M’Cheyne Bible Reading Plan

Победи на Йефтай

12 ^(A)Тогава мъжете от Ефремовото племе се събраха, потеглиха към Цафон и казаха на Йефтай: „Ти защо ходи да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние с огън ще изгорим къщата ти заедно с тебе.“ ² Йефтай им отговори: „Само аз и моят народ имахме голям спор с амонците. Аз ви повиках, но вие не ме освободихте от властта им. ³ Като видях, че вие няма да ме освободите, изложих живота си на опасност и тръгнах на бой срещу амонците, и Господ ги предаде под моя власт. А сега защо сте дошли при мене днес – да започнете битка ли?“ ⁴ Тогава Йефтай събра всички галаадски мъже и влезе в битка с Ефремовото племе. Галаадските мъже избиха ефремците. А ефремците бяха казали: „Вие сте бежанци от Ефремовото племе, а Галаад е посред Ефремовото и Манасиевото племе.“ ^5 (B)Галаадците завзеха бродовете, водещи през Йордан към областта на Ефремовото племе. А когато някой от ефремските бегълци кажеше: „Позволете ми да премина“, тогава галаадските мъже му отговаряха: „Ти не си ли ефремец?“ Когато такъв кажеше: „Не“, ^6 (C)те му нареждаха: „Кажи шиболет“, а той казваше: „Сиболет“, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава те го хващаха и заколваха при бродовете през Йордан. По онова време от ефремците паднаха убити четиридесет и две хиляди мъже.

⁷ Йефтай управляваше като съдия над Израил в продължение на шест години. След това галаадецът Йефтай умря и беше погребан в един от галаадските градове.

Десети съдия – Есевон

⁸ След него като съдия над Израил беше въздигнат Есевон от Витлеем. ⁹ Той имаше тридесет синове и тридесет дъщери, които омъжи извън дома си, а взе отвън тридесет снахи за синовете си. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на седем години. ¹⁰ След това Есевон умря и беше погребан във Витлеем.

Единадесети съдия – Елон

^11 (D)След него като съдия над Израил беше въздигнат Елон от Завулоновото племе. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на десет години. ¹² След това завулонецът Елон умря и беше погребан в Айалон, в областта на Завулоновото племе.

Дванадесети съдия – Авдон

¹³ След него като съдия над Израил беше въздигнат Авдон, син на пиратонеца Хилела. ^14 (E)Той имаше четиридесет синове и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет осела. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на осем години. ¹⁵ След това Авдон, син на Хилела от Пиратон, умря и беше погребан в Пиратон, в областта на Ефремовото племе, в Амаликовата планина.

Апостол Павел взима Тимотей за спътник

16 ^(A)Павел пристигна в Дерва и Листра, където имаше някой си вярващ на име Тимотей, син на една юдейка, която бе повярвала, и на баща елин. ² Той имаше добро име сред братята в Листра и Икония. ³ Павел поиска него за спътник и като го взе, обряза го заради юдеите, които живееха по онези места – защото всички знаеха, че баща му беше елин. ^4 (B)И като ходеха по градовете, поръчваха на вярващите да спазват заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Йерусалим. ^5 (C)Така църквите се утвърждаваха във вярата и броят им нарастваше всеки ден.

Апостол Павел отива в Европа

⁶ След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия. ⁷ Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът^[a] не ги пусна. ⁸ И като минаха през Мизия, отидоха в Троада.

⁹ През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“ ¹⁰ Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.

Проповед във Филипи

¹¹ И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден – в Неапол^[b], ¹² а оттам – във Филипи – първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена. ¹³ А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени.

¹⁴ Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел. ¹⁵ Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.

Апостолите Павел и Сила в затвора

¹⁶ Като отивахме на молитва, срещнахме една слугиня, обладана от дух на предсказание, която докарваше голяма печалба на своите господари с гадаенето си. ^17 (D)Тя вървеше след Павел и след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ни^[c] възвестяват път за спасение.“ ^18 (E)Това тя правеше в продължение на много дни, докато Павел се обърна отегчен и рече на духа: „В името на Иисус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея.“ И духът излезе в същия миг. ^19 (F)(G)Но господарите ѝ, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците. ^20 (H)И като ги доведоха пред управниците, казаха: „Тези хора, които са юдеи, бунтуват града ни ²¹ и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.“ ²² Тогава тълпата налетя върху тях, а управниците раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги.

²³ И като им нанесоха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничаря добре да ги пази. ²⁴ Като получи такава заповед, той ги хвърли във вътрешната част на тъмницата и стегна нозете им между дървени окови. ^25 (I)Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. ²⁶ Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. ²⁷ А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. ²⁸ Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“ ²⁹ Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила. ^30 (J)И като ги изведе вън, каза: „Господари, какво трябва да направя, за да се спася?“ ³¹ А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“ ³² И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му. ^33 (K)Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки. ³⁴ И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога. ³⁵ А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“ ³⁶ Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“ ^37 (L)Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“ ^38 (M)Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха ³⁹ и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града. ⁴⁰ Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.

Предсказание за 70 години вавилонски плен

25 ^(A)Ето словото, което беше отправено от Господа към Йеремия в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, относно целия юдейски народ – а тя беше първата година на вавилонския цар Навуходоносор – ² и което пророк Йеремия произнесе пред целия юдейски народ и пред всички жители на Йерусалим, като каза: ³ „От тринадесетата година на юдейския цар Йосия, Амоновия син, и до днес, през тези двадесет и три години словото на Господа беше отправяно към мене, а аз постоянно ви говорех от ранно утро, но вие не слушахте. ⁴ Освен това Господ изпращаше при вас всички Свои служители – пророците, от ранно утро ги изпращаше, но вие не слушахте и не свеждахте ухото си да слушате. ⁵ Те казваха: ‘Върнете се, всеки от нечестивия си път и от злите си дела, и ще живеете вечно в страната, която Господ даде на вас и на предците ви завинаги.’ ^6 (B)А Господ казваше: ‘И не ходете след други богове да им служите и да им се покланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си, а Аз няма да ви сторя зло. ⁷ Но вие не Ме послушахте – казва Господ, – като Ме предизвиквахте с делата на вашите ръце за ваша злочестина.’

⁸ Затова така казва Господ Вседържител: ‘Тъй като не послушахте Моите думи, ⁹ ето Аз изпращам и ще взема всички северни народи – казва Господ, – както и Своя слуга, вавилонския цар Навуходоносор, и ще ги доведа против тази страна и против нейните жители, и против всички тези народи наоколо. Ще ги опустоша и ще ги обрека на присмех и подигравка, и ще ги обърна във вечна пустиня. ^10 (C)И ще прекъсна гласа на радост и гласа на веселие, гласа на младоженеца и гласа на невестата, шума от мелничния камък и светлината на лампата. ^11 (D)И цялата тази земя ще бъде пустиня и за ужас. И тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години. ¹² А когато се изпълнят седемдесет години, ще накажа вавилонския цар и онзи народ за тяхната вина, също и халдейската земя, която ще обърна във вечна пустиня. ¹³ И ще докарам върху онази земя всичко, което съм говорил против нея, което е записано в тази книга, което Йеремия пророкуваше против всички народи. ¹⁴ Защото много народи и велики царе ще покорят и тях. И ще им въздам според делата им и извършеното от ръцете им’.“

Чашата на Господния гняв

^15 (E)Йеремия прибави: „Защото така ми каза Господ, Израилевият Бог: ‘Вземи от ръката Ми тази чаша с виното на гнева и дай да пият от него всички народи, при които Аз те изпращам. ¹⁶ И те ще пият и ще политат, и ще обезумеят поради меча, който ще изпратя против тях.’

¹⁷ Тогава взех чашата от ръката на Господа и напоих всичките народи, против които Господ ме беше изпратил: ¹⁸ Йерусалим и градовете на Юдея, царете им, за да ги превърна в развалини, за ужас, за присмех и проклятие, както са до днес, ¹⁹ фараона, египетския цар, с придворните му, князете му и целия му народ, ²⁰ всички смесени народи и всички царе на земята Уц, и всички царе на филистимската земя с Аскалон, Газа, Екрон и остатъка от Азот; ²¹ Едом, Моав и амонците, ²² и всички царе на Тир, и всички сидонски царе, и царете на крайбрежията отвъд морето, ²³ и Дедан, Теча, Буз и всички, които стрижат в кръг косата си, ²⁴ всички арабски царе и всички царе на разноплеменните народи, които населяват пустинята, ²⁵ всички царе на Зимри и всички царе на Елам, и всички царе на Мидия, ²⁶ всички царе от севера, близките и далечните, един след друг, и всички земни царства, които са по земята, а царят на Шешах ще пие след тях.“

²⁷ Господ ми рече още: „И ще им кажеш: ‘Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: «Пийте и се опийте, и повръщайте, и паднете, и не ставайте вече пред лицето на меча, който ще изпратя всред вас»’.“ ²⁸ А като откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, тогава да им кажеш: „Така казва Господ Вседържител: ‘Непременно ще пиете!’ ^29 (F)Защото ето Аз започвам да докарвам бедствие на града, който се нарича с Моето име, а вие ли ще останете съвсем ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз призовавам меч върху всички земни жители“, казва Господ Вседържител.

^30 (G)И Господ добави: „Затова ти пророкувай против тях всички тези думи и да им кажеш: ‘Господ ще прогърми от висините и ще извиси гласа Си от святото Си обиталище, ще проехти силно против паството Си, както онези, които тъпчат грозде, против всички жители на земята. ³¹ Ехото ще стигне до краищата на земята, защото Господ има съдебен спор с народите. Той ще се съди с всяка твар, ще предаде нечестивите на меч’ – казва Господ.“

³² Така казва Господ Вседържител: „Ето зло ще излезе от народ към народ. И голям ураган ще се вдигне от краищата на земята.“ ^33 (H)Йеремия говори още: „А убитите от Господа в онзи ден ще лежат от единия край на земята до другия край на земята. Те няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани – ще бъдат за тор по повърхността на земята.

³⁴ Радвайте се, пастири, викайте, а вие, господари на стадото, посипете се с пепел, защото идва времето да бъдете клани и разпръснати и тогава ще паднете като скъп съд. ³⁵ И пастирите няма да имат убежище, господарите на стадото – избавление. ³⁶ Чуват се писъкът на пастирите и риданието на господарите на стадото, защото Господ опустошава пасбището им. ³⁷ И мирните кошари са заглъхнали от пламенния гняв на Господа. ³⁸ Той е оставил местопребиваването Си – Обещаната земя, като лъв, защото земята е в ужас пред лицето на опустошителя и пред силния Му гняв.“

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

11 ^(A)(B)Когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонската планина, Иисус изпрати двама от учениците Си ² и им каза: „Идете в селото, което е насреща ви. И щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал. Отвържете го и го доведете. ³ Ако някой ви попита защо правите това, вие отговорете: ‘То е нужно на Господ. И Той веднага ще го върне пак тука.’“ ⁴ Те отидоха и намериха ослето, вързано до пътната врата на улицата, и го отвързаха. ⁵ Някои от стоящите там им казаха: „Какво правите, защо отвързвате ослето?“ ⁶ А те им отговориха, както им бе поръчал Иисус, и онези ги пуснаха. ⁷ Докараха ослето при Иисус, намятаха върху него дрехите си и Той го възседна. ^8 (C)Мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други сечаха клони от дърветата и застилаха пътя. ^9 (D)Тези, които вървяха отпред, и онези, които Го следваха, викаха високо: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господ! ¹⁰ Благословено е царството на нашия отец Давид, което идва в името на Господ^[a]! Осанна във висините!“ ¹¹ Тогава Иисус влезе в храма в Йерусалим. И като разгледа всичко, понеже вече беше късно, излезе и отиде с дванадесетте във Витания.

Безплодната смокиня

^12 (E)На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня. ^13 (F)И като видя отдалече една смокиня, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо по нея. Но когато дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини. ¹⁴ Иисус ѝ каза: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе за вечни времена!“ Неговите ученици чуха това.

Изгонване на търговците от храма

^15 (G)И дойдоха в Йерусалим. Като влезе в храма, Иисус започна да гони от храма продавачите и купувачите. Той прекатури масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби ¹⁶ и не позволяваше никой да пренесе през храма каквото и да било. ^17 (H)Той ги поучаваше с думите: „Не е ли писано: ‘Домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи’? А вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“

¹⁸ Книжниците и първосвещениците чуха това и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.

^19 (I)А когато се свечери, Той излезе^[b] вън от града.

Силата на вярата

^20 (J)Сутринта, минавайки, видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен. ²¹ Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, изсъхнала е смокинята, която Ти прокле.“ ²² Иисус им отговори: „Имайте вяра в Бога. ^23 (K)Истината ви казвам: ако някой рече на тази планина ‘Вдигни се и се хвърли в морето’ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, ще се сбъдне, каквото и да каже. ^24 (L)Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. ^25 (M)(N)А когато застанете на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения. ²⁶ Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“

За властта на Иисус Христос

^27 (O)След това дойдоха пак в Йерусалим. Докато Той ходеше из храма, първосвещениците, книжниците и народните стареи се приближиха към Него ²⁸ и Му казаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт да вършиш това?“ ²⁹ А Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт върша това. ^30 (P)Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми!“ ^31 (Q)А те разсъждаваха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘от небето’, ще каже: ‘а защо не му повярвахте?’ ^32 (R)Или да речем: ‘от хората’.“ Но се бояха от народа, понеже всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк. ³³ Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ Тогава Иисус им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“