M’Cheyne Bible Reading Plan
Закрилникът Вооз
Съветът на Ноемин към Рут
3 Нейната свекърва Ноемин ѝ каза: „Дали да не потърся за тебе спокоен дом, за да добруваш? 2 Ето Вооз, при слугините на когото ти беше, не е ли наш роднина? Тази вечер той вее ечемик на гумното. 3 Затова ти се умий, помажи се, премени се и слез на гумното, но гледай той да не те забележи, докато не свърши да яде и пие. 4 А когато си ляга да спи, намери мястото, където си ляга. Тогава открий завивката откъм краката му и легни там. Той ще ти каже какво да правиш.“ 5 Рут ѝ отвърна: „Ще изпълня всичко, което ми нареди.“
Рут и Вооз
6 И тя слезе на гумното и изпълни всичко, което ѝ поръча нейната свекърва. 7 След като Вооз яде, пи и развесели сърцето си, отиде да спи до купа ечемик. Тогава тя тихо пристъпи, отметна завивката откъм краката му и легна там. 8 Посреднощ той се стресна, повдигна се и ето откъм краката му лежи жена. 9 Тогава той викна: „Коя си ти?“ Тя отговори: „Аз съм Рут, твоя слугиня, окажи закрила над твоята слугиня, защото си ми роднина.“ 10 (A)Вооз каза: „Благословена да си от Господа, дъще моя! Сега ти извърши по-добро дело, отколкото преди, като не отиде да търсиш младежи, бедни или богати. 11 Затова не бой се, дъще моя! Аз ще направя за тебе всичко, за което ти ме помоли, защото целият мой народ в града знае, че ти си силна жена. 12 (B)Макар да е вярно, че съм ти роднина, имащ право да купи наследство, но има друг роднина, по-близък от мене. 13 Остани тази нощ тук. А утре, ако той приеме да ти бъде роднина, имащ право да купи наследство, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема. Жив е Господ! Остани тук до утре.“
14 И тя преспа откъм краката му до разсъмване и си тръгна преди да могат хората да се разпознават един друг, защото Вооз беше казал: „Нека не се знае, че е идвала жена на гумното.“ 15 Той ѝ каза още: „Дай горната дреха, която е на тебе, и я дръж.“ Тя държеше и той отмери шест мери ечемик и го сложи на гърдите ѝ. Така тя се върна в града.
16 Когато Рут дойде при свекърва си, тя попита: „Какво стана, дъще моя?“ Тя ѝ разказа всичко, каквото беше направил за нея този човек. 17 И добави още: „Той ми даде тези шест мери ечемик и ми каза: ‘Не се връщай с празни ръце при свекърва си.’“ 18 Тя ѝ каза: „Бъди спокойна, дъще моя, и ти ще разбереш как ще свърши всичко това. Защото този човек няма да се спре, докато не изведе до добър край това нещо още днес.“
Женитбата на Вооз и Рут
4 Вооз излезе при градските порти и седна там. И ето мина онзи роднина, имащ право да купи наследство, за когото Вооз бе говорил. И Вооз му каза: „Отбий се и седни тук.“ Той се отби и седна. 2 Вооз взе десет мъже от градските стареи и каза: „Седнете тук.“ И те седнаха. 3 След това Вооз каза на роднината: „Ноемин, която се завърна от земята Моав, продава дела от нивата, която принадлежи на брата ни Елимелех. 4 (C)Аз реших да ти съобщя това и да ти предложа в присъствието на седналите тук и на старейшините на моя народ: ако искаш да го откупиш като роднина, откупи го; ако ли не искаш да го откупиш, кажи ми, та да зная, защото освен тебе няма кой да го откупи, а след тебе идвам аз.“ Той отговори: „Да, аз искам да го откупя.“ 5 (D)Тогава Вооз продължи: „В деня, когато ти купуваш нивата от Ноемин, трябва да я купиш също и от моавката Рут, жена на умрелия, и следва ти да възстановиш името на умрелия в дяла му чрез женитба.“ 6 А роднината отговори: „Аз не мога да извърша това, за да не навредя на моето наследство. Направи го ти вместо мене, откупи нивата.“
7 По-рано сред израилския народ имаше такъв обичай: при покупка или размяна за потвърждение човек събуваше обувката си и я даваше на другия, който приемаше правото на роднина, имащ право да купи наследство – това служеше за свидетелство сред израилския народ. 8 И онзи роднина каза на Вооз: „Направи покупката в своя полза.“ И събу обувката си и му я подаде. 9 Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: „Вие сега сте свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко, което принадлежеше на Елимелех, Хилеон и Махлон. 10 Също така вземам за жена моавката Рут, вдовицата на Махлон, за да възстановя името на умрелия при наследството му, за да не изчезне името на умрелия между братята му и от рода му: вие сте днес свидетели на това.“ 11 (E)И всички хора, които бяха при градските порти, както и старейшините, казаха: „Свидетели сме. Господ да направи така, че жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия – двете, от които произлезе израилският народ. Бъди силен в Ефрат и да се възвеличи името ти във Витлеем. 12 (F)От потомството, което Господ ще ти даде от тази млада жена, домът ти да бъде като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда.“
Раждане на Овид. Родословие на цар Давид
13 Така Вооз се ожени за Рут и тя стана негова жена. Той живя с нея и Господ я дари с бременност и тя роди син. 14 (G)Тогава жените казваха на Ноемин: „Да бъде благословен Господ, че не те остави днес без роднина – наследник! И нека се слави Неговото име сред израилския народ. 15 (H)Този наследник ще ти бъде утеха и опора в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича. Тя за тебе е по-ценна от седем синове.“ 16 (I)Ноемин взе детето, прегърна го в обятията си и се грижеше за него. 17 Съседките му дадоха име с думите: „На Ноемин се роди син.“ Те го нарекоха Овид. Той е бащата на Йесей, който пък е бащата на Давид.
18 (J)И ето родословието на Фарес: от Фарес се роди Есром. 19 От Есром се роди Арам. От Арам се роди Аминадав. 20 От Аминадав се роди Наасон. От Наасон се роди Салмон. 21 От Салмон се роди Вооз. От Вооз се роди Овид. 22 От Овид се роди Йесей. От Йесей се роди Давид.
На остров Малта
28 След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта. 2 Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. 3 Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му. 4 Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“ 5 Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло. 6 (A)А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.
7 Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена. 8 И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели. 9 След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха. 10 Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.
От Малта до Рим
11 След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите, 12 и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена. 13 Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли. 14 Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим. 15 Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад[a] и до Трите кръчми[b]. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри. 16 Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера[c]. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.
Апостол Павел проповядва в Рим
17 След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните. 18 (B)След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание. 19 (C)И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си. 20 (D)По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“ 21 А те му отговориха: „Ние нито писма сме получили за тебе от Юдея, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо за тебе. 22 (E)Все пак желаем да чуем от тебе това, което мислиш, защото ни е известно, че навред се говори против това учение.“
23 И като му определиха ден, мнозина дойдоха при него в странноприемницата. А той от сутринта до вечерта им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и се опитваше да ги убеди за Иисус и чрез Мойсеевия закон, и чрез Пророците. 24 Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха. 25 И понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза още и тези думи: „Добре е рекъл Светият Дух на предците ни чрез пророк Исаия:
26 (F)‘Иди и кажи на този народ: «С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите. 27 (G)Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася»’.
28 (H)Затова знайте, че Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“ 29 Като каза това, юдеите се разотидоха, спорейки разпалено помежду си[d]. 30 Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него, 31 като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.
Пророкът хвърлен в яма
38 А Матановият син Сафатия, Пасхоровият син Годолия, Юхал, Селепиев син, и Малхиевият син Пасхор чуха думите, които Йеремия говореше на целия народ: 2 (A)„Така казва Господ: ‘Който остане да живее в този град, ще умре от меч, от глад и от мор, а който излезе при халдейците, ще остане. Той ще спечели живота си и ще остане жив’.“ 3 Така казва Господ: „Този град ще бъде непременно предаден в ръцете на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.“ 4 Тогава първенците казаха на царя: „Този човек трябва да бъде умъртвен, защото прави да отслабнат ръцете на войниците, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи, защото този човек желае не добруване на този народ, а нещастие.“ 5 А цар Седекия отговори: „Ето той е в ръцете ви, защото царят нищо не може да направи, за да ви спре.“ 6 Тогава хванаха Йеремия и го хвърлиха във водоема на царския син Малхия, който беше в стражевия двор; там спуснаха Йеремия с въжета. А в ямата нямаше вода, но само тиня, така че Йеремия потъна в тинята.
7 Когато етиопецът Авдемелех, един придворен, който беше в царския двор, чу, че са хвърлили Йеремия във водоема – а царят беше седнал при Вениаминовата порта, – 8 тогава той излезе от царския дворец и отиде да каже на царя: 9 „Господарю мой, царю! Лошо постъпиха тези мъже, като направиха това с пророк Йеремия, когото хвърлиха в ямата. Той сигурно ще умре там от глад, защото вече няма хляб в града.“ 10 Тогава царят заповяда на етиопеца Авдемелех: „Вземи със себе си оттук тридесет мъже и извади пророк Йеремия от ямата, преди да е умрял!“ 11 Така Авдемелех взе мъжете със себе си и влезе в царския дворец под дрешника, и взе парчета от овехтели и разкъсани дрехи, които спусна с въже в ямата при Йеремия. 12 Тогава етиопецът Авдемелех каза на Йеремия: „Постави тези овехтели и разкъсани парчета под мишниците си!“ И Йеремия направи така. 13 А те изтеглиха с въжетата Йеремия и го извадиха от ямата. Така Йеремия остана в стражевия двор.
14 Тогава цар Седекия изпрати служители и те доведоха пророк Йеремия при него при третия вход на Господния дом. И царят каза на Йеремия: „Желая да те попитам за нещо. Не скривай нищо от мене!“ 15 А Йеремия отговори на Седекия: „Ако ти известя, няма ли със сигурност да ме предадеш на смърт? А ако те посъветвам, ти няма да ме послушат.“ 16 Затова цар Седекия се закле тайно пред Йеремия: „Както Господ, Който създаде душите ни, е жив, така е сигурно, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръцете на тези мъже, които искат да те умъртвят.“
17 Тогава Йеремия каза на Седекия: „Така казва Господ Бог Вседържител, Израилевият Бог: ‘Ако ти излезеш при първенците на вавилонския цар, ще останеш жив и този град няма да бъде опожарен с огън – ти ще оцелееш заедно с дома си. 18 Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръцете на халдейците и те ще го изгорят с огън, а и ти няма да се изплъзнеш от ръцете им’.“ 19 Но цар Седекия отговори на Йеремия: „Аз се боя от юдеите, които преминаха към халдейците, да не би халдейците да ме предадат в ръцете им и те да издевателстват над мене“. 20 А Йеремия му рече: „Няма да те предадат. Моля, послушай Господния глас за това, което аз ти говоря, и ще бъде добре за тебе, и ти сам ще останеш жив. 21 Но ако ти откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми откри: 22 ‘Всичките жени, които са останали в двореца на юдейския цар, ще бъдат отведени при първенците на вавилонския цар и ще кажат: «Твоите доверени хора те измамиха и ти надделяха, а сега, когато краката ти потънаха в тиня, те се отдръпнаха от тебе.»
23 И всички твои жени и децата ти ще бъдат отведени при халдейците. И ти няма да се избавиш от ръцете им, защото ще бъдеш хванат от вавилонския цар, а този град ще бъде изгорен с огън’.“
24 Тогава Седекия каза на Йеремия: „Никой не бива да научи за тези разменени думи и ти няма да умреш. 25 Но ако първенците чуят, че съм говорил с тебе, и дойдат при тебе и ти рекат: ‘Кажи ни какво каза ти на царя? Не скривай нищо от нас, няма да те убием. За какво ти говори царят?’, 26 тогава им кажи: ‘Предадох на царя своята молба: да не ме връща в дома на Йонатан, да умра там’.“ 27 Когато всички първенци дойдоха при Йеремия и го попитаха, той им съобщи всички тези думи, които царят му заповяда. Така те спряха да го разпитват, понеже никой нищо не беше чул. 28 А Йеремия остана в стражевия двор до деня, когато Йерусалим беше превзет.
Молитва за справедливост
11 За първия певец. Псалом на Давид.
На Господа се уповавам.
Как тогава ми казвате:
„Отлети на планината като птица“?
2 (A)Защото ето нечестивите опънаха лъка,
поставиха стрелата си на тетивата,
за да стрелят в тъмнината по благочестивите.
3 Когато са разрушени основите,
какво може да направи праведникът?
4 (B)Господ е в святия Си храм.
Престолът на Господа е на небесата.
Очите Му бдят. Погледът Му изпитва хората.
5 Господ изпитва праведните,
а душата Му мрази нечестивия и насилника.
6 (C)Той ще излее върху нечестивите дъжд от разпалени въглени,
огън и жупел. Палещ вятър е тяхната участ.
7 Защото Господ е праведен и обича праведни дела.
Благочестивите ще виждат Неговото лице.
Закрила в измамния свят
12 За първия певец. На осмострунен инструмент. Псалом на Давид.
2 (D)[a] Спаси ме, Господи, защото не останаха благочестиви,
изчезват верните сред хората.
3 Всеки лъже ближния си,
лицемерна е устата, говори с престорено сърце.
4 Господ ще изтреби всички, които имат лицемерна уста
и високомерен език,
5 онези, които казват: „С езика си ще надделеем.
Силата ни е в говоренето – кой е наш господар?“
6 (E)„Заради насилието над потиснатите, заради въздишките на угнетените
сега ще стана, казва Господ,
ще дам закрила на онзи, който я търси.“
7 (F)Думите на Господа са чисти думи –
сребро, пречистено в пещ,
седем пъти претопено.
8 Ти, Господи, ще ги запазиш
и ще ги съхраниш от този род за вечни времена.
9 Навред бродят нечестиви,
понеже низостта се издига сред хората.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.