M’Cheyne Bible Reading Plan

ковчегът на завета в езически плен

5 Като плениха Божия ковчег, филистимците го пренесоха от Авен-Езер в Азот. ² Филистимците взеха Божия ковчег, внесоха го в капището на Дагон и го поставиха до Дагон. ³ На другата сутрин, когато жителите на Азот станаха, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха пак на мястото му. ⁴ Когато на следната сутрин станаха рано, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. Главата на Дагон и^[a] двете му ръце^[b] отсечени, всяка отделно, на прага. Беше останало само туловището на Дагон. ⁵ Поради това жреците на Дагон и всички, които посещават капището на Дагон в Азот, не стъпват върху прага на Дагон до днес, а го прескачат.

⁶ Ръката на Господа тежко притисна жителите на Азот, Бог ги порази и ги наказа с циреи в Азот и околностите му^[c]. ⁷ Като видяха това, азотците казаха: „Да не остава у нас ковчегът на Бога Израилев, защото Неговата ръка е тежка и за нас, и за нашия бог Дагон.“ ⁸ Затова изпратиха пратеници и събраха при себе си всички филистимски началници, и попитаха: „Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог?“ И рекоха гетци: „Нека ковчегът на Израилевия Бог премине у нас в Гет.“ И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет. ⁹ След като го пренесоха, ръката на Господа притисна града и причини твърде голям ужас. Господ порази градските жители, от малък до голям, и по тях се появиха циреи. ¹⁰ И те изпратиха Божия ковчег в Аскалон. И когато Божият ковчег пристигна в Аскалон, аскалонци завикаха и всеки казваше: „Донесоха при нас ковчега на Израилевия Бог, за да погубят нас и народа ни.“ ¹¹ Тогава изпратиха и събраха всички филистимски началници и всеки казваше: „Отпратете ковчега на Израилевия Бог; нека се върне на мястото си, за да не погуби нас и народа ни.“ Защото целият град беше обхванат от смъртен ужас: Божията ръка твърде тежко ги притисна, откакто ковчегът на Израилевия Бог дойде тук. ¹² И онези, които не умряха, бяха поразени с циреи, така че писъците от града се издигаха до небето.

Връщане на ковчега на завета

6 Господният ковчег остана във филистимската земя седем месеца и тази земя се напълни с мишки. ² Тогава филистимците повикаха жреци и предсказатели^[d] и запитаха: „Какво да правим с ковчега Господен? Научете ни как да го върнем на мястото му.“ ³ Те отговориха: „Ако искате да върнете ковчега на завета на Господа, Бога Израилев, не го изпращайте без дарове, а му принесете жертва за вина; тогава ще се изцелите и ще разберете защо не отстъпва от вас ръката Му.“ ⁴ По-нататък те попитаха: „Каква жертва за вина трябва да Му принесем?“ В отговор те казаха: „Според броя на филистимските началници – пет златни цирея и пет златни мишки; защото бедата върху всички вас и върху вашите началници е еднаква. ⁵ И така, направете изваяни подобия на вашите циреи и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и така въздайте слава на Израилевия Бог. Може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви. ⁶ Защо да ожесточавате сърцата си, както ожесточиха сърцата си египтяните и фараонът? Нали когато Господ прояви силата Си над тях, те ги пуснаха и онези тръгнаха.

⁷ А сега, пригответе нова кола и вземете две крави първескини, на които още не е поставян хомот; впрегнете кравите в колата, а телетата им отстранете от тях в обора. ⁸ След това вземете Господния ковчег и го поставете на колата, а златните неща, които ще Му принесете като жертва за вина, поставете в сандъче до ковчега. Тогава го пуснете да тръгне. ⁹ Но внимавайте, ако се насочи към Ветсамис, следователно Той ни е направил това голямо зло. Ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно.“

¹⁰ Така и постъпиха: взеха две крави първескини и ги впрегнаха в кола, а телетата им отведоха в обора. ¹¹ Поставиха на колата Господния ковчег, сандъчето със златните мишки и изваяните циреи. ¹² Тогава кравите тръгнаха право по направление Ветсамис. Вървяха точно по пътя и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво. А филистимските началници ги следваха до областта Ветсамис.

¹³ Жителите на Ветсамис тъкмо жънеха жито в долината. Когато погледнаха, те видяха Господния ковчег и радостни се завтекоха насреща. ¹⁴ Когато колата дойде в нивата на Иисус от Ветсамис, тя спря. Там имаше един голям камък. Нацепиха дървената кола, а кравите принесоха като всеизгаряне пред Господа. ¹⁵ Левитите снеха Господния ковчег и сандъчето, което беше до него и в което се намираха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В онзи ден мъжете от Ветсамис принесоха пред Господа всеизгаряне и заклаха жертви. ¹⁶ Петимата филистимски началници видяха това и се върнаха същия ден в Акарон.

¹⁷ Тези златни циреи, които филистимците принесоха пред Господа като жертва за вина, бяха: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон. ¹⁸ А златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, от укрепения град до неукрепените села. Големият камък, върху който поставиха Господния ковчег, и до днес се намира в нивата на ветсамисеца Иисус^[e].

¹⁹ Затова Бог наказа тяхната земя Ветсамис, задето те надничаха в Господния ковчег, и изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души. Тогава народът заплака, понеже Господ го наказа с много тежко изтребление. ²⁰ Затова жителите на Ветсамис викнаха: „Кой може да служи пред Господа, пред този свят Бог? При кого от нас трябва да отиде Той?“ ²¹ И така, те пратиха пратеници при жителите на Кириат-Ярим да известят: „Филистимците върнаха Господния ковчег. Елате и го вземете при вас.“

Мирът с Бога – основа за надеждата

5 И тъй, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос. ² Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава. ^3 (A)Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение, ⁴ търпението – опитност, опитността – надежда, ^5 (B)а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден. ^6 (C)Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас – нечестивите. ⁷ Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре. ^8 (D)Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. ^9 (E)Затова много повече сега, след като сме оправдани с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от Божия гняв. ^10 (F)И ако чрез смъртта на Сина Му настъпи помирение между Бога и нас, макар и да Му бяхме врагове, то още повече Неговият живот ще ни донесе спасение, след като сме се помирили! ¹¹ Но не само това – ние дори се гордеем с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получихме сега помирение.

Адам и Иисус Христос

^12 (G)Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, така и смъртта премина във всички хора, понеже чрез един човек всички станаха грешни. ^13 (H)В света имаше грях и преди закона, но когато закона го няма, за грях не се приема. ^14 (I)Въпреки това смъртта царуваше от Адам до Мойсей и над онези, които не бяха извършили грях така, както Адам престъпи Божията заповед, а той е като образ на Този, Който щеше да дойде. ^15 (J)Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек – Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора. ¹⁶ Така че дарът не може да се сравни с осъждането, породено от греха на един човек; защото съденето за едно прегрешение води към осъждане, а дарът – от много прегрешения към оправдаване. ¹⁷ И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправдаването, ще царуват в живота чрез Единия Иисус Христос. ¹⁸ И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждане на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора. ¹⁹ Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни. ^20 (K)Законът бе привнесен, за да се умножи прегрешението. Където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, ²¹ та както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдаване за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.

Служение на пророк Йеремия при бежанците в Египет

Насилствено отвеждане на пророка в Египет

43 И случи се, когато Йеремия привърши да говори на целия народ всичките думи на Господ, техния Бог, всички тези думи, с които Господ, техният Бог, го беше изпратил, ² тогава Азария, син на Осаия, и Йоханан, син на Карея, и всички високомерни мъже казаха на Йеремия: „Ти говориш лъжа. Господ, нашият Бог, не те е изпратил да кажеш: ‘Не отивайте в Египет да живеете там! ³ Но Нериевият син Варух те подбужда против нас, за да ни предадеш в ръцете на халдейците да ни убият или да ни отведат в плен във Вавилон’.“ ⁴ Така Йоханан, син на Карея, и военачалниците, и целият народ не послушаха Господния глас да останат в Ююдейската земя, ⁵ но Йоханан, син на Карея, и всички военачалници взеха всичките останали юдеи, които се бяха върнали от всичките народи, където бяха разпръснати, за да живеят в юдейската земя – ⁶ мъжете, жените, децата и царските дъщери, и всички онези, които началникът на телохранителите Навузардан беше оставил при Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, – както и пророк Йеремия, и Нериевия син Варух, ^7 (A)и отидоха в египетската земя. Те не послушаха Господния глас, а отидоха в Тафнес.

Пророчество за нашествие на Навуходоносор в Египет

⁸ Тогава дойде слово от Господ към Йеремия в Тафнес: ⁹ „Вземи в ръцете си големи камъни и пред очите на Ююдейските мъже ги скрий в хоросанената настилка, която е при входа на фараоновия дворец в Тафнес, ^10 (B)и им кажи: ‘Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: «Ето Аз ще изпратя и ще взема слугата Си, вавилонския цар Навуходоносор, и ще поставя престола му върху тези камъни, които скрих, и той ще разпъне върху тях своята шатра. ^11 (C)Той ще дойде и ще порази египетската страна: който е за смърт, ще накаже със смърт, който е за плен, да отиде в плен, а който е за меч, да бъде посечен с меч.

¹² И Аз ще запаля с огън капищата на египетските богове и той ще ги изгори, а тях ще плени. Тогава ще се облече с египетската земя, както пастир облича дрехата си, и ще излезе оттам необезпокояван. ¹³ И ще строши обелиските, които са в капището на Ветсамис в египетската земя, а капищата на египетските богове ще изгори с огън»’.“

Величието на Бога в творението

19 За първия певец. Псалом на Давид.