M’Cheyne Bible Reading Plan
Авимелех – син на Гедеон
9 Авимелех, син на Йероваал, отиде в Сихем при ханаанските сродници на майка си и им заговори – на тях и на цялото семейство на майка си: 2 „Обявете на всички сихемски жители: ‘Кое е по-добре за вас – да владеят над вас всичките седемдесет синове на Йероваал или над вас да владее само един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша плът и кръв’.“ 3 Сродниците на майка му известиха на сихемските жители всички тези неща за него. Тогава сърцата на тези жители склониха към Авимелех, защото си казаха: „Той е наш брат.“ 4 Тогава му дадоха седемдесет сикли сребро от храма на Ваал-Верит. С тях Авимелех нае хора безделници, които вървяха след него, готови на всичко. 5 (A)Той дойде в дома на баща си в Офра и изкла върху един камък братята си, седемдесетте синове на Йероваал. Само Йотам, най-малкият син на Йероваал, оцеля, защото се беше скрил. 6 (B)Тогава се събраха всички жители на Сихем и на Мило, отидоха при дъба, който се намира до Сихем, и помазаха за цар Авимелех.
7 За всичко това бе известено на Йотам. Тогава той отиде и застана на върха на планината Гаризим, и викна към тях с висок глас: „Чуйте ме, вие, сихемски жители, за да чуе и вас Бог! 8 Някога дърветата тръгнали да си помажат цар и казали на маслината: ‘Стани ни цар.’ 9 (C)Но маслината отговорила: ‘Да престана ли да давам маслото си, чрез което отдават чест на богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?’ 10 Тогава дърветата казали на смокинята: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ 11 Смокинята им казала: ‘Да престана ли да давам сладост и хубав плод и да тръгна да началствам над дърветата?’ 12 След това дърветата казали на лозата: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ 13 (D)Лозата им отговорила: ‘Да престана ли да давам сок, който весели богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?’ 14 Накрая всички дървета казали на тръна: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ 15 А трънът казал на дърветата: ‘Ако наистина ме помазвате за цар над вас, тогава елате да си отдъхнете под сянката ми. Иначе огън ще излезе от тръна и ще изгори ливанските кедри.’
16 И така, вие постъпихте ли истински и справедливо, когато помазахте Авимелех за цар, постъпихте ли добре с Йероваал и рода му – според заслугите му ли постъпихте? 17 Баща ми воюва за вас, постави в опасност живота си и ви освободи от властта на мадиамците. 18 А вие сега сте въстанали против дома на баща ми и изклахте върху един камък седемдесетте му синове, и помазахте за цар над сихемските жители Авимелех, сина на робинята му, само защото е ваш съплеменник. 19 Ако днес постъпихте истински и справедливо с Йероваал и с рода му, тогава радвайте се на Авимелех и нека той да ви се радва. 20 (E)Ако ли не – нека огън да излезе от Авимелех и да изгори всички вас, жителите на Сихем и на Мило; така също да излезе огън от жителите на Сихем и на Мило и да изгори Авимелех.“ 21 Когато Йотам свърши да говори, побягна от брат си Авимелех, отиде в Беер и остана да живее там.
22 Когато Авимелех беше цар на Израил в продължение на три години, 23 Бог изпрати дух на вражда между него и жителите на Сихем, така че те се настроиха против Авимелех. 24 Така наказанието за насилието, извършено над седемдесетте синове на Йероваал, застигна брат им Авимелех, който ги изкла, както и сихемските жители, които го подкрепиха да изколи братята си. 25 Сихемските жители поставиха по планинските върхове засади против него и обираха всеки, който минаваше край тях по пътя. За това беше съобщено на Авимелех.
26 В Сихем пристигна и Гаал, син на Евед, заедно с братята си. Те заминаха за Сихем и сихемските жители се довериха на него. 27 И като излязоха на полето, беряха гроздето си, тъпчеха го в линове, веселяха се и отиваха в дома на своя бог. Тук те ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелех. 28 (F)Тогава Гаал, син на Евед, каза: „Кой е Авимелех и какво е Сихем, че да им слугуваме? Той е син на Йероваал, а Зевул е негов управител. По-добре служете на потомците на Емор, баща на Сихем, а на него защо да служим? 29 Защо не беше този народ под моя власт – аз бих прогонил Авимелех.“ На Авимелех бе наредено: „Свикай войската си и потегли на бой!“
30 Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, син на Евед, и се разгневи силно. 31 Той изпрати тайно пратеници при Авимелех да му кажат: „Гаал, син на Евед, заедно с братята си е дошъл в Сихем, и ето те настройват града против тебе. 32 Затова стани през нощта – ти и мъжете, които са с тебе, и постави засада по полето. 33 А сутринта, на изгрев слънце, стани рано и нападни града. А когато Гаал и мъжете, които са с него, тръгнат на бой срещу тебе, тогава постъпи с тях, както намериш за добре.“
34 Авимелех стана през нощта заедно с всички мъже, които бяха с него, и поставиха в засада четири дружини при Сихем. 35 Когато Гаал, син на Евед, тръгна на бой и застана при градските порти, Авимелех и мъжете, които бяха с него, излязоха от засадата. 36 Гаал, като видя хората, каза на Зевул: „Ето хора се спускат от върховете на планините.“ Зевул му отговори: „Сянката на планините ти се привижда като хора.“ 37 Гаал пак му каза: „Ето хора се спускат от височините и един отряд идва откъм дъба на вълшебниците.“ 38 А Зевул му заяви: „Къде е сега самохвалството ти, когато ти заявяваше: ‘Кой е Авимелех, че да му слугуваме?’ Ето това са онези мъже, които ти презираше; тръгни сега и се бий с тях.“ 39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и влезе в бой с Авимелех. 40 Авимелех започна да го преследва. Той успя да се спаси от него, но мнозина паднаха убити чак до самите градски порти. 41 Авимелех се върна в Арум и се спря там, а Зевул прогони Гаал и братята му от Сихем.
42 На другия ден мъжете на Сихем потеглиха към полето. Когато съобщиха това на Авимелех, 43 той взе своите хора, раздели ги на три отряда и ги постави в засада на полето. Когато видя, че хората са потеглили от града, нападна ги и ги изби. 44 Авимелех тръгна на бой заедно с отряда, който беше при него. Те застанаха при градските порти, а другите два отряда нападнаха всички, които бяха по полето, и ги избиха. 45 Авимелех се сражава с града през целия ден, превзе го, изби жителите му, разруши града и го посипа със сол.
46 (G)Като чуха това, всички, които се намираха в крепостта на Сихем, отидоха в крепостта на капището на Ваал-Верит. 47 Известено беше на Авимелех, че там са се събрали всички, които бяха в крепостта на Сихем. 48 Тогава Авимелех отиде на планината Селмон, сам той и всички мъже, които бяха заедно с него. Авимелех взе със себе си брадва, насече вейки от дърветата, постави ги на плещите си и каза на своите хора, които бяха заедно с него: „Каквото видяхте, че направих – направете го веднага и вие като мене.“ 49 (H)И така, всеки от неговите хора насече вейки, тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги при крепостта и с тях я изгориха. Загинаха всички, които бяха в крепостта на Сихем – около хиляда мъже и жени.
50 После Авимелех отиде в Тевец, обсади го и го превзе. 51 Сред града имаше здрава крепост. Там намериха убежище всички мъже и жени – всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на крепостта. 52 Авимелех дойде до крепостта, заобиколи я и се приближи до вратата на крепостта, за да я изгори с огън. 53 (I)Тогава една жена хвърли воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа. 54 (J)Авимелех веднага повика оръженосеца си и му заповяда: „Бързо изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: ‘Жена го уби.’“ Оръженосецът му го прободе и той умря. 55 Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, всички се разотидоха по родните си места. 56 (K)Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което той извърши на баща си, като уби седемдесетте си братя. 57 Бог също въздаде и на сихемските жители за всичките им злодеяния. Така ги постигна проклятието на Йотам, син на Йероваал.
Първо пътешествие на апостол Павел
Изпращане на апостолите Савел и Варнава
13 В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители – Варнава и Симеон, наричан Нигер, киринееца Луций, Манаин, възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел. 2 (A)Когато те извършваха богослужение пред Господа и постеха, Светият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал.“ 3 (B)Тогава отново постиха и се молиха, и като възложиха ръце на тях, ги пуснаха.
Апостолите Савел и Варнава в Кипър
4 И тъй, изпратени от Светия Дух, те отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. 5 Когато стигнаха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги, като имаха и Йоан за помощник. 6 След като прекосиха острова до Пафос, срещнаха един магьосник и лъжепророк на име Вариисус. 7 Той се намираше у проконсула Сергий Павел, мъж разумен, който повика Варнава и Савел и пожела да чуе Божието слово. 8 А Елима Магьосника, както се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне проконсула от вярата. 9 Но Савел, наричан още Павел, изпълнен със Светия Дух, устреми към него поглед 10 (C)и каза: „Дяволски сине, изпълнен с всякакви коварства и измами, враг на всяка правда, няма ли да спреш да изкривяваш правите Господни пътища? 11 И сега ето ръката на Господа е върху тебе. Ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето до определеното ти време.“ И веднага тъма и мрак се спуснаха върху него и той започна да обикаля наоколо, търсейки водач. 12 Като видя станалото, проконсулът повярва, смаян от учението на Господа.
Проповед в Антиохия Писидийска
13 (D)Като отплаваха от Пафос, Павел и онези, които бяха с него, стигнаха до Перга в Памфилия. Йоан обаче се отдели от тях и се върна в Йерусалим. 14 Те пък продължиха от Перга и стигнаха до Антиохия в Писидия. А в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15 След четенето на закона и пророците началниците на синогогата изпратиха да им кажат: „Братя, ако имате думи за утеха към народа, говорете.“ 16 Павел стана и като даде знак с ръка, каза: „Израилтяни и вие, които се боите от Бога, чуйте! 17 (E)Бог на израилския народ избра предците ни, въздигна народа, докато те живееха като чужденци в египетската земя, и със силна ръка ги изведе оттам. 18 (F)Около четиридесет години ги храни в пустинята 19 (G)и като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели между тях по жребий земята им. 20 (H)А около четиристотин и петдесет години след това им даде съдии до пророк Самуил. 21 (I)После поискаха цар и Бог им даде Саул, син на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. 22 (J)А след като го отхвърли, издигна им за цар Давид, за когото изрече свидетелство: ‘Намерих мъж по сърцето Си – Давид, сина на Йесей. Той ще изпълни всичко, което искам.’ 23 (K)От неговото потомство според обещанието Си Бог въздигна Иисус – Спасител на Израил. 24 (L)А преди Неговото идване Йоан проповядваше покайно кръщение на целия израилски народ. 25 (M)И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: ‘За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете’. 26 (N)Към вас, братя, синове на Авраамовия род, и към онези между вас, които се боят от Бога, е отправено посланието за това спасение. 27 Защото жителите на Йерусалим и техните водачи не Го познаха. Ала като Го осъдиха, те изпълниха думите на пророците, които се четат всяка събота. 28 (O)И макар да не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, поискаха от Пилат да Го убие. 29 (P)А когато извършиха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и Го положиха в гроб. 30 (Q)Но Бог Го възкреси от мъртвите. 31 (R)В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. 32 И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците, 33 (S)Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: ‘Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.’ 34 (T)А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: ‘Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.’ 35 (U)Затова и на друго място казва: ‘Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.’ 36 (V)Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление. 37 Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита. 38 (W)И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете. 39 И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон. 40 Пазете се обаче да не се случи с вас казаното в Пророците:
41 (X)‘Погледнете, високомерни, чудете се и изчезнете! Защото такова дело върша Аз във ваши дни, за което не бихте повярвали, ако някой ви разкаже’.“
42 На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща. 43 А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат. 44 Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово. 45 (Y)Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули.
46 (Z)Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците. 47 (AA)Защото Господ тъй ни заповяда: ‘Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя’.“
48 Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот. 49 А учението на Господа се разпространяваше по цялата област. 50 Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели. 51 (AB)Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. 52 А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.
Предупреждение за наказание на юдейския цар
22 Така казва Господ: „Слез в дома на юдейския цар и произнеси там това слово, 2 като кажеш: ‘Слушай словото на Господа, юдейски царю, който седиш на Давидовия престол – ти и придворните ти, и твоят народ, които влизате през тези порти’.“ 3 Така казва Господ: „Извършвайте съд и правосъдие и избавяйте ограбения от ръката на насилника. Не онеправдавайте, нито насилвайте пришълец, сирак и вдовица и не проливайте на това място невинна кръв. 4 (A)Защото, ако наистина вършите това, тогава през портите на този дом ще влизат царе, които седят на Давидовия престол, возят се на колесници и яздят коне – те и придворните им и техният народ. 5 Но ако не послушате тези думи, заклевам се в Себе Си – казва Господ, – че този дворец ще запустее.“
6 Защото така казва Господ за дома на юдейския цар: „Ти си за Мене Галаад и ливански връх, но ще те обърна в пустиня, в необитаеми градове. 7 И ще доведа опустошители, всеки с оръжието си. Те ще изсекат отбраните ти кедри и ще ги хвърлят в огъня.
8 И много народи, когато минават край този град, ще се питат: ‘Защо Господ постъпи така с този голям град?’ 9 (B)И ще отговарят: ‘Защото изостави завета с Господа, своя Бог, и там се покланяха на други богове и им служеха’.“
Пророчество за Шалум
10 Не плачете за умрелия, не ридайте за него, но плачете горчиво за онзи, който заминава, защото няма да се върне вече, нито ще види родната си земя. 11 (C)Защото така казва Господ за Шалум, син на юдейския цар Йосия, който царуваше след баща си Йосия, но който напусна това място: „Няма да се върне вече там“, 12 тъй като на мястото, където го закараха пленник, ще умре и няма да види отново тази страна.
Пророчество за Йоаким
13 (D)(E)Горко на онзи, който строи къщата си с неправда и своите горници с несправедливост, който принуждава ближния си да му слугува и не му дава надницата му, 14 който казва: „Ще си построя голяма къща и просторни горници“, и си прави прозорци и покрива стените ѝ с кедър, и я боядисва яркочервена. 15 Мислиш, че си цар, като си се оградил с кедър? Баща ти дали не яде и не пи, но той раздаваше правосъдие и правда и тогава му беше добре. 16 Отсъждаше правото на бедния и безимотния – тогава беше добре. Не означава ли това, че истински Ме познаваше? – казва Господ. 17 Но твоите очи и твоето сърце не са ли насочени към нечестната ти печалба и към проливане на невинна кръв, и за потискане и вършене на насилие? 18 (F)Затова така казва Господ за юдейския цар Йоаким, Йосиевия син: „Няма да го оплакват: ‘Горко, брате мой!’ или ‘Горко ти, сестро моя!’ Няма да го оплакват: ‘Горко ти, господарю!’ или ‘Горко ти, Ваше величество!’ 19 (G)Той ще бъде погребан като осел, извлечен и хвърлен извън йерусалимските порти.“
Предупреждение към Йерусалим
20 „Йерусалиме, изкачи се на Ливан и извикай, надигни гласа си във Васан и извикай от Аварим, защото всички твои любовници са погубени. 21 (H)Говорих ти в благоденствието ти, но ти каза: ‘Няма да послушам!’ Това е твоят път от младостта ти, защото не се вслушваше в гласа Ми. 22 Вятърът ще прогони всичките ти пастири и твоите любовници ще отидат в плен. Тогава ще бъдеш посрамен и унижен заради цялото ти злодеяние. 23 Ти, който живееш на Ливан, който правиш гнездо по кедрите, колко окаян ще бъдеш, когато болки дойдат върху тебе, болки като на жена, която ражда.“
Пророчество за Йехония
24 (I)(J)„Заклевам се – казва Господ, – че ако и Йехония, син на юдейския цар Йоаким, да беше пръстен на Моята дясна ръка, бих те откъснал оттам. 25 Тогава ще те предам в ръката на онези, които искат живота ти, и в ръката на онези, от които се страхуваш – в ръката на вавилонския цар Навуходоносор и в ръката на халдейците. 26 И ще ви изхвърля, тебе и майка ти, която те е родила, в друга страна, където не сте се родили, и там ще умрете. 27 А в страната, в която те желаят да се върнат, там няма да се върнат.“
28 Господ каза още: „Нима този човек, Йехония, е строшен и презрян глинен съд и негоден предмет? Тогава за какво те бяха отхвърлени – той и потомството му, в страна, която не познават?“ 29 О, земьо, земьо, земьо, чуй словото Господне! 30 Така казва Господ: „Запишете този мъж за бездетен, един човек, който няма да успее в дните си, защото на никого от потомството му няма да се удаде да седне на престола на Давид и да властва над Юдея.“
Ново чудодейно нахранване – на четири хиляди души
8 (A)В онези дни, когато пак се беше събрал много народ и нямаше какво да яде, Иисус повика учениците Си и им каза: 2 „Жално Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да яде. 3 Но ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.“ 4 А Неговите ученици Му отговориха: „Откъде може някой да насити тези хора с хляб тук, на безлюдно място?“ 5 Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем.“ 6 И Той заповяда да насядат по земята, взе седемте хляба и благодари, разчупи ги и даде на учениците Си да ги наслагат. И те ги наслагаха пред народа. 7 Имаха и малко рибки. Като ги благослови, Той каза да сложат и тях. 8 И ядоха, и се наситиха. И вдигнаха седем коша останали къшеи. 9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. 10 И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в пределите на Далманута.
Фарисеите искат знамения
11 (B)(C)(D)Дойдоха фарисеи и започнаха да се препират с Него, да Го изкушават и да искат от Него знамение от небето. 12 (E)А Той въздъхна в Себе Си и рече: „Защо този род търси знамение? Истината ви казвам: никакво знамение няма да се даде на този род.“ 13 И като ги остави, влезе пак в лодката и мина на отвъдния бряг.
Предпазване от фарисейски заблуди
14 А учениците Му бяха забравили да вземат хляб и имаха в лодката със себе си само един хляб. 15 (F)Тогава Той им заповяда: „Внимавайте, пазете се от фарисейския квас и от Иродовия квас.“ 16 И те размишляваха помежду си: „Това ще да е, защото нямаме хляб.“ 17 (G)А Иисус узна за това и им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Нима не забелязвате и не разбирате? Още ли е вкаменено вашето сърце? 18 (H)Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? 19 (I)Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни кошници къшеи вдигнахте?“ Отговориха Му: „Дванайсет.“ 20 (J)„А когато разчупих седемте за четири хиляди, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Отговориха Му: „Седем.“ 21 И рече им: „Как тогава не разбирате?“
Изцеляване на слепеца във Витсаида
22 Когато дойде във Витсаида, доведоха при Него един слепец и Го помолиха да се докосне до него. 23 (K)Иисус хвана слепеца за ръка, изведе го извън селото и след като плюна на очите му, постави ръцете Си върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“ 24 А той вдигна очи и каза: „Виждам хора да ходят, но те изглеждат като дървета.“ 25 Тогава Иисус пак постави ръце върху очите му и го накара да погледне. Зрението му се възвърна и вече ясно виждаше всички. 26 И Той го изпрати в дома му, като рече: „Не се отбивай в селото, не разказвай за това на никого.“
Апостол Петър изповядва вярата в Иисус Христос
27 (L)Иисус излезе с учениците Си по селата край Кесария Филипова. По пътя Той попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората?“ 28 (M)А те Му отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, други пък – за един от пророците.“ 29 (N)Тогава Той ги попита: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър Му отговори: „Ти си Христос.“ 30 И Той им забрани да говорят за Него на когото и да било.
Първо предсказание за смъртта и възкресението на Иисус Христос
31 (O)Иисус започна да ги учи, че Синът човешки трябва да пострада много, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и след три дена да възкръсне. 32 И говореше за това открито. Но Петър Го отведе настрана и започна да Му възразява. 33 А Иисус, като се обърна и видя другите ученици, упрекна Петър: „Махни се от Мене, сатана, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.“
Да следваме Иисус Христос със себеотрицание
34 (P)(Q)Тогава повика народа заедно с учениците Си и им рече: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва. 35 (R)Защото, който иска да спаси живота си[a], ще го погуби, а който погуби живота си заради Мене и благовестието, ще го спаси. 36 И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? 37 Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38 (S)Защото ако някой се срамува заради Мене и заради думите Ми в това прелюбодейно и грешно поколение, и Синът човешки ще се срамува от него, когато дойде със славата на Своя Отец заедно със светите ангели.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.