M’Cheyne Bible Reading Plan

Капище в Дановото племе

18 ^(A)В онези дни в Израил още нямаше цар. Дановото племе си търсеше своя дял земя, където да се засели, защото дотогава не му се беше паднал дял по наследство между Израилевите племена. ² Затова Дановите потомци изпратиха от племето си петима храбри мъже от Цора и Естаол, за да огледат тази земя и да я проучат, като им казаха: „Отидете проучете тази земя.“ Те дойдоха в Ефремовата планина близо до дома на Миха и там пренощуваха. ³ Когато дойдоха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: „Как си дошъл тука? Какво правиш на това място и защо си тука?“ ⁴ Той им отговори: „Това и това направи Миха за мене, нае ме и аз му станах свещеник.“ ⁵ Те му казаха: „Допитай се до Бога, за да разберем дали ще бъде благоприятен пътят, по който сме тръгнали.“ ⁶ Свещеникът им каза: „Вървете с мир – пътят, по който сте тръгнали, е пред Господа.“

⁷ Петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис. Тук те видяха, че тамошните хора живеят спокойно и безгрижно, подобно на сидонци – тихо и без страх, защото в онази земя нямаше владетел и потисник. Те живееха далече от сидонците и с никого нямаха нищо общо. ⁸ Петимата души се завърнаха при съплеменниците си в Цора и Естаол и бяха попитани: „Какви вести носите?“ ⁹ Те отговориха: „Станете да тръгнем на поход срещу тях. Огледахме тази земя, тя е твърде добра. Какво се двоумите? Не се колебайте, тръгвайте да завладеете тази земя. ¹⁰ Когато отидете, ще намерите един безгрижен народ, а онази земя е широка. Бог я предава под ваша власт. Мястото е такова, че няма оскъдица от нищо, което ражда земята.“

^11 (B)И така, те всички потеглиха оттам, от Дановото племе, от Цора и Естаол – шестстотин мъже, въоръжени с войнишки оръжия. ¹² Те тръгнаха на битка и се разположиха на стан в Кириат-Ярим, в Юдея. Затова и до днес наричат онова място Махане-Дан^[a]. То се намира оттатък Кириат-Ярим. ¹³ Оттам поеха за Ефремовта планина и дойдоха до дома на Миха.

¹⁴ И петимата мъже, които бяха ходили да оглеждат земята Лаис, казаха на съплеменниците си: „Знаете ли, че в тези домове има ефод, терафим, истукан и излят кумир? Сега помислете какво да се прави.“ ¹⁵ Там те се отбиха от пътя и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха. ¹⁶ Докато шестстотинте мъже от Дановото племе, въоръжени с войнишки оръжия, стояха при вратата, ¹⁷ петимата души, които бяха ходили да оглеждат тази земя, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и излетия кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте мъже, въоръжени с войнишки оръжия. ¹⁸ Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и излетия кумир, свещеникът им каза: „Какво правите?“ ¹⁹ Те му отговориха: „Мълчи! Сложи си ръката на устата си, ела с нас и бъди ни духовен отец и свещеник. По-добре ли е за тебе да бъдеш свещеник в дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на племе или род в Израил?“ ²⁰ Това допадна на свещеника, той взе ефода, терафима и истукана и дойде при въоръжените хора.

²¹ Тогава те тръгнаха по обратния път и поставиха начело на похода децата, добитъка и скъпоценните си вещи. ^22 (C)Когато те се отдалечиха от дома на Миха, обитателите на домовете, съседни с Миховия дом, вдигнаха тревога, втурнаха се да преследват Дановите потомци ²³ и викнаха към тях. Дановите потомци се обърнаха и казаха на Миха: „Какво става с тебе, че си събрал толкова хора?“ ²⁴ Миха отговори: „Вие ми взехте боговете, които бях направил, както и свещеника, а след това заминахте. Какво ми остава още, та казвате: ‘Какво става с тебе?’“ ²⁵ Дановите потомци му казаха: „Замълчи пред нас! Иначе някои от нас ще се разсърдят и ще ви нападнат. Така ти ще загубиш живота си и семейството си.“ ²⁶ След това Дановите потомци поеха по пътя си, а Миха като видя, че те са по-силни от него, върна се и се прибра в своя дом.

^27 (D)Дановите потомци взеха това, което бе направил Миха, както и свещеника, който беше при него, и тръгнаха към Лаис срещу спокойния и безгрижен народ. Те го избиха с меч, а града изгориха с огън. ²⁸ Никой не се притече на помощ на Лаис, защото той беше отдалечен от Сидон и жителите му живееха съвсем уединено. Този град се намираше в долина, в близост до Бет-Рехов. Там данци отново изградиха град и се заселиха в него. ²⁹ Града нарекоха Дан по името на баща си Дан, потомък на Яков – а преди това този град се наричаше Лаис. ^30 (E)Тогава Дановите потомци поставиха взетия истукан. А Йонатан, син на Гирсон, Манасиевия син, както и синовете му, бяха свещеници в Дановото племе до деня, когато жителите на тази земя бяха отведени в плен. ³¹ Така те си поставиха направения от Миха истукан, който остана там през цялото време, докато Божият дом се намираше в Силом.

Защитно слово на апостол Павел

22 ^(A)„Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“ ² Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи: ^3 (B)(C)„Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град^[a] при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес. ^4 (D)Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени, ⁵ както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани. ⁶ Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина. ⁷ Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш?’ ⁸ Аз отвърнах: ‘Кой си Ти, Господине?’ А Той ми рече: ‘Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.’ ⁹ Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха^[b], но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. ¹⁰ Тогава попитах: ‘Какво да правя, Господи?’ А Господ ми рече: ‘Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.’ ¹¹ И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск. ¹² А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск, ¹³ дойде, застана при мене и ми рече: ‘Брате Савел, прогледни!’ И в същия миг аз го видях. ^14 (E)Тогава ми каза: ‘Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. ¹⁵ Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул. ¹⁶ И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус^[c].’ ^17 (F)А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес ¹⁸ и Го видях да ми казва: ‘Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.’ ^19 (G)Но аз отговорих: ‘Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. ^20 (H)А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.’ ^21 (I)И Той ми каза: ‘Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците’.“

Разговор с римски военачалник

^22 (J)До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ ²³ И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха^[d], ^24 (K)хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. ^25 (L)Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ ²⁶ Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“ ²⁷ Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“ ²⁸ Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“ ^29 (M)И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал.

Апостол Павел пред синедриона

^30 (N)На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.

Възстановяване на Израил след връщане от Вавилонския плен

Знамение за възстановяване – покупка на поле в Анатот

32 ^(A)Слово, което беше отправено от Господ към Йеремия в десетата година на цар Седекия. Тя беше осемнадесетата година на Навуходоносор. ² Тогава войската на вавилонския цар обсаждаше Йерусалим, а пророк Йеремия беше затворен в стражевия двор при двореца на юдейския цар. ³ юдейският цар Седекия го беше затворил, като го обвини: „Защо ти си казал пророчеството: ‘Така казва Господ: «Ето Аз ще предам този град в ръцете на вавилонския цар и той ще го завладее, ⁴ а юдейският цар Седекия няма да се избави от халдейците, но непременно ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар и ще говори с него лице с лице, и очите му ще гледат неговите очи. ⁵ И той ще отведе Седекия във Вавилон, където и ще остане, докато го посетя, казва Господ. Когато воювате срещу халдейците, няма да имате успех»’.“

⁶ И каза Йеремия: „Господ ми говори и каза: ⁷ ‘Ето Хананел, син на чичо ти Шалум, ще дойде при тебе и ще каже: «Изкупи си нивата ми, която е в Анатот, защото като близък родственик ти имаш правото да я откупиш»’.“ ⁸ Така Хананел, синът на чичо ми, дойде при мене в стражевия двор, както Господ беше казал, и ми рече: „Купи нивата ми, която е в Анатот във Вениаминовата земя, защото твое е правото на наследяване и като родственик ти имаш правото да я откупиш. Купи я.“ И разбрах, че това е според словото на Господ.

⁹ Тогава купих нивата, която е в Анатот, от Хананел, сина на чичо ми, и му отмерих седемнадесет сикли сребро. ¹⁰ И написах на книга и я запечатах, повиках свидетели и отмерих на везни среброто според правилото и закона. ¹¹ Тогава взех записа за покупката: както запечатания, така и отворения. ¹² След това дадох на Варух, син на Нерия, записа за покупката пред Хананел, сина на чичо ми, и пред свидетелите, подписали записа, и пред всички юдеи, които се намираха в стражевия двор. ¹³ И заповядах на Варух пред тях: ¹⁴ „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Вземи записите – запечатания, написан за тази покупка, и отворения – и ги постави в глинен съд, за да се запазят дълго време’.“ ¹⁵ Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Пак ще се купуват в тази страна къщи и ниви, и лозя.“

Молитва на пророк Йеремия

¹⁶ А след като дадох на Варух, син на Нерия, записа за покупката, помолих се на Господ и казах: ¹⁷ „Господи Боже! Ето Ти създаде небето и земята със Своята голяма сила и простряна ръка. Няма нищо невъзможно за Тебе. ¹⁸ Ти проявяваш милост към хиляди и за беззаконието на предците напълно отплащаш на децата им след тях. Боже велики, Чието име е могъщият Господ Вседържител; ^19 (B)Ти, Който си велик по мъдрост и силен по дела, Чиито очи са отворени над всички постъпки на човеците, за да отплащаш на всекиго според постъпките му и според плодовете на делата му; ²⁰ Ти, Който извърши знамения и чудеса в египетската земя, а вършиш и до днес в Израил и между другите хора, и си си спечелил име, каквото имаш и до днес; ^21 (C)Ти изведе Своя народ Израил от египетската земя със знамения и чудеса, със силна ръка и простряна мишца и при голям ужас за тях ²² и им даде тази земя, за която на предците им си се заклел да я дадеш на тях – земя, в която текат мляко и мед. ^23 (D)И те дойдоха и я завладяха, но не слушаха Твоя глас и не постъпваха според Твоя закон – да правят, каквото Ти заповядваш. Затова Ти им предизвика цялото това бедствие. ²⁴ Ето насипите се издигнаха срещу града, за да го завладеят; чрез меч, глад и мор градът се предава в ръцете на халдейците, които воюват против него. И каквото Ти говореше, се изпълни. Ето Ти виждаш! ²⁵ А въпреки това, Господи Боже, Ти ми каза: ‘Купи си нивата с пари и повикай свидетели’, макар градът да се предава в ръцете на халдейците.“

²⁶ И дойде слово Господне към Йеремия: ^27 (E)„Ето Аз съм Господ, Бог на всяко живо създание. Има ли нещо невъзможно за Мене?“ ^28 (F)Затова Господ казва така: „Ето Аз ще предам този град в ръцете на халдейците и в ръцете на вавилонския цар Навуходоносор и той ще го превземе. ²⁹ И халдейците, които воюват против този град, ще дойдат и ще запалят този град с огън, и ще го опожарят: с къщите, на чиито покриви кадяха на Ваал и правеха възлияния на други богове, за да предизвикат гнева Ми. ³⁰ Защото синовете на Израил и синовете на Юдея от младините си вършеха зло пред очите Ми. Синовете Израилеви Ме огорчаваха с делата на ръцете си, казва Господ. ³¹ Защото този град от деня, когато го съградиха, и до днес предизвиква гнева Ми и негодуванието Ми да го отхвърля от лицето Си ³² заради всичкото зло, което израилтяните и юдеите извършиха да Ме огорчават: те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им, юдейските мъже и йерусалимските жители. ³³ Те се обърнаха с гръб към Мене, а не с лице. И макар че ги поучавах непрестанно, не послушаха и не приеха поука, ^34 (G)но поставиха отвратителните си идоли в дома, назован с Моето име, ^35 (H)и изградиха високите светилища в долината на Еномовия син, за да прекарват през огън синовете и дъщерите си в чест на Молох – нещо, което не съм им заповядвал и на ум не Ми е идвало, че те ще сторят това отвратително нещо, като вкарват в грях Юдея.“

³⁶ Но сега така казва Господ, Израилевият Бог, за този град, за който вие казвате, че се предава в ръцете на вавилонския цар с меч, глад и мор: ³⁷ „Ето Аз ще ги събера от всички страни, където ги бях разпилял в гнева Си и в яростта Си, и в голямото Си негодувание. И след като ги върна на това място, ще направя да живеят безопасно. ^38 (I)И те ще бъдат Мой народ, а Аз ще бъдат техният Бог. ³⁹ И ще им дам един ум и един разсъдък, за да благоговеят пред Мене завинаги – за тяхно добро и за доброто на децата им след тях. ^40 (J)И ще сключа с тях вечен завет, че няма да се откажа от тях да им правя добро, и ще вложа в сърцето им Своя страх, за да не отстъпват от Мене. ⁴¹ И ще се радвам да им правя добро и от все сърце и с цялата Си душа ще ги насадя твърдо в тази земя.“

⁴² Защото така казва Господ: „Както докарах върху този народ цялото това голямо бедствие, така Аз ще докарам върху него всичкото добро, което съм му обещал. ⁴³ Ще се купуват ниви в тая земя, за която вие казвате: ‘Това е пустиня без жив човек и без добитък, предадена е в ръцете на халдейците.’ ⁴⁴ Ще купуват ниви с пари, ще написват записи, ще ги подпечатват и ще викат свидетели във Вениаминовата земя и в йерусалимските околности, в юдейските градове и в планинските градове, в градовете на полето и в градовете на юга, защото ще върна пленените от тях, казва Господ.“

Двата пътя

Пророчество за Божия помазаник