17 И така, благодарение на Иисус Христос мога да се похваля със служението си пред Бога. 18 Но няма да се осмеля да кажа нещо, което Христос да не е извършил чрез мене, за да станат езичниците послушни на Бога – извършено чрез слово и дело, 19 (G)със силата на знамения и чудеса и със силата на Божия Дух. Така разпространих Христовото благовестие от Йерусалим и навсякъде чак до Илирик. 20 (H)При това се стремих да благовестя не там, където името на Христос беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа, 21 (I)а както е писано: „Онези, на които не беше известено за Него, ще видят, и онези, които не бяха чули, ще разберат.“
Намерения на апостола за бъдещо благовестие
22 (J)Тъкмо това много пъти ми пречеше да дойда при вас. 23 Но сега, понеже нямам вече работа по тези места, а пък от много години копнея да дойда при вас, 24 когато тръгна за Испания, ще ви навестя[b]. На път за там се надявам да ви видя и да бъда изпратен нататък от вас, след като първо ви се порадвам за известно време. 25 (K)А сега отивам в Йерусалим в услуга на вярващите, 26 (L)защото Македония и Ахая благоволиха да направят дарение за бедните вярващи в Йерусалим. 27 (M)Благоволиха, но и са им длъжни. Защото щом езичниците се ползват от техните духовни блага, длъжни са да им бъдат в услуга със земните си блага. 28 След като извърша това и им връча по реда тази придобивка, ще замина през вашите места за Испания. 29 А знам, че когато дойда при вас, ще дойда с пълното благословение на Христовото благовестие[c].
30 Моля ви, братя, заради нашия Господ Иисус Христос и заради любовта на Духа, да ме подкрепяте с молитвите си за мене към Бога, 31 за да се избавя от невярващите в Юдея и служението ми в Йерусалим да бъде добре прието от вярващите, 32 та с радост да дойда при вас с Божията воля и да намеря утеха сред вас. 33 (N)А Бог, извор на мира, да бъде с всички вас, амин.
Разрушаването на Йерусалим
2 (A)Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова!
От небесата свали на земята величието на Израил
и не си спомни за подножието на Своите крака.
2 Господ погуби, не пощади всички жилища на потомците на Яков.
Разруши в гнева Си крепостите на дъщерята на Юда.
Повали на земята,
отхвърли царството и князете му като нечисти.
3 (B)В Своя гняв Той сломи цялата сила на Израил,
отдръпна десницата Си от неприятеля
и се разпали срещу Яков като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо.
4 Той изопна Своя лък като неприятел, насочи дясната Си ръка като враг
и уби всичко, което е мило за окото.
Върху шатрата на Сионовата дъщеря изля като огън яростта Си.
5 Господ стана като неприятел, изтреби Израил,
разори всичките му палати, разруши крепостите му
и разпростря тъга и плач у дъщерята на Юда.
6 (C)И премахна като от градина Своята ограда.
Разори Своето място на събранията.
Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи
и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник.
7 (D)Господ отхвърли Своя жертвеник, напусна Своето светилище.
Предаде в ръцете на враговете укрепените стени на дворците му.
В дома Господен те вдигнаха шум като в празничен ден.
8 (E)Господ реши да разруши стените на Сионовата дъщеря,
опна връв за измерване, не отдръпна ръката Си, докато стените бяха разрушени;
съсипа едновременно външните крепости и стените.
9 (F)Портите ѝ затънаха в земята. Той сломи и строши на парчета ключалките им.
Царят и князете ѝ в плен са между езичниците. Няма вече закон
и пророците ѝ не получават вече видение от Господа.
10 (G)Седят на земята безмълвни старейшините на Сионовата дъщеря,
посипаха с пепел главите си, надянаха вретища.
Наведоха глави към земята девиците йерусалимски.
11 Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми;
моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ,
тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.
12 (H)Умирайки като ранени по градските улици, те казват на майките си: „Къде има жито и вино?“,
и предават дух в майчините си прегръдки.
13 (I)Мога ли да те изпитам, с какво да те сравня, дъще Йерусалимска?
На какво да те оприлича, за да те утеша, девице, дъще Сионова?
Защото твоята рана е голяма като море.
И кой може да те изцери?
14 (J)Твоите пророци ти предсказваха неща измамни и лъжливи,
не разкриваха твоето беззаконие, за да те избавят от твоя плен,
и ти изричаха лъжливи и прелъстителни пророчества.
15 (K)Пляскат подигравателно ръце
за тебе всички, които минават по пътя,
подиграват се, клатят глава за дъщерята Йерусалимска и казват:
„Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата,
радост на цялата земя?“
16 Разтворили са широко уста против тебе всички твои врагове.
Те подсвиркват, скърцат със зъби и казват: „Погълнахме го.
Само този ден чакахме,
доживяхме да видим това!“
17 (L)Господ извърши, което бе определил, изпълни словото Си, изречено в стари времена.
Той те разори безмилостно и позволи на врага да злорадства над тебе.
Вдигна високо силата на твоите неприятели.
18 (M)Сърцето им вика към Господа:
„О, крепост на Сионовата дъщеря, лей потоци сълзи денем и нощем!
Не си давай покой, не затваряй очите си!
19 Ставай, викай нощем в началото на стражите!
Изливай като вода своето сърце пред лицето на Господа.
Простирай своите ръце към Него за живота на своите деца,
които издъхват от глад по ъглите на всички улици.
20 (N)Господи, погледни и виж на кого си направил така,
че жените да ядат съвършено здрави новородени дечица?
Били ли са убивани в светилището на Господа свещеник и пророк?
21 Деца и старци лежат на земята по улиците.
Младите ми момчета и момичета паднаха от меч.
Ти ги убиваше в деня на Своя гняв, изкла ги безмилостно.
22 Ти свика врагове отвред като на празник да ме ужасяват.
В деня на Господния гняв никой не се спаси, никой не оцеля.
Онези, които бях родила и отгледала, врагът ми ги изтреби.“
Възхвала на Всемогъщия Бог
33 (A)Радвайте се, праведни, заради Господа:
на праведните подобава да въздават хвалебствена песен.
2 (B)Славете Господа с гусла,
възпявайте Го с десетострунна арфа;
3 пейте Му нова песен;
свирете Му благозвучно, с радостни възгласи.
4 (C)Защото словото на Господа е истинно
и всичките Му дела са надеждни.
5 (D)Той обича справедливост и правосъдие;
земята е изпълнена с милостта на Господа.
6 (E)(F)Небесата са сътворени чрез словото на Господа
и цялото им войнство – чрез диханието на устата Му.
7 (G)Той събра накуп морските води;
постави бездните в складове.
8 Цялата земя да изпитва страхопочитание пред Господа.
Да благоговеят пред Него всички, които обитават земята.
9 Защото Той каза – и всичко сътвори;
Той заповяда – и всичко започна да съществува.
10 Господ осуетява намеренията на езичниците,
обезсилва замислите на народите.
11 (H)А намеренията на Господа устояват за вечни времена;
замислите на сърцето Му – от род в род.
12 (I)Блажен е онзи народ, чийто Бог е Господ,
народът, който Той си е избрал за наследство!
13 (J)Господ гледа от небесата,
наблюдава всички хора.
14 (K)Обглежда от трона Си всички,
които живеят по земята:
15 (L)Той е създал сърцата на всички тях
и знае всичките техни дела.
16 (M)Никой цар не може да се спаси благодарение на многото войска;
храбрият воин няма да се избави благодарение на голямата си сила.
17 Конят е измамна надежда за спасяване;
с голямата си сила няма да избави никого.
18 (N)Ето окото на Господа бди над тези, които благоговеят пред Него
и които се надяват на милостта Му:
19 Той ще ги спаси от смърт
и в глад ще ги опази живи.
20 (O)Нашата душа се уповава на Господа:
Той е наша помощ и наша защита.
21 Сърцето ни се весели чрез Него,
защото възлагаме надеждата си на Неговото свято име.
22 (P)Господи, милостта Ти да бъде над нас,
тъй както се надявахме на Тебе.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.