M’Cheyne Bible Reading Plan

В навечерието на смъртта на Иисус Навин

Благословението на Иисус Навин

22 ^(A)Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината Манасиево племе. Той им каза: ² „Вие изпълнихте всичко, което Господният служител Мойсей ви заповяда и се вслушахте в гласа ми за всичко, което ви заповядах. ³ Вие не изоставяхте братята си през цялото време и до този ден точно спазихте заповедта на Господа, вашия Бог. ⁴ И сега Господ, вашият Бог, даде спокойствие на братята ви, както им беше говорил. Върнете се сега и идете в шатрите си, в земята на вашето владение, която Господният служител Мойсей ви беше дал отвъд Йордан. ⁵ Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който ви даде Господният служител Мойсей: да обичате Господа, своя Бог, да следвате всички Негови пътища, да спазвате заповедите Му, да се държите за Него и да Му служите от цялото си сърце и от цялата си душа.“ ⁶ Тогава Иисус ги благослови и ги изпрати по техния път. И те отидоха по шатрите си.

⁷ На едната половина от Манасиевото племе Мойсей беше дал наследствен дял във Васан, а на другата половина Иисус даде дял с братята му в областта отсам Йордан на запад. Освен това когато Иисус ги отпращаше по шатрите им и ги благослови, ⁸ им каза: „С голямо богатство се връщате по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед, с желязо и с голямо изобилие от дрехи. Поделете плячката от враговете си със сродниците си.“

Жертвеникът при Йордан

⁹ Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе от Израилевите синове се обърнаха и тръгнаха от Силом, който е в ханаанската земя, за да отидат в земята Галаад, земята на Израилевите синове, от своите притежания, в която бяха въведени във владение чрез заповед на Господа чрез Мойсей. ¹⁰ Когато дойдоха в йорданската околност, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината племе на Манасия изградиха там жертвеник край Йордан – внушителен жертвеник. ¹¹ И Израилевите синове чуха да се говори: „Ето синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе изградиха жертвеник срещу ханаанската земя, близо до околността на Йордан, близо до областта на Израилевите синове.“ ¹² Когато Израилевите синове чуха това, цялата общност на Израилевите синове се събра в Силом, за да отидат на война против тях.

^13 (B)И Израилевите синове изпратиха Финеес, син на свещеника Елеазар, до синовете на Рувим, до синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя. ¹⁴ С него бяха десет предводители, по един родоначалник от всички племена на Израил. Всеки беше глава на дома на своите предци. Те бяха от селищата на Израил. ¹⁵ Те дойдоха при Рувимовите синове, синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя и се обърнаха към тях с думите: ^16 (C)„Така казва цялата общност на Господа: ‘Какво е това непокорство, което извършихте срещу Израилевия Бог, отстъпвайки от Господа, като си изграждате жертвеник и се бунтувате против Господа? ^17 (D)Малко ли ни е престъплението на Фегор, от което не сме се очистили до днес? Това беше наказание върху обществото на Господа. ¹⁸ И вие днес отстъпвате от Господа! Ако се бунтувате против Господа днес, утре Той ще се разгневи против цялата Израилева общност. ¹⁹ Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, преминете в земята на владението на Господа, където Господ е разпънал скинията, и влезте във владение сред нас. Обаче не се бунтувайте против Господа! Не се бунтувайте против нас, изграждайки си жертвеник настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог. ^20 (E)Не извърши ли Заровият син Ахан коварно престъпление спрямо проклетото? И гневът беше върху цялата Израилева общност, въпреки че той беше само един човек. Не погина ли той поради своето беззаконие?’“

²¹ Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от Манасиевото племе отговориха на родоначалниците: ²² „Бог на боговете е Господ, Бог на боговете е Господ, Той е, Който знае, и Израил ще разбере! Ако се бунтуваме или отстъпваме от Господа, Той няма да ни пощади днес. ²³ Ако сме съзидали жертвеник, за да отстъпим от Господа, и ако принасяме върху него всеизгаряния, хлебни жертви или извършваме върху него мирни жертви, нека Сам Господ отсъди! ²⁴ Наистина сторихме това, изпълнени със страх да не би утре вашите синове да кажат на нашите синове: ‘Какво общо имате вие с Израилевия Бог?’ ²⁵ Господ постави Йордан за граница между нас и вас, синовете на Рувим и Гад. Вие нямате дял в Господа! Вашите синове могат да станат причина нашите синове да не се боят от Господа. ²⁶ Затова ние казахме: ‘Да сторим съобразно нашето положение, като издигнем жертвеник – не за всеизгаряния, нито за други жертви. ²⁷ По-скоро той да бъде свидетелство между нас и вас, между нашите потомци след нас да изпълняваме служба на Господа в Негово присъствие с нашите всеизгаряния, нашите други жертви и благодаренията ни.’ И утре вашите синове няма да могат да кажат на нашите синове: ‘Вие нямате дял в Господа.’ ²⁸ И ние си казахме: ‘Когато утре се обърнат към нас или към нашите потомци, ние ще кажем: «Виждате ли подобието на Господния жертвеник, което направиха нашите предци? Той не е за всеизгаряния, нито за други жертви, но за да бъде свидетелство между нас и вас.»’ ²⁹ Но да бъдем проклети, ако се бунтуваме против Господа или отстъпваме днес от Господа, като изграждаме жертвеник за всеизгаряния, за хлебни жертви и други жертви настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията!“

³⁰ Свещеникът Финеес, първенците на общността и Израилевите предводители на области, които бяха с него, чуха това, което казаха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия. Според тях това беше добро. ³¹ Тогава синът на свещеника Елеазар, Финеес, каза на синовете на Рувим, синовете на Гад и на синовете на Манасия: „Днес разбрахме, че Господ е сред нас. Тъй като вие не сте извършили това престъпление против Господа, избавихте Израилевите синове от ръката на Господа.“

³² И синът на свещеника Елеазар, Финеес, се върна с първенците от синовете на Рувим и синовете на Гад от галаадската страна в ханаанската земя при Израилевите синове. Те донесоха вестта за случилото се. ³³ И израилтяните одобриха тази вест. Те благословиха Бога и вече не говореха за тръгване на война против тях, за да унищожат земята, на която живееха синовете на Рувим, и синовете на Гад. ³⁴ И синовете на Рувим и синовете на Гад дадоха име на жертвеника: Ед, т.е. свидетелство между нас, че Господ е истинският Бог.

Светият Дух слиза върху апостолите

2 ^(A)А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, ² внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. ³ И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях. ^4 (B)Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят.

⁵ А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето. ⁶ Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език. ⁷ Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци? ⁸ Как тъй всеки от нас слуша родния си език? ⁹ Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия, ¹⁰ на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, ¹¹ критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“ ¹² Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“ ¹³ А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“

Проповед на апостол Петър

¹⁴ Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи: ¹⁵ тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта, ¹⁶ но се случи реченото чрез пророк Йоил:

^17 (C)‘И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът^[a]; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; ¹⁸ и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват. ^19 (D)Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. ^20 (E)Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. ^21 (F)И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси’.

²² Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея^[b], засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете, ^23 (G)този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте. ^24 (H)Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. ^25 (I)Защото Давид казва за Него: ‘Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая. ²⁶ Затова сърцето ми е радостно и думите – весели, а също и плътта ми ще почива в надежда. ^27 (J)Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление. ²⁸ Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.’

²⁹ Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес. ^30 (K)А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос^[c] и да Го постави на престола му, ^31 (L)предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление. ^32 (M)Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели. ^33 (N)И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате. ^34 (O)Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: ‘Господ каза на моя Господ: «Седи от дясната Ми страна, ^35 (P)докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти».’ ³⁶ И тъй, нека целият дом на Израил^[d] твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“

^37 (Q)Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ ³⁸ А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. ^39 (R)Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ ^40 (S)И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ ^41 (T)(U)И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.

Животът в първата християнска община

⁴² Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. ^43 (V)(W)Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. ⁴⁴ А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо, ^45 (X)продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. ⁴⁶ И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце, ⁴⁷ като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата^[e] такива, които се спасяваха.

Народът потъпка завета с Господа

11 Думи, които бяха дадени на Йеремия от Господа: ² Слушайте думите на този завет и кажете на мъжете от Юдея и на йерусалимските жители. ^3 (A)И кажи им: „Така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Проклет да бъде онзи човек, който не слуша думите на този завет, ^4 (B)които заповядах на вашите предци в деня, когато ги изведох от египетската земя, от пещта за желязо: «Слушайте гласа Ми, изпълнявайте всичко, което ви заповядах. И така ще бъдете Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог, ^5 (C)за да изпълня клетвата, с която се клех на предците ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед, тъй както е в този ден»’.“ Тогава в отговор казах: „Така да бъде, Господи!“

⁶ И Господ ми каза: „Извикай всички тези думи по градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим, като кажеш: ‘Слушайте думите на този завет и ги следвайте.’ ⁷ Защото повтарях и постоянно предупреждавах от деня, когато ги извеждах от египетската земя, и до днес, като ставах рано и предупреждавах: ‘Слушайте гласа Ми!’ ⁸ Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, но всеки следваше упорството на злото си сърце. Затова докарах върху тях всичко, казано в този завет, който им заповядах да следват, но те не изпълняваха.“

⁹ И Господ ми каза: „Заговор се разкри сред мъжете на Юдея и сред йерусалимските жители. ¹⁰ Те са се върнали към беззаконията на праотците си, които се бяха отказали да слушат Моите думи и бяха последвали чужди богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом нарушиха завета, който бях сключил с предците им.“ ^11 (D)Затова така казва Господ: „Ето ще докарам върху тях беда, която няма да избягнат. Тогава ще викат към Мене, но няма да ги чуя. ^12 (E)Тогава градовете на Юдея и йерусалимските жители ще завикат към боговете, на които принасят жертви, но те няма да ги спасят по време на бедствието им. ^13 (F)Защото, колкото е броят на градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдейо, и колкото е броят на йерусалимските улици, толкова жертвеници издигнахте за посрама, за да кадите на Ваал.

^14 (G)Затова ти, Йеремия, не се моли за този народ, не издигай глас за молитва за тях, защото няма да ги послушам по времето, когато викат към Мене поради бедствието си. ^15 (H)Какво право има Моят любезен в Моя дом, когато е сторил много злини? И свещеното жертвено месо ще отмъкне от тебе, защото се радваш, когато вършиш зло. ¹⁶ Господ те нарече ‘маслина вечнозелена’, хубава, с добри плодове. Но с огромен боен шум Той запали огън на нея и нейните клони се прекършиха. ¹⁷ Господ Вседържител, Който те насади, определи срещу тебе бедствие заради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом са сторили, като Ме дразнеха с кадилните си жертви на Ваал.“

¹⁸ Но Господ ми откри това и аз зная. Тогава Ти ми показа делата им. ^19 (I)И аз като кротко агне, водено на клане, дори не узнах, че са скроили замисъл против мене, като казваха: „Нека строшим дървото с неговите плодове и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че да не се споменава повече името му.“ ^20 (J)Но, Господи Вседържителю, Който съдиш праведно, нека видя Твоето възмездие спрямо тях, защото на Тебе поверих делото си!

^21 (K)Затова така казва Господ на плътските мъже, които искат да отнемат живота ми и казват: „Да не пророкуваш в името на Господа и няма да умреш от нашата ръка!“ ²² Затова така казва Господ Вседържител: „Ето Аз ще ги накажа така, че младите да умрат от меч, синовете и дъщерите им – от глад. ²³ И остатък няма да остане от тях, защото ще докарам бедствие върху мъжете от Анатот в годината, когато ги наказвам.“

Притча за десетте девици

25 ^(A)Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девойки, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. ² Пет от тях бяха благоразумни, а пет – неразумни. ³ Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си елей; ⁴ а благоразумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си. ⁵ И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. ⁶ А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“ ⁷ Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си; ⁸ а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат. ⁹ Но благоразумните в отговор им казаха: ‘Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.’ ¹⁰ А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. ¹¹ После дойдоха и другите девойки и извикаха: ‘Господарю, господарю, отвори ни!’ ^12 (B)А той им отвърна и рече: ‘Истината ви казвам, не ви познавам.’ ^13 (C)И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки^[a].“

Притча за талантите

^14 (D)(E)„Защото Той ще постъпи като един човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им повери имота си; ¹⁵ и на един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според умението; и отпътува. ¹⁶ Този, който взе петте таланта, веднага отиде, вложи ги в работа и спечели други пет таланта. ¹⁷ Също тъй и който взе два таланта, спечели други два. ¹⁸ А който взе единия талант, отиде, разкопа земята и скри парите на господаря си. ¹⁹ След дълго време господарят на тези слуги се завърна и им поиска сметка. ²⁰ Тогава пристъпи онзи, който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта и каза: ‘Господарю, ти ми повери пет таланта, ето аз спечелих с тях други пет таланта.’ ^21 (F)Господарят му каза: ‘Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, ела и сподели радостта на господаря си.’ ²² Приближи се също и онзи, който бе взел двата таланта, и каза: ‘Господарю, ти ми повери два таланта; ето аз спечелих с тях други два таланта.’ ²³ Господарят му каза: ‘Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; ела и сподели радостта на господаря си.’ ²⁴ Пристъпи и онзи, който бе взел единия талант, и рече: ‘Господарю, аз те знаех, че си суров човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал, ²⁵ затова се уплаших и отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето.’ ²⁶ А господарят му отвърна: ‘Ти си лукав и ленив слуга! Знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал. ²⁷ Затова трябваше да вложиш парите ми при лихварите; аз пък, когато си дойдех, щях да прибера своето с лихва. ²⁸ Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта; ^29 (G)защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма достатъчно, ще се отнеме и това, което има. ^30 (H)А негодния слуга хвърлете в тъмнината; там ще бъде плач и скърцане със зъби.’ Като рече това, извика: ‘Който има уши да слуша, нека слуша’!“

Предстоящият всеобщ съд

^31 (I)„А когато Синът човешки дойде в славата Си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол ^32 (J)и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овце от кози; ³³ и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите – от лявата. ³⁴ Тогава Царят ще каже на онези, които са от дясната Му страна: ‘Елате вие, благословените от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от сътворението на света, ^35 (K)защото гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте, бездомен бях и Ме приютихте, ^36 (L)гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, в затвор бях и Ме навестихте.’ ³⁷ Тогава праведниците ще Му отговорят и ще кажат: ‘Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме или жаден и Те напоихме? ³⁸ Кога Те видяхме бездомен и Те прибрахме или гол и Те облякохме? ³⁹ Кога Те видяхме болен или в затвор и Те посетихме?’ ^40 (M)А Царят в отговор ще им каже: ‘Истината ви казвам: доколкото сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили.’

⁴¹ Тогава ще каже и на онези, които са от лявата страна: ‘Идете си от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели, ^42 (N)защото гладен бях и не Ми дадохте да ям, жаден бях и не Ме напоихте, ⁴³ бездомен бях и не Ме приютихте, гол бях и не Ме облякохте, болен бях и в затвор – и не Ме посетихте.’ ⁴⁴ Тогава и те ще Му отговорят с думите: ‘Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или бездомен, или гол, или болен, или в затвор и не Ти послужихме?’ ⁴⁵ Тогава Той ще им отговори: ‘Истината ви казвам: доколкото не сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, и на Мене не сте го сторили.’ ^46 (O)И те ще отидат във вечна мъка, а праведните – във вечен живот.“