M’Cheyne Bible Reading Plan
7 (A)Тогава жителите на Кириат-Ярим дойдоха, взеха Господния ковчег и го донесоха в къщата на Аминадав на хълма, а сина му Елеазар посветиха да пази Господния ковчег. 2 От онзи ден, когато ковчегът беше донесен в Кириат-Ярим, се измина много време – двадесет години. Целият Израилев дом с ридания се обърна към Господа.
Победа на Самуил над филистимците. Дейността му като съдия
3 Затова Самуил обяви пред целия Израилев дом: „Ако от все сърце искате да се обърнете към Господа, изхвърлете от средата си чуждоземните богове и астартите, пригответе сърцата си за Господа и само на Него, Единия, служете. Тогава Той ще ви избави от властта на филистимците.“ 4 Израилтяните премахнаха ваали и астарти и започнаха да служат само на Господа.
5 Самуил разпореди: „Съберете целия Израил в Масифа и аз ще се помоля за вас пред Господа.“ 6 Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.
7 Филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масифа, и филистимските началници тръгнаха на битка против Израил. Като чуха това, израилтяните се изплашиха от филистимците. 8 Тогава израилтяните молеха Самуил: „Не преставай да издигаш глас към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни избави от филистимските ръце.“ А Самуил отговори: „Аз няма да отстъпя от Господа, своя Бог, няма да престана да викам за вас в молитвите си!“ 9 (B)Самуил взе едно агне сукалче и с целия народ го принесе като жертва всеизгаряне пред Господа. Самуил се помоли с висок глас пред Господа за Израил и Господ го чу. 10 А когато Самуил принасяше всеизгаряне, филистимците тръгнаха да се сражават с Израил. Но този ден Господ изпрати буря със силен гръм над филистимците и те изпаднаха в такъв ужас, че бяха поразени от Израил. 11 Израилтяните излязоха от Масифа, преследваха филистимците и им нанасяха поражения чак до Ветхор.
12 Самуил взе един камък, постави го между Масифа и Сен и го нарече Авен-Езер[a], като каза: „Дотук Господ ни помогна.“ 13 (C)Така филистимците бяха усмирени и вече не нахлуваха в израилската област. Ръката на Господа тегнеше върху филистимците през всички дни на Самуил. 14 Така на Израил бяха върнати градовете, които филистимците бяха превзели от Израил – от Акарон чак до Гет. Израил освободи от филистимска власт също и околностите им. Настъпи мир също между Израил и аморейците.
15 Самуил беше съдия над Израил през всички дни на живота си. 16 Всяка година той тръгваше да обикаля Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израил по всички тези места. 17 След това се връщаше в Рама, понеже там беше неговият дом. Там той съдеше Израил и там построи жертвеник на Господа.
Подготовка за царско служение. Израил иска цар
8 А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил. 2 Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия. 3 Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието.
4 Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама 5 (D)и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“ 6 Това нещо беше лошо в очите на Самуил – когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа. 7 (E)И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях. 8 (F)Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе. 9 Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“
10 Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа. 11 Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му. 12 Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му. 13 Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб. 14 (G)Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си. 15 Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си. 16 Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа. 17 Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги. 18 Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“
19 (H)Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас 20 и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“ 21 След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа. 22 А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се – всеки в града си.“
Мъртви за греха, живи за Христос
6 (A)И тъй, какво ще решим? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? 2 Съвсем не! Та как бихме могли, след като сме умрели за греха, да живеем още в него? 3 Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в името на Иисус Христос, кръстихме се чрез Неговата смърт? 4 (B)Ние се погребахме с Него чрез кръщението в Неговата смърт и както Христос възкръсна от мъртвите чрез животворящата слава на Отец, тъй и ние да заживеем нов живот. 5 (C)Защото ако сме свързани в едно с Него чрез смърт като Неговата, то ще бъдем свързани и с възкресението Му. 6 (D)А ние знаем, че това, което бяхме преди, е разпънато с Него, за да бъде унищожено греховното тяло и повече да не робуваме на греха; 7 (E)защото, който е умрял, той се е освободил от грях. 8 (F)Ако пък сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него, 9 (G)понеже знаем, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира. Смъртта няма вече власт над Него. 10 Защото, като умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а като живее, живее за Бога. 11 Така и вие смятайте себе си мъртви за греха, но живи за Бога в името на Иисус Христос, нашия Господ[a], 12 и нека грехът не царува в смъртното ви тяло, за да не му се покорявате в телесните желания, 13 нито предоставяйте частите на своето тяло за грях и оръдия на неправдата. Напротив, предоставете себе си на Бога като оживели от мъртвите и телата си – за оръдия на Божията правда. 14 Грехът не бива да господства над вас, защото вие не сте под Закона, а под благодатта.
Истинската свобода
15 (H)Но да грешим ли тогава, щом не сме под Закона, а под благодатта? Съвсем не! 16 Не знаете ли, че на когото предавате себе си като роби за послушание, ставате негови роби, щом го слушате: било на греха – за смърт, или на послушанието – за оправдаване. 17 (I)Но нека благодарим на Бога, че макар и да бяхте роби на греха, вие станахте от сърце послушни на онова учение, на което се отдадохте. 18 И като се освободихте от греха, станахте роби на праведността. 19 Говоря по човешки поради немощта на човешката ви природа. Както предоставяхте частите на вашето тяло да робуват на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега ги предоставете да служат на праведността за свети дела. 20 Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте далече от праведността. 21 И какъв плод придобихте тогава? Дела, от които сега се срамувате, защото неизбежно водят към смърт. 22 (J)Но сега, след като се освободихте от греха и станахте роби на Бога, чрез вашия плод вие се освещавате, а накрая ви очаква вечен живот. 23 Защото отплатата, която дава грехът, е смърт, а Божият дар е вечен живот в името на Иисус Христос, нашия Господ.
Последни пророчества на Йеремия за преселилите се в Египет
44 Слово, което Господ отправи към Йеремия за всичките юдеи, които живееха в египетската земя, заселени в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос: 2 „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Вие видяхте цялото бедствие, което изпратих върху Йерусалим и върху всички юдейски градове. И ето те сега са пусти и няма кой да живее в тях 3 заради нечестието им, което те извършиха, като Ме огорчаваха и отиваха да кадят и да служат на други богове, които не познаваха – нито те, нито вие, нито бащите ви. 4 (A)Аз пращах при вас всички Свои служители – пророците, постоянно ги изпращах, като казвах: «Не вършете това гнусно нещо, което ненавиждам.» 5 Но те не дадоха ухо и не послушаха да се отвърнат от нечестието си и да не принасят жертви на други богове. 6 Затова Моето негодувание и Моят гняв се изляха и се разгоряха по юдейските градове и по улиците на Йерусалим, и те бяха разорени и пусти, както са и днес’.“
7 А сега така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Защо причинявате това голямо зло на своя живот, като изтребвате сред вас мъж и жена, дете и кърмаче сред Юдея и да не остане никой от вас? 8 (B)Защо Ме огорчавате с делата на ръцете си, като принасяте жертви на чужди богове в египетската земя, в която вие дойдохте да живеете, та да бъдете погубени и да станете за проклятие и укор сред всички народи по земята? 9 Забравихте ли нечестието на вашите бащи и нечестието на юдейските царе, а и вашето собствено нечестие, и нечестието на жените ви, което вършихте по юдейската земя и по йерусалимските улици? 10 Не се смириха те и до днес, не се боят, нито постъпват според закона Ми и според разпоредбите Ми, които дадох лично на вас и на предците ви.“
11 Затова Господ Вседържител, Израилевият Бог, казва: „Ето Аз Самият ще се насоча против вас за бедствие и за погубването на цяла Юдея. 12 И ще взема останалите юдеи, които тръгнаха да отидат и да се заселят в египетската земя, и ще паднат от меч, ще загинат от глад – от незначителен до големец ще умрат от меч и от глад. И ще бъдат за проклятие и ужас, за позор и укор. 13 Защото ще накажа ония, които живеят в египетската земя, както наказах Йерусалим с меч, глад и мор, 14 така че никой от останалите юдеи, които отидоха да живеят в египетската земя, няма да избегне и да оцелее и да се върне в юдейската земя, към която жадуват да се върнат и да живеят там, защото няма да се върнат освен някои бегълци.“
15 Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадят на други богове, и всички жени, които стояха там, събрани в голямо множество, и целият юдейски народ, който живееше в египетската земя в Патрос, отговориха на Йеремия следното: 16 „А колкото до думите, които ни наговори от името на Господ, няма да те послушаме, 17 но ще продължим да вършим всичко, за което сме дали обет: ще кадим на богинята – небесна царица, и ще ѝ правим възлияния, както сме вършили ние и предците ни, и първенците ни по юдейските градове и по йерусалимските улици, защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и бедствие не видяхме. 18 Но откакто престанахме да кадим на богинята – небесна царица и да ѝ правим възлияния, бяхме лишени от всичко и гинем от меч и глад.“ 19 А жените казваха: „И когато ние кадяхме на богинята – небесна царица, и възлияния ѝ правехме, нима без одобрението на нашите мъже ѝ правехме жертвени питки с нейно изображение и принасяхме възлияния?“
20 Тогава Йеремия каза на целия народ – на мъжете и на жените, на целия народ, който му отговаряше, така: 21 „Нима Господ не помни кадилните жертви, която кадяхте в юдейските градове и по йерусалимските улици – вие и предците ви, царете и първенците ви, и народът на страната? Нима не си спомня? 22 Когато Господ не можеше повече да понася вашите лоши и отвратителни дела, които вършехте, земята ви запустя и стана за ужас и проклятие без жители, както е и днес. 23 Понеже кадяхте и съгрешавахте против Господ, и не послушахте гласа на Господ, и не постъпвахте според закона Му и според наредбите и съветите Му, затова ви постигна това бедствие, както е в този ден.“
24 По-нататък Йеремия каза на целия народ и на всички жени: „Чуйте думите на Господ, всички юдеи, които сте в египетската земя! 25 Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Вие и жените ви не само говорехте с устата си, но вършехте и с ръцете си, като казвахте: «Непременно ще изпълним оброците си, които обещахме, да кадим на богинята – небесна царица, и да правим възлияния.» Добре, потвърждавайте оброците си и изпълнявайте оброците си’!“ 26 Затова чуйте словото на Господ вие, всички юдеи, които живеете в египетската земя: „Ето Аз се заклех във великото Си име, казва Господ, че в цялата египетска земя името Ми ще престане вече да се произнася от устата на който и да е мъж юдеин, който да казва: ‘Жив е Господ Бог!’ 27 Ето Аз бдя над тях за гибел, а не за добро и всички юдеи, които са в египетската земя, ще загинат от меч и глад, докато бъдат съвсем изтребени. 28 И малцина ще са онези, които ще се отърват от меча и ще се върнат от египетската земя в юдейската земя. Тогава всички останали юдеи, които отидоха да живеят в египетската земя, ще разберат чии думи ще се сбъднат – Моите или техните.
29 И това ще бъде знамението за вас, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да разберете, че думите Ми против вас за бедствие непременно ще се сбъднат.“ 30 (C)Така казва Господ: „Ето Аз ще предам фараон Хофра, египетския цар, в ръцете на враговете му и в ръцете на онези, които искат да го убият, както предадох юдейския цар Седекия в ръцете на врага му, вавилонския цар Навуходоносор, който искаше да го убие.“
Спасение в името на Бога
20 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Нека Господ да те чуе в скръбен ден!
Нека името на Бога на Яков да те защити!
3 Да ти изпрати помощ от светилището
и от Сион да те укрепи!
4 Да си спомни всички твои безкръвни жертви
и да приеме твоите всеизгаряния благосклонно.
5 Да ти даде, каквото сърцето ти желае,
и да изпълни всяко твое намерение.
6 Ще се зарадваме за твоето спасение
и в името на нашия Бог ще издигнем знаме.
Господ да изпълни всички твои молби.
7 (B)Сега разбрах, че Господ спасява Своя помазаник,
откликва от святите Си небеса
с мощта на Своята спасяваща десница.
8 (C)Едни се надяват на колесници, други – на коне,
но ние призоваваме името на Господа, нашия Бог.
9 Те се препънаха и паднаха,
а ние станахме и стоим прави.
10 Господи, спаси царя
и ни послушай, когато Те призоваваме.
Прослава на Всемогъщия Бог
21 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [b] Господи, с Твоята сила царят се весели
и безмерно се радва за спасението, дошло от Тебе.
3 Ти му даде, каквото желае сърцето му,
и не отхвърли молбата на сърцето му,
4 защото Ти го срещна с добри благословения,
сложи корона от злато на главата му.
5 (D)Той поиска от Тебе да му дадеш живот;
Ти му даде дълголетие завинаги.
6 (E)Голяма е Неговата слава чрез спасението от Тебе.
Ти положи върху него чест и величие,
7 защото го благослови за вечни времена.
Развесели го чрез присъствието Си,
8 защото царят се уповава на Господа
и благодарение на Всевишния няма да се огъне.
9 Твоята ръка ще достигне всичките Ти врагове;
Твоята десница ще намери всички, които Те мразят.
10 Ще ги поставиш в огнена пещ, когато се явиш;
Господ ще ги погуби в гнева Си
и огън ще ги изгори.
11 (F)Ти ще изтребиш плода им от земята,
тяхното поколение сред човешките синове,
12 защото предприеха зло срещу Тебе,
скроиха заговори, но не можаха нищо да изпълнят.
13 Защото ще ги накараш да отстъпят,
когато се прицелиш със Своя лък срещу тях.
14 Издигни се, Господи, в силата Си,
ще възпеем и ще прославим Твоята мощ!
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.